Р Е Ш Е Н И Е
Номер 370
от 06.03.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 3118 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63,
ал. 1, изречение второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Диди Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Стара планина“ №22,
представлявано от управителя Д. К. Б.против решение №1283/22.10.2019г.,
постановено по НАХД № 3764/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № К19_54-F425789/08.02.2019 г. на
директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което на „Диди
Инвест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5712.38 лева на основание чл. 180, ал. 2 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС). Иска се от съда да отмени
първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът по касация –ТД на
НАП Бургас не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за основателност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което
е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Диди Инвест“ ЕООД против
наказателно постановление № К19_54-F425789/08.02.2019 г. на директора на Дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП - Бургас. Отговорността на дружеството е ангажирана във връзка с
подадено от него заявление за
регистрация по ЗДДС с вх.№023911801823299/07.09.2018г., въз основа на което е
възложена документална проверка за наличие на основания за регистрация на
задълженото лице по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с РИП
022691801825492/07.09.2018г. Изготвено е и е връчено искане за предоставяне
на документи с изх. №
023911801823299/07.09.2018г. По делото не се спори, че дружеството е вписано в Търговския регистър на 12.05.2015
г. и е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 07.09.2018 г., с вх. №
023911801823299, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
- задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот за предходните 12
месеца преди текущия, в размер на 79 533, 93 лв. След представяне на изисканите
от органа по приходите документи било установено, че дружеството е реализирала
оборот в размер на 79533, 93 лв., за период от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г.,
от които 51625, 52 лв. бил реализиран за период от 01.07.2018 г. до 13.08.2018
г., т. е. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия. Констатирано е, че на 13.08.2018 г. дружеството е достигнало облагаем
оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 51 625, 52 лв. и е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС,
за периода от 14.08.2018 г. до 20.08.2018 г. включително. В АУАН и в НП е
посочено, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
най- късно до 20.08.2018 г., като за периода 13.08.2018 г. - не е начислило
ДДС, в размер на 5712, 38 лв., изчислен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
За да потвърди оспореното
наказателно постановление, първата инстанция е приела, че нарушението е
безспорно установено и доказано, като в хода на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ
от АПК.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Видно от
обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление, от начина по
който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е
санкционирано лицето, сочено като нарушител
- за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС за периода от 13.08.2018г. -21.09.2018г.
или и за двете.
От друга страна в
наказателното постановление като правно основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на дружеството е посочена разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС,
съгласно която алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй
като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон
в срок. Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лева.
От изложеното се стига до извод
за неточна правна квалификация в наказателното постановление. Разпоредбата на
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не
съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал. 1, която следва да бъде
посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството
административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е
посочена като санкционна норма единствено тази на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена
санкционната норма въз основа на която е определен размера на наложената на
дружеството имуществена санкция. Правната квалификация на нарушението следва да
е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото
на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере,
за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на
административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно
текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е
сторено.
Посочените
процесуални нарушения водят до ограничаване правото на санкционираното
дружество да разбере за какво точно нарушение е санкционирано и да организира
ефективно защитата си срещу него. Последните представляват процесуални
нарушения от категорията на съществените, всяко от които опорочава издаденото
наказателно постановление до степен, обуславяща отмяната му като
незаконосъобразно на самостоятелно основание, без спора да бъде разглеждан по
същество.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва
да се отмени, а по съществото на спора – да се отмени наказателното
постановление.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1283/22.10.2019г., постановено по
НАХД № 3764/2019 г. на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К19_54-F425789/08.02.2019 г. на
директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.