Р Е Ш Е Н И Е
№ 57/ 14.02.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и
секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 713/ 2022
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу
Решение № 92/ 30.03.22 г. по НАХД № 1043/ 2021 год. по описа на Районен съд –
Добрич, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0000636,
издадено на 14.06.2021 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, защото съдът неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. В
касационната жалба се твърди, че няма противоречие между националното
законодателство и общностното право, тъй като Република България имала
възможност да въвежда допълнителни изисквания към водачите на МПС, каквото
именно е удостоверението за психологическа годност, уредено в Наредба № 36 от
15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (Наредба № 36). В жалбата се възразява срещу извода
на Районния съд, че наказващият орган е длъжен да изложи мотиви в
обстоятелствената част на НП за причините за допълнителните изисквания, които
българската държава поставя на чуждите граждани, работещи в български компании.
Касаторът акцентира върху императивната разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП), задължаваща превозвачите да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства
от съответната категория и за психологическа годност, определени с
подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. Касаторът сочи, че
румънското удостоверение за психологическа годност е с различен срок на
валидност от издаваното по българското законодателство и не смята, че
издаденото в друга държава – членка на ЕС удостоверение или медицинско
заключение следва да се приеме за резонно и заместващо българското такова.
Иска да бъде
отменено Решението на Районен съд – Добрич като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за юрисконсултско
възнаграждение, като възразява за прекомерност на възнаграждението на ответната
страна.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„****“ ЕООД, EИК ****, чрез представляващ Л.Д., редовно призован, не се
представлява. В Писмени възражения срещу касационната жалба оспорва същата.
Представя молба с вх. № 247/ 19.01.23 г. (л. 22), в която излага становище по
същество на спора и обръща внимание на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 36 (ДВ бр. 86/ 2022 г.), в сила от 21.10.2022 г., по отношение
удостоверението за психологическа годност на водачите, извършващи обществен
превоз. Прилага и писмо рег. № 11-46-7478/2/ 20.10.22 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до директорите на всички
регионални дирекции на „Автомобилна администрация“, с което последните биват
инструктирани относно прилагането на измененията и допълненията на Наредба № 36
от 15.05.2206 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания. Сочи, че измененията са в духа
на решението на Районен съд – Добрич, срещу което е касационната жалба.
Допълва, че изискването за периодично удостоверяване на психологическата
годност на водачите отпада като ненужна административна тежест. Иска да се
потвърди решението на въззивния съд. Претендира разноски за касационната
инстанция съгласно приложен списък и доказателства за извършването им (л. 27).
Представителят на
ДОП счита подадената жалба за неоснователна. Моли да бъде потвърдено Решението
на РС – Добрич.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63в от ЗАНН, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№ 92 от 30.03.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил НП № 23-0000636, издадено
на 14.06.2021 г. от Директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна, с което на „****“
ЕООД за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. второ от ЗАвтП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
При извършена
комплексна проверка на „****“ ЕООД и след служебна справка на 03.02.2021 г. в 12:16
ч. в Регистъра на психологическите изследвания е констатирано нарушение за това,
че на 07.07.2020 г., в гр. Добрич, дружеството е допуснало водача ****, роден на *** г., до управление на товарен автомобил
(влекач) марка „Даф“, кат.N3, с рег. № ****, извършващ обществен международен превоз на товари, видно
от информацията от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила и CMR от 07.07.2020
г., без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвтП.
След приключване на
проверката на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287807. Въз основа
на този АУАН било издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна НП
№ 23-0000636, в обстоятелствената част на което административнонаказващият
орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. В издаденото НП е
указано, че видно от справка в Регистър „Психологически изследвания“, на водача
никога не е бил издаван описаният документ и нарушението не е изолиран случай.
В диспозитива на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. второ от
ЗАвтП на „****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Районен съд – Добрич е обсъдил
сторените във въззивната жалба възражения относно място на извършване на
нарушението, предвид датите и местата на получаване и на доставяне на стоките
според издадения превозен документ – Международна товарителница CMR от 07.07.2020
г., информацията от дигиталния тахограф и липсата на събрани доказателства за
действия и/или бездействия на „****“ ЕООД на дата 07.07.2020 г. в населеното
място гр. Добрич. Съдът е констатирал гражданството и наличието на валидно
СУМПС на водача, който е командирован гражданин на страна - членка на ЕС,
предвид прилагането на Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2005 г. относно
признаване на професионалните квалификации и Директива 2003/59/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. Отразил е, че в хода на съдебното дирене въззивникът е представил
удостоверение за психологическа годност серия VL № 689/001545/ 17.09.2018 г.,
ведно с превод на румънски език, от което е установено, че на водача е бил
извършен периодичен преглед с книжка за психопрегледи за транспортна
безопасност № 1545 за длъжността с отговорност по сигурността на транспорта –
водач на МПС и му е издадено Удостоверение за психологическа годност. В
резултат е постановил, че издаденото НП е незаконосъобразно и го е отменил
изцяло.
Касационният състав
споделя изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на НП. Съображенията
за това са следните:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на съдебното Решение на това основание. Доказателствата, на които
съдът се е позовал, са описани в АУАН и приложени към административнонаказателната
преписка, съответно са събрани в хода на въззивното съдебно производство. Решението е правилно и законосъобразно и не са налице
касационните основания за неговата отмяна. Изводите на съда, изложени в
мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са напълно
съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени по-горе.
Нарушението е
установено в рамките на комплексна проверка на дружеството от ИААА, РД – Варна,
след направена справка за издаване на удостоверение за психологическа годност,
копие от СУМПС, разпечатката от дигиталната карта към тахографа, копие на CMR
от 07.07.2020 г. СРМПС с рег. № ****, копие на декларация и др. В хода на
съдебното производство пред въззивния съд са приобщени към доказателствения
материал и заверени копия от Удостоверение за психологическа годност на водача,
индивидуален трудов договор на същия, Договор за временно наемане на персонал,
Заповед за командироване и Констативен протокол за комплексна проверка №
82-00-51-1122/2 от 23.02.2021 г.
Поведението на
превозвача в качеството на дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз
на товари № 15187/ 12.05.2016 г., е квалифицирано като нарушение по чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за което е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от ЗАвтП.
„****“ ЕООД е наказано за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, според
който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 (Наредба
№ 36).
Водачът
**** притежава
свидетелство за управление, издадено от Република Румъния. На основание чл.
151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на страни - членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало да
бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на
територията на Р България по повод създадените с българско дружество трудови
правоотношения. В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2015 г. относно признаване на професионалните квалификации, Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила
за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на съюза,
без да е необходимо допълнително професионално квалифициране. РС – Добрич е
заключил, че наказващият орган не е изложил мотиви за причините за допълнителните
изисквания, които поставя българската държава към чуждите граждани, работещи в
български фирми. Наказващият орган е трябвало да констатира дали това изискване
за установяване на психологическа годност на тези водачи не е направено в страната,
където те са придобили професионалната си квалификация. Още повече, че по
делото е приложено Удостоверение за психологическа годност, с превод от
румънски език, издадено в Румъния, т.е. същият е психологически годен за водач
на МПС за превоз на стоки.
В
заключение, може да се отбележи, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В
дадения казус, водачът на МПС за международен превоз е с психологическа
годност, съгласно румънското законодателство, предвид притежаването на
посоченото по -горе Удостоверение за психологическа годност.
Предвид изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението
на РС – Добрич е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
своевременно стореното от процесуалния представител на ответника по касация
искане за присъждане на разноски и представените в тази насока писмени
доказателства, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за
касационната инстанция в размер на 300.00 лв. (триста лева). Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по
касация, тъй като размерът е минималният за този вид дело по Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 92/ 30.03.2022 г. по НАХД № 1043/ 2021 год. по описа на Районен
съд – Добрич.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „****“
ЕООД, EИК ****, чрез представляващ Л.Д., със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, сумата от 300.00 лв. (триста
лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: