РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201348 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „Д. Ф.-16“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в
град Б., представлявано от управителя Г. Д. Д. и съдебен адрес в гр.Б., чрез
адв.К.К. АК-Бургас против Наказателно постановление №813152-F69984 от
11.02.2025г, издадено от С. И. Д. – Д. на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 700 (седемстотин) лева.
Видно от жалбата, управителят твърди, че не са били налице
предпоставките на чл.43 ал.6 от ЗАНН и по този начин в нарушение на
нормата на чл.34 ЗАНН е било допуснато да се издаде едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Освен това счита, че за същото административно
нарушение е било издадено още едно наказателно постановление като
санкцията е наложена на основание чл.181 от ЗДДС. Моли за отмяна и
претендира разноски като за тях представя договор за правна защита и
съдействие.
Наказващият орган, чрез упълномощен процесуален представител-
1
юрисконсулт, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено, като издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон, с доводи за съставомерност и доказаност на деянието и
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноски за
ЮК възнаграждение.
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от
легитимиран да обжалва субект, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
пред надлежен материално и териториално съд.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
“Д. Ф.-16“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б. и адрес на управление
ул.... представлявано от Г. Д. Д. с ЕГН ********** било данъчнозадължено
лице и било регистрирано по ЗДДС от 22.05.2017г в ТД на НАП-Бургас.
Считано от датата на регистрацията му по ЗДДС до 28.05.2024г включително
и към месец МАРТ на 2024г. дружеството било длъжно за всеки данъчен
период да подава справка-декларация, отчетните регистри и информация от
тях на магнитен или оптичен носител до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая това е следвало да
стане до 15.04.2024г.
След изтичане на установения от закона срок за подаване на информация
от отчетните регистри към СД, включително и на магнитен или оптичен
носител за м.МАРТ 2024г.-15.04.2024г., П. Д. в качеството на инспектор по
приходите в ТД на НАП-Бургас, извършила служебна справка и установила,
че “Д. Ф.-16“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б. и адрес на управление
ул.... представлявано от Г. Д. Д. не е подало информация от отчетните
регистри към справката-декларация включително и на магнитен или оптичен
носител за месец МАРТ на 2024г в законоустановения срок до 15.04.2024г.
включително. Това станало явно след извършена съпоставка на
регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки –декларации по
ЗДДС. До дружеството била изпратена покана с №242-46 с дата 29.04.2024г за
явяване в Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт
(лист №20 от делото), за която по делото са налице данни, че не е била
получена от управителя на дружеството или упълномощено от него лице.
АУАН серия AN с бланков №F769984 бил съставен на 28.05.2024г (лист 16 и
2
17 от делото), като в него е било отбелязано, че е съставен на основание чл.40
ал.2 от ЗАНН без да се били налице условията за това. В него било описано от
фактическа страна стореното нарушение като неподаване на СД, включително
и на магнитен или оптичен носител за м.март 2024г.-в законоустановения срок
до 15.04.2024г и било квалифицирано като нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.
АУАН бил връчен на 25.11.2024г ( лист 17 от делото). При връчването
бил подписан без възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН
(лист 28 от делото). В тях управителят на дружеството заявил, че не е бил
уведомен за неподадената декларация по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Твърди, че
проведена дерегистрация по ЗДДС от 12.01.2024г като е представил и
заявление (лист 31 от делото).
След съставяне на акта Д. пристъпила към неговото връчване. В тази
връзка на 20.08.2024г и на 28.08.2024г П. Д. и С. С. и двете на длъжност
главни инспектори по приходите в ТД на НАП-Бургас посетили седалището
на търговеца, като не открили лицето или негов представител на когото да
връчат АУАН. За посещенията били изготвени протоколи (лист 26 и 27 от
делото).
С оглед горните констатации П. Д. преценила, че въпреки щателното
издирване нарушителят не може да бъде намерен, поради като на основание
чл.43 ал.6 ЗАНН спряла производството (отбелязване за спиране на лист 25 от
делото).
В последствие нарушителят бил издирен, като на управителя бил връчен
екземпляр от АУАН на 25.11.2024г. За спирането на производството бил
съставен надлежен документ (лист 25 от делото), от който е видно, че
производството било спряно на 28.08.2024г. Възобновено било на 31.01.2023г.
След връчване на АУАН на 25.11.2024г административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, в което пресъздал
фактическата обстановка описана в акта. Квалифицирала поведението на
търговеца като нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС, поради което и на основание
чл.179 ал.1 от ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали от административнонаказателната преписка.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка изложена в АУАН и в
НП.
3
Съдът въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка
на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
директор на Дирекция в ТД на НАП-Бургас, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г на изпълнителния директор на НАП.
Въпреки това съдът счита, че при издаването на наказателното
постановление е било допуснато съществено нарушение, изразяващо се в
издаването на същото след изтичането на сроковете за това.
Съгласно чл.34 ЗАНН, образуваната административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което
той не тече когато производството е спряно, при наличие на условията на
чл.43 ал.6 ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на
административнонаказателното производство, времето, през което то е било
спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34 ал.3 от
ЗАНН.
В случая, не би могло да се приеме, че административното производство е
законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството
доказателства не се установява да е извършено изискващото се щателно
издирване. Върховният съд, а в последствие и ВКС в редица свои решения във
връзка с чл.269 ал.3 т.2 от НПК (чл.268 ал.3 т.2 от НПК отм.) сочи, че
щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от
целеносочени, последователни, систематични и активни действия, насочени
към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва
да се осъществява в продължителен период от време, издирвателните
мероприятия не следва де се ограничават в определен часови интервал и до
едни и същи адрес, след като лицето не е било откривано там, в издирването
следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и
контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
4
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе
дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на
лицето, ще е налице посоченото в чл.43 ал.6 от ЗАНН основание,
производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.
От административнонаказващия орган се твърди, че до търговеца е
изпратена покана негов представител да се яви в дирекцията за подаване на
декларацията и съставяне на акт. Поканата е приложена по делото, но за
същата са налице доказателства, че не е била връчена. Следва да се има
предвид, че поканата е адресирана да адреса на седалището на дружеството,
но няма данни да е била получена.
АУАН е съставен на 28.05.2024г в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
На 20.08.2024г е съставен протокол за посещение на адрес, в който е
посочено, че е адресът за кореспонденция, задълженото лице или негов
представител не е открит за връчване на акта. На 28.08.2024г е извършено
второ посещение на същия адрес и е с аналогично съдържание. Тези две
посещения на посочения адрес не обосновават извода за извършено щателно
издирване, след като не са предприемани други действия по връчването на
акта, било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР, както
и не са били изпращани покани на дружеството, чрез пощенски оператор или
по електронен път да се яви, за да му бъде предаден съответния АУАН. Ето
защо следва да се приеме, че по делото не е установено в хода на
административнонаказателното производство да е извършено щателно
издирване на дружеството, поради което и прилагането на разпоредбата на
чл.43 ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за това.
Изрично в този смисъл е и Решение №1139 от 21.06.2017г на АдмС-Бургас по
к.а.н.д.№977/2017г.
Наказателното постановление е издадено на 11.02.2025г след като до този
момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН -
28.11.2024г, т.е. след изтичане на предвидения в чл.34 ал.3 ЗАНН срок, без да
е налице хипотезата на чл.43 ал.6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна, без да е
необходимо да се разглежда спорът по същество.
Предвид посоченото по-горе, съдът намира, че при издаването на НП са
5
били допуснати съществени нарушения, които са довели до
незаконосъобразност на НП, поради което и жалбата срещу него следва да се
уважи, а наказателното постановление следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В конкретния случай, жалбоподателят е
поискал да му бъдат присъдени направените в това производство разноски,
които са в размер на 140 лева видно от адвокатското пълномощно, които НАП-
София следва да му заплати.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление постановление №813152-F69984
от 11.02.2025г, издадено от С. И. Д. – Д. на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП – гр.Бургас, с което на „Д. Ф.-16“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б.,
представлявано от управителя Г. Д. Д. и съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.К.К.
АК-Бургас за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин)
лева.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „Д. Ф.-16“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в град Б., представлявано от управителя Г. Д. Д. направените в това
производство разноски в размер на 140 (сто и четиридесет) лева за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6