Р Е Ш Е Н И Е
№ 929 14.07.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд, ХХ-ти състав, в публично заседание на двадесети юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело
№ 2876 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от Д.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Г. Р. К. ***, против Заповед № 3178/29.10.2021
г., издадена от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие” на Община Бургас, с която се забранява ПОЛЗВАНЕТО и ДОСТЪПА на
невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Обособяване на
търговски обект за продажба на цигари и тютюневи изделия и търговски обект за
продажба на аксесоари и принадлежности на входа в партера, в частта на общите
части на бившите заведения – сладкарница „Черно море“ и бар „Берьозка“, находящ се на ниво партер на сграда с
идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр.
Бургас, УПИ І, кв. 82 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 58, ползван от ЕТ „Симпатика – Таня Г.“ -
Таня Петкова Г., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Лозово“, ул. „Явор“ №18, като
търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности и ползван от „Амиго – М. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 20, вх.
3, ет. 9, представлявано от управителя Милен Станчев И. като търговски обект за
продажба на цигари и тютюневи изделия, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна, поради липса
на извършено административно нарушение. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Т.Г., редовно и своевременно
призована, лично и чрез процесуален представител адв. К., поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Представя по делото
писмени бележки, с които излага доводи за незаконосъобразността на оспорената
заповед. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна –
заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие” на Община
Бургас се представлява от юрисконсулт З.Х.,
който оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна П.З.Р.,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна З.К.С.,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Д.К.Н.,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна К.Д.П.
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна М.Ж.П.,
редовно и уведомена, не се явява.
Заинтересованата страна Е.П.П., редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Г.П.А.,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Г.Д.И.,
редовно уведомен, се явява лично, като моли за отмяна на оспорената заповед.
Заинтересованата страна Х.Д.И.,
редовно уведомен, се явява лично, като моли за отмяна на оспорената заповед.
Заинтересованата страна Т.В.К.,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна В.Т.К.,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна „С.И. 57“
ЕООД, редовно уведомена, се представлява от управителя С.И.С. и адв. О., които излагат доводи за отхвърляне на жалбата
като неоснователна.
Заинтересованата страна М.З.Г., редовно уведомена, не се явява и
не се представлява.
Заинтересованата страна ЕТ
„СИМПАТИКА ТАНЯ Г.“, редовно уведомена, не се представлява.
Заинтересованата страна „АМИГО М
И“ ЕООД редовно уведомена, не изпраща представител.
Заинтересованата страна С.И.С. редовно уведомен, се явява лично и моли за отхвърляне
на жалбата.
Заинтересованата страна Р.И.С.
редовно уведомена, се явява лично и моли
за отхвърляне на жалбата.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
В
Община Бургас били подадени жалба
вх.№ 94-01-2813(3)/17.11.2020г.(л.117 от делото) и жалба вх.№ 94-01-2813(4)15.12.2020г.
(л.113 от делото) от С.С. – управител на „С.И. 57“
ЕООД относно незаконно строителство в съсобствен обект, заведение за обществено хранене, състоящо
се от бар „Берьозка” и сладкарница „Черно море”. В
жалбата са изложени доводи, че общите части на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.612.246.1.29 и обект в сграда с идентификатор
07079.612.246.1.34 се състоят от вход, фоайе, гардероб, тоалетни 3 бр.
стълбище, салон и сервизни помещения, с обща площ от 70 кв. метра. Според посоченото в жалбата, едната от трите тоалетни не съществува, като
обект от общите части, а собствениците на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.612.246.1.34 са зазидали входната врата на тоалетната откъм
фоайето на общите части и са направили нова врата към складовото помещение на
техния магазин за промишлени стоки. Твърди се, че строителството е извършено без съгласието на
другия съсобственик, без съгласувани и одобрени строителни книжа и без да е
издадено разрешение за строеж. Сочи се още, че с извършеното преустройство,
тоалетната губи своето предназначение като обща част и се приобщава към обект с
идентификатор 07079.612.246.1.34. В резултат на това незаконно строителство е
невъзможно тоалетната да се използва от другия съсобственик. Твърди се още, че
съсобствениците са преградили и част от общите части на фоайето и са обособили
магазин за продажба на пакетирани стоки кафе и цигари. С. е изложил доводи, че
извършеното завземане на общите части осуетява достъпа му до сладкарницата, с
оглед на което не може да ползва закупения от Община Бургас обект за обществено
хранене и да го въведе в експлоатация.
На 11.05.2021 г. работна
група в състав: 1.М. Христова Димитрова - главен специалист КС, отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас и
2.инж. Анелия С.Г. - главен експерт КС, отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ при Община Бургас, извършили проверка на строеж:
„Обособяване на търговски обект за продажба на цигари и тютюневи изделия и
търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности на входа в партера, в
частта на общите части на бившите заведения - сладкарница „Черно море“ и бар „Берьозка“, находящи се на ниво
партер на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр. Бургас, У ПИ I,
кв.82 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 58. За установеното бил съставен Констативен акт №
П-3/11.05.2021 г. /л. 49 – 51 от делото/.
С констативния акт е установено,
че строежът е IV-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, буква
”д" от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 9, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Като собственици на
строежа са посочени М.З.Г.; П.З.Р., Д.Т.Г., З.К.С., Д.К.Н., К.Д.П., М.Ж.П., Е.П.П., Г.П.А., Г.Д.И., Х.Д.И., Т.В.К., съгласно нотариален акт
№ 33, том III, рег.№ 10495, дело 382/2006г. вписан в ЗС/ПВ с вх.№ 21718/28.12.2006
г.; нотариален акт № 76, том III, рег.№ 9195, дело 293/2007 г. и нотариален акт
№ 51, том I, дело 47/2007г. и „С.И. 57“ ЕООД, с управител С.И.И., съгласно договор от 03.10.2014 г., за продажба на недвижим имот
- частна общинска собственост.
Съгласно посоченото в
констативния акт, в партерния етаж на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по
КК на гр. Бургас са обособени два търговски обекта. Същите са разположени на
входа, в частта на общите части на бившите заведения - сладкарница „Черно море“
и бар „Берьозка“, с обща площ 70 кв.м„ включващи вход
откъм ул. „Александровска“, фоайе, гардероб,
тоалетни, стълбище, салон и сервизни помещения, от които двете бивши заведения
притежават по 1/2 ид. част.
Търговският обект, разположен в
северната част на входа е с приблизителни размери 2.00/1.50м. Обособен е
посредством преграждане от алуминиева дограма и леки преградни стени и се,
ползва за продажба на цигари и тютюневи изделия от „Амиго-М.И.“
ЕООД.
Търговският обект, разположен в
южната част на входа е с приблизителни размери 1.80/2.00м. и височина
2.80м. Обособен е посредством преграждане от алуминиева дограма и леки
преградни стени и се ползва за продажба на аксесоари и принадлежности от ЕТ „Симпатика“- Таня Г.“.
Установено било, че за извършеното преустройство и обособяване на два
броя самостоятелни обекти от обща част на сграда-етажна собственост, няма представен
сключен договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма по чл. 185,
ал. 3 от ЗУТ, няма одобрен проект за преустройство и са изпълнени без
разрешение за строене, няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
С Констативния акт е направено
заключението, че строеж: „Обособяване на търговски обект за продажба на цигари
и тютюневи изделия и търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности
на входа в партера, в частта на общите части на бившите заведения - сладкарница
„Черно море“ и бар „Берьозка“, находящи
се на ниво партер на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр.
Бургас, У ПИ I, кв.82 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 58 се ползва незаконно и в
нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, тъй като не е въведен в експлоатация,
съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ.
Констативен акт №
П-3/11.05.2021 г. бил изпратен на заинтересованите страни с писмо
94-01-2813(12)/14.05.2021 г. (л. 52 от делото), като видно от известие за доставяне и плик R PS8000 02J83B W (л. 63 от делото), писмото до жалбоподателката Д.Т.Г., се е върнало като непотърсено.
Констативният акт е съобщен и по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ на 29.06.2021 г.
(л. 66-67 от делото).
На 29.07.2021 г. , във
връзка с откритото административно производство по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, била
извършена повторна проверка от работна група в състав: инж. Анелия Г. - главен експерт
КС, отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при
Община Бургас и 2. арх. Д. Алексиев - главен експерт КС, отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас на
строеж: „Обособяване на търговски обект за продажба на цигари и тютюневи
изделия и търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности на входа в
партера, в частта на
общите части на бившите заведения - сладкарница „Черно море“ и бар „Берьозка“, находящи се на ниво
партер на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр. Бургас, УПИ I, кв. 82 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 58. За установеното бил съставен Констативен протокол № П-94/29.07.2021 г. (л.
46 от делото).
С констативния протокол е
установено, че търговският обект, разположен в северната част на входа с
приблизителни размери 2.00/1.50м. се ползва за продажба на цигари и тютюневи
изделия от „Амиго-М.И.“ ЕООД, а търговският обект,
разположен в южната част на входа с приблизителни размери 1.80/2.00м. и
височина 2.80м. се ползва за продажба на аксесоари и принадлежности от ЕТ „Симпатика“- Таня Г.“.
На основание проведеното
административно производство и съставения констативен акт била издадена и
оспорената Заповед № 3178/29.10.2021 г. на заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие” на Община Бургас, която била връчена на
жалбоподателката с известие за доставяне на 07.12.2021 г., чрез „Български
пощи“ ЕАД. Недоволна от издадената
заповед Г. я оспорила пред Административен съд – Бургас, чрез Община Бургас с жалба вх.№ 94-01-2813(17)/17.12.2021 г., по повод на която е образувано и настоящото
съдебно производство.
В рамките на съдебното
производство беше допусната и възложена съдебно-техническа експертиза, заключението на която беше изготвено от вещо лице
арх. М.П. Антонова, което не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото. Съгласно заключението на вещото лице в Община Бургас
не са налични одобрени архитектурни проекти за сграда - блок „В" с адрес
ул. „Александровска" № 58 и конкретно за процесните обекти в партерния етаж. Съгласно проектите за обект „ЖИЛИЩЕН БЛОК в кв.134а, гр.
Бургас” фоайето и бар „Берьозка" са част от един
обект - сладкарница, разположена на две нива. Фоайето се намира на партерния
етаж и води до обособена зала за посетители заедно с обслужващи и санитарни
помещения и стълба към второто ниво - мецанин. Залата за посетители на мецанина
обхваща югоизточната му част.
Според вещото лице, обект „СЛАДКАРНИЦА" не е разделян на бар
и сладкарница, а е решен като едно заведение за хранене на две нива.
За изясняване на релевантните по
делото факти, в съдебно заседание са разпитани и свидетелите Петър Ралев П. и
Николай Г.Г..
Свидетелят Петър Ралев посочва,
че от 1993г. е наемател на помещение срещу процесния имот и познава начина, по
който функционира и как се е променял във времето. Твърди, че е присъствал на въвода на ЧСИ през 2006г., като в момента на въвода е било това, което в момента съществува. Твърди, че е било направено преустройството от кафе в
магазин, съответно фоайето е било усвоено в две части, а единият от
собствениците е направил магазини с наематели. Според свидетеля
се е направило преустройство на
обекта, който е станал магазин за обувки. Отворили
са врата от ул.„Александровска“, защото е нямало
никакъв изход извън фоайето към ул.„Александровска“.
Според свидетеля така са заработили и магазините – „двете малките магазинчета и
този отстрани“, като посочва, че там е имало три тоалетни, имало е обществена
тоалетна, а състоянието каквото е в момента е от
1998 г. Твърди още, че през 1998г.
собствеността преминала в С.И., който направил ремонт, направил магазина
за обувки, функциониращ до 2006г. Подробно описва действията по извършване на въвода
във владение на ЧСИ, извършен през 2006, като пояснява, че е присъствал без да
има процесуално качество.
Свидетелят Николай Г. посочва, че
познава обектите - бар „Берьозка“ и сладкарница
„Черно море“ на ул. „Александровска“ от края на 2002 г.
- началото на 2003 г. Твърди, че през входа от
ул. „Александорвска“ се влиза във фоайе, наляво са
стълбите към кафе-сладкарница „Черно море“, направо тоалетните- две дамски и
една мъжка, която функционирала и като обществена, надясно във входа от бар „Берьозка“ се е влизало от врата облицована в кожа, като директно се влизало в бара. Сочи, че към 2008 г.-2009
г., е била преградена допълнителна площ към магазина за цигари и кафе. Според
свидетеля, когато спрял да функционира бар „Берьозка“
и вратата се затворила и тогава се е преградила още площ към павилиона за
цигари от фоайето. Посочва, че павилионът за цигари е към стълбите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № 3178/29.10.2021 г., издадена от
заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие” на Община
Бургас, с която се забранява ПОЛЗВАНЕТО и ДОСТЪПА на невъведения в експлоатация
по законоустановения ред строеж: „Обособяване на търговски обект за продажба на
цигари и тютюневи изделия и търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности
на входа в партера, в частта на общите части на бившите заведения – сладкарница
„Черно море“ и бар „Берьозка“, находящ се на ниво
партер на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр. Бургас, УПИ І,
кв. 82 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 58, ползван от ЕТ „Симпатика
– Таня Г.“ - Таня Петкова Г., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Лозово“, ул.
„Явор“ № 18, като търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности и
ползван от „Амиго – М. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“
№ 20, вх. 3, ет. 9, представлявано от управителя Милен Станчев И. като
търговски обект за продажба на цигари и тютюневи изделия в нарушение на чл.
178, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ при нарушения на ал.
1 и ал. 4 на строежи от ІV и V категория, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт с мотивирана
заповед забранява ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа, топлинна енергия, вода, газ,
телефон и др.
В процесният случай, според обжалваната заповед,
нарушението е на ал. 1 - не се разрешава да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.
223, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 178, ал. 6 от ЗУТ – от
заместник-кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие” на Община Бургас, на основание Заповед № 2894/06.10.2021
г. на кмета на Община Бургас. Оспорената заповед е издадена в предписаната от
закона писмена форма, съдържа мотиви – фактически и правни основания и при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на процедурата.
Заповедта е съобразена с материалните разпоредби на
закона, тъй като в административното производство и по делото се установи, че
за процесния недвижим имот, четвърта категория, не е издадено удостоверение за въвеждането му
в експлоатация, съглaсно изискването на чл. 177, ал. 3
от ЗУТ, поради което е изпълнена хипотезата
на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Освен това от заключението на изготвената за целите
на съдебното производство съдебно – техническа експертиза се установява, че в Община Бургас не са
налични одобрени архитектурни проекти за сграда - блок „В" с адрес ул. „Александровска" № 58 и конкретно за процесните обекти в партерния етаж. Съгласно проектите за обект „ЖИЛИЩЕН БЛОК в кв.134а, гр.
Бургас” фоайето и бар „Берьозка" са част от един
обект - сладкарница, разположена на две нива. Фоайето се намира на партерния
етаж и води до обособена зала за посетители заедно с обслужващи и санитарни
помещения и стълба към второто ниво - мецанин. Залата за посетители на мецанина
обхваща югоизточната му част, а проектите обект „СЛАДКАРНИЦА" не е
разделян на бар и сладкарница, а е решен като едно заведение за хранене на две
нива. От заключението следва, че процесниите обекти не отговарят на условията за въвеждане в
експлоатация, тъй като са изградени в противоречие с
одобрените инвестиционни проекти за имота,
където се намират. В този смисъл, правилен се явява изводът на административния
орган за наличие на нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Ирелевантна в случая е сочената от
жалбоподателя норма на § 6 от ПЗР на
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредбата), съгласно която
последната не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001 г.,
които не са били приети по установения ред до 31 март 2001 г. Нормата се
интерпретира неправилно от жалбоподателя, в смисъла, че въпросният строеж не подлежи
изобщо на въвеждане в експлоатация, като заварен строеж. С наредбата се
определя ред, условия, компетентност, изискуеми документи и пр., като същите се
издават по законова делегация. Изискването за въвеждане на строежите в
експлоатация е въведено от закона, а по какъв ред и предпоставки да стане това,
определя подзаконовия нормативен акт. Дори да се приеме, че строежът е завършен
през 1998 г. (както твърди свидетелят Ралев), същият е следвало да бъде приет и
да се издаде разрешение за ползване по реда на отменената Наредба № 6 за
държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в РБ /обн. ДВ. бр. 28/1993 г./.
Ирелевантни според настоящия състав
са и възраженията на жалбоподателя относно предназначението на процесните обекти, както и възраженията във връзка с конкретния
извършител на преустройството.
Анализът на чл. 178, ал. 6,
изречение І - во от ЗУТ сочи, че в тези производства
органът действа в условията на обвързана компетентност. Тоест, не му е дадена
възможност да преценява в условия на оперативна самостоятелност дали да издаде
или да не издаде заповед от рода на процесната, а винаги когато се установи
неправомерно ползване на строеж в нарушение на посочената норма, той е длъжен
да издаде такава заповед.
Обстоятелството, дали процесното
преустройство е извършено от настоящите собственици не рефлектира върху
изводите за законосъобразност на заповедта. Предмет на производството по чл.
178 от ЗУТ е самият обект /строеж/, който се ползва не по предназначение и без
да е въведен в експлоатация по надлежен ред, без значение към кой момент и от
кой е било извършено преустройството, които факти щяха да имат значение ако
заповедта беше за премахване на незаконен строеж. Възникналото по силата на
заповедта ограничение за ползването му и достъпа до него не зависи от
възможните във времето промени на собствеността и винаги го следват до отпадане
на основанията за налагане на забраната – аргумент по чл. 178, ал. 8 от ЗУТ.
В този смисъл, релевантни за
спора в случая са единствено обстоятелствата, които касаят издаването на
процесната заповед, нейното съответствие с целта на закона и дали при
издаването й е спазена предвидената за това процедура.
В съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
оборят установените в хода на административното производство факти, а именно
ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по съответния ред. След като
административният орган е установил с констативен акт по чл. 178,
ал. 6 от ЗУТ факта, че процесният
строеж се ползва без да е въведен в
експлоатация по нормативно установения ред, в тежест на оспорващия е да докаже,
че строежът е редовно въведен в експлоатация, което той не е сторил в
конкретния случай.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото и при
липса на искане за разноски от страните, имащи право на това, такива не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Г. Р. К. ***, против Заповед №
3178/29.10.2021 г., издадена от заместник кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие” на Община Бургас, с която се забранява ПОЛЗВАНЕТО и
ДОСТЪПА на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж:
„Обособяване на търговски обект за продажба на цигари и тютюневи изделия и
търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности на входа в партера, в
частта на общите части на бившите заведения – сладкарница „Черно море“ и бар „Берьозка“, находящ се на ниво партер на сграда с
идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр. Бургас, УПИ І, кв. 82 по плана на
ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 58, ползван от ЕТ „Симпатика – Таня Г.“ - Таня Петкова Г., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Лозово“, ул. „Явор“ № 18, като
търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности и ползван от „Амиго – М. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 20, вх.
3, ет. 9, представлявано от управителя Милен Станчев И. като търговски обект за
продажба на цигари и тютюневи изделия в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: