№ 722
гр. Варна, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500582 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Е. Д. Х.
от с. Срацимир, общ. Силистра чрез адв. Т. Г., насочена против решение №
109/21.10.22г., постановено по гр. д. № 268/21г. на ОС-Силистра, в частите
му, с които са били отхвърлени исковете на въззивницата с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ срещу Гаранционен фонд, гр. София,
БУЛСТАТ ********* и при участието на страната на ответника на третото
лице-помагач П. И. С., за заплащане на разликата над присъдената сума от
2 000 лв. до претендираната сума от 20 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от получени телесни увреждания при ПТП
от 08.09.18г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.21г.
до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 000 лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт
на Е.И.Х., вследствие на ПТП от 08.09.18г., с когото тя е живяла на
съпружески начала, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.03.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че обжалваното решение
е необосновано, тъй като съдът не е анализирал събраните по делото
доказателства при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от получените при процесното ПТП телесни
увреждания – относно броя, вида и тежестта на получените наранявания и
продължителността на лечебния и възстановителния период, относно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на увреждането и инфлационните процеси; нивата на застрахователните суми
и присъжданите обезщетения по сходни казуси. Оспорва се решаващият
извод на съда относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Е.И.Х., че не е доказано по делото двамата да са живели
на съпружески начала. Счита се, че в тази връзка решението отново е
необосновано, тъй като не са обсъдени писмените и гласни доказателства в
тази насока. За доказване наличието на фактическо съжителство на
съпружески начала между ищцата и починалия Е.Х. се иска от въззивния съд
1
да приеме като доказателство попълнена от Е.И.Х. декларация по чл. 92, ал. 6
от ЗГР от 12.03.15г. и удостоверение за промени на постоянния му адрес,
издадено на 31.10.22г. Изложено е, че тези документи ищцата не е могла да
представи пред първата инстанция, тъй като не е могла да знае, че
декларацията, която следва да се пази в кметството на селото само 5 години,
не е била унищожена, както и не е могла да се снабди с удостоверението за
промени в адреса, предвид липсата на правна връзка с починалия. И с двата
документа ищцата се е снабдила преди подаване на въззивната жалба със
съдействието на сина на починалия. Отделно от това е представено копие от
протокол за разпит на ищцата от 24.07.19г. в качеството й на свидетел по ДП
№ 24/18г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено по повод процесното
ПТП, в който същата е посочила, че са живели с Е.Х. като семейство.
Ангажирането на това доказателство с въззивната жалба се налагало поради
обстоятелството, че материалите по цялото наказателно дело са приобщени
по друго дело, водено от други пострадали от процесното ПТП против
Гаранционен фонд-София, което е било служебно известно на
първоинстанционния съдия, но не може да е известно и достъпно за
въззивния съд. Отделно от горното е отправено искане да се допусне разпита
на един свидетел – Г.К.П., който към момента на процесното ПТП е бил кмет
на с. Срацимир и може да установи факта на съжителството на съпружески
начала на ищцата с Е.Х.. Ищцата не е искала разпита на свидетеля, тъй като
той също е бил пострадал при процесното ПТП и неговите показания биха
били поставени под съмнение. Сега обаче същият бил решил да не предявява
иск за вредите си, които преценил, че са незначителни и това дава
възможност на ищцата да го ангажира като свидетел. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове в
пълните им размери, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В предвидения срок е депозиран отговор от ответника Гаранционен
фонд, гр. София чрез адв. М. П., с който се счита въззивната жалба за
допустима, но неоснователна. Счита се, че първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно и обосновано, тъй като по делото е било
установено, че телесните увреждания на ищцата от процесното ПТП не са
били значителни по обем, нито тежки. Лечението им е било само
консервативно и няма доказателства за настъпили усложнения след
болничния престой от 6 дни в лечебното заведение. Споделя се извода на
първоинстанционния съд за липсата на доказателства за фактическо
съпружеско съжителство на ищцата с починалия при същото ПТП Е.Х., а
именно: да е била налице трайна връзка, основана на общо съжителство, общо
домакинство, постоянни взаимни грижи и взаимна привързаност между
двамата. Счита се, че доказателствените искания на въззивницата за
ангажиране на писмени и гласни доказателства са неоснователни, тъй като е
налице преклузия за събирането им пред настоящата инстанция. Поддържа се,
че ищцата е могла да ги представи и поиска своевременно в
първоинстанционното производство. Отделно от това се счита, че същите не
установяват фактите, за чието доказване се ангажират. Изразено е становище
за прекомерност на претендираните обезщетения като некореспондиращи с
принципа за справедливост, прогласен с нормата на чл. 52 от ЗЗД.
В указания срок отговор на въззивната жалба е подаден и от третото
лице-помагач на ответника – П. И. С. чрез адв. А. Т., с който същата е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
2
решение. Поддържа се, че чрез заключението на СМЕ е било установено, че
нараняванията на ищцата не са били толкова сериозни, че да са й причинили
болки и страдания, които да бъдат обезщетявани с парична сума в
претендирания от ищцата размер. Счита се, че определеното от съда
обезщетение от 2 000 лв. е справедливо. Оспорва се извода на съда, че не е
имало съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като
липсата на предпазни колани и липсата на нормативно изискване за
наличието на такива в превозното средство, в което ищцата е пътувала, не
изключват нейното поведение да е спомогнало за по-тежките й травми.
Споделя се извода на съда, че ищцата не е установила по делото да е живяла
на съпружески начала с починалия от същото ПТП Е.Х., предвид
заинтересоваността на разпитаната в тази връзка като свидетел дъщеря на
ищцата. Доказателствените искания на въззивницата се считат за
неоснователни.
Въззивната жалба е подадена в срок (съгласно посоченото от
длъжностното лице в ЕИСС, че процесуалният представител на ищцата е бил
уведомен чрез връчване на решението чрез ЕПЕП на 24.10.22г. в 11:48 ч., а
отделно от това от 24.10.22г. до датата на депозиране на въззивната жалба на
03.11.22г., срокът за обжалване не е бил изтекъл) от страна с правен интерес
от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна
власт. Поради това въззивната жалба се явява допустима.
Поради липсата на подадената въззивна жалба против осъдителната
част на решението, същото е влязло в сила в тази му част.
Съдът намира доказателствените искания на въззивницата за
неоснователни, предвид настъпилата процесуална преклузия за тяхното
събиране пред въззивната инстанция. Представените декларация от 12.03.15г.
и удостоверението за промени на постоянния адрес на Е.Х., отразени на дата
20.04.2000г., са били известни като факти на ищцата още към момента на
подаване на исковата молба (така се твърди и във въззивната жалба като се
сочат други обстоятелства, препятстващи тяхното ангажиране). Следва да се
приеме, че непредставянето им пред първоинстанционния съд не е свързано с
обективни причини, а с неполагането на необходимите процесуални усилия за
снабдяването с документите. Представеният протокол от открито с.з. по друго
дело на първоинстанционния съд не е относимо към предмета на настоящото
производство, тъй като в същото само е констатирано, че материалите по
НОХД № 296/19г. на ОС-Разград са приобщени по друго гражданско дело, но
това обстоятелство отново не е лишило ищцата от възможността да се
снабдява с документи от това дело, което очевидно се намира в ОС-Силистра.
Представеният протокол за разпит на ищцата в качеството й на свидетел по
досъдебното наказателно производство от 24.07.19г. също й е бил известен
още към момента на подаване на исковата молба и не е ново доказателство.
С исковата молба е било отправено искане за разпита на един свидетел
за установяване на посочените от ищцата обстоятелства. Същото е било
удовлетворено от съда и след събирането му на 26.09.22г. страните са
заявили, че нямат други доказателствени искания. Погрешната преценка на
страната относно вида и обема на необходимото доказване при надлежно
разпредЕ. доказателствена тежест и дадени съответни указания от съда,
извършено с определение № 258/22.06.22г. по първоинстанционното дело, не
е основание за преодоляване на процесуалната преклузия.
Въззиваемите страни не са отправили искания за събиране на нови
3
доказателства.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата Е. Д. Х. за
събиране на следните писмени и гласни доказателства пред настоящата
инстанция: декларация по чл. 92, ал. 6 от ЗГР от 12.03.15г., попълнена от
Е.И.Х.; удостоверение за промени на постоянния му адрес, издадено на
31.10.22г.; копие от протокол за разпит на Е. Д. Х. от 24.07.19г. в качеството й
на свидетел по ДП № 24/18г. по описа на ОСлО при ОП-Разград и за разпита
като свидетел на Г.К.П..
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 18.01.23г. от
09:00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4