РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на
четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при секретаря Марияна Маркова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 863 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от О.П.О. срещу Е.Г.О. иск с правно основание чл. 59,
ал. 9, вр. чл. 51, ал. 4 СК за изменение на
утвърденото с Решение № 1564/18.05.2009 г. по гр. д. № 32/2009 г. на Районен
съд – Варна, 16 с-в, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК в частта относно
упражняването на родителските права, като бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето П.О.О. и на
ищеца като негов баща.
Твърди се в исковата молба, че с
влязло в сила на 18.05.2009 г. Решение № 1564/18.05.2009 г. по гр. д. № 32/2009
г. на Районен съд – Варна, 16 с-в, е утвърдено постигнатото между страните
споразумение, уреждащо отношенията им по повод прекратяване на брака с развод,
упражняване на родителските права спрямо роденото от брака им дете, както и
всички други небрачни отношения. Навежда се довод, че от постановяване на
решението на съда са изминали почти десет години и синът им вече е пораснал.
Двамата родители поддържали много добри отношения със сина си и имало
разбирателство между тях, а всеки от двамата осигурявал месечната издръжка на
детето според неговите потребности и възможностите си. Ищецът поддържа, че от
няколко години има установени контакти в чужбина, изпълнява поръчки с
многогодишна перспектива и има възможност да предостави условия за
по-нататъшното обучение на сина им. Сочи, че се налага да представлява сина си
като негов родител пред държавни органи, административни служби и други лица в
чужбина, като предоставянето на родителските права само на единия родител вече
не е достатъчно при създалите се нови обстоятелства. Предлага на бившата си
съпруга да подпишат споразумение в този смисъл.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответницата Е.Г.О., в който заявява, че не оспорва така предявения иск.
Ответницата не се противопоставя родителските права спрямо детето им да бъдат
предоставени и на неговия баща, както и да подпишат споразумение за изменение
на постигнатото между тях споразумение през 2009 г. в частта относно
родителските права относно сина им П.О.О..
В съдебно заседание страните заявяват, че между тях е
налице разбирателство относно съвместното упражняване на родителските права
спрямо детето им П.О.О., без да се променя
местоживеенето му, и са постигнали съгласие бащата да осъществява фактически
родителските права всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00
часа сутринта на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден с препсиване и лятната ваканция по споразумение по тридесет дни,
а празничните дни, ваканциите, Новогодишните и Великденски празници, да се
разпределят на половина за всеки от родителите, като за издръжката на детето
всеки родител ще заплаща по 150 лв. месечно.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
доклада по делото е обявено за безспорно между страните на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, че с влязло в сила Решение № 1564/18.05.2009 г. по гр. д. №
32/2009 г. на Районен съд – Варна, 16 с-в, е прекратен сключеният между
страните граждански брак и е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, като
упражняването на родителските права по отношение на сина им П.О.О., роден на *** г., е предоставено на неговата майка.
Между
страните не са спорни и заявените от ищеца обстоятелства, че между родителите е
налице разбирателство по въпросите за отглеждането на сина им П.О.О., като двамата поддържат много добри отношения помежду си
и с детето, както и че от няколко години бащата има установени контакти в
чужбина, като има възможност да предостави условия за по-нататъшното обучение
на сина им извън страната. Изяснено е по делото, че целта на родителите е да
осигурят добро бъдеще на детето, поради което е необходимо и баща му да го
представлява при взаимоотношенията му с други лица и институции. Майката на П.
категорично изразява съгласието си за съвместното упражняване на родителските
права спрямо детето.
Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. *
изразява становище в писмо от 05.06.2019 г., в което се посочва, че между
родителите на съществува спор за поисканата промяна на упражняването на
родителските права по отношение на тяхното дете П.О.О.
и се заявява, че е в интерес на детето при наличие на съгласие от страна на
двамата родители упражняването на родителските права да бъде предоставено и на
бащата. Излагат препоръка страните да договорят подходящ режим на личен
контакт, кореспониращ с интересите на непълнолетния
П..
Според
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
1 от 03.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г. на ОСГТК при прекратяване на брака чрез развод
законът дава приоритет на постигането
на съгласие между родителите по въпросите, свързани
с отглеждането и възпитанието
на децата и в частност – по упражняването
на родителските права, като проявление
на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето,
за носене от двамата родители
на обща отговорност
за отглеждането и развитието на детето,
при въздигане на висшите интереси
на детето в тяхна основна грижа.
Само по изключение, при наличието на
спор, се позволява намесата на съда с единствената
цел да бъде
дадена защита на интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. В този смисъл, когато
договореностите, включени в рамките на постигнатото съгласие между родителите,
са в интерес на детето, споразумението за съвместно упражняване на родителските
права и задължения има приоритет пред възможността за едноличното им
упражняване от съответния родител.
В
настоящият случай между страните не е налице спор, а точно обратното – постигнато
е съгласие между родителите за съвместно упражняване на родителските права
спрямо детето П.О.О., което както бе изяснено има
приоритет пред възможността за едноличното им упражняване от единия родител – арг. т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 1/2016 г. на ОСГТК. Родителите изразяват съгласие и за
разпределението на ежедневно осъществяваните права, чрез които се предоставят
фактическите грижи на дето по надзор, защита и контрол, съгласно заявения в
съдебно заседание режим на лични отношения, като местоживеенето на детето да
остане непроменено, т.е. при неговата майка. Така уговорените от родителите
мерки по упражняване на родителските права и конкретното им проявление напълно
кореспондират с установена фактическа обстановка, която към настоящия момент не
налага промяна на местоживеенето на детето, а единствено изисква съвместното
упражняване на родителските права от двамата родители, за да има възможността
бащата на детето да го представлява в чужбина при евентуално негово предстоящо
обучение извън страната, с оглед заявеното желание и на двамата родители за
това.
Предвид
така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения настоящият
съдебен състав намира, че постигнатото между родителите съгласие за съвместно
упражняване на родителските права е в най-добър интерес на детето, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена. Доколкото при изменение на
упражняването на родителските права съдът следва служебно да се произнесе и по
въпросите за мерките относно упражняването им и режима на лични отношения между
детето и родителите, както и дължимата в полза на детето издръжка, съгласно чл.
59, ал. 2 СК, следва да бъдат обсъдени и тези въпроси.
При
обсъждането на всички приети за установени правнорелевантни
факти съдът приема, че посочените от родителите в съдебно заседание мерки
относно съвместното упражняване на родителските права по отношение на детето,
съобразно постигнатото между тях съгласие за режим на личен контакт между
бащата и детето, са изключително в интерес на детето. В този смисъл същите
следва да бъдат определени както следва: бащата да осъществява режим на лични
отношения с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00
часа сутринта на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден с препсиване и 30 дни през лятото по време на лятната
ваканция на детето по споразумение на родителите, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, а останалите ваканции, празнични дни, вкл. Новогодишните
и Великденски празници, да се разпределят на половина за всеки от родителите.
Според задължителната съдебна
практика на ВКС нуждите на лицата,
които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение
за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние
и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Тези принципи са установени
и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл.
143, ал. 1
и 2 СК.
Установено
е по делото, че към настоящия момент П.О.О. има
навършени 15 години, като не са наведени твърдения за негови допълнителни или
специални нужди, извън обичайните за момче на тази възраст. С оглед на
изложеното от всеки от родителите в съдебно заседание, че има възможност да
заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лв., съдът счита, че следва да се
определи дължимата издръжка за детето от всеки от тях, именно в този размер,
предвид наличните данни по делото, съвместното упражняване на родителските
права и като съобрази, че същият съответства на изискванията на чл. 142, ал. 2 СК и ПМС № 320/20.12.2018 г.
При този изход на делото
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължащият издръжка родител следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на Районен съд – Варна в размер на 108 лв.,
като в настоящия случай това са и двамата родители.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ основание
чл. 59, ал. 9, вр. чл. 51, ал. 4 СК утвърденото
с Решение № 1564/18.05.2009 г. по гр. д. № 32/2009 г. на Районен съд – Варна,
16 с-в, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК в частта относно упражняването на
родителските права по отношение на детето П.О.О.,
ЕГН **********, режима на личен контакт на бащата с детето и дължимата издръжка
на детето, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето П.О.О., ЕГН **********, съвместно на
двамата родители Е.Г. СТОЯНОВА, ЕГН **********, с адрес ***, и О.П.О., ЕГН
**********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ следните мерки относно съвместното упражняване на
родителските права по отношение на детето П.О.О., ЕГН
**********: бащата О.П.О., ЕГН **********, да осъществява режим на лични
отношения с детето П.О.О., ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09,00 часа сутринта на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден с препсиване, 30 дни през лятото по време на лятната ваканция
на детето по споразумение на родителите, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, както и половината от останалите ваканции, празнични дни, вкл.
Новогодишните и Великденски празници.
ОСЪЖДА О.П.О.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза на детето П.О.О., ЕГН **********,
чрез неговата майка Е.Г. Стоянова, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), платима до пето число на
текущия месец, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно
със законната лихва за всеки месец забава, до настъпване на законно основание
за изменението или прекратяването ѝ.
ОСЪЖДА Е.Г. *, ЕГН **********, с адрес ***, да
заплаща в полза на детето П.О.О., ЕГН **********, чрез неговия баща О.П.О., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева),
платима до пето число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законната лихва за всеки месец забава, до
настъпване на законно основание за изменението или прекратяването ѝ.
ОСЪЖДА О.П.О., ЕГН
**********, с адрес ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна съдебни разноски в размер на 108
лв. (сто и осем лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Г. *, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна съдебни разноски в размер на 108 лв. (сто и осем лева), на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: