МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.И.И., роден на *** ***, са предявени обвинения за две престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, които са инкриминирани чрез разпоредби от Глава XI-та, Раздел II-ри и III-ти в Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 30.04.2018 година, в гр. Габрово, в лек автомобил марка „Мерцедес” с Рег. № ЕВ 23-58 ВА, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) съответно с нето тегло от 0,15 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 17,6%; с нето тегло 1,03 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19,6% и с нето тегло 2,72 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11,3%, или с общо нето тегло 3,90 грама на обща стойност 23,40 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК.

Подсъдимия П.И.И. се явява предаден на съд и за това, че на 30.04.2018 година, около 12,20 часа в град Габрово, по улица ”Христо Смирненски”, управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес” с Рег. № ЕВ 23-58 ВА след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Освен че е получил препис от внесения обвинителен акт, подс. П.И. е потвърдил, че разбира и същността на двете обвинения, които са предявени против него. Той не коментира своята вина по отношение на тези обвинения, но дава обяснения, чрез които излага описание на фактическата обстановка по извършването на свързаните със същите престъпления, за които се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. П.И., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 25 от 29.03.2017 г., постановена по НОХД № 78 за 2017 г. на Районен съд Севлиево и влязла в законна сила на 29.06. 2017 година, подс. П.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, осъществено на 14.02.2017 година, за което е бил осъден на „Една година лишаване от свобода” и „Глоба” в размер на сумата от 500 лева, която да заплати в полза на държавата. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на първото от тези наказания е било отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила. Чрез нея, на основание предвиденото в чл. 343г, във вр. с чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, подс. П.И. е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от „Една година”.

Подсъдимия П.И. е правоспособен водач на МПС от три категории, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категориите  „В”, „М”, „АМ”, което е било със срок на валидност до 01.02.2017 година. От момента (01.02.2007 г.) за издаването на това свидетелство до инкриминираната дата същият е бил наказван по административен ред чрез общо 20 на брой влезли в сила наказателни постановления за множество нарушения на различни разпоредби от ЗДвП, в т.ч. и за такова, свързано с предприето управление на МПС след употреба на алкохол, за което му е било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” с НП № 15-0359-000273 от 18.06.2015 година на РУ Троян. Свидетелството е било иззето от него на 23.05.2015 година, заедно със съставянето на отнасящия се до това нарушение Акт Серия Т, № 930752 от служител на РУ Троян при ОД на МВР Ловеч. След тази дата то не е било върнато на И. поради наличие на други наказания от този вид, наложени на последният по административен и съдебен ред. Постъпилото по делото писмо с Рег. № 264000-159/06.01.2020 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово до Районен съд - Габрово (на л. 268 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г.) и данните в приложената към него (на л. 269-272 от този том) справка/картон на водача водят до заключение, че (с начало от неуточнена в писмото дата и край 10.10.2020 година) към 30.04.2018 година подсъдимият е изтърпявал наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Три години”, което му е било наложено с Наказателно постановление № 16-275-002854, издадено на 21.10.2016 година от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Велико Търново и влязло в законна сила на 05.12.2017 година.

 Около 12,20 часа на 30.04.2018 година автопатрулен екип на РУ “Полиция” Габрово, в състава на който влизали св. Д.И., Х.Б. и друг техен колега, спрял за проверка лек автомобил марка „Мерцедес” с Рег. № ЕВ 23-58 ВА, който се движел по ул. „Христо Смирненски” в град Габрово. След спирането полицейските служители извършили проверка на самоличността на водача, при която констатирали, че автомобила бил управляван от подс. П.И. ***, с ЕГН **********. Последният не могъл да представи изисканото от полицейските служители свидетелство за правоуправление на МПС, за което след осъществената справка в полицейските информационни масиви се установило, че било иззето с административен акт. След установяване на неговата самоличност подс. П.И. бил подложен на проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инвентарен № ARSM-0197, която приключила без отчетен положителен резултат за наличието на такъв.

При спирането на автомобила И. бил с воднисти очи и се намирал в превъзбудено състояние. В рамките на проведения разговор с посочените по-горе свидетели той споделил не само, че е пушил марихуана, но и че в пепелника на колата има цигара с такава. Поради това полицейските служители запазили мястото на произшествието, като уведомили дежурния в ОДЧ при ОД на МВР Габрово и поискали да изпрати дежурна оперативно - следствена група. След пристигането на такава на мястото (ул.”Христо Смирненски” № 19 в гр.Габрово), на което автомобилът бил спрян за проверка от св. Б. и И., на МПС е било извършено претърсване, по време на което в пепелника на таблото е била намерена 1 брой цигара с бруто тегло от 0,3 грама, означена като Обект № 1. В кутия от цигари марка „Parlament”, която според показанията на свид. Б. и съдържанието на съставен от последният протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства (приложен на л. 68 от Том I-ви на НОХД № 319/2019), е била поставена в джоб на предната лява врата на колата, е била намерена зелена тревна маса, означена като Обект № 2, с нето тегло от 1,1 грама; а в друга цигарена кутия от същата марка, която се е намирала в раница на задната седалка на автомобила – суха зелена тревна маса, означена като Обект № 3, с нето тегло от 2,8 грама. След като са били запечатани в отделни найлонови пликове с поставени върху същите етикети, съдържащи описание на самите обекти, поредните номера на последните, този на досъдебното производство, самото процесуално-следствено действие по разследването и положени подписи от лицата (експерт/технически помощник и две поемни лица), присъствали при тяхното намиране и изземване, тези три обекта са били иззети поради наличието на наркотично вещество „канабис”, което е било отчетено при извършените на място полеви наркотестове по отношение на тях. Във връзка с това процесуално-следствено действие по чл. 161 от НПК, извършено в личното присъствие на подс. И. за времето от 13,15 до 13,50 часа на 30.04.2018 г., е съставен писмен протокол (приложен на л. 15-16 от досъдебното производство), който впоследствие е бил одобрен с Определение № 506 от 30.04.2018 година по ЧНД № 518 за 2018 година на Районен съд - Габрово. В протокола не са отразени данни, които да установяват, че по време на претърсването са били направени фотоснимки от лицето, посочено като присъствало в качество на технически помощник при извършване на документираното действие чрез него. Към протокола е приложен фотоалбум с такива снимки, изготвен от страна на експерт (технически помощник), чието име и фамилия (И. Златев) не фигурират в самия протокол.

 По делото е приложена Заповед Рег. № 1752 ЗМ-127/30.04.2018 г., издадена от свидетеля Х.Б., която установява, че подс. П.И. е бил задържан за срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с („престъпление по”- допълнението е на съда) чл. 354а, ал. 1 от НК, свързано с държане на наркотични вещества. От нея е видно, че той е бил задържан в 12,20 часа на 30.04.2018 г., че след този момент не е бил привеждан в помещение за временно задържане, както и че е бил освободен от арест в 15,50 часа на същата дата.

След края на описаното процесуално-следствено действие по чл. 161 от НПК подс. П.И. бил отведен в сградата на РУ Габрово, в която на същият се извършила проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества чрез техническо средство „Dräger Drug Test 5000 STK6” с Инв. № ARJL-0025. Във връзка с нея св. Д.И. е съставил писмен протокол, който е приложен на л. 21 от досъдебното производство по делото. Тази проверка приключила с положителен резултат, тъй като упоменатия уред отчел наличието на амфетамин, канабис и метамфетамин. Подс. И. не е оспорил показанията на въпросното техническо средство и се е съгласил с тях, без да поиска да се извърши допълнителна проверка чрез кръвна проба, в съгласие с указанията в подписания и получен от него талон за изследване № 0024956, който бил издаден от св. Д.И..*** на подс. П.И. е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение – Серия Д, № 523019, приложен на л. 19, който също бил подписан от И. без той да изложи възражения във връзка с неговото съдържание.

Едновременно с проведеното процесуално-следствено действие по чл. 161 от НПК и с оглед на установените при последното данни за съществуването на осъществено престъпление от общ характер, в РУ Габрово при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК е било образувано досъдебно производство - № 1752 ЗМ-263 по описа за 2018 година. В рамките на досъдебното производство, след неколкократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването по него, на 26.02.2019 г. И. е бил привлечен като обвиняем, чрез окончателно предявени обвинения за две на брой престъпления с квалификация по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. По време на разследването иззетото наркотично вещество е било изпратено за съхранение в ЦМУ София, Отдел “НОП” (приемателно-предавателен протокол № 60570/30.01.2019 г., приложен на л. 56 от досъдебното производство). Като веществено доказателство по него е приложена  съответната тест касета за орален тест от техническото средство „Dräger Drug Test 5000 STK6”, използвана при проверката на подс. П.И. за употреба на наркотични вещества в сградата на РУ Габрово, както и празната фабрична опаковка, с която касетата е била опакована при нейното производство, без самата опаковка да бъде надлежно описана като подобно доказателство. В качеството на веществени доказателства по досъдебното производство са оставени на съхранение и найлоновите пликове, в които са били поставени трите обекта, намерени и иззети при извършеното претърсване в автомобила, както и остатъци (филтър и хартия от саморъчно свита цигара) от този, отбелязан под № 1 от тях.

След приключване на проведеното разследване събраните по досъдебното производство материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово чрез обвинителен акт, като въз основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 319 по описа за 2019 година.

От заключението на назначената в рамките на разследването по досъдебното производство физико-химическа експертиза, което съдът възприема и цени като източник на данни от съществено значение по делото, е видно, че във всеки един от представените за изследване обекти, от които в Обект № 1, съставляващ саморъчно свита цигара, съдържаща суха растителна маса с нетно тегло 0,15 грама; Обект № 2, съставляващ суха растителна маса с нетно тегло от 1,03 грама и Обект № 3, съставляващ суха растителна маса с нетно тегло 2,72 грама, е било установено съществуването на химични вещества, характерни за конопеното растение, в т.ч. и тетрахидроканабинол, въз основа на които и външния вид на самите обекти последните са определени като коноп (марихуана) със съдържание на посочения вид компонент, както следва: от 17,6% - при първия, 19,6% - при втория и 11,3% - при третия от тях. В заключението е отбелязано, че марихуаната (в качеството на наркотик – отбелязването е на съда) попада в Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. В заключението е отразено, че съобразно установените при изследването резултати и критериите, посочени в Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, паричната равностойност на Обект № 1 е възлизала на сумата от 0,90 лева, на Обект № 2 – на сумата от 6,18 лева и на Обект № 3 – на сумата от 16,32 лева.

От заключението на допусната в съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза (л. 254-259 от Том I-ви на НОХД 319/2019 г. на Районен съд - Габрово), която (предвид установените при него данни за естеството на заболяванията, за които И. двукратно е лекуван в психиатрично заведение) е предхождана от настаняването на това лице за изследване в психиатрично заведение по почин на съда, съобразно предвиденото в чл. 70, ал. 1 от НПК, и не е оспорвана от страните, е видно, че той страда от рецидивиращо депресивно разстройство с умерено тежък сегашен епизод, понастоящем в ремисия, или от психическо и поведенческо разстройство вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества, вредна употреба. Заключението сочи, че то не е довело до умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които изключват вменяемостта, както и че към 30.04.2018 година подсъдимия П.И. е могъл не само да разбира свойството и значението на извършеното, но и да ръководи своите постъпки. В същото е отразено, че той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и към момента за изготвяне на експертизата, както и че не е налице необходимост от прилагане на принудителни медицински мерки, предвидени в Глава XI-та от Общата част на НК по отношение на него.

От заключението на допусната на съдебното следствие съдебно-почеркова (графическа) експертиза е видно, че ръкописния текст „няма да дам обяснения за намерените в колата наркотични вещества”, изписан на страница 4, след печатния текст „Обяснения на лицето за намерените и иззети предмети, книжа и други” в протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 30.04.2018 г., приложен като л. 15 и 16 в ДП № 1752 ЗМ-263/2018 г. на РУ Габрово, не е изпълнен от подс. П.И..

Изложената по-горе фактическа обстановка се приема от съда за установена от обясненията на подс. И.; от тяхната съпоставка с показанията на свид. В.С., Н.С., Д.И., Х.Б., дадени на съдебното следствие и тези, изложени от последният пред разследващия орган по ДП, приобщени към доказателствените материали въз основа на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, пр. 2-ро от НПК; от приложените по досъдебното производство писмени материали (уведомително писмо по чл. 212, ал. 3 от НПК – л. 2; докладни записки с Рег. № 1752 ЗМ-263/30.04.2018 г. и Рег. № 1752 ЗМ-267/02.05.2018 г. до Началник на РУ Габрово – л. 4 и л. 11; писмо № 660/2018 от 04.05.2018 г. на Районна прокуратура Габрово до Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово и Определение № 506 от 30.04.2018 г. по ЧНД № 518/2018 г. на РС Габрово – л. 12-13; протокол за претърсване и изземване – л. 15-16; копие от акт за установяване на административно нарушение Серия Д, № 523019 – л. 19; талон за изследване № 0024956, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и справка за наказания, наложени на подс. П.И. по ЗДвП – л. 20-25; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 29.06.2018 г., 20.08.2018 г., 26.10.2018 г., 20.12.2018 г. на прокурор при РП Габрово във връзка с тях – л. 31-33, л. 35-39, л. 42-44; физико-химична експертиза и постановление за назначаване – л. 46-53; писмо Рег. № 175200-469/15.01.2019 на Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово до ЦМУ, Отдел „МРР-НОП” и приемателно – предавателен протокол № 60570 от 30.01.2019 година – л. 55-56; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 67; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 68-69; постановление за предявяване на разследване – л. 74); от приложените по НОХД № 319/2019 г. на РС Габрово такива, от които в Том I-ви: писмо Рег. № 264000-8853 от 17.06.2019 г. на ОД на МВР Габрово до РС Габрово и справка относно реактиви, използвани при изготвяне на физико-химическа експертиза по Протокол № 19 от 10.01.2019 г. на НТЛ при ОД на МВР Габрово – л. 59-60; писмо Рег. № 264000-9347 от 17.06.2019 г. на ОД на МВР Габрово до Районен съд Габрово с копия от: Заповед за задържане с Рег. № 1752зз-127 от 30.04.2018 г., протокол за обиск на лице по чл. 80 от ЗМВР, декларация - приложение 1 към чл. 14, ал. 2, разписка за върнати вещи и пари от задържано лице, фиш за спешна медицинска помощ, протокол по чл. 81, ал. 1 от ЗМВР за проверка на лични вещи и превозни средства, доклад за проверени лица и превозни средства във връзка с дейност на АПЕ за времето от 07,00 до 19,00 часа на 30.04.2018 г., информационна карта за дейност на наряд, докладни записки във връзка с: установено и задържано лице за притежание на наркотични вещества, установен водач на МПС, управляващ след употреба на наркотични вещества и установен неправоспособен водач – л. 61-73; писмо Рег. № 264000-9789/20.06.2019 г. на ОД на МВР Габрово до РС Габрово с копия от: бюлетин на ОД на МВР Габрово, 3 броя докладни записки от смесен АПЕ 32, протокол за проверка на лични вещи и превозни средства, изготвен от АПЕ 32, докладна записка от АПЕ 51, доклад на АПЕ 51 за проверени лица и превозни средства – л. 75-84; писмо Рег. №  1498/10.09.2019 г. на ОЗ „Охрана” Габрово до Окръжен съд Габрово – л. 195; писмо Рег. № 264000-15991/04.10.2019 г. на ОД на МВР Габрово до РС Габрово с копия от: писмо Изх. № 43 от 19.06. 2017 г. на „Дрегер Сейфти България” ЕООД до ОД на МВР Габрово, протокол № *********-10000 от 03.02.2017 г. за сервизна проверка на „Dräger Drugtest 5000” с № ARJL-0025, протокол № *********-10000 от 02.02.2018 г. за сервизна проверка на „Dräger Drugtest 5000” с № ARJL-0025, ръководство за работа с техническото средство, разпечатка от паметта на техническо средство „Dräger Drugtest 5000” с № ARJL-0025, протокол с Рег. № 264р-3765/30.03.2017 г. на ОД на МВР Габрово – л. 200-211; писмо УРИ 175200-12933/27.11.2019 г. на РУ Габрово до РС Габрово с копие от заповед за провеждане на СПО на РУ Габрово и план-разстановка – л. 235-238; писмо Рег. № 264000-19210/28.11.2019 г. на ОД на МВР Габрово до Районен съд Габрово със заверено копие от Инструкция № Iз-1583 от 20.07.2010 г. на МВР София – л. 239-243; писмо Рег. № 264р-19248/03.12.2019 г. на ОД на МВР Габрово до РС Габрово със заверени копия от: писмо Рег. №3286р-13538/22.03.2018 г. на ГД „НП” заедно с „талон от квитанция” Серия А-14, № 583819 от 11.04.2018 г., ръководство за работа с „Dräger Drugtest 5000 STK” и дневник за отразяване на резултатите от използване на системи за установяване на наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози „Dräger Drugtest 5000” фабричен № ARJL-0025, с № 264р-3921 от 31.03.2017 г. – л. 244-250; писмо Изх. № 1963/18.12.2019 г. на ДПБ – с. Церова кория, Община Велико Търново до Районен съд – Габрово и съдебно-психиатрична експертиза – л. 254-259; писмо Изх. № 45/10.01.2020 г. на ДПБ с. Церова кория, Община Велико Търново до РС – Габрово с копие от „История на заболяване” под № 789/2019 г., съдържащо данни за датата на постъпване на подс. И. в това лечебно заведение и тази за изписването му от него – л. 265-266; писмо с Рег. № 264000-159/06.01.2020 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово до РС Габрово и справка/картон на водач – л. 268-272; и Том II-ри: писмо с Изх. № 11 от 28.01.2020 г. на „Дрегер Сейфти България” ЕООД София до Районен съд Габрово – л. 290; писмо на ГД „НП” при МВР София до Районен съд - Габрово – л. 293; справка за съдимост с актуални данни за съдебното минало на подсъдимия П.И.И. към датата за нейното издаване – л. 300-301; съдебно-почеркова (графическа) експертиза – л. 453-458; и от съхраняваните веществени доказателства, подробно описани по-горе, съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

         I. Престъплението по второто от предявените обвинения против дееца е основано на резултат от действия по чл. 161 от НПК, свързани с претърсване и изземване на вещи от автомобила с Рег. № ЕВ 23-58 ВА, управляван от подс. П.И. на инкриминираната дата. За тях е налице съставен протокол, приложен на л. 15-16 от досъдебното производство, който съдържа предвидените данни по чл. 129, ал. 1 от НПК заедно със саморъчните подписи на всички (включително на подсъдимия и двете поемни) лица, които са участвали в извършеното процесуално-следствено действие, документирано с него. След като това е така, а въпросния протокол е одобрен от надлежен съд в срока по чл. 161, ал. 2 от от НПК, следва да се приеме, че той (като изготвен по реда и при условията, предвидени по закон) се характеризира с установената в чл. 131 от НПК доказателствена сила, от която не би могъл да се смята за лишен вследствие на двете допуснати нарушения в процеса на съставянето му от неговия автор – разследващ полицай в ОД на МВР - Габрово, произтекли от невписаните данни за наличието на снимки и различния (в сравнение с участвалия в претърсването технически помощник) експерт И. Златев, чиято връзка с него явно се изчерпва единствено с дейността по практическото изготвяне (но не и заснемането) на общо седемнадесетте снимки от приложения към протокола фотоалбум. Изводите за съществуването на описаните в този протокол вещи, отбелязани като намерени и иззети по време на процесуално-следственото действие, както и за местата, в които те са били открити, се подкрепят не само от показанията на разпитаните полицейски служители, но и от съдържанието на писмения протокол за проверка на лични вещи, лица и превозни средства на л. 68 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. на Районен съд - Габрово. Поради това не би могло да се приеме, че престъплението, инкриминирано по това първо (по ред) обвинение не е било установено или доказано по предвидения от закона начин, още повече че изложените твърдения от защитата на И. в тази насока не намират опора в събраните по делото доказателства, които не водят до заключение за съществуване на друго лице, различно от подсъдимия, което би могло да внесе (и да държи) откритите наркотични вещества в автомобила. И това е така не само заради заявеното в показанията на полицейските служители и данните в справката за съдимост, от които е видно, че (макар и да се явявал собственост на майка му) този автомобил нееднократно е бил управляван и използван по предназначението му именно от него, но и поради естеството на конкретните обстоятелства (свързани с употреба на такива вещества преди инкриминираната дата), по повод на които подс. И. вече е бил лекуван в психиатрично заведение преди нея и които са станали причина не само за настаняването на дееца за изследване в психиатрично заведение по реда на чл. 70, ал. 1 от НПК, но и за назначаване на по-късно изготвената при съдебното следствие психиатрична експертиза. Съвкупната преценка на всички изброени по-горе обстоятелства свидетелства не за инцидентна проява, а за една трайно проявена тенденция по отношение на самата употреба, която (доколкото може да се изведе и от характера на престъплението по второто предявено обвинение) също свързва държането на откритите наркотични вещества с него. Едновременно с горното следва да се има предвид, че по делото няма събрани никакви доказателства, които да сочат, че веществата действително са били внесени от друг (например свидетелите Д.И. или Х.Б.) или някое от останалите лица, участвали при претърсването на МПС. На съдебното следствие не са установени и данни (като предходно познанство и/или наличие на лоши отношения между тези лица и подс. П.И., или други такива), които биха могли да обосноват подобна вероятност, а твърдения по отношение на тях не са изложени нито в обясненията на дееца, нито от неговата защита. Изнесеното в показанията на едно от двете поемни лица – свидетелката В.С., също не би могло да се третира като доказателство за тази възможност, и то не само защото признанията относно положените от същата подписи под етикетите от предявените й веществени доказателства (в които физико-химическата експертиза е констатирала наличие на вещества, определени като наркотични) установяват съществуването на такива, открити и иззети по време на извършеното претърсване в автомобила, но и защото невъзможността на С. да определи точните места от МПС, от които те са иззети, се явява логична последица от липсата на достатъчно ясни спомени, настъпила заради продължителния период от време – повече от година и шест месеца, изминал между самото процесуално-следствено действие и момента (на 20.11.2019 г.), в който тя е била разпитана в качеството на свидетел. Посоченото обяснение за конкретните причини, довели до непълнотата на свидетелските показания по отношение на това и на други обстоятелства, и то не само във връзка със С., но и във връзка с показанията, заявени от второто разпитано поемно лице – св. Н.С.,  се налага и от цялостния анализ на данните, съобщени от двамата (л. 216-217 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г.) по време на техните разпити пред съда.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия П.И. е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК. Количеството на веществото, включено в предявеното обвинение, не е предмет на спор, а данните по отношение на него кореспондират не само на отразеното в протокола от л. 15-16 на досъдебното производство, чрез който то е било иззето от органите на реда, но и на тези, съдържащи се в констативно-съобразителната част и заключението на изготвената физико-химическа експертиза. Последното определя, че всеки един изследван обект, който пред това е бил иззет по време на извършеното претърсване в автомобила на 30.04.2018 г., е съдържал високорисково наркотично вещество, съответния наркотичен компонент (под формата на тетрахидроканабинол) в което и данните относно общата парична равностойност на веществото също не са предмет на спор и се явяват установени от заключението на тази експертиза. Подс. П.И. очевидно е имал ясно съзнание за характера на въпросното вещество, което (при установената липса на разрешение за неговото държане, каквото е било необходимо съгласно ЗКНВП) определя извършеното престъпление като съставомерно както от обективна, така и субективна страна. В качеството си на деец той е безспорно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал конкретните последици от посоченото изпълнително деяние и чрез същото е преследвал тяхното настъпване.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна, че след като на 30.04.2018 година, в град Габрово, в лек автомобил марка „Мерцедес” с Рег. № ЕВ 23-58 ВА, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нето тегло 0,15 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 17,6%; коноп (марихуана) с нето тегло 1,03 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19,6% и коноп (марихуана) с нето тегло 2,72 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,3%; или коноп (марихуана) с общо нето тегло 3,90 грама на обща стойност 23,40 лева, подсъдимия П.И.И. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

 При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да се наложат за извършеното престъпление по второто от двете предявени обвинения, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете полагания от подсъдимия П.И. общественополезен труд в качеството на земеделски производител; дадените обяснения по време на съдебното следствие, макар и чрез същите той на практика да не е допринесъл по някакъв позитивен начин за разкриване на обективната истина, която е свързана с него; както и данните за малкото количество на намереното наркотично вещество в МПС, които в съпоставка с тези за ниската му парична равностойност и основаното на обстоятелствата по делото заключение, че е било предназначено не за разпространение, а за собствената му употреба, характеризират самото престъпление като отличаващо се с очевидно по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, проявена при останалите случаи на такива от неговия вид. При преценката на установените по делото обстоятелства, имащи значение за това престъпление, съдът не констатира други отегчаващи вината данни освен тези, свързани с наличието на осъждане за друго осъществено престъпление от общ характер от страна на дееца, за което не е настъпила реабилитация по смисъла на закона.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице безспорно установен превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, и въз основа на техния конкретен характер и естество, наложи на подсъдимия П.И. наказание в лицето на минималния размер за най-тежкия вид, посочен в чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, както и „Глоба” в минималния размер – от 2000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин ще бъдат създадени най-оптимални условия за ефективно постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, които са посочени в чл. 36 от НК.

II. Престъплението по първото предявено обвинение на дееца е основано на резултати, отчетени от техническо средство, чрез което подс. П.И. е бил тестван за наличие на наркотични вещества след спирането му за проверка от разпитаните полицейски служители и установяване на факта, че автомобила е бил управляван от него. Те, както и действията, извършени във връзка с провеждане на самия тест, са осъществени въз основа на разпоредби от подзаконов нормативен акт – Наредба № 1/19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), в редакцията на този акт по упоменатия ДВ от същата дата, който е регламентирал реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разписаната уредба в Наредба № 1 се явява (според указаното в чл. 1, ал. 1 от нея) приложима за всички случаи, които са свързани с предприето управление на МПС след употреба на алкохол или на такива вещества от водач на автомобил, какъвто е бил и подс. П.И. около 12,20 часа на инкриминираната дата 30.04.2018 година. С оглед на това съдът прие, че изложения от защитата довод (че дейността по установяване на обстоятелствата, отнасящи се до предприето управление на МПС от това лице след употреба на такива вещества от него, не е извършена по приложимия ред) не би могъл да бъде споделен. Безспорно е, че един от използваните способи за доказване на наличието на употребени наркотични вещества от дееца не включен изрично към тези, изброени в чл. 136 от НПК. Посочения факт обаче не е в състояние да наложи заключение, че свързаното с тази употреба престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК не е установено по предвиден от закона начин, и то не само поради това, че цялостната преценка по отношение на него се основава и на данните, получени при използването на разрешен по чл. 136 от НПК способ, с какъвто се свързват показанията на разпитаните свидетелите Д.И. и Х.Б., но и защото доказателствената сила на самите резултати, отчетени от съответното изправно (според материалите на л. 203 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. на РС Габрово) техническо средство, им е била придадена в съгласие с текстове от подзаконов акт - чл. 6 на Наредба № 1/19.07.2017 г., т.е. именно въз основа на изрично предвидения от нормативната база ред. В своята редакция по ДВ бр. 61 от 2017 г., която е действала към момента за провеждане на проверката и предприетото управление на автомобила, чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1 е предвиждал, че изразеното съгласие с показанията на техническото средство от страна на проверявания водач е изключвало необходимостта от прилагане на единствения друг възможен способ (химико-токсилогично лабораторно изследване) за потвърждаване или отричане на данните за отчетената употреба на наркотични вещества от това средство, която (според отразеното в  чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 в същата редакция) е могла да възникне, ако водача: 1. Откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. Не приеме показанията на последния или тези на техническото средство; 3. Извършената проба с тях е некачествена или невалидна; 4. Физическото му състояние не позволява извършване на проверка с тест или техническо средство. Установените в рамките на процеса факти сочат, че нито една от тези предпоставки не е била налице в конкретния случай. При безспорно доказаното (посредством протокола от л. 21 на ДП и данните в намиращата се на л. 210 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 разпечатка) наличие на извършена проверка чрез конкретното техническо средство „Dräger Drug Test 5000 STK6” Инв. № ARJL-0025 и обективно изразеното (в приложения на л. 20 от ДП талон за изследване с бл. № 0024956) писмено съгласие от подсъдимия (че е приел показанията на това средство, в уверение на което е положил и своя подпис) не е имало причини, които да са налагали предприемане на други действия, необходими за потвърждаване или отричане на отчетените от същото резултати, поради което те законосъобразно са били ценени като доказателства за установената употреба (а оттук - и вида) на наркотичните вещества наред с данните от всички останали доказателствени източници, явяващи се от значение за тях. Не може да се счита, че подобни действия е било нужно да се предприемат и с оглед на предвиденото в чл. 146, ал. 3 от НПК. И това е така не само защото изискването за задължителното изземване на образци (под формата на сочените от защитата биологични проби от кръв или от урина), нужни за сравнително изследване и проверка на отчетените резултати от техническото средство, не е било предвидено като изискуемо в нито един текст от Наредба № 1 от 19.07.2017 година, но и защото принудителното изземване на тези образци е възможно да се извърши при допълнителни обстоятелства, предполагащи назначаване на експертиза въз основа на някоя от задължителните предпоставки по чл. 144, ал. 2, т. 1-5 от НПК, които също не са проявени в настоящия казус. Към изложеното следва да се отбележи, че заради разбираеми причини, свързани с логично очакваната достоверност на получените при изследването им резултати и предвиденото в нормата на чл. 146 ал. 1 от НПК, принудителното изземване на образците е предполагало, че към задължителната (и единствено възможна) за него дата (30.04. 2018 година) подсъдимия П.И. е следвало да притежава и качество на обвиняем. Той е придобил въпросното качество съобразно предвидения в чл. 219 от НПК ред значително по-късно – едва на 26.02.2019 г., а това отново се явява аргумент, който недвусмислено сочи за несъстоятелност на застъпената от защитата теза.

След като съпостави събраните по делото доказателства съдът намери, че поддържаните доводи на защитата за извършената дейност по установяване на обстоятелствата, отнасящи се до управлението на МПС от подс. П.И. в разрез с предвидения за това ред, не биха могли да бъдат споделени също така от аспект на действията и на самите консумативи, които са били използвани при нея. Данните в намиращото се на л. 200 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. писмо сочат, че съответния консуматив (тест касета от партида АRKK-0899), предназначен за ползваното при проверката техническо средство, се е съхранявал при стайни условия (и такава температура – допълнението е на съда) , т.е. в съответствие с дадените предписания (на л. 204-208 и л. 247-248 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. на ГРС) от страна на неговия производител, а тази в писмото на л. 244 от същия том – че конкретната тест-касета, ползвана при проверката, е била със срок на годност до края на месец януари 2019 г. Последното обстоятелство (при съпоставка на поясненията за значението на отделните символи, възпроизведени на л. 207 от Том I-ви на наказателното дело) напълно кореспондира както на означенията (АRKK-0899 и 2019-01), вписани в разпечатката на л. 210 от него, така и на тези, фабрично отпечатани върху опаковката от самата касета, която се съхранява в качеството й на веществено доказателство по делото. Изложеното по-горе изключва възможността за възникване на съмнения относно достоверността на отчетените резултати, които да налагат заключение, че последните не биха могли да послужат като доказателство за установената употреба и вида на наркотичните вещества поради невалидност на извършената проба или обстоятелството, че тя е била некачествена, в т.ч. и поради факта, че проверката е осъществена от лице – свидетеля Д.И., което е било преминало през нарочно обучение за работа със съответното техническо средство според т. 4 от приложените на л. 200 в Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. материали. В показанията, дадени от този свидетел пред съда, същият не е описал действия за осигурена възможност на подс. И. да си изплакне устата чрез неколкократно „жабурене” с вода, които да са били осъществени преди началото на пробата с техническото средство. Обстоятелствата, на които е основан изложения във връзка с тях довод от страна на защитата, се съдържат в текст от вътрешноведомствен нормативен акт под № Iз-1583 от 20.07.2010 г., адресиран до Директорите на СДВР и ОД на МВР с „Методически указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство „Drеger Drug Test 5000” и тест „Drеger DrugCheck”, както и спазване на процесуалните изисквания при образуването и провеждането на разследване за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК”, издаден от Главен секретар на МВР и приложен на л. 240-243 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. Дори и да се приеме, че посочения свидетел не осигурил възможност за прием на вода от подсъдимия преди пробата, нейната липса обективно не може да доведе до опорочаване на получените при теста резултати, след като  същите са били основани на реакция на вещества, които вече са се съдържали в организма на този деец и дадения за изследване слюнков материал от него. При това следва да се отбележи, че макар и действително да фигурира в текста на т. 4.2 от въпросните методически указания, конкретното изискване за поемане (а не за твърдяното неколкократно „жабурене” на устата от проверяваното лице) на четири глътки вода не съществува като предписание в тези, дадени от производителя на техническото средство, които (поради хронологично по-късния период на производство и въвеждане на същото в употреба на територията на страната) очевидно се явяват меродавни в сравнение с тях.  

  При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. П.И.И. е осъществил състава и на престъплението по първото предявено обвинение от обективна страна, след като този извод кореспондира на данните в писмените и гласни доказателствени материали, събрани при воденото разследване по делото. Предприетото на 30.04.2018 година управление на автомобила не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства се установяват категорично от приложените доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК от обективна страна, тъй като доказателствата сочат, че е МПС е било управлявано след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин от водача, която (и техния вид) е установена с резултатите от проведен тест чрез предназначено за тази цел техническо средство, т.е. според нормативно предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г. ред. Безспорно е, че данните по отношение на тях не са получени след извършено химико-токсикологично лабораторно изследване, а въз основа на тези, отчетени от това средство. Посоченото обстоятелство няма значение за изводите относно съставомерността на съответното престъпление, тъй като това изследване би могло да се счита за задължително при предпоставки, отразени в чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от Наредба № 1 в редакцията по ДВ бр. 61/2017 г., които не са били налице в настоящия случай. Подс. П.И. е положил подпис в приложения на л. 20 от досъдебното производство талон в уверение на това, че приема резултатите от теста с техническото средство, поради което те с право са отчетени като доказателство за употребата на наркотици от негова страна заедно с останалите относими към нея доказателства, съгласно предвидения в нормативната база ред. Той е съзнавал, че управлява МПС след употреба на такива вещества. С оглед на това очевидно е действал с пряк умисъл, тъй като несъмнено е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.

При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 12,20 часа на 30.04.2018 година, по улица „Христо Смирненски” в град Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес” с Рег. № ЕВ 23-58 ВА след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин, подс. П.И.И. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да се наложат за осъщественото престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете полагания от подс. П.И. общественополезен труд в качеството на земеделски производител; дадените обяснения по време на съдебното следствие, макар и чрез тях той на практика да не е допринесъл по някакъв позитивен начин за разкриване на обективната истина, свързана и с него; наличието на осъждане за друго престъпление от общ характер, за което липсва настъпила реабилитация по смисъла на закона; по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление по предявеното обвинение в сравнение с тази, с която се определят останалите случаи на такива от неговия вид, обусловена от данните за съществуването на общо три вида наркотични вещества, употребени преди предприетото управление на МПС от И.; както и факта, че последният вече е бил освобождаван от наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на такива вещества с Решение № 50 от 19.05.2015 г. по НАХД № 124/2015 г. на РС Севлиево.

Преценявайки изложените по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен превес на отегчаващите вината такива. С оглед на това, и въз основа на техния конкретен характер и естество, наложи на подсъдимия П.И. наказание над минималния размер за най-тежкия вид, посочен в чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от „Една година и шест месеца”, както и „Глоба” в минималния според тази разпоредба размер – от 500 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, които са посочени в чл. 36 от НК.

От справката на л. 269-272 от Том I-ви на НОХД № 319/2019 г. е видно, че чрез ЗППАМ № 15-0359-000036, издадена на 25.05.2015 г. от РУ Троян при ОД на МВР Ловеч и съставен акт Серия Т, № 930752 за управление на МПС след употреба на алкохол, на 23.05.2015 година свидетелството за правоуправление на дееца е иззето въз основа на указаното в чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП - до решаване на въпросите за отговорността му във връзка с това деяние, но не за повече от шест месеца. Това събитие, както по-късно  наложеното за него наказание „Лишаване от право да управлява МПС” с Наказателно постановление № 15-0359-000273 от 18.06.2015 година на РУ Троян и продължилия след края на последното процес за изтърпяване на други наказания от този вид, наложени на дееца по административен и по съдебен ред, не биха могли да доведат до извод, че подсъдимия П.И. е бил неправоспособен водач към инкриминираната дата, а оттук – че престъплението е извършено при управление на МПС от субект, който не е имал необходимата правоспособност, свързвана единствено с признатата от закона възможност на едно физическо (или юридическо) лице да бъде носител на права и задължения, уредени от него. И това е така, защото този извод би могъл да се прояви обективно само в една хипотеза - ако водача не е притежавал (имал) свидетелство за управление от съответната категория, чиято липса се е дължала на: 1. Факта, че никога не е придобивал право да управлява МПС според установения ред, или 2. Обстоятелството, че е бил завинаги лишен от възможността да го упражнява по силата на изрично предвидени в закона основания, които са довели до последващото му лишаване от това право след датата за неговото придобиване. Обстоятелството по т. 2 не е налице по отношение на И., тъй като той е притежавал свидетелство от категория „В”, към която е спадал и управлявания от него автомобил с Рег. № ЕВ 23-58 ВА. Случаите, в които дееца е разполагал с такова придобито право, но не за категорията на самото управлявано (при престъплението) МПС, както и тези, в които той е управлявал след като притежаваното от него свидетелство е било вече иззето (съгласно отразеното и по чл. 190, ал. 2 от ЗДвП) заради изпълнението на наложено наказание, свързано с временното му лишаване от възможността да упражнява това право, не спадат към тази хипотеза, и поради това не са в състояние да придадат на същия качеството на неправоспособен водач при тях. В подкрепа на подобно разбиране се явяват и указанията във връзка с прилагането на закона, съдържащи се в диспозитивната и Раздели I-ви и II-ри от констативно-съобразителната част на Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г., ОСНК. Те следва да бъдат споделени, макар и това решение (според указаното в чл. 52, ал. 1 от отменения ЗУС) да не се характеризира с онази задължителна сила, която (съобразно чл. 59 от този закон) имат издаваните тълкувателни постановления от Пленума на ВС, доколкото свързаните с тях съображения се подкрепят и от предвиденото в нормата на чл. 343г от НК. Освен при останалите, тя въвежда задължение за налагане на наказание от визирания в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид и при всички случаи на престъпления по чл. 343в, ал. 1 от НК, свързани с управление на МПС от деец в срока за изтърпяване на наказание от същия вид, след като той вече е бил наказван за такова деяние по административен ред. Никой не би могъл да бъде наказан с лишаване от права, които не е притежавал към датата за извършване на едно престъпление. Посоченото принципно положение при прилагането на закона отново води до недвусмислен извод, че временното лишаване на дееца от право да управлява МПС не превръща същият в неправоспособен през срока за изтърпяване на свързаното с него наказание, защото ако би бил приет за такъв, той не би могъл да бъде лишен от възможност да упражнява това право при извършени престъпления по чл. 343в, ал. 1 от НК, каквото лишаване се придвижда изрично по силата на чл. 343г от НК.

В съгласие с изложеното по-горе съдът прие, че изземването на свидетелството по административен ред чрез упоменатата ЗППАМ № 15-0359-000036/25.05.2015 г. на РУ Троян при ОД на МВР Ловеч, както и започналото след нея и все още неприключило до 30.04.2018 година изпълнение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Три години”, наложено на подс. П.И. с Наказателно постановление № 16-275-002854, издадено на 21.10.2016 г. от Сектор „ПП” при ОД на МВР Велико Търново и влязло в законна сила на 05.12.2017 година, не сочат за липса на правоспособност у дееца към инкриминираната дата. Подобна липса не би могла да се изведе и въз основа на указаното в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, защото внесените в тази норма изменения (с ДВ бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) се отнасят до изисквания, които имат пряко отношение единствено към условията за законосъобразното упражняване на самото право да се управлява МПС, а не към нормативно установения ред и предпоставки във връзка с неговото придобиване, от които зависи и отговора на въпроса дали един водач ще се определя за правоспособен (или не) по смисъла на закона. Поради това намери, че към тази дата той очевидно се е явявал правоспособен водач. В съответствие с изложеното, след като прецени характера на осъществените до нея множество различни нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които е бил санкциониран по административен ред заедно с данните за петте издадени заповеди за налагане на принудителни административни мерки във връзка с тях, определящи дееца като недисциплиниран водач, който трайно и упорито отказва да съобрази поведението си с правилата, задължителни за спазване при упражняване на тази правно регламентирана дейност, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок от “Две години”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този размер посоченото наказание също ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 година на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия П.И. едно общо наказание между тези, наложени за двете извършени престъпления, в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъедини и определеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Две години” от влизане на присъдата в сила. В съгласие с предоставената възможност по чл. 23, ал. 3 от НК, въз основа на посочения текст съдът присъедини изцяло към така определеното общо най-тежко наказание от „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, и най-голямото от двете отделни имуществени наказания – „Глоба в размер на сумата от 2000 лева”, наложена на подс. П.И. за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК по настоящото дело.

След като съпостави броя на отделните престъпления, включени в състава на така определената по-горе съвкупност заедно с данните за тяхната степен на обществена опасност и тази, отнасяща се до подс. П.И. като престъпен деец, съдът намери наложеното общо най-тежко наказание за годно да постигне целите, заложени в чл. 36 от НК. Поради тази причина и след като отчете немалкия размер на другото наказание от същия вид, което следва да се изтърпи отделно от него, прие, че определеното общо най-тежко наказание не следва да се увеличава чрез приложението на чл.24 от НК.

От информацията в приложените по делото справки за съдимост е видно, че инкриминираните престъпления по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 и чл. 343б, ал. 3 от НК са били извършени в изпитателен срок на предходна условна присъда, издадена по НОХД № 78/2017 г. на РС Севлиево. Чрез нея на подс. П.И. е било наложено наказание “Лишаване от свобода” за друго умишлено престъпление от общ характер, което се явява пречка за повторното приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на съответното общо наказание, определено на същият по настоящото дело. Поради това обстоятелство съдът постанови това наказание да се изтърпи ефективно при “Първоначален строг режим”, определен при отчитане на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗПС.

При изпълнението на определеното общо най-тежко наказание в посочения размер съдът разпореди да се приспадне времето за предварителното задържане на подс. П.И. във връзка с взетата по отношение на същият мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 319/2019 г. на РС - Габрово, отнасящо се за периода от 28.08.2019 година до 10.09.2019 година, като един ден от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

При изпълнението на определеното общо най-тежко наказание в посочения по-горе размер бе приспаднато и времето, през което подс. П.И. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, за което е предаден на съд по настоящото дело, отнасящо се за периода от 12,20 ч. до 15,50 часа на 30.04.2018 година, със зачитане на един ден от него също за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

При изпълнението на определеното общо най-тежко наказание в размер на „Една година и шест месеца лишаване от свобода” съдът постанови да се приспадне и периода от 04.12.2019 година до 18.12.2019 година включително, през който подс. П.И. е бил настанен за изследване в психиатрично заведение – ДПБ – с. Церова кория, Община Велико Търново. Същият разпореди да се отчита като задържане под стража, със зачитане на един ден от него за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 70, ал. 6 от НПК и чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

От данните в приложените справки за съдимост се установява, че инкриминираните с обвинителния акт престъпления са извършени в изпитателния срок на предходна условна присъда, чрез която на подсъдимия П.И. е било наложено наказание “Лишаване от свобода”. С оглед на това обстоятелство и настъпилите предпоставки за изтърпяване на наложеното по нея наказание заради постановеното по настоящата присъда осъждане за умишлени престъпления от общ характер и вида на определеното за тях общо наказание, което се  явява “Лишаване от свобода”, въз основа на чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, наложено на подс. П.И. чрез Присъда № 25 от 29.03.2017 г. по НОХД № 78/2017 г. на Районен съд Севлиево, чието изпълнение (с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК) е отложено за срок от „Три години”, считано от 29.06.2017 година - датата за влизане на присъдата в сила. Така приведеното в изпълнение наказание по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът постанови да се изтърпи от подс. И. отделно от другото наложено общо наказание в размер на „Една година и шест месеца” при “Първоначален строг режим”, определен според предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗПС.

Ваз основа на указаното в чл. 354а, ал. 6 от НК съдът постанови след влизане на присъдата в сила предмета на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, представляващ две полиетиленови пликчета, съдържащи коноп (марихуана) с общо нето тегло 3,9 грама и бруто тегло 7,12 грама, описани в приемателно-предавателен протокол № 60570 от 30.01.2019 година и намиращи се на съхранение в ЦМУ Сектор “НОП”, да се отнеме в полза на държавата.

По отношение на останалите съхранявани по делото веществени доказателства в лицето на: I. 1 брой тест касета за орален тест от техническо средство „Dräger Drug Test 5000 STK6” заедно с празна опаковка от нея; както и II. 1 бр. полиетиленов плик с етикет с надпис „Празни опаковки от ВД – 3 бр., хартия и филтър от саморъчно свита цигара”, съдържащ: 2 броя празни найлонови пликове от веществени доказателства с етикети и означения „Обект № 1” и „Обект № 3” и 1 бр. найлонов плик от такова доказателство с етикет и означение „Обект № 2” с поставени в него филтър и хартия от саморъчно свита цигара, всички прикрепени към задната корица на ДП № 1752 ЗМ-263/2018 г. на РУ – Габрово, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. П.И. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 217,72 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Поради характера на постановената присъда подс. П.И. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, също така: 1. Сума в размер на 406,40 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при съдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК; както и 2. Сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същата в случай на осъществено служебно издаване на такива за събиране на наложеното наказание „Глоба” в размер на сумата от 2000 лева и на присъденото по-горе вземане за разноски от съдебното производство в полза на упоменатия орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................