Решение по дело №13786/2019 на Районен съд - Пловдив

 Р Е Ш Е Н И Е №261359

20.11.2020г., гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 21.10.2020г. в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13786/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са искове по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.

            Ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД чрез юрк.  П.П. иска да се признае за установено по отношение на ответник М.В.Г., че последния дължи сумата от 521,87 лева – главница, която представлява стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., 59,54 лева –мораторна лихва за периода от 04.07.2017г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2019г.до окончателното изплащане на вземането за които суми е била издадена заповед №3487/19.04.2019г. по ч.гр.д. № 6339/2019г. по описа на РС –Пловдив.

            В исковата молба се заявява, че ответник Г. е собственик на топлоснабден имот находящ се в ***като съгласно чл. 34, ал.1 от ОУ на за доставка на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят.

            Топлинният счетоводител „Нелбо” ЕАД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия а отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно приложеното към исковата молба заверено копие от препис-извлечение от сметката на ответника. Начислената топлинна енергия била съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия уредена в Наредба №16-334/06.04.2007г.

            За събиране на главницата и мораторната лихва било подадено заявление по чл. 410 ГПК, била издадена заповед №3487/19.04.2019г. по ч.гр.д. № 6339/2019г. по описа на РС –Пловдив за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което обусловило и предявяването на настоящия иск по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК срещу ответника. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник М.В.Г. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК – адв. К.У. оспорва по основание и размер предявените искове като заявява становище за тяхната неоснователност.

            Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са заявени в срока по чл.415, ал.1, т.2 ГПК след дадено указание на заповедния съд по ч.гр.д. № 6339/2019г. по описа на РС –Пловдив затова че заповед №3487/19.04.2019г. по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК.

            Към исковата молба са приложени препис-извлечение от сметка за процесния период, ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищеца, представена е също така справка по лице от АВ – Имотен регистър от която се установява, че процесния имот с идентификатор ** е собственост на ответника придобит чрез дарение от Д.М.Г., респ. за този имот е била наложена възбрана от *** с рег. № ** което индицира затова че несъмнено по делото макар и непряко се установява, че ответника е изключителен и единствен собственик / до колкото преки данни за правото на собственост има само до размера на ¾ ид.части – нот. *** тъй като възбраната е наложена за целия имот.

            От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д. Т. К. се установява, че извлечението от сметка на ищеца правилно отразява начислените суми за процесния период за доставена топлинна енергия, не са установени кредитни известия.

            Съдът приема заключението като компетентно, безпристрастно и го кредитира изцяло.

            По делото е приета и съдебно-техническа експертиза с вещо лице В.Ш., която установява, че за процесния период АС обслужваща жилищната сграда в която се намира топлоснабдения имот работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. За имота са прилагани изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост за 1 бр. щранг лира по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло поради липса на уред за отчет като количеството топлинна енергия разпределено в имота на ответника е посочено в приложената към заключението таблица. Вещото лице е категорично, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ЕВН България Топлофикация ЕАД, което е било установено чрез сравнение на справките за начислената топлинна енергия от топлинния счетоводител и ищеца. Начинът на разпределение на топлинната енергия съответства на методиката за дялово разпределение Наредба №16-334/06.04.2007г.

            Следователно, ищецът доказва при условията на пълно и главно установяване основанието на вземането си за главницата и нейния размер. Аксецорната претенция за мораторна лихва също се явява доказана по основание и размер.

            Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло, а на основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца да се присъдят разноските за настоящата инстанция и за заповедното производство в размер на сумата от 750 лева.

            Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК 11516602 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 521,87 лева – главница, която представлява стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., 59,54 лева –мораторна лихва за периода от 04.07.2017г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2019г.до окончателното изплащане на вземането за които суми е била издадена заповед №3487/19.04.2019г. по ч.гр.д. № 6339/2019г. по описа на РС –Пловдив;

            ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК 11516602 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 750 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Пловдив.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.