№ 1753
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203994 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4204241, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Д. СВ. ИВ. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
5 е наложена глоба в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба, жалбоподателят поддържа конкретни съображения за
незаконосъобраност на атакувания ЕФ, като е формулирано искане за отмяна
на същия. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е ангажирала писмено становище за неоснователност
на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
атакувания ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно
постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този
извод за следните:
1
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.11.2020 г., в 14,32 часа, в гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка, северно
платно на надлеза в посока запад, при максимална разрешена скорост за
движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена
наказуема скорост 92 км/ч. и наказуемо превишение 42км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. СВ. ИВ..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № МD 1196.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка и за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-
M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи
с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е
налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се
забелязва на статичното изображение.
- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да
се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност
за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност
за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. В този
смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 г. и др.
2
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни
механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно
управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го
е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по
реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи именно
ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а направо на
регистрирания ползвател, като той от своя страна също разполага с
правомощието да посочи с декларация действителното лице, което е
управлявало МПС, ако е било различно от него. В този смисъл е и практиката
на Административен съд Пловдив обективирана в редица решения,
включително, но не само - Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1303 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
В процесния случай е очевидно, че жалбоподателят не се е възползвал от
нито един от двата алтернативни метода за отклоняване на отговорността от
себе си - нито е подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, нито в
свидетелството за регистрация на МПС е вписан ползвател, поради което
изцяло законосъобразно е ангажирана именно неговата отговорност, като
същият не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване
на ЕФ. / Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г./ .
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до
100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен,
3
както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 95
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 92 км/час,
която е и наказуемата скорост в ЕФ.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ.бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение
4
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г., който противно на
възраженията в жалбата доказва по безспорен начин техническата изправност
на АТСС;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
За пълнота на изложението и предвид релевираните с жалбата възражения,
следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след
предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.),
вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак
Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не
представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително в
протокола по чл. 10 от Наредбата не са попълнени номерата на първо и
последно статично изображение.
Според трайната съдебна практика, обаче макар това чисто формално да
съставлява порок в процедурата, пропускът не е съществен и не води до
незаконосъобразност на ЕФ, доколкото връзката между конкретното
използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено
се установява от останалите негови реквизити - дата на използване,
контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на
край на работа, като е налице пълно съответствие между тези изложени в
протокола и тези посочени в ЕФ.
В този смисъл - Решение №1426/21.7.2022г. на Административен Съд -
Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 1088 по описа за 2022 г., Решение №
1253/28.06.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, ХХVІ състав,
5
КАНД № 445 по описа за 2022г., Решение № 1223/ 27.06.2022 год. на
Пловдивският Административен Съд, ХХIV състав, КАНД № 1017/2022,
Решение № 986/31.5.2022г. Административен Съд - Пловдив, ХХVІ състав,
КАНД № 948 по описа за 2022 г., и др.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на
снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което
в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение №
1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като
в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил
изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на
АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
представена снимка за разположението на АТСС, според трайната съдебна
практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от
Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза
мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и
техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, и др.
Изцяло неоснователно е възражението за липса на компетентност на
издателя на ЕФ, доколкото то не държи сметка за дадената легална
дефиниция на ЕФ в т.63 от ДР на ЗДвП, според която: "Електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
6
средства или системи.“
Въз основа на дадената легална дефиниция в ТР 1/2014г. на ВАС е прието,
че: „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.“
Предвид битността на ЕФ на своеобразен електронен властнически акт, а не
на изявление на конкретно физическо лице, същият не може да се приравни и
на индивидуален административен акт и към него не могат да се прилагат
механично правилата за компетентност на издателя по ЗАНН и АПК,
относими към НП и ИАА. Неслучайно за разлика от ИАА и НП , за ЕФ не е
предвидено посочване на издател, проверка на компетентността на същия и
полагане на подпис от него.
Предвид изцяло новия принцип на автоматизъм, възприет при
санкционирането на дееца с ЕФ:
- единственото релевантно обстоятелство е издаването на ЕФ от
компетентната териториална дирекция на МВР, което изискване в случая е
спазено;
- като конкретното физическо лице, което е разпечатило ЕФ и неговата
компетентност са изцяло неотносими.
В този смисъл - Решение № 194 от 08.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3128/
2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508/2021 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив и др.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП,
доколкото превишение от 42 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът
като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
7
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4204241, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Д. СВ. ИВ. ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 е наложена глоба в размер на 600,00 /шестстотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА Д. СВ. ИВ. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8