РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Благоевград, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210200696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СМУКОВИ“ ЕООД, представлявано от управителя
Г. К. С., с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: Благоевград,п.к.
2700,ж.к. “Еленово”, бл.108, ет.2, ап.8, против Наказателно постановление №
576895-F580213/11.05.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”
София в Централно управление на НАП София, с което за нарушение по чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ,
на основание чл. 185, ал.2 във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С жалбата си Г. С., в качеството му на управител на СМУКОВИ“ ЕООД
оспорва издаденото НП, като сочи, че е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че не е извършил никакво нарушение. Иска от съда отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез управителя си Г. С. и
надлежно упълномощен адвокат поддържат депозираната жалба и се иска от
съда да моли НП. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон и административно наказателните правила и като неправилно моли да
бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Пледира
се и за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана, да бъде потвърдено
1
издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Алтернативно предлага да
се измени НП в частта на санкцията.Претендира се и юристконсултско
възнаграждение.
За Районна прокуратура – Благоевград,редовно призовани, представител не се
явява и не ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 15.11.2020г. в 11.00 часа в град Благоевград, ж.к. Еленово срещу блок
№106 е извършена проверка от инспекторите по приходите в ТД на НАП
лагоевград – Д.Н. и А.П., относно спазване на данъчно-осигурителното
законодателство в търговски обект по смисъла на параграф1,т.41 от ДР на
ЗДДС - сервиз за гуми стопанисван от СМУКОВИ“ ЕООД.
Първоначално свидетелят Д.Н. извършил контролна покупка на 2 броя гуми
втора употреба в размер на 50 лева, за която управителя на дружеството Г. С.
не му издал фискален бон. След тази покупка инспекторите по приходите
предприели действия по проверка, при която се установи, че в обекта има
инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство ФУ модел
“Datecs DP-150”, с индивидуален номер DT464281 и индивидуален номер на
фискалната памет 02464281, което в момента на проверката е било в работен
режим. Фискалното устройство притежавало операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. От ФУ е изведен дневен финансов
отчет №0001374/15.11.2020г., от който се установява, че дневния оборот от
извършени продажби, отчетени чрез издаване на фискални касови бележки, е
в размер на 0.00 лв. От описа на паричните средства в касата, изготвен от
управителя Георги Смуков, се установява фактическа наличност на
паричните средства в касата на обекта в размер на 115 лева. Разликата между
разчетената касова наличност и фактическа наличност е положителна – 115
лв. повече в касата. По този начин проверяващите установили, че има
разлика.
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка
№0087017/15.11.2020г., който е подписан от управителя Смуков, като в
същия било указано да се яви в сградата на ТД НАП-Благоевград за
съставяне на АУАН.
На 19.11.2020 г. в ТД на НАП се явил управителя С., като на същата дата в
негово присъствие актосъставителя Д.Н. и в присъствието на свидетеля
Александрина Пенчева бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F580213 за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, който е подписан от г-н С. без отбелязване, че ще
депозира възражение.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган – Началник на Отдел „Оперативни
дейности” София в Централно управление на НАП София, като надлежно
оправомощен със заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 година, издал атакуваното
Наказателно постановление № 576895-F580213/11.05.2021г., с което на
2
основание чл. 185, ал.2 , вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ. Наказателното постановление било връчено на
представляващ дружеството на 29.04.2022г., а жалбата срещу него е подадена
чрез административнонаказващия орган на 09.05.2022г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д.Н. и А.П.. Тези
свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват
извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по
съставяне на АУАН.
В рамките на производството е разпитан и бащата на управителя на обекта К.
Г. С. Чрез неговите показания се навеждат твърдения, че обекта не работи в
неделя, т.е.в деня на проверката. В този ден К. С. и управителят Г. С. били във
обекта да направят разчистване. Твърди за появата на две лица от мъжки и
женски пол, които искали да закупят гуми, като предполага, че щом идват в
почивен ден било спешно, заради което им продал гумата. След закупуване на
гумата проверяващите се легитимирали, че са от НАП. На практика тези
показания не установяват факти, различни от приетото в НП, тъй като не се
отрича, че е извършена продажба на 2 броя гуми на проверяващите. Сочи се,
че проверяващия Н. сам включил касовия апарат и пристъпил към
извършване на проверка.
С оглед възникналите противоречия между показанията на К. С. и Д.Н. е
допусната очна ставка, като всеки от тях поддържа дадените в съдебно
заседание показания.
В съдебно заседание управителя на дружеството също дава обяснения, като
сочи, че на процесната дата и час отишли със сина му да изчистят сервиза,
като пиели кафе. Бил отворил вратата, за да се проветрява. По това време
дошли момче и момиче, които помили ако имат съответен размер гума да им
свърши услуга и да им даде. За тях заплатили 50 лева и си тръгнали, но след
малко се върнали и се легитимирали. Проверяващият включил касовия
апарат и започнали да вадят бележки от него. За тази проверка има съставени
два акта и издадени две НП.
Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно Разписка от
29.04.2022 г., Акт за установяване на административно нарушение сер. АN №
F580212, Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0087017,
Искане за предоставяне на писмени обяснения от задължено лице на л. 14,
Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице на л. 15, Опис на
парите в касата на л. 17, Дневен отчет на л. 18, Заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020 г., Акт за установяване на административно нарушение сер.
AN № F580213, справка от НАП за издадени НП.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
3
наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около
извършената проверка в обекта, като с показанията си потвърждават
резултатите от нея, касаещи фактическата касова наличност, от една страна, и
снетите данни от фискалното устройство, от друга страна, а оттам и
установената разлика. Техните показания досежно посочените факти в пълна
степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства в
т.ч. опис на касовата наличност, както и на снетия от фискалното устройство
дневен отчет, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи
фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г. и К. С., тъй като същите
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Същите не
отричат, че на процесната дата обектът е бил с отворени врати, че С. продал
на свидетеля Н. 2 броя гуми и касов бон не бил издаден, което наложило
извършване на проверка и изваждане на дневен финансов отчет, от който е
била установена разлика.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по
следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед л.20/. Както в акта,
така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св. Н., инспектор по приходите, който
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля П.. Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
4
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото
подробно и аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено
приложението на чл.28 от ЗАНН.При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна
на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/ от експлоатация, регистрация /
дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните
данни, формата и сроковете на подаването им. Предвид изложеното
настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя
не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Посочено е че нарушението е установено при извършена проверка в обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател с посочване на точен адрес на
същия. Конкретзирано е и какво и кога е извършено.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на
нерегистрираната сума. Касае се за неизпълнение на административно
задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това
отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни
задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните
5
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради
това самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока
степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.
По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима
в настоящото производство, а доводите в обратна насока са неоснователни.
От доказателствата по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е
осъществил от обективна страна нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да
регистрират във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажби, а когато ФУ не притежава посочените технически характеристики,
търговците са длъжни да отбелязват всяка промяна в касовата наличност в
книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й в
точност до минута - чл. 33, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин
на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен
във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания обект се е намирало фискално устройство. Монтираното и
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство е притежавало
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което
търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната
работа в началото на деня, средствата които са постъпили от продажби за
съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е
задължен да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени"
сумата, с която се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко
6
друго служебно въвеждане или извеждане на пари в касата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че
на 15.11.2020 година е извършена контролна покупка на 2 броя гуми втора
употреба в размер на 50 лева, за която управителя на дружеството Г. С. не му
издал фискален бон. След тази покупка инспекторите по приходите
предприели действия по проверка, при която се установи, че в обекта има
инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство ФУ модел
“Datecs DP-150”, с индивидуален номер DT464281 и индивидуален номер на
фискалната памет 02464281, което в момента на проверката е било в работен
режим. Фискалното устройство притежавало операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. От ФУ е изведен дневен финансов
отчет №0001374/15.11.2020г., от който се установява, че дневния оборот от
извършени продажби, отчетени чрез издаване на фискални касови бележки, е
в размер на 0.00 лв. От описа на паричните средства в касата, изготвен от
управителя Г. С., се установява фактическа наличност на паричните средства
в касата на обекта в размер на 115 лева. Установената промяна в касовата
наличност в размер на 115.00 лева представлява въвеждане на пари в касата,
която не е отразено във фискалното устройство чрез операцията „служебно
въведени суми“.
Тази разлика представлява промяна в касовата наличност представлява не
отразяване на парите във фискалното устройство, които не са били отразена
чрез операцията "служебно въведени суми“, видно от снетия от ФУ дневен
отчет за 15.11.2020г, който е нулев. Бездействието на дружеството-
жалбоподател да отрази промяната в касовата наличност осъществява от
обективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., поради което възраженията в обратна насока
са неоснователни. Твърденията в жалбата се опровергават от събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. и П..
Следователно извършването на съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г, вр.с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, се потвърждава от
събраните доказателства.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана в качеството му на ЕООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН -
за неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира следното:
От една страна анализът на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на основание
по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на
приходи - факт, който е елемент от фактическия състав на административното
7
нарушение и който подлежи на установяване и доказване. От друга страна
предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които
разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното
право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства АНО
приема като основание за налагане на едната или другата санкция.
Наличието на неотразяване на приходи не трябва да се предполага, а трябва
да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.
В настоящия случай наличието на неотразени приходи не е изследвано от
АНО и не са събирани доказателства в тази връзка от негова страна, както в
АНПр, така и в съдебното производство.
Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказването в съдебното
производство се осъществява по реда на НПК - чрез средствата и способите за
доказване предвидени в Кодекса, и се основава на принципите, разписани в
него. При субсидиарно приложение на правилата на НПК в
административнонаказателното производство нарушителят нито е длъжен да
доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в негова вреда поради
това, че не е доказал възраженията си (чл. 103, ал. 2 и ал. 3 от НПК).
Именно АНО следва да докаже с конкретни факти и доказателства
съставомерната си теза за "неотразяване на приходи", а не да се основава на
предположения и хипотези в опит за прехвърляне тежестта на доказване
върху другата страна в производството. Тежестта на доказване в хода на
административнонаказателното производство е на АНО, който следва да
докаже всички елементи от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение, в това число и основанията за ангажиране на отговорността му по
по-неблагоприятната санкционна норма. Никъде в хода на АНП и в съдебната
фаза на производството не са документирани неотразени приходи, респ.
техния размер - такива не са посочени и в НП. АНО не е ангажирал
становище, респ. не е представил доказателства дали вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение е довело до неотразяване на приходи.
По делото не са налични доказателства за това.
Съдът намира, че описанието на изпълнителното деяние, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, и което е
установено от доказателствата, сочи на допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/2006 година на МФ.
Посоченото нарушение е установено, но неправилно е приложена санкцията
по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Следва да се приложи нормата, предвидена за
случаите, когато деянието не води до неотразяване на приходи - втората
хипотеза, предвидена в същата норма, която препраща към размера на
санкциите, предвидени по ал. 1, т. е. следва да се наложи имуществена
санкция в размер от 500 лв. - минималния размер, при предвидени граници от
500 лв. - 2000 лв. за юридическите лица, тъй като нарушението е извършено
за първи път, както изрично е посочено в НП.
Отделно от това съобразявайки обстоятелството, че при издаване на НП АНО
е определил наказание в минимален размер, както и при липсата на
8
обстоятелства отегчаващи отговорността на нарушителя, Съдебният състав
намира, че адекватно на извършеното нарушение е определяне на наказание в
минимален размер, а именно 500 лв., в какъвто смисъл следва да се измени
НП.
Приетата по горе в мотивите на съда квалификация съставлява основание за
изменение на оспореното НП, съгласно ТР № 8/2021 г. постановено по т. д. №
1/2020 г. по описа на ВАС, съгласно приетото по т. 1- решение, че: В
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
С оглед на горното, съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че НП следва да се отмени,
тъй като АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1
от ЗДДС, тъй като в случая с приетото ТР № 8/2021 година тази възможност е
предоставена на съда и същия може да преквалифицира същото.
Отделно от това и самия процесуален представител на АНО в пледоариите си
по същество алтернативно прави искане за изменение на НП в тази насока.
В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин,
тъй като не се променят фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се
защитава дружеството-жалбоподател и правото му на защита не е нарушено.
При установяване липсата на един от елементите на състава - няма
неотразяване на приходи, на санкционираното лице е наложен свързания с
това по-нисък размер на санкцията. В случая установяването, че е извършено
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 година на МФ винаги се
наказва по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във връзка с ал. 2, тъй като в случая
процесното нарушение не води до неотразяване на приходи. Тогава санкцията
пак е по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но се налага по-леката санкция на
предходната ал. 1. В случая изобщо няма преквалифициране на нарушението,
а налагане на по-благоприятно за дееца наказание. Когато по едно дело, както
е в случая, бъдат установени такива факти, Районният съд следва да се
съобрази с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложима във връзка
с чл. 84 на ЗАНН, според която може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо престъпление, в случая нарушение.
Така редуцираното наказание съдът намира за справедливо и съответстващо
на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни
с оглед размера на наложената имуществена санкция и изменението му от
настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
9
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен
състав, на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 250.00 лв,
който размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78,
ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени
в тежест на НАП- София, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от
ЗНАП, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл.
144 АПК е регламентирано, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и
ал. 2 ГПК ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител
на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената част на наложената
с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на наказващия орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на
наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 13,33лв
/В тази насока Решение постановено по НАХД № 824/2021 година по описа
на БлРС оставено в сила с Решение постановено по КНАХ № 121/2022 година
по описа на Административен съд Благоевград; В тази насока Решение
постановено по НАХД № 1192/2021 година по описа на БлРС оставено в сила
с Решение постановено по КНАХ № 576/2021 година по описа на
Административен съд Благоевград./
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 576895-F580213/11.05.2021г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в Централно
управление на НАП София, с което на „СМУКОВИ“ ЕООД, представлявано
от управителя Г. К. С., с ЕИК:, със седалище и адрес на управление:
Благоевград,п.к. 2700,ж.к. “Еленово”, бл.108, ет.2, ап.8, за нарушение по чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ,
на основание чл. 185, ал.2 във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на
наказанието "имуществена санкция" на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Национална
агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „СМУКОВИ“ ЕООД, представлявано
от управителя Г. К. С., с ЕИК:, със седалище и адрес на управление:
Благоевград,п.к. 2700,ж.к. “Еленово”, бл.108, ет.2, ап.8 сума в размер 250.00
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК
„СМУКОВИ“ ЕООД, представлявано от управителя Г. К. С., с ЕИК:, със
седалище и адрес на управление: Благоевград,п.к. 2700,ж.к. “Еленово”,
бл.108, ет.2, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в
размер 13,33 лева (тринадесет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-
гр.Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11