РЕШЕНИЕ
№ 8041
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.ия М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от В.ия М. Станиславова Гражданско дело №
20231110119728 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба с вх. № ................ г. на „............“
ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу „Д.“ ЕООД,
ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. С.........., с която са предявени за
разглеждане по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане
на ищеца на сумата в размер на 328,97 лева – незаплатени месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор № ........... за периода 23.01.2020 г. – 22.04.2020 г., и сумата в
размер на 701,50 лева – месечни вноски по договор за закупуване на изплащане № ........... за
периода 23.01.2020 г. – 11.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
07.09.2022 г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2 073,80 лева – неустойка за неизпълнение на договор № ..........., от които 1 933,00
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и 140,00 лева – неустойка за
невърнато оборудване, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.09.2022 г., до окончателното
плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 769,28 лева – мораторна
лихва, от която сумата от 74,93 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление, изчислена за периода 18.03.2020 г. – 31.08.2022 г. ; сумата от 175,91 лева –
мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане, изчислена
за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2022 г. и сумата от 518,44 лева – мораторна лихва върху
вземането за неустойка, изчислена за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48836/2022 г. по описа на СРС,
29 състав.
1
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2013 г. между „............“ ЕАД (с предишно
наименование „..........“ ЕАД) и „Д.“ ЕООД е бил сключен договор за използване на
електронни съобщителни услуги № ........... партида ............... ID на договор ..........., като за
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги страните са сключвали отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора и съдържащи описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. Ищецът поддържа, че сключеният между страните
договор е бил подновяван през годините за нови срокове и са били добавяни/променяни
услуги и тарифни планове. За процесния период по договора били използвани следните
услуги, активирани със съответните Приложения:
С Приложение № 1 от 29.01.2020 г. за срок от 2 години е била активирана услуга
................ клас за номер ..............., с план 2XL, със стандартна месечна такса 30,00 лева без
ДДС и промоционална такса 21,00 лева без ДДС за срока на договора. За този номер е бил
добавен допълнителен пакет ............ интернет с месечна такса 1,00 лев без ДДС.
С Приложение № 1 от 29.01.2020 г. за срок от 2 години е била активирана услуга
................ клас за номер ............, с план S, със стандартна месечна такса 9,00 лева без ДДС и
промоционална такса 7,50 лева без ДДС за срока на договора.
С Приложение № 1 от 29.01.2020 г. за срок от 2 години е била активирана услуга
................ клас за номер ............ с план S, със стандартна месечна такса 9,00 лева без ДДС и
промоционална такса 7,50 лева без ДДС за срока на договора.
С Приложение 1 от 29.01.2020 г, за срок от 2 години е бил активиран и пакет от
услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа ............ и месечна такса за пакета 39.90 лева
без ДДС. Съгласно т. 6.1. от приложението на абоната е предоставено за временно ползване
оборудване Data Box устройство, което последният се е задължил да върне на оператора в
пълен комплект и в изправност при прекратяване на договора.
По договора са били издадени фактури на обща стойност 328,97 лева, както следва:
1./ фактура № .........../26.02.2020 г. на стойност 35,92 лева, период на фактуриране
23.01.2020 г. – 22.02.2020 г. и падеж – 17.03.2020 г., от които 23,61 лева за месечна
абонаментна такса и 12,31 лева за потребление;
2./ фактура № ........./26.03.2020 г. на стойност 21,14 лева, период на фактуриране
23.02.2020 г. – 22.03.2020 г. и падеж – 15.04.2020 г., от които 19,97 лева месечни
абонаментни такси и 1,17 лева потребление;
3./ фактура № ............./27.05.2020 г. на стойност 271,91 лева за месечни такси и/или
еднократни абонаментни такси, период на фактуриране 23.04.2020 г. – 22.04.2020 г. и падеж
16.06.2020 г.
Към договора на 29.01.2020 г. е бил закупен на изплащане ........... .......... Bla + PB в
пакет c тарифен план за номер ...............1 за сумата от 732,00 лева с първоначална вноска
30.50 лева и 23 месечни вноски по 30.50 лева. По договора за закупуване на изплащане
останали неизплатени 23 месечни вноски на обща стойност 701.50 лева, фактурирани в
следните фактури:
1./ фактура № .........../26.02.2020 г. на стойност 30,50 лева, период на фактуриране
23.01.2020 г. – 22.02.2020 г. и падеж 17.03.2020 г.
2./ фактура № *********/11.03.2020 г. на стойност 671,00 лева за 22 месечни вноски и
падеж 11.03.2020 г.
Ищецът твърди, че за част от мобилните услуги ответникът е направил пренос към
мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с
които са активирани. Договорът останал в сила за останалите в мрежата на „.........“ ЕАД
мобилни услуги на основание т. 54.в от Общите условия за взаимоотношенията между
2
„............“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„............“ ЕАД по стандарти ............. Съгласно тази клауза, в случай че абонатът желае
преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1 по договора за услуги,
същият не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1. По
отношение на останалите услуги договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор
поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни
услуги на основание т. 54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „............“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „............“
ЕАД по стандарти ............ и т. 83.1 от Общите условия за взаимоотношенията между
„............“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни. Съгласно тези клаузи
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/ потребителя е продължила
повече от 124 дни. Ищецът поддържа, че при прекратяване на договора по вина на абоната,
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които
срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или
като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без
отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване
на договора до 2 изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. В
конкретния случай на ответника била начислена и неустойка във фиксиран размер по
ценоразпис на ищеца за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е
върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. Общата стойност на
дължимите неустойки възлиза на 2 073.80 лева, от които 1 933,00 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и неспазен срок и 140,00 лева – неустойка за
невърнато оборудване, за които са издадени следните сметки:
сметка № ........../11.03.2020 г. на стойност 198,00 лева и падеж 11.03.2020 г. за 22
месечни такси по 9,00 лева за номер ............;
сметка № ................./11.03.2020 г. на стойност 198,00 лева с падеж 11.03.2020 г. за 22
месечни такси по 9,00 лева за номер ..................;
сметка № ............../11.03.2020 г. на стойност 877,80 лева с падеж 11.03.2020 г. за 22
месечни такси по 39,90 лв. за пакет от услуги ...................;
сметка № ............. на стойност 666,00 лева с падеж 11.03.2020 г. за 22 месечни такси
по 30,00 лева за номер ..............., и
сметка № *********/11.03.2020 г. на стойност 140,00 лева и падеж 25.04.2020 г. –
неустойка за невърнато оборудване Data Box устройство.
Ищецът поддържа, че поради забавено плащане на претендираните вземания
ответникът дължи лихва в размер на 769.28 лева, изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, от които 74,93 лева –
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 18.03.2020 г. –
31.08.2022 г. /от които 51,57 лева мораторна лихва върху вземането от 315,49 лева месечни
абонаментни такси, изчислена за периода 18.03.2020 г. – 31.08.2022 г., и 3,36 лева –
мораторна лихва върху вземането от 13,48 лева – таксувано потребление за период на забава
18.03.2020 г. – 31.08.2022 г./, 175,91 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни
вноски за закупуване на изплащане, изчислена за периода 12.03.2020 – 31.08.2022 г., и 518,44
лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2022 г.
/от които 485,07 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и неспазен срок за период на забава от 12.03.2020 г. – 31.08.2022 г.,
и 33,37 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за невърнато оборудване с
3
период на забава 26.04.2020 г. – 31.08.2022 г./. При тези съображения, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че ищецът претендира
вземания по договор ........... от 28.03.2013 г. за периоди през 2020 г., когато срокът на този
договор следва да е изтекъл, а вземането за неустойка би било погасено по давност. Излага
съображения, че ответникът, прехвърляйки част от номерата си към друг оператор, не се е
съгласил ищецът едностранно да прекрати сключения между тях договор, като по този начин
е спрял да предоставя договорните услуги, за които обаче претендира заплащане. Ответникът
поддържа, че не е запознат с общите условия, въз основа на които ищецът е прекратил
договора, тъй като те не са му предоставени, съответно той не е подписал екземпляр от тях.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Договор № .............. г. (л. 5), от който
се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът се е
задължил да предоставя на ответника срещу заплащане електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, като съгласно чл. 3.2 всяка избрана
от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия,
приложимите Общи условия и др., се описват в приложенията, представляващи неразделна
част от договора.
Съгласно Приложение № 1 към договор № .............. г. (л. 6) между страните за
телефонен номер ............... е сключен договор за мобилна телефонна услуга с тарифен план
М клас 2 XL, с месечна абонаментна 21,00 лева без ДДС, с включена допълнителна услуга за
6000 MB с месечна абонаментна такса в размер на 1,00 лев без ДДС за срок от 24 месеца.
Съгласно чл. 5.2.3 от Приложение № 1 (л. 7), преди изтичането на срока на ползване
абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата, освен след заплащане на
дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите Общи условия.
Съгласно Приложение № 1 към договор № .............. г. (л. 9-10) между страните за
телефонен номер ............ е сключен договор за мобилна телефонна услуга с тарифен план М
клас S, с месечна абонаментна 7,50 лева без ДДС, с включена допълнителна услуга 1000 MB
мобилен интернет на максимална скорост с месечна абонаментна такса в размер на 2,00 лева
без ДДС, и 50 минути изходящи гласови повиквания към национални мобилни и фиксирани
мрежи с месечна абонаментна такса 1,00 лев без ДДС за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 6.1
от Приложение № 1 (л. 10), в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
това приложение, договорът или Общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на която и да е от
услугите бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да получи неустойка в размер, както следва: а/всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за съответната sim
карта/номер, б/стойността на отстъпките, получени от абоната (независимо в каква форма)
от цената, дължима за предоставените по договора услуги.
Съгласно Приложение № 1 към договор № .............. г. (л. 11-12) между страните за
телефонен номер .................. е сключен договор за мобилна телефонна услуга с тарифен план
М клас S, с месечна абонаментна 7,50 лева без ДДС, с включена допълнителна услуга 1000
MB мобилен интернет на максимална скорост с месечна абонаментна такса в размер на 2,00
4
лева без ДДС, и 50 минути изходящи гласови повиквания към национални мобилни и
фиксирани мрежи с месечна абонаментна такса 1,00 лев без ДДС за срок от 24 месеца.
Съгласно чл. чл. 6.1 от Приложение № 1 (л.12), с което за номер .................. е сключен
договор за абонаментен план М клас S в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договорът или Общите условия, в това число, ако по
негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на
която и да е от услугите бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер, както следва: а/всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за
съответната sim карта/номер, б/стойността на отстъпките, получени от абоната (независимо
в каква форма) от цената, дължима за предоставените по договора услуги.
Съгласно Приложение № 1 към договор № .............. г. (л. 13-15) между страните е
сключен договор за фиксиран интернет през мобилна мрежа (А1 ...........) и мобилна услуга
(Бизнес безкрай) с месечна абонаментна 39.90 лева без ДДС за срок от 24 месеца. Съгласно
чл. 8.2.4 от Приложение № 1 (л. 14, стр. втора), преди изтичане на срока на ползване,
определен съгласно точки 8.2.2 и 8.2.3 абонатът няма право да спира временно достъпа до
мрежата или да прекратява по отношение на която и да е от посочените в това приложение
услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от
страна на оператора, посочени в приложимите Общи условия. Съгласно чл. 8.3.2 (л. 15) в
случай, че при прекратяването на договора по отношение на услугите в това приложение
или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване,
предоставено за ползване от оператора на абоната, бъде върнато от абоната в неизправно
състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в
размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Съгласно Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от
29.01.2020 г. (л. 16) ответникът е получил от ищеца фактическата власт върху устройство
..................
Съгласно Договор за продажба на изплащане № .............. г. (л. 17) и Приемо-
предавателен протокол към него (л. 18) ответникът е закупил от ищеца апарат ........ ............,
като цената на устройството е дължима на 23 месечни вноски в размер на по 30,50 лева
всяка.
Съгласно Заявление за преносимост на национален номер при смяна на доставка
на мобилни услуги (л. 89) на 09.03.2020 г. ответникът „Д.“ ЕООД е заявил пренасяне на
мобилни услуги за телефонни номера: ............ ..............., ................и ............ към мобилната
мрежа на В..
По делото са приети като писмени доказателства следните фактури:
фактура № 0.........../26.02.2020 г. (л. 19) за периода 23.01.2020 г. – 22.02.2020 г. на
обща стойност 104,58 лева с ДДС, от които 30,50 лева вноска за изплащане на стока.
фактура № ............./26.03.2020 г. (л. 20) за периода 23.02.2020 г. – 22.03.2020 г. на
стойност 21,14 лева с ДДС;
фактура № 0............./16.06.2020 г. (л. 21) за периода 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. на
стойност 271,91 лева с ДДС;
фактура № 0........../11.03.2020 г. (л. 22), с която е начислена неустойка в размер на
198,00 лева;
фактура № 0................./11.03.2020 г. (л. 23), с която е начислена неустойка в размер на
198,00 лева;
фактура № .............../11.03.2020 г. (л.24), с която са начислени неустойки в общ
размер на 877,80 лева;
5
фактура № 0............./11.03.2020 г. (л. 25), с която е начислена неустойка в размер на
600,00 лева, и
фактура № .........../11.03.2020 г. (л. 26), с която е начислена неустойка в размер на
140,00 лева.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Общи условия за
взаимодействие между „..........“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „............ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (л. 27-62),
съгласно чл. 54.12 от които (л. 45) договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение (л. 154-158) на вещото лице Н. Х. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се
установява, че в системата на „............“ съществува договор с „Д.“ ЕООД, като описаните в
исковата молба услуги са отнесени към: ID на клиент ........... Партида ............... ID на договор
............ Пренесени услуги по мобилни номера: ............ ...................., ......, ............... са активни
до 11.03.2020 г. и тогава се прекратяват, поради пренос на услугите към друг оператор. По
отношение на услугата за номер ********** вещото лице посочва, че тя е част от пакет с
услуги, които се пренасят към друг оператор, затова тя се прекратява на 11.03.2020 г. В
системата на А1 е налице информация, че ответникът не е върнал устройство тип
........................... Вещото лице посочва, че отчитането на месечното потребление за абонатите
за всяка мобилна услуга се извършва като данните за трафика на услугите и трансферът им
между елементите на мрежата, се осъществява посредством т. нар. ..............Ha базата на тези
данни се осъществява остойностяване на повикването, което се отразява в крайната фактура
на клиента. Процесът по трансфер на трафичните данни между елементите на мрежата от
централите до клиентските фактури е осъществяван от екип „Билинг контрол и обезпечаване
на приходите“. Използва се софтуер, посредством който се следи за целостта на трафичните
данни при преноса им между мрежовите елементи. В билинг се проверяват данните, която се
включва в клиентските фактури. Процесът по изработването на фактурите, обхваща
дейности по остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и
предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури (билинг).
Използва се софтуер на трета, независима страна – Ам.. Вещото лице посочва, че е
извършило проверка в информационният одит на горепосочената билинг система относно
технически записи и/или неточност при трансфера на данните при осчетоводяване на
клиентските фактури, при което не се установени грешки и/или манипулации на процеса по
остойностяване на съответните комуникационни услуги.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение (л. 140-145) на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се
установява, че съгласно предоставена информация от НАП за периода от м.01.2020 г. до
м.06.2021 г. ответното дружество не е декларирало в дневниците си за покупки и шродажби
фактури, издадени от ищеца. Вещото лице посочва, че по данни от счетоводството на
ищеца, по договора за продажба на изплащане не са платени 23 вноски, като общата
стойност на констатираните незаплатени вноски е в размер на 701,50 лева. На ответника са
начислени месечни такси в размер на 351,16 лева, потребление в размер на 13,48 лева, сума
за стоки на изплащане 732,00 лева, и неустойки в размер на 2 073,80 лева. На ответното
дружество са начислени неустойки със следните фактури: с фактура № 0........../11.03.2020
г. за сумата от 198,00 лева, представляваща сбор от 22 месечни такси по 9,00 лева за номер
6
............; с фактура № 0................./11.3.2020 г. на стойност 198,00 лева, представляващи сбор
от 22 месечни такси по 9,00 лева за номер ..................; с фактура № ................./11.3.2020 г. на
обща стойност 877,00 лева, от които 682,00 лева, представляваща сбор от 22 месечни такси
по 15,90 лева за номера......................, и за 22 месечни такси по 8,90 лева за номер *********;
с фактура № 0............./11.3.2020 г. на стойност 660,00 лева, представляваща сбор от 22
месечни такси по 30,00 лева за номер ............... и с фактура № ...................г. на стойност
140,00 лева за устройство ............ Изчисленото обезщетение за забава върху задълженията по
издадените фактури е в размер както следва: по фактура № ............./26.02.2020 г.
изчислената законна лихва за периода 18.03.2020 г. – 31.08.2022 г. е на стойност 8,95 лева, по
фактура № .........../26.03.2020, изчислена за периода 16.04.2020 г. - 31.08.2022 г. законната
лихва е на стойност 5,10 лева, по фактура № 0............./27.05.2020 г, законната лихва ,
изчислена за периода 17.06.2020 г. - 31.08.2022 г. е на стойност 60,88 лева, по фактура №
**********/29.01.2020 г. законната лихва, изчислена за периода 12.03.2020 г. - 31.08.2022 г.
възлиза на 175,97 лева; по фактура № 0........../11.03.2020 г. законната лихва, изчислена за
периода 12.03.2020 г. - 31.08.2022 г. е в размер на 49,67 лева, по фактура №
0................./11.03.2020 г. законната лихва, изчислена за периода 12.03.2020 г. - 31.08.2022 г. е
в размер на 49,67 лева; по фактура № ........./11.03.2020 изчислената законна лихва за
периода 12.03.2020 г. - 31.08.2022 г. е в размер на 220,20 лева; по фактура №
0............./11.03.2020 г. изчислената законна лихва за периода 12.03.2020 г. - 31.08.2022 г. е в
размер на 165,56 лева и по фактура № .............. 11.03.2020 г. изчислената законна лихва за
периода 26.04.2020 г. - 31.08.2022 г. е в размер на 33,37 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
328,97 лева – незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор № ........... за периода 23.01.2020 г. – 22.04.2020 г., от които 315,49 лева месечни
абонаментни такси и 13,48 лева за потребление.
701,50 лева – месечни вноски по договор за закупуване на изплащане № ........... за
периода 23.01.2020 г. – 11.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.09.2022 г. до
окончателното плащане;
2 073,80 лева – неустойка за неизпълнение на договор № ..........., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.09.2022 г. до окончателното плащане, от които 1933,80 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и 140 лева неустойка за невърнато оборудване.
769,28 лева – мораторна лихва, от които сумата от 74,93 лв. – върху вземането за
месечни такси и потребление, изчислена за периода 18.03.2020 г. – 31.08.2022 г.; сумата от
175,91 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на
изплащане, изчислена за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2022 г. и сумата от 518,44 лева –
мораторна лихва върху вземането за неустойка, изчислена за периода 12.03.2020 г. –
31.08.2022 г., от които 485,07 лева мораторна лихва върху вземането от 1 933,80 лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 33,37 лева неустойка за невърнато
оборудване.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от
7
кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1/ наличието на
валидно договорно правоотношение между страните по сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, ведно с всички анекси, допълнения и приложения към него, с
които е уговорено предоставянето на конкретните процесни услуги; 2./ предоставяне на
услугите за процесния период; 3./ уговаряне в договора на дължима абонамента такса за
ползване на услугите и нейния размер; 4./ настъпване изискуемостта на вземанията и техния
размер.
В конкретния случай, следва да бъде направено разграничение между задължението
за абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на
абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до
мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в действащите между страните общи условия, за които видно от приложените
договор и приложения от 29.01.2020 г. ответникът е бил уведомен и с които е бил запознат,
за което е положен саморъчен подпис от управителя на дружеството, неоспорен в срока по
чл. 193, ал. 1 ГПК. Абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за
които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка
на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на
договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп
и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи
уговорената абонаментна такса.
В случая ищецът претендира сума в общ размер на 328,97 лева, представляваща сбор
от месечни такси и потребление за използване на услуги, начислени по фактури, както
следва:
1./ фактура № .........../26.02.2020 г. на стойност 35,92 лева, период на фактуриране
23.01.2020 г. – 22.02.2020 г. и падеж – 17.03.2020 г., от които 23,61 лева за месечна
абонаментна такса и 12,31 лева за потребление;
2./ фактура № ........./26.03.2020 г. на стойност 21,14 лева, период на фактуриране
23.02.2020 г. – 22.03.2020 г. и падеж – 15.04.2020 г., от които 19,97 лева месечни
абонаментни такси и 1,17 лева потребление;
3./ фактура № ............./27.05.2020 г. на стойност 271,91 лева за месечни такси и/или
еднократни абонаментни такси, период на фактуриране 23.04.2020 г. – 22.04.2020 г. и падеж
16.06.2020 г.
От представените и приети по делото Договор № .............. г. и 4 бр. Приложения № 1
към него, подписани от управителя на ответното дружество „Д.“ ЕООД ............... чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, съдът приема, че между страните е доказано
съществуване на твърдяното правоотношение по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с предмет активирани мобилни услуги за телефонен номер ...............
срещу месечна такса в размер на 22,00 лева без ДДС, на телефонен номер ............ срещу
месечна такса в размер на 10,50 лева без ДДС, на телефонен номер .................. срещу
месечна такса в размер на 10,50 лева без ДДС и мобилен интернет посредством услугата
„...........“ с номер ********** срещу месечна такса в размер на 39,90 лева без ДДС. От
неоспорените констатации на СТЕ и ССчЕ съдът приема за доказано, че за част от процесния
период – до 11.03.2020 г., ищецът е доказал предоставяне на услугите по договора на
ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги на уговорените
абонаментни такси. Видно от приетото като писмено доказателство заявление за
преносимост на национален номер при смяна на доставка на мобилни услуги на 09.03.2020 г.
ответникът е заявил пренасяне на мобилни услуги за телефонни номера: ............ ...............,
........ и ............ към мобилната мрежа на В.. В този смисъл и според неоспореното
заключение на вещото лице по СТЕ пренесените услуги по мобилни номера: ............ ........,
8
............, ...................., ............... са били активни до 11.03.2020 г. и оттогава се прекратяват,
поради пренос на услугите към друг оператор. По отношение на услугата за
номер...................... вещото лице посочва, че тя е част от пакет с услуги, които се пренасят
към друг оператор, затова тя се прекратява на 11.03.2020 г. Следователно, считано от
11.03.2020 г., услугите са били преустановени, което означава, че за последващия тази дата
период, за ответника не е било възможно да ползва в цялост услугите, съответно за него не е
било налице задължение да заплаща същите. Вярно е, че таксата по договора е абонаментна,
но дружеството следва да е осигурило възможността на клиента да използва услугите. Ето
защо и доколкото след 11.03.2020 г. престиране от страна на ищцовото дружество не е
имало, то на същото не следва да се дължи заплащане на цена за услуги, които не е могло да
бъдат ползвани. При тези съображения и като взе предвид, че фактура № ............./27.05.2020
г. на стойност 271,91 лева касае начислени месечни такси и/или еднократни абонаментни
такси за период на фактуриране 23.04.2020 г. – 22.04.2020 г., съдът намира, че сумата по
посочената фактура не се дължи от ответното дружество. От експертното заключение по
СТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че
процесът по изработването на фактурите обхваща дейности по остойностяване на отделните
разговори спрямо клиентския тарифен план и предоставени отстъпки (рейтинг) и
отразяването им в месечните фактури (билинг). Използва се софтуер на трета, независима
страна. Вещото лице посочва, че е извършило проверка в информационният одит на
горепосочената билинг система относно технически записи и/или неточност при трансфера
на данните при осчетоводяване на клиентските фактури, при което не се установяват грешки
и/или манипулации на процеса по остойностяване на съответните комуникационни услуги.
Като съобрази заключенията на СТЕ и ССчЕ и въз основа на събрания по делото
доказателствен материал съдът приема, че общият размер на задълженията на ответника за
абонаментни такси и потребление за процесния период възлиза на 57,06 лева, до който
размер следва да се уважи предявеният иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер – да се отхвърли.
Върху сумата от 57,06 лева се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.09.2022 г. до окончателното плащане.
От представените Договор за продажба на изплащане от 29.01.2020 г. /л. 17/ и приемо-
предавателния протокол към него /л. 18/, саморъчно подписани от управителя на „Д.“ ....
чийто подпис не се оспорва в просеца, се установява, че страните по делото са били в
облигационно правоотношение по повод на договор за покупко-продажба на мобилно
устройство .................в пакет c тарифен план за номер ...............1. Същевременно, от
заключението на ССчЕ се установи, че ответното дружество е заплатило единствено първата
вноска от погасителния план към договора, а останалата непогасена главница е в размер на
701,50 лева. Поради това, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 701,50 лева е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер. Върху сумата от 701,50 лева се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.09.2022 г. до
окончателното плащане.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност, тъй като всяко от тези задължения има един правопораждащ факт – договор,
техният падеж настъпва през предварително определени периоди от време, а размерът на
конкретното задължение е предварително определяем.
Предявяването на иска спира течението на давността, като по силата на фикцията на
чл. 422, ал. 1 ГПК в настоящия случай искът се счита предявен с подаването на заявлението
9
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на 07.09.2022 г., от който момент
давността е спряна. Тъй като предмет на настоящото производство са вземания, чиято
изискуемост е настъпила в периода 26.02.2020 г. – 11.03.2020 г. и до предявяване на иска на
07.09.2022 г. не е изтекъл тригодишният давностен срок, вземанията не са погасени и
възражението е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ наличие на валидно поето от ответника задължение да заплати
претендираните неустойки при прекратяване на договора по негова вина; 2./ прекратяването
на договора на соченото основание, за което е уговорена неустойката; 3./ датата на
прекратяване на договора; 4./ размера на претендираната неустойка.
В настоящия случай, от клаузите на т. 5.2.3 на Приложение № 1, с което за мобилен
номер ............... е сключен договор с тарифен план M клас 2 XL, и клаузите на т. 6.1 от
Приложения № 1, с които са сключени договора с тарифен план M клас S за номера ............ и
............ както и от клаузата на т. 8.2.4 от Приложение № 1, с което е сключен договор за
предоставяне на фиксиран мобилен интернет и мобилна услуга за номер
.......................установява, че за предсрочно прекратяване по вина на абоната се начисля
неустойка, представляваща сбор от всички дължими месечни абонаментни вноски до
изтичане срока на договора. От заключението на ССчЕ се установи, че такива неустойки
действително са начислени, включително и за прекратяването на договора на номера
......................, за които по делото не са представени договори за мобилни услуги.
Съгласно задължителните за съдилищата разясненията в ТР № 1/27.04.2022 г. на
ОСГТК на ВКС, когато нищожността на правна сделка, респективно на отделни нейни
клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, е видна от самата сделка, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността и без да е направено
възражение от заинтересованата страна. Поначало е допустимо уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за мобилни услуги,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент /т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС/. Следва да се отбележи, че договорът за мобилни и фиксирани услуги е за периодично
изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации /насрещните
задължение на оператора/ - услугите се заплащат от потребителя след като са предоставени
от оператора. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът –
настоящ ищец ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил по действащ
договор, но без да предоставя услуги, т. е. същият би се обогатил неоснователно. По
съществото си такива клаузи за неустойка заместват дължимото от потребителя изпълнение
на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу
нея, предвид прекратяването на договора, което настъпва занапред. Ето защо, уговорената
по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на в клаузите на чл. 5.2.3, чл. 6.1 и чл.
8.2.4 от приложенията излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, и като такива са
нищожна, поради протИ.речие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /в този
смисъл са Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., I т. о. на ВКС, Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д.
№ 203/2015 г., I т. о. на ВКС, и др./. С оглед на предходното, ответникът не дължи заплащане
на претендираната от ищеца неустойка в размер на 1 933,00 лева, поради прекратяване на
10
договорите за мобилни услуги.
В случая, преценката дали процесната клауза за неустойка протИ.речи на добрите
нрави не следва да бъде дерогирана от факта, че ответникът е юридическо лице – търговец.
Това е така, тъй като е както ТЗ, така и ГПК не изключват проверката за нищожност на
клаузата за неустойка поради протИ.речието с добрите нрави /за разлика например от
нормата на чл. 309 ТЗ, при която неустойката между търговци не подлежи на намаляване
поради прекомерност/.
По отношение на неустойката за невърнато оборудване, съдът намира, че същата е
валидно уговорена в клаузата на чл. 8.3.2 от Приложение № 1 за предоставяне на фиксиран
мобилен интернет и мобилна услуга. От представения приемо-предавателен протокол (л. 16)
се установи, че устройство ...................e било фактически предадено на ответника, и предвид
липсата на доказателства по делото, че предоставеното оборудване е върнато, на ответника
се дължи неустойка в претендирания размер от 140,00 лева.
Предвид изложеното, предявеният положителен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 140,00 лева, а за разликата над 140,00 лева до пълния
предявен размер от 2 073,80 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 140,00
лева се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 07.09.2022 г. до окончателното плащане.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В настоящия случай, задълженията за неустойка са начислени с фактури от 11.03.2020
г. и са дължими от този момент, предвид изричното им уговаряне в приложенията, а искът е
предявен на 07.09.2022 г. Поради това, че от момента на възникване на вземанията до
предявяване на иска не е изтекъл давностният срок за тях.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1./ съществуването и
размера на главния дълг, 2./ изпадането на ответника в забава, и 3./ размера на
обезщетението за забава.
От приложените по делото общи условия (чл. 26. 5 ОУ), приложими към договор за
предоставяне на обществени мобилни наземни мрежи, е видно, че всяко едно отделно
плащане е било обвързано със срок - не по-късно от 15 дни след датата на издаване на
съответната фактура. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на
абонаментните такси по договора са възникнали като срочни. Предвид това приложение
намират правилата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато деня за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо, обезщетение за забава
върху задължение за заплащане на сумите, посочени в съответните фактури, се дължи от
ответника едва след изтичане на 15-дневен срок от издаването на съответната фактура, тъй
като едва тогава абонатът изпада в забава.
В настоящия случай, при съобразяване на датата на издаване на всяка една фактура, в
която е включено задължение за заплащане, и с оглед на неоспорените констатации на
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, съдът намира
исковете за мораторна лихва за частично основателни, както следва: за мораторна лихва
върху вземанията за месечни такси и потребление до размер на 14,05 лева, за мораторна
лихва върху вземането за неплатени вноски по договор на изплащане в размер на 175,91
лева, за мораторна лихва върху вземането за неустойка за невърнато устройство в размер на
33,37 лева. За горницата над тези размери исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежат на
отхвърляне.
11
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичане на тригодишен
давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Предвид установеното по делото, че ответникът е в неизпълнение по отношение на
задължението за заплащане на суми за месечни абонаменти такси и потребление от
17.03.2020 г., а по отношение на неустойката за невърнато оборудване и за цената на
устройството на изплащане – от 12.03.2020 г., то от тези моменти до момента на предявяване
на иска на 07.09.2022 г. не е изтекъл 03-годишния давностен срок и вземанията на ищеца за
лихви не са погасени.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира за исковото производство присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 155,48 лева (платежно нареждане на лист 68 по делото), 500,00 лева –
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза (платежни нареждания на лист 120
и лист 171 по делото), 490,10 лева – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
(платежни нареждания на лист 121 и лист 170 по делото), или общо 1 145,58 лева. За
заповедното производство ищецът претендира разноски в размер на 77,47 лева – държавна
такса, и 365,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 442,47 лева. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претедираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, предвид неговата абсолютна стойност и обстоятелството, че
адвокатът е осъществил процесуално представителство както в заповедното, така и в
исковото производство.
Съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 331,50 лева – разноски в исковото
производство, и 128,04 лева – разноски в заповедното производство.
Ответникът доказва разноски в размер на 500,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 77 по делото). Съразмерно
на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 355,31 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „............“ ЕАД, ЕИК: ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК:..........., със седалище
и адрес на управление: гр. С.........., положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „Д.“ ЕООД, ЕИК: ............ дължи на
„............“ ЕАД, ЕИК: ............., сумата от 56,07 лева (петдесет и шест лева и седем стотинки)
– незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № ........... за
периода 23.01.2020 г. – 11.03.2020 г., и сумата от 701,50 лева (седемстотин и един лева и
петдесет стотинки) – месечни вноски по договор за закупуване на изплащане № ........... за
периода 23.01.2020 г. – 11.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
07.09.2022 г. до окончателното плащане – суми, за които е издадена заповед за изпълнение
12
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48836/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 56,07 лева
до пълния предявен размер от 328,97 лева и за периода от 12.03.2020 г. до 22.04.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „............“ ЕАД, ЕИК: ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище
и адрес на управление: гр. С.........., положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Д.“ ЕООД, ЕИК: ............ дължи на „............“ ЕАД,
ЕИК: ............., сумата от 140,00 лева (сто и четиридесет лева), представляваща неустойка за
невърнато оборудване – част от сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 48836/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 140,00 лева до пълния
предявен размер от 2 073,80 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „............“ ЕАД, ЕИК: ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК: ................, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Д.“ ЕООД, ЕИК: ............ дължи на
„............“ ЕАД, ЕИК: ............., сумата от 14,05 лева (четиринадесет лева и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление,
изчислена за периода 18.03.2020 г. – 31.08.2022 г., сумата от 175,91 лева (сто седемдесет и
пет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху вземането за
месечни вноски за закупуване на изплащане, изчислена за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2022
г., и сумата от 33,37 лева (тридесет и три лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за невърнато оборудване,
изчислена за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48836/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК за горницата над сумата от
14,05 лева до пълния предявен размер от 74,93 лева, и за горницата над сумата от 33,37 лева
до пълния предявен размер от 518,44 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48836/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С..........,
да заплати на „............“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.
С.........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 331,50 лева (триста тридесет и един лева
и петдесет стотинки) – разноски в исковото производство по гр. д. № 19728/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав, и сумата от 128,04 лева (сто двадесет и осем лева и четири стотинки) –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 48836/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „............“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.
С.........., да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „........... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 355,31 лева (триста петдесет
и пет лева и тридесет и една стотинки) – разноски в исковото производство по гр. д. №
19728/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13