Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9681 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.Г.Н. и А.Г.Н. искова молба, с която молят ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД да бъде осъден да им заплати по 30 000 лева, представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
баща им Г.Р.Н., настъпила в резултат на ПТП на 22.07.2014 г., частични искове
от по 120 000 лева, ведно със законните лихви от 20.08.2014 г. до
окончателното изплащане.
В
съдебно заседание на 12.03.2021 г. ищецът В.Г.Н. е увеличил размера на
претенцията си до 60 000 лева, а А.Г.Н. – до пълния размер от 120 000
лева.
Ищците
твърдят, че на 22.07.2014 г. около 10.20 часа в гр. София, на бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Боян Магесник“ към ул.
„Александър Екзарх“ в района под жп прелез настъпило ПТП. При управление на
трамвайна мотриса Г.О.П. нарушила правилата за движение по пътищата, като не
спряла и не пропуснала пресичащия трамвайното трасе пешеходец и реализирала ПТП
с Г.Р.Н.. С деянието си водачът причинила по непредпазливост смъртта на
пешеходеца.
Г. Н.
получил увреждания на жизненоважни органи и системи и починал в болнично
заведение на 20.08.2014 г.
Пострадалият
бил баща на ищците, които тежко преживели загубата му. Между тях съществували
отношения на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.
Преди
инцидента Г. Н. бил жизнен и активен, а по характер – отговорен, съвестен и
добър.
Към
момента на настъпване на произшествието имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
Ищците
подали искания за определяне и заплащане на справедливи обезщетения, но
плащания до момента не постъпили.
Поради
това молят ответникът да бъде осъден да заплати на В.Н. и А.Н. сумите съответно
от 60 000 лева, частичен иск от 120 000 лева и 120 000 лева
обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 20.08.2014 г.
до окончателното изплащане.
Ответникът
„Б.В.И.Г.“ АД е подал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Възразява срещу описания механизъм на ПТП, причинната връзка между увреждането
и претърпените от ищците вреди. Счита, че вина за настъпване на произшествието
има пострадалият Г. Н., а при условията на евентуалност сочи наличие на
случайно събитие. Възразява и за съпричиняване на вредите от пострадалия и за
прекомерност на претендираните обезщетения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на трамвайна мотриса с инв. № 4411 и ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с което застрахователят се
е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Постановлението
за прекратяване на наказателното производство от 20.03.2018 г. на прокурор при
СРП е мотивирано с извод за наличие на случайно деяние, тъй като опасността за
движението е възникнала след навлизане на пешеходеца на трамвайните релси и при
липса на възможност за ватмана Г.П. да предотврати удара.
Въз
основа на гласните доказателства чрез разпит на свидетеля П., протокола за
оглед на местопроизшествието, скицата и фотоалбума вещото лице доц. д-р инж. А.
А. е изготвил авто-техническа експертиза, която е дадена в два варианта: ако
пешеходецът е тръгнал от десния тротоар и е изминал 17.3 м до мястото на удара
(в който случай ударът е бил предотвратим за ватмана, освен при бързо тичане на
пешеходеца) и ако е стоял на трамвайното трасе в края на моста и е изминал път
не повече от 1 м (в който случай ударът е бил непредотвратим за ватмана П.).
Показанията
на свидетеля П. съдът кредитира като последователни и съответни на пътната
обстановка, при която е настъпило произшествието. Не се спори, че на 22.07.2014
г. ватманът е възприела неподвижен пешеходец, на една крачка от трамвайното
трасе. Именно поради необозначеното място за пресичане, на което се е намирал Г.
Н. и за да осигури безопасно преминаване по трасето П. е подала звуков сигнал.
При положение, че той е стоял неподвижен, при това продължително време преди
трамвайната мотриса да го достигне, водачът П. нито е могла, нито е била длъжна
да предположи, че преди да премине опасността за Н., той ще предприеме
пресичане. Изводът за непредотвратимост на удара се
подкрепя и от мястото, в което се е ударил пешеходецът – странична дясна част.
Това прави вероятен механизъм, при който Н. се е поставил в опасна близост до трамвайната
мотриса в момент, в който аварийно спиране на превозното средство е било не
само невъзможно, но и безполезно. Самият свидетел П. заявява, че ударът е
настъпил странично, след като мотрисата се е изравнила с пешеходеца и след като
пострадалият е направил крачка напред.
Според т.
6 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 по н. д. №
10/1984 г. на ОСНК моментът на възникване на опасността се определя от
фактически, а не от формални критерии. От водачите се изисква да намаляват
скоростта на движение във всички случаи, когато възникне опасност за движение
или когато е закономерно нейното появяване. Задължението за намаляване на
скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на
възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното
за движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към
платното на движение, преди още да е стъпил на него и поведението си явно или
очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. В
случая пешеходецът Г. Н. е навлязъл внезапно на трамвайното трасе и по начин,
изключващ възможността водачът на трамвайната мотриса да реагира. П. нито е била
длъжна (предвид липсата на знак за пешеходна пътека на мястото, където Н. се е
канел да пресече), нито е могла да предвиди, че пешеходецът ще предприеме
внезапно пресичане. Безспорно е, че в случая е било налице „случайно деяние“. Г.П.
не е нарушила правилата за движение по пътищата. Рисковото поведение на пешеходеца
Н. е било неочаквано, а резултатът не е могъл да бъде избегнат. Невъзможността
за своевременно и конкретно предвиждане на опасността, за да се вземат мерки за
предотвратяването й оборва презумпцията за вина и освобождава делинквента, а
следователно и неговия застраховател, от отговорност.
Съдът
съобразява и постановките на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Когато пешеходецът
пресича пътното платно на нерегламентирано за целта място, правото му да
пресече не е абсолютно. Той трябва да се съобразява с приближаващите пътни
превозни средства; да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане; да не
спира без необходимост и да не навлиза внезапно на платното за движение.
Съдът
намира за безспорно установена в настоящото производство причината за
процесното ПТП и тя се корени в поведението на пострадалия. Освен че е нарушил
забраната да навлиза внезапно на пътното платно, той го е направил на
необозначено за целта място. Подаден е бил звуков сигнал, предупреждавайки го
за приближаване по трасето, предвидено за движение на трамвайна мотриса. Н. е
бил този, който е имал задължението, могъл е и е бил длъжен да изчака
преминаването на превозно средство на градския транспорт, преди да пресече през
трамвайните линии.
Отсъствието
на субективния елемент от фактическия състав на деликта обосновава извод за
неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
При този
изход на спора право на разноски има ответникът.
Ищцовата
страна не е възразила по представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Г.Н., ЕГН ********** срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********иск с
правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева, частичен иск от сумата от
120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му Г.Р.Н. при ПТП на 22.07.2014 г. в гр. София.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.Н., ЕГН ********** срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********иск с
правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Г.Р.Н. при ПТП на 22.07.2014
г. в гр. София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ********сумата от 235 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ********сумата от 470 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: