№ 171
гр. Пазарджик , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя Д. К. М. против
Електронен фиш серия Г, № 0023777 на ОД МВР-Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител,
който поддържа въззивната жалба и иска отмяна на ЕФ. Претендира и
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 14.04.2020г., в 11:30 часа, на АМ „Тракия”, км 69-ти, в посока за гр.София,
било заснето МПС - л.а. „Рено Клио“ с ДК № ***, собственост към
горепосоченото дружество.
Процесното МПС било заснето с АТСС – ТWIN CAM с № SD2D0027, като
било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото
МПС, което било притежание на юридическото лице и което било регистрирано
в България, респ. не било спряно от движение, не била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Основното от тях се свежда до това, че от обжалвания ЕФ не може да се изясни
ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
посочено кой е собственикът, към момента на нарушението, на процесното МПС
– дружеството Р.“ ЕООД, ЕИК ***. След това веднага е посочено кой е бил
законният представител на собственика – управителят на дружеството Д. К. М..
Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението
„Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За
извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви
се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така записаното
излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – Д. М., а не на
представляваното от нея дружество, т.к. както вече се посочи, обръщението е
2
адресирано към нея: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение
липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-жа М.
дружество се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е
незаконосъобразен и защото практически излиза, че с него е наложена
имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло
да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на
Милеива като физическо лице, т.к. не тя е собственик на описаното във фиша
МПС, а представляванотоот нея дружество, което е различен административно-
наказателноотговорен правен субект и което единствено е имало задължение по
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Трябва да се каже и това, че с електронен фиш за нарушение по чл.483 ал.1,
т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственикът на
МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е
собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението.
Аргумент за това е разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Разпоредбата
продължава с това, че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага”. Последното изречение на цитираната
норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган
декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало
3
автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да
бъде анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е
управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за
горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик, а Д. М.,
както стана ясно, не е такъв.
Извън казаното до тук се установи безспорно, че към инкриминираната в
ЕФ дата, за процесното МПС е имало валидно сключен договор за застраховка
„ГО“. Това става ясно от приетите като писмени доказателства застрахователна
полица № BG/23/119001099371 с начало на действие от 17:40ч. на 16.04.2019
година и валидност до 23:59ч. на 15.04.2020 година, както и приложените към
нея разписки за заплатени разсрочени застрахователни вноски, общо четири на
брой. Фактът, че за процесното МПС е имало валидна застраховка „ГО“ към
14.04.2020г. може да се установи и при елементарна справка в сайта на
Гаранционния фонд на Р България.
Всичко казано до тук обуславя отмяна на обжалвания ЕФ.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева). С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят
разноски за адвокатското възнаграждение от 300 лева, които ОД на МВР
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0023777на ОД на МВР - Пазарджик,
с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с
чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
представлявано от управителя Д. К. М., разноски в размер на 300 /триста/
лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5