ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. ХАСКОВО, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно
дело № 20225600200063 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е по две жалби, депозирани от адв. И.Р. от АК – П., едната подадена в
качеството му на пълномощник на лицето А. О. – **** гражданка, с адрес в ****, **** на
„****“ *** със седалище и адрес на управление в ******* Другата подадена в качеството му
на пълномощник на лицата Т. О. и Д. А., двамата също **** граждани с адреси в ***** и
***** в посоченото по-горе, търговско дружество. Втората жалба е била подадена първа по
време, но образуваното по нея съдебно производство – ЧНД № 747/2021г. по описа на ОС –
Хасково, е прекратено и върнато на ОП – Хасково за администриране и връчване на
постановлението за прекратяване, на ощетеното юридическо лице, което е изпълнено, като
от последното е постъпила първата посочена по - горе жалба и делото изпратено в съда за
произнасяне, по жалбите.
С жалбите които по съдържанието си са идентични, е обжалвано Постановление на
Окръжна Прокуратура Хасково от 29.11.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по сл.д. № 105/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково, с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. В жалбите се твърди, че двамата **** - Т. О. и Д. А.
не дали съгласието си на третия – Т. Т., който бил и ***** на дружеството, за продажбата
през 2013г. на земята на последното, която била продадена на занижена цена и при сделката
използван неверен документ – протокол от общо събрание на дружеството, какъвто двамата
****** не подписвали. Възразява се също срещу обосноваността на извода в
постановлението за липсата на неизгодна за дружеството сделка, направен въз основа на
счетоводната експертиза която установила, че продажната цена на въпросните земи била 15
000 лв. и надхвърляла пазарната им, с 5438.56 лв. В тази насока се сочи, че сделките с
недвижими имоти обикновено се изповядвали на цена около данъчната оценка, не на
реалната и в случая посочената от вещото лице средната пазарна оценка, се основавала
1
единствено на подобни сделки, не и на други методи въпреки повишението на стойността на
земята след 2007г. В жалбите се сочи и, че след като дружеството при покупката на имотите
през 2007г. приело, че заплатената тогава за тях цена от 42000 лв. е съответната им, не могло
да се твърди неизгодна сделка при покупката, а единствено при продажбата през 2013г. ,
която била с 27 000 лв. по – ниска от цената на придобиване. Релевират се и оплаквания, че
за разпределението на отчетените от дружеството суми като печалба, които били субсидии
от ДФ „Земеделие“, нямало решение на общото му събрание и те били получени единствено
от ***** Т., но липсвали. Сочи се, че така и с продажбата на земята, на дружеството били
причинени щети. С тези доводи се иска отмяна на постановлението и връщане делото на
прокурора със задължителни указания за приложението на закона, включително привличане
на обвиняемо лице и ангажиране на наказателната му отговорност.
Хасковският окръжен съд, като провери допустимоста на жалбите, правилността и
обосноваността на обжалваното постановление, в пределите на чл. 243 ал.4 и ал.5 от НПК
намира, че жалбите са подадени в срока по чл.243 ал.4 от НПК, но депозираната от
жалбоподателя като пълномощник на ****** Т. О. и Д. А., е недопустима и като такава
следва да бъде оставена без разлеждане.
Допустима и подлежаща на разглеждане се явява единствено жалбата, подадена от
жалбоподателя като пълномощник на лицето А.. О.., която е ***** на ощетеното
юридическо лице „*****“ ***. Това е така защото от престъплението по чл.220 ал.1 от НК за
което е водено досъдебното производство, може да има единствено ощетено юридическо
лице, което разполага с право на жалба по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК против
постановлението за прекратяване. В случая такова се явява „*****“ *****, което се
представлява от *******я си, не от съдружниците, съгласно дружественния договор и
чл.141 от ТЗ.
По съществото на допустимата жалба: Досъдебното производство е образувано с
постановление на ОП – Хасково от 24.09.2019г. и водено за това, че на 30.10.2013г. в
гр.Хасково, длъжностно лице при „*****“ **** - *****, съзнателно сключило неизгодна
сделка /договор за покупко - продажба на недвижими имоти – н.а. № 174, т.1, рег. № 6866,
н.д.№ 361/2013г. по регистъра на нотариус № 079 - В. С. с район на действие РС-Хасково/ и
от това произлязла значителна вреда за предприятието – „*****“ ****, което то
представлява - престъпление по чл.220 ал.1 от НК. Разследването е възложено на ОСлО при
ОП – Хасково. Няма привлечен обвиняем.
От събраните по досъдебното производство доказателства, е установено следното: През
2007г. св.Т. К. Т. / тогава с имената Т. К. Н. / и свидетелите Т. О. и Д. А., последните двама
***** граждани, първия притежаващ и ****** гражданство, се запознали в Р.Т. и решили да
извършват съвместен бизнес в Р.Б., свързан със зедемелие и животновъдство, като
кандидатстват и по европейски програми за подпомагане. По този повод на 19.01.2007г. в
гр.К., тримата учредили с дружествен договор от същата дата като съдружници, юридическо
лице - дружество с ограничена отговорност „*****“ **** със седалище и адрес на
управление в *****, вписано с Решение от ***** г. по ф.д. № *****г. на ОС – Кърджали,
2
св.Т. бил **** и ******. Като ***** съгласно дружественния договор, той организирал и
ръководел дейността на дружеството и отговарял имуществено за причинените му вреди. За
сделки свързани с недвижими имоти на дружеството и вещни права върху тях, обаче се
изисквало решение на общото събрание, състоящо се от тримата съдружници / л.28-33
т.1,л.19-26 т.3/. След вписването на дружеството, св.Т. като физическо лице, закупил от
Община Стамболово на датите 07.02.2007г. и 09.02.2007г. за сумата от общо 13 469 лв.,
четири поземлени имота представляващи частна общинска собственост, с обща площ 99.579
дка. а именно : ПИ № 000052 с площ 7.252 дка., ПИ № **** с площ 7.487 дка., ПИ № *****с
площ 35.290 дка. и ПИ № **** с площ 49.550 дка. Въпросните имоти представлявали
пасище /мера/ били осма категория и се намирали в местностите „*****“, „*****“, „*****“ и
„*****“, в землището на с.П. общ.С.. След това - на 19.02.2007г. за дейността на
дружеството и със съгласието на останалите съдружници, св.Т. продал същите земеделски
имоти на дружеството „******“ ****, за сумата от общо 42000 лв., като при сделката бил
едновременно продавач и представляващ купувача. За сделката бил съставен нотариален акт
№ 63 т.1 рег.№ 878 н.д.№ 59/2007г. от В. С. – нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната
камара на Р. България, действаща в района на РС – Хасково. Според нотариалния акт,
данъчната оценка на имотите била 1075.30 лв., а сумата от 42 000лв. за покупката им,
заплатена на продавача /л.81-85 т.3/. За дейността на дружеството и съгласно договорката
със съдружниците, на 27.02.2007г. св.Т. като *****, подал в МЗГ анкетна карта за
регистрацията на дружеството като *****, в която посочил въпросните четири имота с
начин на трайно ползване – ниви. На 05.02.2007г. представил и уведомление пред ТД НАП –
Кърджали за наети в дружеството по трудови договори общо 10 работника / л. 81-84 т.2/. В
хода на разследването според предоставената информация от НАП било установено, че от
учредяването на дружеството, до септември 2010г. в същото били наети на работа по
различно време общо 16 лица / л.217-236 т.7 д.п./. След учредяването на дружеството,
съдружниците Д. А., Т. О., съпругите и децата им, придобили статут за пребиваване в Р.
България - първите двама на осн.чл.24 ал.1 т.2 от ЗЧРБ / поради създаването на дружеството
и наети 10 лица/ до месец април 2009г., а близките им на осн. чл.24 ал.1 т.13 от ЗЧРБ, до
април 2008г. /л.49 т.2/. От наетите в дружеството на работа лица, били установени и
разпитани свидетелите: Р. М., Н. Б., Г. А., Ф. Е., М. М. и Д. А., като последните трима
посочили, че не престирали труд за дружеството, св.А. била единствено осигурявана преди
майчинство. В началото след създаването си, дружеството осъществявало стопанска дейност
свързана със земеделие, която се движела основно от св.Т., включително по подаване на
заявления пред ДФЗ, за подпомагане по различни схеми. Останалите двама **** –
свидетелите Д. А. и Т. О., след 2008г. се намирали повечето време в Р.Т.. Според
показанията им спрели да се интресуват от дейността на дружеството, понеже тогава били
наели допълнително 1600 дка. в землището на с.П. за отглеждане на житни и маслодайни
култури, но св.Т. им казал, че не се добила реколта, а до тогава му били дали за
дружествената дейност около 250 000 евро, от които повечето на ръка и той продължавал да
им иска пари. С времето контактите между съдружниците прекъснали, като двамата *****
граждани били в Р.Т.. Дейността на дружеството, която се изразявала след това основно в
3
получаване на субсидии от ДФЗ, се движела от св.Т. който през месец октомври на 2013г.
решил да продаде четирите недвижими имота – земеделските земи собственост на
дружеството, в землището на с.Пътниково. За целта се снабдил с необходимите за сделката
документи, сред които и протокол от проведено на 11.10.2013г. общо събрание на
дружеството „*******“ ***** в който било отразено, че на събранието присъствали тримата
съдружници и се взело решение за продажбата на четирите земделски имота на
дружеството, на св.Ф. Ф. М. тогава с предбрачна фамилия С. /сестра на съпругата му -л.8
т.1, л.44, л.50 т.1а/. Сделката била изповядана на 30.10.2013г. и за продажбата се съставил
нотариален акт № 174 т.2 рег. № 6866, д.№ 361/2013г. на В. С. - нотариус № 079 по
регистъра на Нотариалната камара, действаща в района на РС-Хасково. Според нотариалния
акт, данъчната оценка на имотите била 1672.60 лв. и те били продадени от дружеството
„******" ****, представлявано от св.Т. в качеството му на *****, на цитирана свидетелка, за
сумата от 15000 лв. преведена от купувача по банковата сметка на дружеството. При
изповядването на сделката, пред нотариуса се представили необходимите документи, сред
които от св.Т. посочения по-горе протокол от общото събрание на дружеството / л. 55 т.3/.
През 2018г. свидетелите Т. О. и Д. А., разбрали за продажбата на земите на дружеството, за
която до тогава не знаели и не били давали съгласието си. По този повод упълномощили
повереник /представляващият ги жалбоподател/, който установил случилите се
обстоятелства и ги уведомил. На 24.10.2018г. повереникът им провел общо събрание на
дружеството, на което представлявал двамата съдружниции и св.Т. бил освободен като
***** За такъв била избрана А.. О. /съпруга на св. Т. О. и неразпитана / и взето решение за
ангажиране отговорността на св.Т. като ****** по ТЗ / л.26, 34-57 т.1, л.65 -69 т.1/.
Впоследствие св.Т. предявил иск по ТЗ за прогласяване нищожността на решението на
общото събрание, който бил отхвърлен с Решение № 217/30.12.2019г. по т.д.№ 35/2019г. на
ОС – Кърджали, на което е отбелязано, че не е влязло в сила и е приложена жалба против
същото, пред Апелативен съд П. /л.172-178 т.1/. За случилото се, през месец януари 2019г.
била сезирана първоначално РП – Хасково, а след извършена предварителна проверка е
образувано и досъдебното производство.В показанията си св.Т. заявил, че за закупуването от
дружеството на четирите земеделски имота в землището на с.П., взел в заем от баща си
/впоследствие починал/ сумата от 42 000 лв., която след сделката му върнал. Съдружниците
му не се интересували от дейността на дружеството и той от името на последното, наел и
обработвал земя в землището на с.С., като отглеждал тютюн и го продавал от името на
дружеството за да отчита последното дейност и получава субсидии. Посочил, че разходите
по дейността на дружеството заплащал със собствени средства, взел и заем от свой познат
на име О. Д. от ***** в размер на 70 000 евро, за което имало издадена запис на заповед. По
този повод бил проверен два пъти от НАП и му били определени задължения от 65 000 лв.,
като за заплащането им, съдружниците му казали да продаде земята на дружеството. В
показанията си свидетеля посочил още, че за продажбата на земите на дружеството, чрез
баща си който живеел в ***** дал на съдружниците си за подпис протокола от общото
събрание, който му върнали подписан. Средствата от субсидиите и продажбата на земята,
ползвал за погасяване на задълженията по заема, което съдружниците чрез баща му също
4
знаели, а счетоводната документация на дружеството съхранявал в дома си, който продал.
От своя страна свидетелите Д. А. и Т. О., отрекли да знаели за продажбата на земята и да са
давали съгласие за това, както и не знаели за получаваните от дружеството субсидии.
Дружеството от създаването му, било обслужвано счетоводно от св.А. Р., който при
покупката на земите ги заприходил като ДМА, осчетоводил и сумата от продажбата им.
Свидетеля посочил, че в първите години дружеството било на загуба, а от 2010г. получавало
единствено субсидии. За счетоводните документи свидетеля заявил, че ги връщал ежегодно
на св.Т., като последните през 2018 г. дал на жалбоподателя - процесуален представител на
двамата съдружници. Като свидетел е разпитана и Ф. М. – купавач на земите която заявила,
че присъствала на сделката но не помнела нищо, включително цената, впоследствие
загубила интерес към имоти в Р. България и живеела в *****. Според постъпилата
информация от НАП дружеството нямало установени задължения към 05.06.2020г. /л.2 т.6./.
От заключението по почерковата експертиза е установено, че подписите на двамата
свидетели - Т. О. и Д.А., поставени в протокола от 11.10.2013г. за проведено общо събрание
на дружеството, който е използван при изповядването на сделката при продажбата на земите
на 30.10.2013г., не са изпълнени от тях /л.47-49 т.1а/. Относно стойността на въпросните
четири земеделски имота предмет на сделката от 30.10.2013г., от заключението по
оценителната експертиза е установено, че средната им пазарна цена към датата на
продажбата била общо 9561.44 лв., а към датата на покупката - 19.02.2007г. общо 11672.52
лв. При определяне на въпросната цена, вещото лице използвало три метода за оценка - по
Наредбата за определяне цените на зедемелските земи, метода на пазарния аналог и метода
на капитализираната рента, включително огледало имотите и посочило, че средната цена на
декар през 2007г. за имотите с №№ 000052 и 000061, била 121лв./дка, а през 2013г. - по 112
лв./дка., за имотите с №№ 000057 и 000153 цената била по 123 лв./дка. през 2007г. и по 114
лв./дка. през 2013г. Видно от обстоятелствената част на заключението, при определяне на
средната пазарна цена на имотите, вещото лице се водило основно от метода на пазарния
аналог, понеже при останалите два през изследваният период не се наблюдава разминаване,
като най - висока е цената по Наредбата, която и в двата случая е общо 14158.73 лв. В
заключението е отразено още, че имотите били купени от св.Т. /Н./ средно по 135.25 лв./дка.
и продадени на дружеството средно по 421.78 лв./дка., каквато цена нямало през 2007г. и
2013 г. /л.3-13 т.4/. Назначена била и съдебна финансово икономическа експертиза, по която
вещото лице използвало съдържащите се по делото доказателства, включително документи
от НАП, счетоводен баланс, фактури, банкови сметки, ГФО. Според заключението /л.18-46
т.4/, с продажбата на четирите недвижими имота през 2013г. за сумата от 15000 лв., която
надхвърляла пазарната им цена определена от оценителната експертиза със 5438.56 лв., на
дружеството не била нанесена вреда. В заключението е посочено, че до 2015г. включително,
коефицентът на ликвидност на дружеството бил под препоръчителните стойности, след това
се подобрил. За коефицентът му на финансова автономност и задлъжнялост е отразено, че до
2010г. бил под препоръчителните стойности, след това дружеството било независимо от
кредиторите си. Отразено е и, че до 2009г. дружеството не могло да изпълни
краткосрочните си задължения със краткотрайните си материални активи, от 2010г. до
5
2015г. нямало такива задължения, а след това било в състояние да ги изпълнява. Относно
ДМА е отразено, че основна част от тях била стойността на закупените от дружеството земи
за 42000 лв., до продажбата им, когато ДМА рязко спаднали, като до 2010г. задълженията на
дружеството били по – големи от активите му, а след това било обратното. Относно
постъпленията по разплащателните банкови сметки на дружеството, вещото лице
установило, че в периода 2007г.- 2016г. те били - в едната общо 251 732.23 лв., в какъвто
размер били общо тегленията и плащанията на задължения по ДОО, ЗО, ДЗПО, ДДС и
такси. Самите тегления били в общ размер 232 900,31 лв., извършени от св.Т., като от
посочената сума субсидиите от ДФЗ били в размер на 158 343.36 лв. и към 07.06.2016г. в
тази сметка нямало наличност. Във втората разплащателна сметка на дружеството,
постъпленията били от субсидии от ДФЗ в размер на 26 329.66 лв., от тях 17 600 лв.
изтеглени от св.Т. и към 19.04.2019г. в сметката били налични 8 377.66 лв. Конкретно за
сумата 15000лв. от продажбата на земите на дружеството през 2013г., в обстоятелствената
част на заключението е отразено, че тя постъпила по сметката на дружеството, но била
изтеглена от св.Т. на 07.11.2013г. /л.36 т.4/.
При така събраните доказателства, е постановено обжалваното постановление, с което
наказателното производство е прекратено, на осн.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК. В
обстоятелствената част на постановлението е прието, че кумулираните от дружеството
загуби не могли да бъдат покрити с краткотрайните му материални активи до 2013г., което
наложило продажбата на земеделската земя от св.Т. /посочен в постановлението с
фамилното име Н./. За самата сделка е отбелязано, че била необходима за дейността на
дружеството, документално обоснована, а цената от 15000 лв. към момента на продажбата
през 2013г., била съобразена със средната пазарна цена на въпросните четири имота
определена в заключението по оценителната експертиза, която била 9561.44 лв., като
продажната я надхвърляла с 5438.56 лв. и била по - висока и от цената на въпросните имоти
определена по реда на Наредбата за определяне цените на земеделските земи. С тези доводи
е прието, че продажбата на земеделските земи на дружеството от страна на св.Т., не
представлявала неизгодна за дружеството сделката и от нея, то не е претърпяло вреди.
Този извод се споделя от съда, като краен резултат. В случая е безспорно, че св.Т. като
******* и представляващ търговското дружество „*****“ **** от създаването му през
2007г., до замяната му с другия *******, е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1
б.“б от НК и то от категорията на тези, оправомощени да сключват сделки от името и за
сметка на преставляваното юридическо лице. Това е така защото дружеството нямало
съвместно със свидетеля и друг ******* и именно свидетеля в качеството си на *******,
извършвал както управленската дейност на дружеството, така и изразявал волята му спрямо
трети лица, а действията му спрямо тях, били обвързващи за дружеството. В този смисъл е
както разпоредбата на чл.141 ал.2 от ТЗ, така и Т.Р. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС. При това
положение св.Т. е бил годен субект на престъплението по чл.220 ал.1 от НК. За въпросното
престъпление следва да се отбележи, че от субективна страна се извършва единствено при
пряк, специален умисъл. За обективната му страна, както правилно е отбелязано в
6
постановлението, е необходимо на първо място да се установи, че сделката е неизгодна за
стопанския субект. Според теорията и съдебната практика, неизгодна е сделката която е
сключена без да е необходимо да се сключва, или макар да е необходимо, е могла да бъде
сключена при по-изгодни условия. В случая не се споделя приетото в постановлението, че
сключването на сделката е било необходимо, поради невъзможност дружеството да си
изплаща задълженията с КМА към 2013г. Такива обстоятелства от заключението по
съдебната икономическа експертиза за цитираната година, а и за предходните поне две не се
установяват, защото дружеството било на загуба до 2010г. След това, както е отбелязало
вещото лице, то било финансово независимо от кредиторите си - т.е е могло да погасява
задълженията си. При това положение сключването на сделката на практика, не е било
необходимо. Същевременно самата продажба на четирите земеделски имота на
дружеството, както е установено от оценителната експертиза, е осъществена на цена която
надхвърля пазарната им такава към момента на сделката, включително надхвърля и цената
определена по реда на Наредбата за определяне цените на земеделските имоти. При това
положение липсва изискуемият кумулативно втори елемент, от обективния състав на
престъплението по чл.220 ал.1 от НК, а именно от сделката да е произлязла значителна вреда
за дружеството. Вредатата от това престъпление е винаги реална, не предполагаема, като
пропуснатите ползи не могат да са такава / П.7/76 г. Пл.ВС/. В случая сумата от продажбата
- 15000 лв. е внесена по сметката на дружеството и така вреда на последното от сделката, не
е причинена. Ето защо изводът в обжалваното постановление, за липсата на установен
състав на престъпление по чл.220 ал.1 от НК, се споделя от съда. Предвид изложеното не се
споделят доводите в жалбата в тази насока, както и, че след като през 2007г. земята била
купена от дружеството за 42 000 лв., то това е единствената й действителна и реална
стойност, както тогава, така и по- късно, поради свободата на договаряне. От
доказателствата е установено, че през 2007г. *******я на дружеството, който го
представлявал при сделката за покупката на земята бил св.Т., който бил и продавач на
въпросните земи, но като физическо лице. Така на практика договарял сам със себе си, а
платената му за земите цена от 42 000 лв. отразена в нотариалния акт била многократно
завишена в сравнение със средната пазарна, както установила оценителната експертиза,
която е обоснована и не възникват съмнения за правилността й. При това положение
правилно в постановлението е прието, че именно сключената през 2007г. сделка при
покупката на земите, е била неизгодна за дружеството защото за продавача са произлезли
значително по-големи ползи, от тези за купувача. От сключването на посочената сделка
обаче, е изтекла давността за наказателно преследване по чл.80 ал.1 т.3 от НК, преди
сезирането на прокуратурата. Тази давност, но по чл.80 ал.1 т.4 от НК е изтекла също преди
сезирането на прокуратурата и за използвания на 30.10.2013г. от св.Т. при продажбата на
земята, неистински частен документ какъвто е протокола от общо събрание на
съдружниците от 11.10.2013г. и е невъзможно ангажирането на отговорност по чл.316
вр.чл.309 ал.1 от НК, както е прието в обжалваното постановление.
Единствената основателност на жалбата се изразява в това, че от събраните до момента
доказателствата е установено, че сумите от субсидиите и продажбата на земята били
7
преведени по разплащателните сметки на дружеството и изтеглени от св.Т. докато бил
******* на последното, с изключение на сумата 8 377.66 лв. останала налична след смяната
му. За така изтеглените и липсващи по сметката на дружеството суми, не се установяват
разходооправдателни документи /единствените такива са в т.2 и касаят 2007г. / 2008г./, или
решение на общото събрание на дружеството за разпределението им като дивидент между
съдружниците. За постъпленията по сметките и за сумата от продажбата на земята, св.Т.
заявил, че с тях погасявал задължения на дружеството, включително заем по запис на
заповед, който взел за земеделските нужди. В кориците на делото на л.35 т.2 се съдържа
превод на български език, на запис на заповед от 20.06.2012г., посочен като издаден в Р. Т.
гр.Б. с падеж 20.06.2020г., за сумата 70 000 евро. Издател по записа на заповед е лицето
О.Д., а длъжник дружеството „*****“ ****. На превода са отбелязани и плащания. От
заключението на вещото лице по икономическата експертиза обаче, не се установява такава
сума като заем, да е заприходявана по баланса на дружеството. Приложени са и два листа –
част от ревизионен акт № Р-16002616003565-091-001/21.11.2017г. съставен на св. Т. / л.33-34
т.2/ за извършена му ревизия за периода 01.01.2011г. - 31.12.2013г., с предмет ДОО, УПФ,
ЗО и ЗДФЛ. Установено е задължение за довнасяне в общ размер 40351.90 лв. и лихви
20622.93лв., от които задължения по ЗДФЛ в размер на 39 468.73 лв. като е посочено, че при
ревизията били представени документи, сред които и запис на заповед на ***** език с
превод на български. Повече подробности липсват, защото ревизионният акт липсва в
цялост. При това положение е неясно за какво са изразходвани сумите по сметките на
дружеството, които са изтеглени от св.Т. и тези по записа на заповед, както и дали с тях са
погасени задължения на дружеството или са използвани за лични такива на свидетеля,
доколкото цитираните в посочения ревизионен акт по ЗДФЛ, са именно такива.
Юридическото лице е самостоятелен правен субект, различен от съдружниците в него и
активите му включително суми по взет от юридическото лице заем, са негова собственост не
на съдружниците, до съществуването му или разпределение на печалба като дивиден /ако се
касае за печалба/. В конкретния случай въпросните суми, включително от продажбата на
земята постъпили по сметките на дружеството, са били връчени за пазене и управление на
св.Т. по силата на длъжността му - ******* на юридическото лице „*****“ **** и като
такъв, той за тях е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б. „б“ от НК. Същото се
отнася и за заема по записа на заповед, ако е действителен. Изложените обстоятелства сочат
на състав на престъпление против собствеността, различен от този за който е водено
досъдебното производство. В тази насока обаче разледването не е водено и те не са
обсъдени в обжалваното постановление, в което отговор за тях липсва. Последното е довело
до необоснованост на постановлението за тези обстоятелства и за тях и до
незаконосъобразността му. Това е така защото наказателното производство е прекратено на
осн. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, което е реабилитиращо основание и означава, че при
разследването са извършени всички необходими и възможни действия по реда и със
способите на НПК, за установяване на обективната истина и от тях не е установено не само,
че не е извършено престъплението за което е водено досъдебното производство, но и
каквото и да е друго, включително подсъдно на по – нисък по степен съд, респективно
8
подследствено на съответната прокуратура. Това явно в случая не е сторено и
постановлението на ОП – Хасково за прекратяване на наказателното производство се явява
също и преждевременно. Предвид изложеното, посоченото постановление следва да бъде
отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания, относно
приложението на закона. Досежно направеното в жалбата искане, за даване и на указания на
прокурора, за ангажиране на наказателната отговорност на конкретно лице и привличане на
обвиняем, то същите са несъстоятелни защото в тази си преценка прокурорът е изцяло
самостоятелен.
Водим от горното и на осн.чл.243 ал.6 т.3 от НПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, жалбата подадена от адв.И.Р. от АК – П., в
качеството му на пълномощник на лицата Т. О. и Д.А., двамата ***** граждани с адреси в
Р.Т., против постановление от 29.11.2021г. на Окръжна Прокуратура Хасково, за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство - сл.д. № 105/2019
г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.220 ал.1 от НК , като НЕДОПУСТИМА.
ОТМЕНЯ постановление от 29.11.2021г. на Окръжна Прокуратура Хасково, за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство - сл.д. № 105/2019
г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.220 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна Прокуратура – Хасково за изпълнение на дадените
указания, относно приложението на закона.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд Пловдив в 7
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9