М О Т И В И по НОХД № 511/ 2009 г. по описа на СтРС
Подсъдимата З.В.Д.
е обвинена в това, че на 30.01.2008г. в Димитровград, противозаконно присвоила
чужда движима вещ – парична сума в размер на 500 лева, собственост на К.С.И.,
която владеела, като присвоеното имущество било заместено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.206, ал.6,
т.1, вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Димитровград поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимата Д.. Пледира на същата да бъде наложено наказание за
престъплението “лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде
отложено за срок от три години.
Подсъдимата Д.
се явява и дава обяснения по делото. Защитника
и пледира за оправдателна присъда.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимата Д.
*** и е вписана като адвокат в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково.
В началото на
м. януари 2008г. Д. била наета от св. И., в качеството и на адвокат, да
защитава сина му ...С. по НАХД № 795/2007г. по описа на Районен съд –
Димитровград. Във връзка с това бил съставен договор за правна защита и
съдействие № 0067263.
На
29.01.2008г. НАХД № 795/2007г. било разгледано от Районен съд – Димитровград,
като клиента на Д. – ...С., бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.313 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Непосредствено
след приключване на делото, подсъдимата казала на св. И. и съпругата му – св. М.И.,
че сумата от 500 лева, с която бил глобен техния син, може да се предаде на
нея, а тя да я внесе където трябва. На следващия ден – 30.01.2008г. двамата
свидетели отишли в кантората на Д., където И. й дал сумата от 500 лева, с която
трябвало да заплати наложената от съда на техния син глоба по НАХД № 795/2007г.
Подсъдимата взела парите, като казала, че ще ги внесе в гр. Пловдив. После тя
попълнила договор за правна защита и съдействие № 0067266, в който посочила, че
е получила сумата от 500 лева за заплащане на разноски по НАХД № 795/2007г. по
описа на РС – Димитровград. Договорът бил подписан от подсъдимата и св. И..
След един месец св. И. *** и след
извършена проверка по НАХД № 795/2007г. по описа на РС – Димитровград,
установил, че наложената на сина му глоба в размер на 500 лева не е платена от Д..
Свидетелят отишъл до кантората й, като при проведения с подсъдимата разговор,
тя обещала че ще внесе парите. Въпреки това, Д. не спазила обещанието си и не
внесла по сметка на съда, наложената на сина на И. глоба. През следващите
седмици свидетелите Иванови многократно разговаряли с подсъдимата – лично в
кантората й или по телефона, като тя постоянно обещавала да внесе парите, но в
последствие не спазвала обещанието си. Тогава св. И. поискал от нея да му върне
парите за да ги внесе той в съда, но Д. отказала да му ги даде, като го
уверявала, че тя ще ги внесе.
На 19.05.2008г.
св. И. получил от АДВ – Пловдив
съобщение за доброволно изпълнение, с което сина му бил уведомен, че срещу него
е образувано изп. дело № 3527/08г. за принудително събиране на публични
вземания, установени с изп. лист № НАХД № 795/2007г. на РС – Димитровград в
размер на 500 лева.
Св. И.
веднага занесъл съобщението за доброволно изпълнение на подсъдимата Д.. След
като се запознала с него, тя заявила, че в 14-дневен срок ще внесе парите по
сметка на АДВ –Пловдив, а на свидетеля ще даде квитанция. След изтичане на този
срок, И. проверил в канцеларията на РС – Димитровград дали Д. е внесла сумата
от 500 лева във връзка с наложената глоба на сина му по НАХД № 795/2007г. и
установил, че това не е направено.
На
24.06.2008г. след проведена проверка по жалба на св. И. *** образувала ДП срещу
подсъдимата Д. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
От
приложената по делото служебна бележка, изготвена от публичен изпълнител при
АДВ, РД – Пловдив се установява, че към 03.07.2008г.длъжника ...С. не е погасил
задължението си в размер на 500 лева по изп. дело № 3527/08г. на АДВ, РД –
Пловдив, образувано по изп. лист № НАХД № 795/2007г. на РС – Димитровград.
На
15.07.2008г. Д. била привлечена и разпитана в качеството на обвиняемо лице за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК по настоящото ДП № 436/2008г. по описа на РПУ
– Димитровград. Тогава тя представила платежно нареждане/вносна бележка за
плащане към бюджета, от която се установило, че на 14.07.2008г. е внесла по
сметка на АДВ сумата от 500лева за погасяване на задължение на ...С. по изп.
лист НАХД № 795/2007г. на РС – Димитровград.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена от показанията на разпитаните свидетели, обясненията
на подсъдимата, копие от договор за правна защита; решение на РС
Димитровград по НАХД № 795/2007г. по описа на РС – Димитровград; съобщение за
доброволно изпълнение; писмо от РП Димитровград с № 552/22.05.2008г.; писмо от
РС Димитровград с № 1465/26.05.2008г.; писма от лист 25 до лист 29 от ДП; писмо
отговор до Агенция за държавни вземания; оригинални договори за правна помощ;
справка за съдимост.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Основният
състав на обсебването включва във възможния предмет на престъплението
обсебването само на чужди движими вещи. Парите
са заместими вещи и не могат да бъдат предмет на обсебване. При обсебването, деецът само владее и пази
движимите вещи, докато в процесния случай подсъдимата е действала в качеството
на упълномощено лице от пострадалия да ги ползва с определена цел, свързвана
пряко с упълномощаването. Сумата от 500 лева е получена на правно основание.
Ето защо, тъй като същите не са разходвани съобразно целта и действията, които
са възложени от упълномощителя, съдът счита, че е налице престъпление по чл.217
от НК – злоупотреба с доверие. Това престъпление се характеризира със
особеностите на субекта и изп. деяние, разграничаващи го от останалите
посегателства. Те сочат на действие на упълномощеното лице, изразяващи в
умишлено ощетеване интересите на представлявания. В процесния случай,
подсъдимата е злоупотребила с доверието на клиента си, като е получила и
задържала през инкриминирания период дадената и сума.
С оглед
трайната практика на Върховния касационен съд, че, за да последва оправдаването
на дееца по инкриминираните по обвинението факти, следва деянието предмет на
обвинението да не е престъпление въобще, съдът прие, че следва да
преквалифицира деянието от такова по чл.206 ал.6 т.1 вр. ал.1 от НК, в
престъпление по чл.217, ал.2, вр. ал.1 от НК и да оправдае подсъдимата по
първоначално повдигнатото обвинение.
Предвид гореизложеното, съдът счете за
безспорно установено, че подсъдимата Д. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на чл. 217, ал.2, вр.
ал.1 от НК,
тъй като на
30.01.2008г. в Димитровград, в качеството си на пълномощник на Кольо С.,
съзнателно е действала против законните му интереси.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимата, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, частичните самопризнания и това,
че имуществените вреди от престъплението са възстановени преди приключване на
съдебното следствие.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете това, че подсъдимата е освобождавана
по реда на чл.78 А от НК от наказателна отговорност, както и това, че деянието
е извършено от лице, упражняващо адвокатска професия, което по презумпция би
следвало да е символ на висок морал и доверие.
Като съобрази
горните обстоятелства, съдът прие, че за поправяне на подсъдимата следва да
приложи първата алтернатива предвидена в разпоредбата на чл.217 ал.1 от НК, а
именно наказание „лишаване от свобода” . Съдът намира, че определяне на
наказание от този вид, би въздействало поправително и възпитателно, както на
подсъдимата, така и на останалите членове на обществото.
Съдът счете,
че следва да определи размера на наказанието при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
наложи наказание шест месеца “лишаване от свобода”.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана, съдът счете, че същата не следва
да изтърпява ефективно определеното наказание. Ето защо, на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването му за срок от три години.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на
подсъдимата.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: