Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
гр. Пловдив, 11 март
2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII касационен
състав, в публично съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.К.и участието на прокурор ЗДРАВЕНА
ЯНЕВА, като разгледа КАНД № 112
по описа на съда за 2022 г., докладвано от
съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Е.Ч.Г., ЕГН ********** от с. Търън, чрез адвокат И. против Решение №
2104 от 29.11.2021 г., постановено по АНД № 6271/2021г. по описа на Районен съд
- Пловдив, III наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-1030-006460 от 09.07.2021 г., издаден от началник група сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на касатора, на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Иска се
да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП. Претендира
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД
на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема становище по
жалбата.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е основателна и предлага оспореният съдебен акт да
бъде отменен.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че е установена следната
фактическа обстановка:
На 19.11.2020 г. в 16:08 ч. в гр.
Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева Майка“, северно
платно, посока запад при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h
и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, МПС
„БМВ“, модел „118 И“, с рег. № *** се
е движил със скорост от 104 km/h, като е превишил максимално допустимата с 54
km/h и това е установено с АТСС- CORDON-M2 MD1196. Установява се, че автомобилът
с марка „БМВ“, модел „118 И“, с рег. № *** е собственост на М. Г.. Според приетото по
преписката (по делото) заверено копие на Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 23.04.2021г.,
подписана от М. Ч.Г., в качеството му на собственик на МПС с Рег.№ ***, на
19.11.2020г., около 16:08ч. процесният автомобил е управляван от касатора Е.Г..
За нарушението била съставена снимка от 19.11.2020 г., а за използването на
АТСС протокол рег. № 1030р-36523/23.11.2020 г.
За установеното нарушение бил съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА №
974569/18.06.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Актът му е бил предявен за запознаване и е бил подписан без
възражения от касатора. За извършеното нарушение било издадено и обжалваното
НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700 лв. и бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
При постановяване на
обжалвания акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния
закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е
проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства. Събраните доказателства ПдРС е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Обсъдени
са всички възражения, посочени в жалбата, като са изложени подробни съображения
за несъстоятелност на същите, които настоящият касационен състав възприема като
свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира
за необходимо да преповтаря.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни.
Досежно възражението на
касатора за годността на АТСС, настоящият съдебен състав го намира за
неоснователно по следните съображения.
Видно от приетите по
делото писмени доказателства Удостоверение от регистър на одобрените типови
средства за измерване на БИМ-София №АУ000029/33913/09,07,2018 г. и Протокол
№10-С-ИСИС/21.02.2020 г. за проверка на видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационно номера
и комуникации тип CORDON –M2 се установява, че автоматизирано
техническо средство CORDON
–M2 MD 1196 е вписано под №В-46-видеорадарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните
номера и комуникации тип Cordon M2 и същото е одобрен тип, като нарушението е
извършено в срока й на валидност.
В настоящия казус от
доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата/Наредбата/- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка писмени доказателства.
За
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложение /чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г./.
Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол,
като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят
на контролирания участък/чл. 10, ал. 2/. При работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/.
Неоснователно е и възражението, че са
налице съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес,
които са ограничили правото на защита на нарушителя. В съставеният АУАН и НП по
категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно
нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал ясно и
категорично дава възможност за определяне на рег. номер, мястото на извършване
на нарушението и посоката на движение на автомобила, както и на засеченото
превишение на скоростта. Същият е годно доказателство за установените
обстоятелства. Липсват и посочените нарушения при изписване на протоколът за
използване на АТСС, като същият е съпроводен със снимка на разположението на
уреда. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването в НП, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата
отсечка /в случая 50км/ч поради движение в населено място/, посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута.
Съгласно разпоредбите на чл.188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В случая, обстоятелството, че касаторът Е.Ч. е
управлявал процесното МПС на 19.11.2020г., около 16:08 ч., в нарушение на
установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа
на декларацията от 23.04.2021г. на М. Е. Г., поради което е
налице хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП.
В обобщение, нарушението е
извършено на 19.11.2020 г., самоличността на нарушителя е установена на
23.04.2021 г., с попълването на декларация, а АУАН е съставен на 18.06.2021 г.,
т. е. в рамките на една година от извършване на нарушението и в рамките на три
месеца от установяване на нарушителя, което мотивира настоящия състав да
приеме, че законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай са
спазени.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен
фиш е неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения,
за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки.
За разлика от процедурата
по издаване на електронен фиш, в която производството е съкратено и няма
състезателен характер, в хода на административнонаказателното производство,
което се е развило по общия ред, на наказаното лице са били осигурени дори
повече възможности за защита, доколкото са събрани доказателства за нарушението
(приобщени са записи от мобилната камера), както и декларация по чл. 188 ЗДвП за това кое лице е
управлявало автомобила. Мястото на нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, тъй като в НП се говори за точно място на констатацията за
превишена скорост на автомобила. Съдът е разпитал актосъставителя и правилно е
приел неговите действия за съответни на закона. Не се откриват вътрешни
противоречия в показанията му и те не противоречат на писмените доказателства
по делото, поради което същите правилно са били кредитирани от първата съдебна
инстанция.
Безспорна е установена и
техническата годност на мобилната камера да установява превишение на
допустимата скорост към момента на нарушението. Мястото на установяване на
нарушението безспорно попада в пределите на населено място и поради това важи
общото правило за ограничение на скоростта в населени места.
Нарушението е правилно
квалифицирано от наказващия орган и правната квалификация на същото съответства
на установените по делото факти. Санкционната разпоредба на чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 700 лева и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство за водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишението е над 50
км. /ч., като за всеки следващи 5км/ч. превишаване на 50км/ч. глобата се
увеличава с 50 лева. В случая превишението е 54км/ч., след приспадане на 3% от
установеното, и наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е
наложил предвиденото наказание- глоба в определения размер от 700 лева.
В заключение следва да се
има предвид, че водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията на скоростта,
независимо дали ще е поставен под угрозата да бъде видеозаснет или не. С
наложената глоба се постига целта на административното наказание – да насочи
нарушителя към спазване на установения от закона ред при управление на МПС в
населени места.
Като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районен съд-Пловдив е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на ответника, но тъй като такива не се претендиран,
не следва да се присъждат.
Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 пр.
1 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2104 от 29.11.2021 г.,
постановено по АНД № **********6271
по описа за 2021
г. на Районен съд –Пловдив- III
н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: