Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 26.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шест март през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11972 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът Д.С.Д. твърди,
че на 19.11.2016 год., около 18.20ч., на път І-9, посока гр. Бургас, е
настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил
марка „Джип“, модел „Командер“, рег. № В 7877 РМ,
който предприел маневра изпреварване на движещия се преди него автомобил, като
навлязъл в насрещната лента за движение, по която се движел управлявания от Д.
лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“, с рег. № В 2647 НМ. Тъй като разстоянието
между двата автомобила било малко, а водачът на лекия автомобил „Джип Командер“ увеличил скоростта, за да извърши маневрата, се
твърди ищецът да е предприел спасителна маневра. Излага, че е предприел спиране
на автомобила, завъртайки волана надясно, за да напусне платното за движение.
Навлизайки в банкета, автомобилът се насочил срещу крайпътните дървета, поради
което завъртял волана наляво, за да избегне удара с тях и да се върне на
платното за движение. В момента, в който се върнал на платното, се твърди лек
лекия автомобил „Джип Командер“ да се е ударил в
предната част на управлявания от Д. автомобил. Твърди се, че за настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в него уведомили контролните органи,
които след пристигане на мястото на инцидента изяснили механизма на същото и
съставили протокол за ПТП № 1602332. В последния се излага, като виновен за
настъпване на произшествието да е посочен водачът на лек автомобил „Джип Командер“, а като причина за настъпване на същото – при
навлизане в лентата за насрещно движение удря собствения на ищеца лек
автомобил. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил „Джип Командер“ е била налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност” оформена в полица застрахователна полица № BG/01/116000779324. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като
на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети
от инцидента: броня предна, спойлер предна броня, решетка декоративна, основа
предна броня, фар ляв, фар десен, стъкло челно, рамка радиатор, дифузер ел.вентилатори, ел.вентилатори 2 броя, капак
преден, калник преден ляв, калник преден десен, втара
предна лява, радиатор воден, радиатор климатик,
радиатор интеркулер, рог преден ляв, тампон скоростна
кутия, конзола скоростна кутия, кутия въздушен
филтър, основа калник преден ляв, включително стартер, маслоохладител,
рог преден десен, решетка пред челно стъкло, акумулатор 80А и джанта предна
лява гума алуминиева. Излага, че на 29.11.2016 год. е извършен допълнителен
оглед на автомобила, при който са установени допълнително следните щети: панта
преден капак лява и дясна, основа калник преден десен, реле за подгрев, тръба климатик – 2 броя,
тръба интеркулер ПВЦ, тръба интеркулер
алуминиева, тампон десен двигател, резервоар хидравлика, шайба климатик, шайба хидравлична помпа, ел.инсталация, каре
вътрешно лява полуоска, маншон каре вътреишно дясна полуоска, брава
преден капак, тръба хидравлична, щанга кормилна предна лява и тапет панел
табло. Служителите извършили огледа констатирали, че е налице тотална щета,
поради което неописали всички увредени части по автомобила. Излага, че на
17.01.2017 год. получил уведомление от ответното дружество за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на необходимите
предпоставки за това. Счита отказа за неоснователен поради което и сезира съда
с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 100 лева,
представляваща частичен иск от общо 6500 лева, представляваща действителната
стойност на лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“, с рег. № В 2647 НМ и разходите
за придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна З. „А.Б.”, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че на 19.11.2016 год., около
18.20ч., на път І-9 е настъпило пътнотранспортно произшествие, както и че към
датата на същото за лек автомобил марка „Джип“, модел „Командер“,
рег. № В 7877 РМ е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не се
оспорва и че въз основа на депозирано от ищеца уведомление в дружеството е
образувана щета № 100016747500114, като на 22.11.2016 год. и на 29.11.2016 год.
е извършен оглед на лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“, с рег. № В 2647 НМ по
който са констатирани повредени детайли, за които са съставени описи, приложени
към исковата молба. Оспорва мястото и механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, като счита, че представения протокол за ПТП №
1602332/19.11.2016 год. не е от естество да установи начина по който е настъпил
инцидента, причините за същия и мястото на удара, доколкото е съставен от лице,
което не очевидец на произшествието. Твърди, че сблъсъкът между лек автомобил
марка „Джип“, модел „Командер“, рег. № В 7877 РМ и лек
автомобил „Ауди“, модел „А 3“, с рег. № В 2647 НМ се дължи изключително на
поведението на водача на последния. Конкретно се излага, че предприетата от
водача на лек автомобил „Джип Командер“ маневра
изпреварване на движещия се преди него автомобил „Пежо Партнер“,
била завършена, когато ищецът, движещ се в насрещната лента за движение,
започнал рязко да намалява скоростта, навлязъл в дясно на банкета, впоследствие
се завърнал на платното за движение, движейки се странично, преминал дясната
лента за движение и навлязъл в лявата такава – тази, по която вече се движил водача
К., като с предната си част на автомобила се ударил в лявата странична част на
лек автомобил „Джип Командер“. С оглед това и счита,
че пътнотранспортното произшествие се дължи на противоправното
поведение на ищеца, поради което и не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя. Претенцията се оспорва и по размер.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения
по делото проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание на
18.12.2018г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че на 19.11.2016 год., около 18.20ч., на път І-9 е настъпило
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“, с рег. №
В 2647 НМ и лек автомобил марка „Джип“, модел „Командер“,
рег. № В 7877 РМ.
Горното се установява и от приложения
на л. 83 от делото протокол за ПТП № 1602332 от 19.11.2016г. В същият е
посочено, че водачът на лек автомобил „Джип Командер“,
рег. № В 7877 РМ – П.К., навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди А3“, рег. № В 2647 НМ, в резултат на
което са настъпили материални щети по двата автомобила. Протоколът е подписан
от актосъставителя и участниците в пътнотранспортното
произшествие. Посочено в същия е, че е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 1493/13.12.2016г. /л. 82/, като с наказателно
постановление № 16-0442-001493/13.12.2016г. е ангажирана административно-наказателната
отговорност на П.К.. На съда е служебно известно, че наказателното
постановление е обжалвано от К., по което е образувано нахд
№ 5248/2017г., по описа на ВРС, 38 състав. Към настоящия момент е постановено
решение, в което съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил правилата за
движение, но поради допуснати процесуални нарушения е отменил наказателното
постановление. Решението на съда не е влязло в сила, поради упражненото право
на касационна жалба от административно-наказващия орган.
По повод настъпилото пътно-транспортно
произшествие в ответното дружество е заведена № 100016747500114, като на
22.11.2016 год. и на 29.11.2016 год. е извършен оглед на лек автомобил „Ауди“,
модел „А 3“, с рег. № В 2647 НМ. При същите са констатирани следните щети по
автомобила: броня предна, спойлер предна броня, решетка декоративна, основа
предна броня, фар ляв, фар десен, стъкло челно, рамка радиатор, дифузер ел.вентилатори, ел.вентилатори 2 броя, капак
преден, калник преден ляв, калник преден десен, врата предна лява, радиатор
воден, радиатор климатик, радиатор интеркулер, рог преден ляв, тампон скоростна кутия, конзола
скоростна кутия, кутия въздушен филтър, основа калник
преден ляв, включително стартер, маслоохладител, рог
преден десен, решетка пред челно стъкло, акумулатор 80А и джанта предна лява
гума алуминиева, панта преден капак лява и дясна, основа калник преден десен,
реле за подгрев, тръба климатик
– 2 броя, тръба интеркулер ПВЦ, тръба интеркулер алуминиева, тампон десен двигател, резервоар
хидравлика, шайба климатик, шайба хидравлична помпа,
ел.инсталация, каре вътрешно лява полуоска, маншон
каре вътрешно дясна полуоска, брава преден капак,
тръба хидравлична, щанга кормилна предна лява и тапет панел табло.
В писмо от 17.01.2017г. до ищеца Д.Д., е обективиран отказ на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на
документ, удостоверяващ вината на П.К..
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза /л. 84-91/. В
заключението си вещото лице инж. Ат. Я., настъпилите увреждания по лек
автомобил „Ауди А3“, описани в исковата молба и констатирани от застрахователя,
отговарят да са получени от сблъсъка на двата автомобила. Необходимата стойност
за отстраняване на щетите по средни пазарни цени с оригинални части възлиза на
12252.41 лева, съответно с алтернативни части – 10 734.45 лева. Съобразно
Наредба № 24/24.03.2016г., стойността за ремонта с
оригинални части е 5147.08 лева, съответно с алтернативни части – 4539.90 лева.
Средната пазарна стойност на автомобила е определена от експерта на 4950 лева.
С оглед предприетото оспорване на
заключението в частта относно механизма на пътнотранспортното произшествие и
определената средна пазарна стойност на автомобила, по делото е допусната
повторна съдебно-автотехническа експертиза. Съобразявайки
доказателствата по делото, снимковия материал от отгледа на автомобила при
застрахователя, вещото лице инж. Д.В. /л. 125-128/, заключава, че лек автомобил
„Ауди А3“ е блъснало челно лек автомобил „Джип Командер“
в средната лява част със сравнително висока скорост и под ъгъл близък до правия
спрямо надлъжните оси на автомобилите. Извод за скоростта и ъгъла експертът
прави въз основа на уврежданията на лек автомобил „Ауди А3“, които засягат
основни греди от самоносещата му конструкция и са с
локация предимно в предната част с леко изменение в ляво. Сочи, че начинът на
получаване на щетите по лекия автомобил „Ауди А3“ описан в исковата молба и
отговора на исковата молба е абсолютно идентичен, като съществената разлика е
мястото на сблъсъка, за което не са налични изходни данни, поради което и не
може да даде категорично заключение. Определената средна пазарна стойност към
момента на застрахователното събитие е в рамките на 3500-3600 лева.
След изслушване показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели, в съдебно заседание на
26.03.2018г., вещото лице излага, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило в областта на осевата линия, но с категоричност не може да каже дали
в лявата или в дясната лента за движение. Отчитайки местоположението на лек
автомобил „Ауди А3“ след удара, експертът е категоричен, че сблъсъкът между
двата автомобила не е настъпил в лявата лента за движение, в който случай,
управляваният от ищеца автомобил не би бил разположен на асфалта, а на банкета.
Не може да се каже дали към момента на сблъсъка джипът се е бил прибрал в
своята лента за движение или с някаква част е бил в лявата лента, но същият не
е възпрепятствал разминаването.
За установяване механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие в хода на производството са
ангажирани от страните и гласни доказателства.
Свидетелката Атанаска Баева Колева,
майка на ищеца Д.Д., излага че на процесната
дата, заедно със сина се прибирали от гр. Варна. Движели се със скорост между
80-100км/ч. Докато пътували, изведнъж, от колоната на насрещно движещите се
автомобили, излязла една кола. Свидетелката започнала да вика „Мите, Мите”, като синът й, за да
избегне удара завъртял волана надясно. Управляваният от ищеца автомобил излязъл
на банкета, но пред тях имало дърво. Синът й завъртял волана наляво и се чул
удар. От последният автомобилът им се завъртял. Излага, че в момента на удара и
двата автомобила били в тяхната лента за движение, като след сблъсъка техният
автомобил останал в тази лента, по-близо до банкета, а управляваният от П.К.
автомобил в лентата за движение посока Варна на около 30м. от удара.
Автомобилът на сина й бил ударен в предната част, а другия в лявата –
шофьорската и задната врата. По цялото платно е имало отломки от автомобила им,
като повечето такива били ситуирани в тяхната лента
за движение. Тъй като техният автомобил останал без светлини, пред тях спрял
друг автомобил, за да ги осветява и да се предотврати друг пътен инцидент.
Свидетелят С.Р.М., съставител на
протокола за пътнотранспортно произшествие, излага че е посетил инцидента на процесната дата. Управляващият лек автомобил „Ауди” казал,
че другият автомобил – джип, се движел срещу него, тъй като предприел маневра
изпреварване. За да избегне челен удар от своя страна водачът на „Ауди”-то
предприел спасителна маневра, завил надясно, но се ударили. Другият водач също
говорил със свидетеля. Нямало разногласия между двамата участници в инцидента.
И другият водач е заявил, че е изпреварвал, но се бил прибрал в своята лента за
движение. Лекият автомобил „Ауди” бил в своята лента, напречно на платното за
движение посока Бургас, по-близо до банкета, като предницата му сочела към осевата
линия. Уврежданията по джипа били в лявата му част, като същият бил по-назад, в
дясното платно за движение. В лентата за движение на лекия автомобил „Ауди” е
имало отломки от броня.
Свидетелят П.А. Калайдижиев,
излага че инцидентът е настъпил привечер, в тъмната част на денонощието.
Прибирал се към гр. Варна. Застигнал сребристо „Пежо”, което се движело със
скорост не повече от 80 км/ч. Изчакал да минат завоите. Непосредствено преди с.
Приселци следвала много дълга отсечка прав участък от пътя. Видял, че идва
кола, но тъй като тя била на около километър разстояние, предприел маневра
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил. Излага, че се е движил със
скорост 90км/ч, не повече от 100 км/ч. Видял, че насрещно движещия се автомобил
идва много бързо, поради което увеличил скоростта си на движение. В момента, в
който завършил маневрата си и се прибрал в своята лента за движение, видял че
насрещно движещия се автомобил започнал да криволичи, стъпил на банкета, в
тревата. Според свидетеля, управляващият се опитвал да спре и се заклатил налява-надясно. Счита, че водачът на „Ауди“-то е видял
фаровете на движещите се зад свидетеля автомобили и се е притеснил, че ще се
удари в тях. Като видял горното поведение на водача, свидетеля да натисне спирачките, за да
поограничи своята скорост. В момента, в който двата насрещно движещи се
автомобила е трябвало да се разминат, този от насрещната лента за движение, се
върнал на асфалта почти перпендикулярно спрямо автомобила на свидетеля, като се
е движил със скорост 60-70 км/ч. Навлязъл в лентата за движение на свидетеля и
последвал сблъсък между двата автомобила, като ударът бил в лявата част на
неговото превозно средство. От удара едва удържал автомобила, тъй като тя силно
се залюляла, пуснал спирачки. Изминал 50-60 метра и спрял в дясната лента за
движение, посока Варна. Слязъл от автомобила си и отишъл на мястото на
сблъсъка. Лекият автомобил „Ауди“ бил останал без ел.захранване и заемал изцяло
лентата за движение посока Бургас, като единият му ъгъл навлизал в лентата за
движение посока Варна. Двете момичета, които били в изпреварвания лек автомобил
„Пежо“ обърнали автомобила и застанали пред „Ауди“-то, за да го осветяват.
Когато на мястото на инцидента дошли служители на КАТ, момичетата били
освободени. Полицаите попитали какво се е случило, като свидетелят съобщил, че
е предприел маневра изпреварване, която той приключил и едва тогава било
реализирано пътнотранспортното произшествие. Служителите му обяснили, че за
същото е виновен свидетеля, на което той се възпротивил, заявявайки че не е
виновен и не се чувства такъв. Отишъл до автомобила си, за да зареди телефона
си, а след като се върнал установил, че полицаите съставили протокол за ПТП, в
което били нарисували схема на случилото се. Опитал се да напише възражение, но
не му било позволено. Свидетелят останал учуден, че полицаите не измерили
спирачния път на „Ауди“-то, тъй като се е виждало как е криволичил 30-40 метра
с две блокирали колелета и как е „орал“ в тревата и пръста. Счита, че виновен
за инцидента е бил водачът на насрещно движещия се автомобил, тъй като той е
карал със скорост минимум 160-180 км/ч.
Свидетелката И.С.И., излага че със
своя приятелка се прибирали от гр. Сливен. Приятелката й управлявала лек
автомобил „Пежо Партнер”, като се движили в посока
Варна. Движението в тази посока било по-натоварено, а в насрещната –
по-спокойно. Двете момичета си говорели. Приятелката й казала, че някой много
бърза да изпреварва. Свидетелката погледнала в огледалото и продължила да се занимава
с телефона си. Изведнъж чула шум от удар. Последният излага да е настъпил пред
техния автомобил, но не е възприела самия сблъсък. Разхвърчали се части и
свидетелката извикала на приятелката си да спре. Изпреварващият ги автомобил
сочи, че е не е спрял веднага след удара, а по напред в лентата за движение
посока гр. Варна. Другият автомобил „Ауди” бил в летата за движение в посока
Приселци, успоредното на пътя, като предната му част сочела посока Варна.
Приятелката й обърната автомобила и спряла на аварийни светлини пред
автомобила, управляван от ищеца. Осветявали последния.
Свидетелката Г. Симеонова В., излага,
че заедно с приятелката си се прибирали от гр. Сливен, като се движили по път
Бургас-Варна, в посока гр. Варна. Докато управлявала лек автомобил „Пежо Партнер“, видяла на страничното огледало автомобил, който
се е движил много бързо. Отсреща видяла фаровете на друг автомобил. В един
момент приятелката й извикала „Спри!“. Не е разбрала какво точно се е случило,
тъй като всичко е станало много бързо. След като спряла, видяла, че единият от
сблъскалите се автомобили е джип, който спрял много преди техния автомобил, а
другият „Ауди“. И двата автомобила били на платното за движение, като „Ауди“-то
заемало лентата за движение посока Бургас.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на лек автомобил лек автомобил марка „Джип“, модел „Командер“, рег. № В 7877 РМ, валидна към 19.11.2016г.
Не се спори и че на 19.11.2016г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие на път І-9 между лек автомобил „Ауди“,
модел „А 3“, с рег. № В 2647 НМ и застрахования такъв. Спорният по делото
въпрос е относно механизма на настъпване на същото в частност резултат ли е то
от противоправното и виновно поведение на
управляващия лек автомобил марка „Джип“, модел „Командер“.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че първопричина
на настъпването на патнотранспортното произшествие е
поведението на водача на застрахования автомобил, който е предприел маневра
изпреварване по време, когато същото не е било безопасно и което е предизвикало
конкретни действия на насрещно движения се автомобил. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля К., че сблъсъкът между двата автомобила е настъпил при
завършена от негова страна маневра и в негова лента за движение. Макар и
експертното заключение да не позволява изясняване с категоричност мястото на
контакта между двата автомобила, експертът е категоричен, че същият е
осъществен в близост до осевата линия. Същевременно свидетелят С.Р.М.
установява, че управляваният от ищеца автомобил е бил ситуиран
по-близко до банкета в неговата лента за движение, именно в която излагат да е
бил и свидетелките И. и В.. Отчитайки това, съдът приема, че сблъсъкът между
двата автомобила е настъпил в момент, в който К. е завършвал предприетата от
него маневра. Житейски необосновано е при липса на каквото и да е препятствие,
ищецът да отклони автомобила от пътя си, да излезе извън платното за движение,
предприемайки спасителна маневра /именно като такива съдът възприема действията
на Д./. Причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е резултат от
субективните действия на водача К., който е възприел насрещно движения се
автомобил и въпреки това е предприел маневра по изпреварване на движещото се
преди него моторно превозно средство. С това си поведение същият е нарушил разпоредбите
на чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП предвиждащи задължение за водача, който е
решил да предприеме маневра изпреварване, когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като
се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. В
случая, ако водачът К. бе обезпечил сигурността на останалите участници и се
въздържал от изпреварването, с поведението си не би причинил вредоносния резултат.
С оглед горното, съдът намира, че ответното дружество не съумя да докаже
твърдението си, че изключителна вина за пътнотранспортното произшествие има
ищеца по делото, нито от събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че същият е допринесъл за вредоносния резултат. Както съдът посочи
по-горе предприетите от ищеца действия са имали за цел да предотвратят сблъсъка
между автомобилите и при липса на категорични данни Д. да е нарушил правилата
за движение, а от тук и да е поел риска от неефективността на спасителната
маневра, за съда не е налице основание да приеме, че с поведението си същият е съпричинил вредоносноя резултат.
В резултат на така настъпилото
застрахователно събитие по делото се установи, че са увредени следните детайли
по лек автомобил „Ауди А3“: броня предна, спойлер предна броня, решетка
декоративна, основа предна броня, фар ляв, фар десен, стъкло челно, рамка
радиатор, дифузер ел.вентилатори, ел.вентилатори 2
броя, капак преден, калник преден ляв, калник преден десен, врата предна лява,
радиатор воден, радиатор климатик, радиатор интеркулер, рог преден ляв, тампон скоростна кутия, конзола
скоростна кутия, кутия въздушен филтър, основа калник
преден ляв, включително стартер, маслоохладител, рог
преден десен, решетка пред челно стъкло, акумулатор 80А и джанта предна лява
гума алуминиева, панта преден капак лява и дясна, основа калник преден десен,
реле за подгрев, тръба климатик
– 2 броя, тръба интеркулер ПВЦ, тръба интеркулер алуминиева, тампон десен двигател, резервоар
хидравлика, шайба климатик, шайба хидравлична помпа,
ел.инсталация, каре вътрешно лява полуоска, маншон
каре вътрешно дясна полуоска, брава преден капак,
тръба хидравлична, щанга кормилна предна лява и тапет панел табло.
Средната пазарна цена, необходима за
отстраняване на щетите по автомобила по цени на алтернативни производители,
съобразно заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, възлиза в
размер на възлиза в размер на 10734.45 лева. От друга страна, според
заключението по допуснатата повторна съдебно автотехническа
експертиза, средната пазарна стойност на увредения автомобил към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е 3500-3600 лева.
Налага се извода, че е налице тотална щета по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ. При
това положение и и отчитайки определената в нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ горна
граница на обезщетението, а именно действителната стойност, то следващото се на
ищцата застрахователно обезщетение следва да бъде определено на 3550 лева.
В обобщение, съдът намира,
че предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на Д.Д. сторените пред
настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 200
лева – депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение. В случая страната е
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
550 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото,
извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до
сумата от 300 лева. Или в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 550
лева. В тежест на ответника не следва да се възлагат внесения от ищеца депозит
за свидетел в размер на 30 лева. Внесената сума не съставлява такса за
призоваването, а възнаграждение, което се изплаща на свидетеля след даване на
показания при отправено искане от негова страна до приключване на съдебното
заседание /каквото в случая не е направено/.
Водим от
горното съдът
ОСЪЖДА З. "А.Б.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 100.00 лева /сто лева/, частичен иск от 6500.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Джип“, модел
„Командер“, рег. № В 7877 РМ пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 19.11.2016г., около 18.20ч., на път І-9, и
изразяващи се в действителната стойност на лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“, с
рег. № В 2647 НМ и разходите за придобиване, регистрация и пускане на подобен
автомобил в движение, дължимо по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключен със застрахователна полица № BG /01/116000779324, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 16.08.2017г.
до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. "А.Б.", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 550.00 лева /петстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: