№ 271
гр. Сливен, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101553 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по Молба на С. А. С. от гр. Сливен против сина му П. С.
А., с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие за
твърдян акт на домашно насилие, извършен от ответника спрямо молителя, на
04.03.2025 г., на входа на III-та поликлиника в гр. Сливен, изразил се в
упражняване на физическо насилие от ответника спрямо молителя чрез
нанасяне на удар с юмрук в лявата скула на лицето. На основание чл. 8 и сл.
ЗЗДН молителят моли съда да постанови решение, въз основа на което да му
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, включваща
кумулативно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН за максимално
предвидения в закона срок от 18 месеца. Молителят претендира и направените
разноски.
Ответникът не е подал отговор на молбата за защита.
В съдебно заседание, молителят, редовно призован, се явява лично,
както и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа депозираната
молба и моли да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва молбата за
защита като излага, че не си спомня за инцидента, но е възможно да е ударил
баща си.
1
На 18.03.2025 г. е издадена Заповед за незабавна защита по делото в
полза на молителя, с която срещу ответника са наложени предвидените мерки
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирано
лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице,
извършено от низходящ - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и
декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът намира молбата и за основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат ответникът и молителят. От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и
от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се
изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Страните не спорят, а се установява и от приетите писмени
доказателства, че молителят и ответникът са баща и син.
От приетата по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че
на 04.03.2025 г., на входа на III-та поликлиника в гр. Сливен, ответникът е
упражнил акт на домашно насилие спрямо молителя, изразил се в
упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата
скула на лицето.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителя
е доказан посредством подадената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3
2
ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено
от ответника.
Напротив, ответникът признава, че не си спомня за инцидента и е
възможно да е ударил баща си.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителя за осъществения акт на домашно насилие от
ответника спрямо него на 04.03.2025 г. се подкрепя и от приетото като
писмено доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение.
Предвид изложеното и от съвкупния анализ на събраните доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че на 04.03.2025 г. между страните е
възникнал описаният в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН инцидент,
при който, ответникът е упражнил акт на домашно насилие спрямо молителя.
Ето защо, предвид установеността на извършеното домашно насилие
спрямо молителя следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да
наложи, за да гарантира неговата защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
3
насилие спрямо молителя, както и тази по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, като
ответникът бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище.
Подходяща е и следва да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона,
а именно да бъде наложена забрана ответникът да доближава молителя, както
и жилището му на разС.ие по-малко от 50 м., като мерките, след извършено
приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от
дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта на
закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални роднински отношения.
От друга страна, ответникът не е осъждан и няма налагани други мерки
по ЗЗДН. Ето защо, съдът намира, че не е необходимо налагането на други
мерки от посочените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да
бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. А., ЕГН: **********, с адрес
гр. ....................... е осъществил спрямо С. А. С., ЕГН: **********, с адрес гр.
......................., акт на домашно насилие, извършен на 04.03.2025 г., на входа на
III-та поликлиника в гр. Сливен, изразил се в упражняване на физическо
насилие от ответника спрямо молителя чрез нанасяне на удар с юмрук в
4
лявата скула на лицето.
НАЛАГА на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. .......................
следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя П. С. А., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С. А. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. ........................
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН извършителя П. С.
А., ЕГН: ********** от съвместно обитаваното с молителя С. А. С., ЕГН:
********** жилище, находящо се в гр. ....................... за срок от 12
/ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, считано от датата на постановяване на
решението.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на извършителя П. С.
А., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на разС.ие по-малко от 50 м.
/петдесет метра/ молителя С. А. С., ЕГН: **********, както и жилището му,
находящо се в гр. ....................... за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА,
считано от датата на постановяване на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на С. А. С., ЕГН: ********** с
цитираните мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя П.
С. А., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН П. С. А., ЕГН: **********, с
адрес гр. ....................... да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата
от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по
делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6