Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1969 по описа на Административен съд гр.Варна за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол – Варна против решение № 431/28.07.2021г.
по НАХД
№ 876/2021г. на ВРС, VI
състав,
с което е отменено наказателно постановление № ВН-31- 54/27.10.2020г. на
началника на РДНСК-Варна, с което на В.И.П. на основание чл.232, ал.1, т.1, пр.1 ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. за
нарушаване нормата на чл.142, ал.5, т.1 вр. чл.108,
ал.1, изр.2 от ЗУТ.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон
и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че с издаденото
НП на инж. В.И.П. е наложено административно наказание за това, че в качеството
му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 от Наказателния кодекс - управител и
представляващ „Корект консулт — 55“ ЕООД /вписано в регистъра на консултантите
за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или за упражняване
на строителен надзор с удостоверение № РК-0068 от 08.11.2018г., издадено от
ДНСК/ и съгласно договор от 07.01.2020г. с възложителя, е изготвил комплексен
доклад, с който е извършена оценка за съответствието на инвестиционния проект
със съществените изисквания към строежите /ОСИП/ за строеж: „Сграда със смесено
предназначение“, находящ се в УПИ **** „за смесено предназначение“ /ПИ с ид.****/,
кв.2 по плана на м-ст „Джанаварски път“, м-ст „Караулницата“, землище
„Владиславово“, гр. Варна, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 вр.
чл. 108, ал.1 изр. 2 от ЗУТ. Твърди, че ВРС правилно е приел за доказано от
обективна страна описаното в НП нарушение, но неправилни са изводите му относно
това, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността на П., тъй като
оценката за съответствие на инвестиционните проекти се извършва от регистрирана
фирма-консултант. Касаторът твърди, че нормата на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ,
чийто санкционен състав е визиран в процесното наказателно постановление,
определя като субект на административното нарушение длъжностното лице, каквото
е управителя на „Корект консулт - 55“ ЕООД по смисъла на дефиницията на чл.11
от ЗАНН вр. чл.93, т.1, б.„б” от НК, което намира подкрепа и в правната норма
на чл.24, ал.2 от ЗАНН. На основание на цитираната разпоредба, ръководителите
на юридическите лица упражняващи строителен надзор могат да бъдат
административнонаказателно отговорни лица за нарушения, извършени при
осъществяване дейността на дружеството, в това число и при изготвяне на
незаконосъобразна оценка за съответствието на инвестиционните проекти със
съществените изисквания към строежите. Твърди, че в хода на провелото се
административнонаказателно производство не е допуснато нарушение при ангажиране
на отговорността на наказаното лице за нарушение, извършено при осъществяване
дейността на дружеството, което той представлява. Видно от всички събрани по
делото доказателства безспорно може да се направи извода, че същият е
осъществил от обективна и от субективна страна вмененото му нарушение. Моли настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което
да потвърди НП.
Ответникът В.И.П., чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва жалбата. Счита, че не е доказано извършване на
нарушението, посочено в НП, както и че правилни са изводите на ВРС относно
носенето на отговорност от управителя на дружеството и квалификатацията на
твърдяното нарушение- чл.142, ал.1, т.5 ЗУТ, за което има санкционна норма-
чл.237, ал.1, т.6 ЗУТ, а не посочената – чл-232, ал.1, т.1 ЗУТ. Моли решението
на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна, ВРС е
постановил решението си в нарушение на закона, поради което решението следва да
бъде отменено, а издаденото НП бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на В.И.П. против НП №
ВН-31-54/27.10.2020г. на началника на РДНСК Варна, с което в качеството му на
длъжностно лице му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000лв. на основание чл.232, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУТ за нарушаване нормите на
чл. 142, ал.5, т.1 от ЗУТ вр. чл. 108, ал.1 изр. 2 от ЗУТ.
За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 05.02.2020г. св И. - ст.
инспектор в РДНС Варна извършила проверка, по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ
досежно законосъобразността на разрешение за строеж № 6/24.01.2020г., издадено
от главния архитект на община Варна, при която констатирала, че за УПИ **** „за
смесено предназначение“, кв.2 по плана на м-ст „Джанаварски път“, м-ст
„Караулницата“, землище „Владиславово“, гр.Варна имало влязъл в сила Подробен
устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със
заповед № Г-237/23.08.2017г. на зам. кмета на община Варна, който предвиждал
изграждането на сграда със смесено предназначение, свободно разположена в
имота, на 5м. от всички регулационни граници. В ПУП-ПРЗ били заложени
градоустойствени показатели плътност на застояване, коефициент на интензивност
на застрояването и озеленяване, а от обяснителната записка и представените
одобрени инвестиционни проекти по част „Архитектура“ установила, че постигнатият
показател „коефициент на интензивност на застрояване“ /Кинт/ е 2,37 и е
изчислен като отношение на разгънатата застроена площ на строежа към площта на
УПИ. Съгласно представеният архитектурен проект, на кота +14,56 било
разположено подпокривно пространство, което според св. И. можело да бъде характеризирано като тавански
етаж, на основание §5, т.51 от ДР на ЗУТ, тъй като от изготвените към
архитектурния проект, разрез 1-1 и разпределение на подпокривно пространство
било видно, че светлата височина на подпокривното пространство е от 1,50м. до
2,60м. и общата му застроена площ е приблизително 275 кв.м. За достъп до кота
+14,56 била предвидена двураменна стоманобетонна стълба, която заедно с
проектираните височини, правела подпокривното пространство достъпно и
използваемо. При тези факти и съобразявайки нормите на §5, т.18 и т.19 от ДР на
ЗУТ приела, че застроената площ на подпокривното пространство на кота +14,56,
която била приблизително 275кв.м. не е включена при определяне на РЗП,
съответно Кинт не бил определен правилно. РЗП на сградата като сбор от
застроените площи на всички надземни етажи и застроената площ на подпокривното
пространство била приблизително равна на 2791кв.м. и при площ на имота 1066кв.м.,
Кинт бил приблизително равен на 2,62. Установено било и че съгласно
представения инвестиционен проект, сградата била със смесено предназначение,
като в обяснителната записка по част „Архитектура“ на одобрения инвестиционен
проект, неправилно било определено отношението между нежилищните и жилищните
площи в сградата, като незаконосъобразно е включена и площта на подземния етаж
и е посочено, че нежилищната площ е 1248,10кв.м, която представлява 43% от
разгъната застроена площ на сградата. Площта на самостоятелните обекти с
нежилищно предназначение, разположени на първи и втори надземни етажи в
сградата била 850 кв.м., а реално проектираната РЗП на сградата- 2791 кв.м.,
или изразено в проценти, нежилищната площ представлява 30,45% от разгънатата
застроена площ на сградата, т.е. проектираната сграда не била със смесено
предназначение по смисъла на §5, т.29а ДР на ЗУТ, а представлява жилищна сграда
по смисъла §5, т.29 от ДР на ЗУТ, което е в противоречие на предвижданията на
одобрения ПУП-ПРЗ. Въз основа на тези констатации било прието, че са нарушени
предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота, както по отношение на Кинт, така и по
отношение на предназначението на УПИ ****, което представлявало нарушение на
чл.108, ал.1 изр.2 от ЗУТ. Въззивникът- управител и представляващ на „Корект
Консулт - 55“ ЕООД /вписано в регистъра на консултантите за оценяване на
съответствието на инвестиционните проекти и/или за упражняване на строителен
надзор с удостоверение № РК-0068/08.11.2018г. издадено от ДНСК/ и съгласно
договор с възложителя бил изготвил комплексен доклад, с който била извършена
оценка за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания
към строежите за строеж „Сграда със смесено предназначение“, находящ се в УПИ ****
„за смесено предназначение“ /ПИ с ид. ****/, кв.2 по плана на м-ст „Джанаварски
път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“, гр. Варна, като св. И. приела, че въпреки дадената формално
положителна оценка на инвестиционните проекти със съществените изисквания към
строежите, не е била извършена реална проверка относно съответствието на
проекта с предвижданията на действащия подробен устройствен план за имота, в нарушение
на разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ. Прието било, че с деянието си
въззивникът като длъжностно лице - управител и представляващ „Корект консулт –
55“ЕООД е нарушил разпоредбите на чл.142, ал.5, т.1 пр.1 от ЗУТ вр. чл.108,
ал.1, изр.2 от ЗУТ и на 28.04.2020г. му бил съставен АУАН, в който било
посочено, че нарушението е извършено в
гр.Варна на 14.01.2020год. /датата на подаване на искането за одобряване на
инвестиционните проекти на посочения строеж „Сграда със смесено предназначение“,
към което бил приложен и комплексен доклад подписан от въззивника. Посочено е и
че предвид установените при проверката нарушения със Заповед № ДК-11- ВН-07/11.02.2020г.,
влязла в сила на 02.03.2020г., началникът на РДНСК и отменил Разрешение за
строеж №6/24.01.2020г. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника,
който в срока по чл.44 от ЗАНН подал писмени възражения срещу него, като
основно е възразил срещу констатацията за неправилно невключване в РЗП на
застроената площ на подпокривното пространство. Възражението не било прието и
АНО въз основа на съставения АУАН е издал обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в срок и съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.
Съдът е приел, че в случая повдигнатото на въззивника фактическо обвинение е за
това, че като длъжностно лице -управител и представляващ „Корект консулт - 55“
ЕООД, вписано в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и съгласно договор с възложителя от 07.01.2020г., бил
изготвил комплексен доклад, с който била извършена оценка за съответствие на
строеж в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ. Съгласно
разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ оценката за съответствие на
инвестиционните проекти се извършва от консултанта въз основа на писмен договор
с възложителя, а нормата на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ указва, че оценката за
съответствие се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма
- консултант, несвързана с проектанта - за обекти от първа, втора и трета
категория задължително, а за обекти от по-ниска категория - по желание на
възложителя, поради което задължението за извършване на оценка за съответствие
на инвестиционните проекти закона е вменил на проектанта и то при наличие на
писмен договор с възложителя. Въззивният съд е приел, че по делото не са налице
каквито и да било доказателства въззивникът в лично качество да притежава
качеството на консултант по смисъла на ЗУТ, съответно по смисъла на Наредба №
РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за
вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, още по- малко
пък са налице доказателства същият в такова качество да е подписал договор с
възложителя на строежа за извършване на такава дейност. По категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства, което не е и спорно, е приел за
установено, че консултант по силата на сключен договор с възложителя за
конкретния строеж е било юридическото лице „Корект Консулт - 55“ ЕООД, чието
задължение е било да извърши оценката за съответствие посредством съставяне на
комплексен доклад и при даване на оценка за съответствие на проект неотговарящ
на изискванията на ЗУТ - предвижданията на ПУП, носи отговорността. ВРС е
приел, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на П.. В чл.237, ал.1,
т.6 от ЗУТ е предвидена нарочна санкция за лице, извършило оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5,
каквото фактическо обвинение, а и юридическо е описано в АУАН и НП, а в случая неправилно
е бил определен субекта на административнонаказателна отговорност, което е
достатъчно основание за отмяна на НП като издадено в нарушение на материалния
закон. ВРС въз основа на събраните доказателства е приел и че същите не сочат
на неправилно определяне на коефициента за интензивност на застрояване на
конкретния УПИ, както е прието от АНО. Видно от обяснителната записка към
архитектурния проект подпокривното пространство е неизползваемо и не може да се
определи като застроена площ в него по смисъла на §5, т.19 от ДР на ЗУТ. Налице
е несъответствие на одобрения проект по отношение предназначението на процесния
УПИ. Установено е, че жилищната площ възлиза на 66.22% и надвишава параметрите
определени в §5, т. 29а от ДР на ЗУТ, поради което проектираната сграда не е
такава със смесено предназначение, а представлява жилищна по смисъла на §5, т.
29 от ДР на ЗУТ.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В хода на производството пред ВРС не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Правилни и съответни на закона са изводите на ВРС за
неправилно определен субект на
административнонаказателната отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗУТ оценката за съответствие на
инвестиционните проекти се извършва от консултанта въз основа на писмен договор
с възложителя, а съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ оценката за съответствие се
извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант,
несвързана с проектанта - за обекти от първа, втора и трета категория
задължително, а за обекти от по-ниска категория - по желание на възложителя. В
съответствие с правната уредба са изводите на ВРС, че задължението за
извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти е вменено от
законодателя на консултанта и то при
наличие на писмен договор с възложителя. Правилни са изводите на въззивният съд,
че по делото не са налице доказателства П. в лично качество да притежава
качеството на консултант по смисъла на ЗУТ, съответно по смисъла на Наредба №
РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за
вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните
проекти и/или упражняване на строителен надзор.
Безспорно
е установено, че консултант, съгласно сключен договор с възложителя за
конкретния строеж, е „Корект Консулт -
55“ ЕООД. Негово е било задължението да извърши оценката за съответствие и
именно консултът носи отговорност при даване на оценка за съответствие на
проект неотговарящ на изискванията на ЗУТ, в случая несъответствие на одобрения
проект с предвижданията на ПУП. Разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ предвижда
санкция за лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, каквото е нарушението, описано в
АУАН и НП.
Настоящия
съдебен състав не споделя доводите на касатора, че в случая е приложима нормата
на чл.24,
ал.2 от ЗАНН. Съгласно текста на цитирания текст административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Съгласно чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите
както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
закон или указ. Съгласно принципите заложени в двата текста се налага извода,
че допустителството се наказва само в предвидените от закона случаи, какъвто
настоящия случай не е.
Предвид
горното, правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че неправилно е бил
определен субекта на административнонаказателна отговорност.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като изводите му се споделят от настоящата
инстанция.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 431/28.07.2021г. по НАХД № 876/2021г. на
ВРС, VI състав.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.