РЕШЕНИЕ № 260583

 

гр. Бургас, 04.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1626/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Ф.А.Й., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на „Корабостроителница Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати сума в размер от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически, психически и емоционални страдания), последица от трудова злополука от 21.05.2018 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищеца при нарязване на тръби за скрап в предприятието на ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата, начиная от деня на увреждането – 21.05.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

С протоколно определение от 13.07.2020 год., по молба на ответника, съдът е конституирал „Фи Хелт Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в качеството на трето лице помагач.

Правните основания на исковете са чл. 200, ал. 1 и ал. 3, КТ; чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, вкл. и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца; ангажира доказателства и претендира присъждане на разноските по делото.

Третото лице помагач оспорва исковете, ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представения Трудов договор № …/11.01.2018 год., страните са били обвързани с трудово правоотношение, по силата на което ищецът Ф.Й. е бил назначен на длъжността „…, … и …“ в предприятието на ответника в гр. Бургас. На 22.05.2018 год. управителят на работодателя е подал декларация за трудова злополука, претърпяна от ищеца в 15.00 ч. на 21.05. с. г., при рязане на тръби в склад за метали, при която е била нанесена травма на фибуларната кост на левия крак на пострадалия – средна телесна повреда. Ищецът твърди, че вследствие на инцидента е претърпял болки и страдания, извършени са оперативни интервенции и е бил в болнични за период от 9 месеца; сочи, че ежедневието му било изменено заради невъзможността да се обслужва сам и да извършва обичайните дейности на физически здрав мъж. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. К.. Й.., съпруга на ищеца, която твърди, че след злополуката Ф. изпитвал силни болки, не можел да се движи и обслужва сам; бил много притеснен заради страха си да не остане инвалид и поради усложненото и продължително зарастване на раната му за период от около 8 месеца.

С Разпореждане № 5104-2-60/04.06.2018 год. на НОИ – ТП-Бургас описаната злополука е приета за трудова – чл. 55, ал. 1, КСО.

По делото е прието медицинско експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че понастоящем ищецът е възстановен от травмата, с пълно движение на увредения ляв глезен.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за доказан по основание. Според нормата на чл. 200, ал. 1, КТ, работодателят дължи обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са последица от трудова злополука. В настоящия казус съдът приема, че е налице такава злополука, тъй като травматичното увреждане на левия долен крайник на Ф.Й. е настъпило при изпълнение на трудовите му задължения – чл. 55, ал. 1, КСО. Квалификацията на злополуката като трудова е възприета в разпореждането на НОИ от 04.06.2018 год., което е влязло в сила. Резултат от злополуката е счупването в областта на фибуралния малеол на левия крак на ищеца, т. е. налице е внезапно травматично увреждане на здравето му при изпълнение на трудовите задължения. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен възоснова критерия на справедливост, при съобразяване със степента на страданията, продължителността им и отрицателните изживявания на ищеца, засегнат от травматичното нараняване – чл. 52, ЗЗД във вр. с чл. 212, КТ (85-2014-ІІІ ГО и 198-2014-ІІІ ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). С оглед характера на увреждането, болничното лечение и претърпените хирургични интервенции и техния характер, съдът счита, че ищецът е изживял значителни болки и страдания. В подкрепа на този извод са и показанията на свид. Й.., която разкрива последвалия във времето продължителен период на възстановяване на ищеца, с продължаващи болки и страдания (физически и емоционални). Процесната трудова злополука е нанесла на Ф.Й. значителни неимуществени вреди, които се състоят и в засягане психичния му душевен баланс, в продължаващите и предстоящи в бъдеще негативни изживявания – болки в крайника при смяна на времето или преди раздвижването му (вж. устното пояснение на вещото лице). Съдът намира, че в следствие от злополуката нормалният живот на ищеца е бил засегнат негативно в значителна степен – за дълъг период от време е било изменено нормалното му ежедневие на физически здрав човек, изживял е отрицателни емоции, свързани с невъзможността за ежедневно обслужване, движение, хранене и самостоятелност в действията. Така преценените обстоятелства в делото мотивират настоящия съдебен състав да определи като справедлив размер на обезщетението сумата от 15 000 лева. Горницата до претендираните 35 000 лева следва да бъде отхвърлена, тъй като не са налице доказателства, че животът на ищеца е трайно увреден и за в бъдеще – няма данни за продължаващи болки и понастоящем болки и страдания на ищеца; в тази насока е и заключението на вещото лице, което разкрива пълното възстановяване свободното движение на левия долен крайник, т. е. вредоносната последица от трудовата злополука е отшумяла към настоящия момент.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Както бе посочено по-горе в решението, трудовата злополука е последица от работа при рязане на метални тръби, но делото не съдържа доказателства за допуснато от работника нарушение на трудовата дисциплина или на изискванията и указанията на работодателя или на пряк ръководител на ищеца за безопасни условия на труд. Видно от показанията на свидетеля Дончо Дончев, очевидец на инцидента, ищецът е бил облечен и обут според правилата на ответника, а при извършване на работата е спазвал установения начин на работа в предприятието – по същия установен начин е работил и свидетелят. Показанията на свид. Н.. за различен механизъм при рязането на тръбите не могат да обосноват различен извод, тъй като становището на този свидетел за начина на работа не е сведено като задължително указание към ищеца, с което той необосновано не се е съобразил. Свид. Н.. не е пряк ръководител на ищеца и не е извършвал инструктаж, нито има данни, че счетеният от този свидетел като правилен начин на рязане на скрапа е утвърден в предприятието преди възникване на процесния инцидент. Като обобщение, съдът намира, че данните по делото не разкриват по какъв начин поведението на Ф.Й. е било в противоречие със сведени до знанието му устни или писмени разпореждания на работодателя за спазване на ЗБУТ, поради което съдът приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника и на третото лице помагач за приспадане на полученото от ищеца застрахователно обезщетение – чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 3, КТ. В разглеждания казус изплатените 812,80 лева от застрахователя не са свързани с неимуществени вреди, а компенсират разликата в трудовото възнаграждение на пострадалия за периода на временната му нетрудоспособност; обезщетението е определено като процент от месечната брутна работна заплата. Това обстоятелство мотивира съда да приеме, че изплатената сума и главницата по настоящото дело не са насочени към обезщетяване на една и съща вреда (неимуществена). Делото не съдържа данни за получено от ищеца извънсъдебно обезщетение за болките и страданията, последица от трудовата злополука, поради което определената от сума главница от 15 000 лева не следва да бъде намалена по реда на чл. 200, ал. 4, КТ (вж. и Решение № 54/23.04.2019 год. по гр. д. № 3649/2018 год. на III ГО на ВКС).

Върху уважената главница ответникът дължи и законна лихва, начиная от деня на увреждането – 21.05.2018 год., до окончателното й изплащане (235-2013-ІV ГО на ВКС). За горницата до претендираната главница от 35 000 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорната претенция върху нея.

Частичната основателност на исковете налага уважаване молбите на двете страни за присъждане направените по делото разноски, в съответен размер – 642,86 лева за ищеца, 1092,34 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да плати на БсРС държавна такса от 600 лева върху уважената част от главния иск, както и разноски от 200 лева (възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Корабостроителница Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Комлушка низина” № 1, на основание чл. 200, КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Ф.А.Й., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к….., сума в размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически страдания, емоционален дискомфорт), последица от трудова злополука от 21.05.2018 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищеца при рязане на метални тръби в предприятието на ответника, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от деня на увреждането – 21.05.2018 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск, за горницата му над 15 000 лева до претендираното обезщетение от 35 000 лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху тази горница от деня на трудовата злополука до окончателното й изплащане.

 

Решението е постановено при участие на „Фи Хелт Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, ул. „Проф. Александър Фол“ № 2, вх. Б, в качеството на трето лице помагач по настоящото дело.

 

ОСЪЖДА „Корабостроителница Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Комлушка низина” № 1, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Ф.А.Й., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. …, деловодни разноски в размер от 642,86 лева.

 

ОСЪЖДА Ф.А.Й., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. …., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Корабостроителница Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Комлушка низина” № 1, деловодни разноски в размер от 1092,34 лева.

 

ОСЪЖДА „Корабостроителница Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Комлушка низина” № 1, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 600 лева.

 

ОСЪЖДА „Корабостроителница Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Комлушка низина” № 1, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски в размер от 200 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните и третото лице помагач по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ