№ 20101
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110132668 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца “Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор ***** и
прокуриста **** срещу Ж. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ЗДД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК за следните суми,
дължими по Договор за потребителски кредит № FL100050/26.06.2019 г.: 11770,00 лв. -
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2068,21 лв.
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 30.09.2020 г., 2,38 лв.
обезщетение за забава в размер на за периода от 15.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 182,69
лв. обезщетение за забава в размер на за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2022 г и
24,00 лв., разходи за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на кредита,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 499/2022
г. по описа на Районен съд - Своге.
Ищецът “Юробанк България“ АД извежда съдебно предявените субективни
права при твърдения, че между него, като кредитодател, ответника Ж. В. Б., като
кредитополучател и Полина И. Маринкова, като кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски кредит № FL100050/26.06.2019 г. в размер на 17770 лв. за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
FL926874/20.07.2018 г., сключен между същите страни. Сумата по кредита била
усвоена по Б.а сметка на кредитополучателя Полина И. Маринкова на дата 26.06.2019
г. В чл. 3, ал. 1 от договора за кредит страните уговирили през първите девет месеца от
срока на договора, върху кредита да се начислява годишна променлива лихва,
1
формирана от сбора на референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 3,85 % процентни пункта, а след изтичане на този период,
фиксираната надбавка в размер на 12,85 % процентни пункта. ГПР по кредита бил в
размер на 14,93 %, а общата сума дължима по договора 21492,87 лв. Срокът на
договора бил определен до 15.06.2029 г., платим на 120 погасителни вноски, съгласно
изготвен погасителен план. Твърди се, че кредитополучателите са преустановил
редовното погасяване на кредита на дата 15.04.2020 г., поради което ищцовото
дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, за което предварително уведомил
кредитополучателя Полина И. Маринкова н дата 03.09.2020 г., от който момент и
кредита се счита за изцяло изискуем. Твърди се, че ответникът е уведомен за
предсрочната изискуемост на 09.06.2022 г., за което ищцовото дружество е сторило
разходи в размер на 24 лв., които счита, че следва да бъдат възстановени от ответника.
Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу ответника Ж. В. Б. и другия кредитополучател
Полина И. Маринкова, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 499/2022 г. по
описа на Районен съд – Своге и била издадена Заповед за изпълнение, с която
кредитополучателите били осъдени солидарно да заплатят на ищеца заявител
неплатените суми по процесния договор за кредит, както следва: 11770,00 лв. -
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2068,21 лв.
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 30.09.2020 г., 2,38 лв.
обезщетение за забава в размер на за периода от 15.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 182,69
лв. обезщетение за забава в размер на за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2022 г и
24,00 лв., разходи за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на кредита.
В срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение единствено от длъжника Ж. В. Б., което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване
на вземането му по издадената заповед за изпълнение. Претендира и разноските по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ж. В. Б., чрез адв. Й. Д., с който оспорва иска по основание и размер при
възражения, че към момента на подписване на договора ответникът се е намирал в
състояние на невъзможност да разбере значението на подписаните документи, като
поради наличието на външно въздействие, той е положил подпис без да разбира
естеството на правата и задълженията, произтичащи от сключването на процесния
договор. Оспорва да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, поради което кредита е станал изискуем след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Отговорът е подаден отговор на исковата молба от
ответника, която е подадена чрез адв. Й. Д., за когото обаче не е представено надлежно
пълномощно, поради което на ответника са дадени указания в срок до датата на
първото по делото заседание за представи пълномощно в полза на адв. Й. Д. с дата,
предхождаща датата на подаване на отговора на исковата молба, или да потвърди
извършените до момента действия от страна на адвоката, като съдът изрично го е
предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че не е
постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В указания срок не е
представено пълномощно в полза на адвоката, нито пък ищецът е потвърдил
извършените действия.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
2
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 499/2022
г. по описа на Районен съд - Своге, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца за процесните суми срещу длъжниците Полина
Ивановна Маринкова и Ж. В. Б.. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение
срещу заповедта за изпълнение от длъжника Ж. В. Б., поради което на ищеца -
заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по
издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил
настоящия иск.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL1000050,
сключен на 26.06.2019 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател, трето на
спора лице (невъзразил длъжник в заповедното производство) Полина Ивановна
Маринкова и ответника Ж. В. Б., в качеството им на кредитополучатели, за сумата
11770,00 лв., със срок за връщане на 120 месечни вноски.
В чл. 3 от договора страните са уговорили първите девет месеца от срока на
договора, кредитът да се олихвява с променрива лихва, която се определя като сбор от
референтнен лихвен процент плюс лихвена надбавка в размер на 3,85 %, а след
изтичане на този срок с променлива лихва, която се определя като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер на 12,85 %. За референтен лихвен
процент по Договора се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити, в съответната валута, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата.
В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че референтния лихвен процент ПРАЙМ
на ищеца за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите
и пасивите, съгласно Методология на Банката, публикувана на интернет страницата на
Банката, представляваща Приложение № 1 към този договор и ПРАЙМ подлежи на
преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
Методологията.
В чл. 3, ал. 3 е посочено, че стойността на референтния лихвен процент към
момента на сключване на договора е 1,15 %.
По делото е представена и Методология за определяне на референтен лихвен
процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
Според приложения погасителен план, през първите 9 месеца погасителната
вноска се състои само от лихва, а след това започва погасяване на главница.
Видно от представената по делото референция сумата по кредита е усвоена на
26.06.2019 г. в пълен размер.
По делото е представено извлечение от кредитната сметка и извлечение от
разплащателната сметка, чрез която е извършено усвояването и погасяването на
кредита.
До кредитополучателят Полина Ивановна Маринкова е изпратено уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, получено видно от приложената
обратна разписка на 30.09.2020 г.
В заповедното производство е приложено и уведомление за обявена предсрочна
изискуемост на кредита, връчено на ответника на 09.06.2022 г., видно от приложената
разписка, както и платежно нареждане за плащане на сумата от 24 лв. в полза на ЧСИ
за връчване на поканата за плащане.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на Съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно, пълно и
професионално изготвено, се установява, че сумата от 11770 лв. е преведена по
разкрита на името на Полина Ивановна Маринкова Б.а сметка на 26.06.2019 г. За
погасяване на кредита са постъпили плащания в общ размер на 336,06 лв., като вещото
лице е посочило тяхната стойност по дати. Вещото лице е установило, че след
извършените плащания е останала непогасена сума в общ размер на 14048,56 лв.,
включваща 11770 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 2069,49 лв.,
3
наказателна лихва в размер на 185,07 лева и разходи за уведомяване в размер на 24 лв.
Вещото лице е установило, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на
30.09.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
който в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже е да докаже
следните факти и обстоятелства: че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № FL100050/26.06.2019 г. в размер на 17770 лв. за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
FL926874/20.07.2018 г., съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на
ответника е предоставен заем в посочения размер и при уговорената лихва, както и
настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва; както и че
е сторил разходи поради неизпълнението на ответника в претендирания размер.
Съдът намира, че с представените по делото писмени доказателства беше
доказано сключването на договор за кредит при посочените в исковата молба условия,
а с неоспореното заключение на ССчЕ, че същият е усвоен по Б.а сметка, разкрита на
името на кредитополучателя Полина Ивановна Маринкова. От друга страна
твърденията на ответника, че бил подведен при сключването на договора, останаха
неуточнени и недоказани.
Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, както и за
нищожност на договора, когато извод за това може да бъде направен от съдържанието
на договора.
В случая съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията за
форма, въведени с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и същевременно
не са налице данни за наличието на неравноправни клаузи.
От неоспореното заключение на ССчЕ се установи, че за погасяването на
кредита са постъпили плащания в общ размер на 336,06 лв., последното от които
постъпило на 22.05.2020 г., след което кредитополучателите са преустановили
плащанията, поради което може да се обоснове извод, че в патримониума на банката е
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем – чл. 14 от договора.
Същевременно по делото бяха представени доказателства за уведомяването на
кредитополучателите, поради което и с оглед заключението на ССчЕ, следва да се
приеме, че на 03.09.2020 г. кредитът е станал предсрочно изискуем. Предвид размера
на извършените плащани и като съобрази уговореното в погасителния план, че с
първите 9 месеца се погасява само лихва, то непогасена е останала цялата главница по
4
договора за кредит в размер на 11770 лв., което се установява и от ССчЕ.
Непогасена се явява и договорната лихва, съгласно погасителния план за
периода 15.02.2020 г. до 30.09.2020 г., когато кредита е бил обявен за предсрочно
изискуем, която според заключението на ССчЕ е в размер на 2069,49 лв. Ищецът
претендира сума в по-малък размер, поради което искът следва да бъде уважен в
пълен размер.
Предвид изпадането на ответника в забава, ищецът има право и на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, която според заключението на ССчЕ за
посочения в исковата молба период е в размер на 185,07 лв., като съдът съобрази, че за
периода от 13.03.2020 г. до 15.05.2020 г. лихва не се претендира.
Според съда основателна се явява и претенцията за 24 лв., представляващи
разходи за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на кредита, за които
са налице доказателства в заповедното производство, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
Въз основа на всичко изложено съдът намира исковите претенции за изцяло
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер 280,95 лева – заплатена държавна такса в заповедното
производство и действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 817,42
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 422,58 лева – платена държавна
такса в исковото производство, 400 лв. депозит за вещо лице, 400 лв. платен депозит за
особен представител на ответника и действително заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1997,11 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца “Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор ***** и
прокуриста Милена В.а обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ЗДД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, че Ж. В. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ***** ДЪЛЖИ НА “Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителния директор ***** и прокуриста Милена В.а, следните
суми, дължими по Договор за потребителски кредит № FL100050/26.06.2019 г.:
11770,00 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.08.2022 г. до изплащане на вземането;
2068,21 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 30.09.2020 г., 2,38 лв.
обезщетение за забава в размер на за периода от 15.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 182,69
лв. обезщетение за забава в размер на за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2022 г и
24,00 лв., разходи за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на кредита,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 499/2022
5
г. по описа на Районен съд - Своге.
ОСЪЖДА Ж. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА “Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор
***** и прокуриста Милена В.а, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1098,37 лв.
– разноски в заповедното производство, както и сумата от 2819,69 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6