№ 5118
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110110768 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [**********] срещу Н. Г. Н., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните вземания: 1 000 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
923874/16.08.2017 г., сключен с [**********] ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до
окончателното плащане; 198.60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до
20.06.2018 г.; 619.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020 г. до 26.07.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 44000/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че са сключени: между [**********] и ответника – Договор за
потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г.; между ответника и [**********] – Договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с горния кредит; между [**********] и
[**********] – Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят [**********] се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за потребителски кредит
№ 923874/16.08.2017 г. Сочи, че поради неизпълнение от ответника на задълженията по
Договора за кредит те били изпълнени от поръчителя, но платената сума не му била върната.
Твърди, че с Приложение № 1/17.12.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между [**********] и [**********], вземанията са прехвърлени
на ищеца, като счита, че уведомлението за цесията следва да се счита за достигнало до
ответника с връчването на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Г.
Н., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Релевира възражение за
1
нищожност на Договора за потребителски кредит. Излага, че не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, включително е неясно как е определен годишният процент на
разходите и по какъв начин лихвеният процент се отразява в размера на погасителните
вноски. Счита, че липсват съществени елементи на договора – размер на заемната сума,
падеж, лихвен процент, годишен процент на разходите и др., във връзка с което изтъква, че
условията на кредита се съдържат в Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит,
което обаче не е подписано и следователно не е част от съдържанието му. Излага, че
липсват данни за уговорени обезпечения за кредитора, а същевременно с исковата молба е
представен Договор за поръчителство, което също внася съмнение дали условията по
Приложение № 1 са действителните условия на потребителския кредит. Релевира
възражение за наличие на неравноправни клаузи в Договора за потребителски кредит. Прави
възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави, тъй като тази лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за
просрочени задължения. Релевира възражение за нищожност на Договора за поръчителство
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Твърди, че [**********] и [**********] са свързани лица, поради което със сключването на
Договора за поръчителство не се цели обезпечаване на Договора за потребителски кредит, а
единствено – допълнително оскъпяване на кредита. Твърди, че за цедента – поръчител не са
възникнали вземания за главница и лихви. Изтъква, че кредиторът по Договора за
потребителски кредит е отправил претенцията си към поръчителя след изтичане на срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което поръчителят не е следвало да плаща. Релевира възражение
за погасяване по давност на иска за възнаградителна лихва. Оспорва иска за обезщетение за
забава при твърдения, че към 13.03.2020 г. не е изпаднал в забава, както и че
претендираното обезщетение е прекомерно и цели единствено облагодетелстване на
кредитора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът оспорва наличието на облигационна
връзка между страните. Релевира възражение за нищожност на клаузите за договорна и
мораторна лихви поради неравноправност и поради накърняване на добрите нрави. Релевира
възражение за погасяване по давност на част от вземанията. Претендира разноските за
заповедното производство.
В открито заседание на 09.03.2023 г. ответникът признава сключването на Договора
за потребителски кредит, както и вида и размера на непогасените задължения по него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44000/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно чл. 99, ал.
1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на
пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
отношение по Договор за потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г., сключен между Н.
Г. Н. и [**********] и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника;
размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по
отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г.;
размера на обезщетението за забава; наличието на валидно облигационно отношение между
[**********] и [**********] по Договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на
ответника по Договор за потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г.; датата на отправяне
на искане от [**********] към [**********] за плащане на задълженията на ответника по
Договор за потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г.; уведомяване на ответника от
[**********] за отправеното към него като поръчител искане за плащане; плащане от
[**********] на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит №
923874/16.08.2017 г.; уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане;
прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на ищеца чрез цесия; уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
В случая с протоколно определение от 09.03.2023 г. е обявено за безспорно
сключването от ответника с [**********] на процесния договор за кредит. Става въпрос за
представения по делото Договор за потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г., ведно с
Приложение № 1 към него, съдържащо условията на кредита.
Заемната сума по договора е в размер на 1 000 лв., срещу която ответникът се е
задължил да върне сума в общ размер на 1 198.60 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва, като са уговорени лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен
процент на разходите в размер на 50 %. Общият размер на задълженията подлежи на
плащане на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 119.86 лв., дължими в
периода от 20.09.2017 г. до 20.06.2018 г., като в погасителния план е посочено каква част от
главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка месечна погасителна вноска.
С протоколно определение от 09.03.2023 г. са обявени за безспорни видът и размерът
на непогасените задължения по договора за кредит, съответстващи на заявените в исковата
молба. Признанието на ответника по този въпрос сочи на извод, че заемната сума е била
усвоена от него.
Ищецът се легитимира като носител на процесните вземания при твърдения, че те са
ми били прехвърлени с договор за цесия от поръчителя [**********], който е платил
задълженията на ответника и е встъпил в правата на кредитора, а ответникът оспорва
наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество. Ето защо съдът намира, че на
първо място следва да отговори на въпроса дали ищецът е материалноправно легитимиран
да претендира процесните вземания.
3
Страните не спорят, а и от писменото доказателство на л. 18 – 22 от делото се
установява, че в изпълнение на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит ответникът
е сключил с [**********] Договор от 16.08.2017 г. за предоставяне на поръчителство, с
който посоченото дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им, срещу което
потребителят се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение.
Липсва спор по делото, а и от писменото доказателство на л. 23 – 27 се изяснява, че
[**********] е изпълнило задължението си към Н. Г. Н. по Договор от 16.08.2017 г. за
предоставяне на поръчителство, като на същата дата е сключило Договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД. С последния [**********] се е задължило като поръчител да отговаря
пред „Кредисимо“ АД /като кредитор по Договор за потребителски кредит с Н. Г. Н./
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението им. Следователно по силата на съглашението е предоставено лично
обезпечение от [**********] – поръчителство спрямо поетите от Н. задължения към
„Кредисимо“ АД.
Отчитайки основанието, на което ищецът претендира процесните вземания, съдът с
Определение № 2122/17.01.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният по делото проект за
доклад, е указал на ищеца, че носи тежестта да установи плащане от [**********] на
задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г.,
както и че не сочи доказателства за това обстоятелство. С молба с вх. № 56418/28.08.2023 г.
ищецът е заявил, че няма възражения по изготвения проект за доклад по делото, като с
протоколно определение от 09.03.2023 г. той е обявен за окончателен след допълването му с
безспорни обстоятелства, нямащи отношение към обсъжданото обстоятелство. Въпреки
конкретните указания на съда ищецът не е направил доказателствени искания за
установяване на плащането от поръчителя към заемодателя. Същевременно извод за такова
плащане не следва от представените с исковата молба доказателства. С Уведомление от
09.12.2020 г., изпратено по електронен път, ответникът е уведомен от поръчителя, че на
същата дата последният е получил искане за плащане от „Кредисимо“ на главница в размер
на 1 000 лв., договорна лихва в размер на 198.60 лв. и наказателна лихва за забава в размер
на 341.65 лв., както и че плащането ще бъде извършено в 5-дневен срок, след което
[**********] ще встъпи в правата на кредитора, а с Уведомление от 14.12.2020 г., изпратено
по електронен път, Н. е уведомен от поръчителя за извършено от последния същия ден
плащане на задължения към „Кредисимо“ по Договор за потребителски кредит №
923874/16.08.2017 г., както следва: главница – 1 000 лв.; договорна лихва – 198.60 лв.;
наказателна лихва за забава – 341.65 лв. Посочените доказателства обаче не установяват
извършено от поръчителя плащане на задълженията на ответника по Договора за
потребителски кредит, а вторият от тях съдържа единствено твърдение на поръчителя за
4
такова плащане, което подлежи на доказване на общо основание, но такова доказване в
случая не е проведено. Следователно е недоказано поръчителят да е встъпил в правата на
кредитора по Договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното и доколкото ищецът основава претенциите си на сключен
договор за цесия с поръчителя [**********] /а не със заемодателя [**********]/, като от
Приложение № 1/17.12.2020 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
е видно, че процесните вземания са „прехвърлени“ на [**********] именно от [**********],
се налага извод, че ищецът – цесионер не е материалноправно легитимиран да претендира
процесните вземания, щом цедентът не е бил техен носител. Така е, защото никой не може
да прехвърли повече права, отколкото притежава.
Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, поради
което е безпредметно обсъждането на другите доводи и възражения на ответника,
включително на възраженията за нищожност на Договора за потребителски кредит и на
Договора за поръчителство, защото тяхната основателност или неоснователност няма да
повлияят на изхода на правния спор.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство, възлизащи на сумата от 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Относно претенцията на ответника за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното: В случая поради
подаденото възражение от ответника срещу вземанията по заповедта са предявени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на
заповедното производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е
само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира,
че по заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ
делото, и не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение
длъжник. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с
принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на
ответника не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********], по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
признаване за установено, че Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: г[**********], дължи на
5
[**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление: [**********], на
основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 000 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № 923874/16.08.2017 г., сключен с [**********] ведно със законната
лихва от 27.07.2021 г. до окончателното плащане; 198.60 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2017 г. до 20.06.2018 г.; 619.26 лв. – обезщетение за забава за периода от
17.12.2020 г. до 26.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44000/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********], да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: г[**********], на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6