РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Силистра, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500144 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от Ш. С. А. ., с.
А., обл. Силистра, ж.к. С. № ., вх. ......., чрез адв. К. Л., против Решение № 1 от 15.03.2022г.
постановено по гр.д. № 701/2020г. на РС – Силистра, с което съдът е осъдил
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5,
представляван от изпълнителните директори А.Л. и Р. Д., да заплати на Ш. С. А. , с. А., обл.
Силистра, ж.к. С. №., вх. ........ сумата от 2 000.00 / две хиляди / лева - представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
физически и психически болки и страдания от причинените му множество телесни
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на на 25. 11. 2019 г., причинено от В. А., като
Водач на МПС — лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“ с ДК № СС 74 37 СА,
застрахован за периода 12. 06. 2019 г. - 11. 06. 2020 г. по риска “Гражданска отговорност” в
ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД гр. София, заедно със законната лихва от 20. 02. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил иска в останалата му част до
пълния размер от 11 000.00 лева като неоснователен и недоказан. Със същото решение
първоинстанционния съд осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Света София № 7, ет. 5, представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. да
заплати на Ш С. А. ., c. А., обл. Силистра, ж.к. Север № 9, вх. А сумата от 305.45 / триста и
пет лв. и 45 ст. / лева — разноски по производството, както и осъдил застрахователното
дружество да заплати на адвокат К. Л. - АК - Силистра, сумата от 440.00 / четиристотин и
четиридесет / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в
полза на ищеца Ш. С. А. безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело
№ 701 / 2020 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА. Със същото решение ищеца Ш.
С. А. , с. А., обл. Силистра, ж.к. С. № ......, вх. ..., е осъден да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК
1
********* сумата от 254.55 / двеста петдесет и четири лв. и 55 ст. / лева - разноски по
производството.
Въззивникът – Ищецът Ш. С. А. , с. А., обл. Силистра, ж.к. С. №., вх..., чрез адв. К.
Л., не е доволен от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част считайки, че
същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като
в тази връзка желае същото да бъде отменено в атакуваната част, а вместо него въззивния
съд да постанови друго, с което да уважи изцяло ищцовите претенции. Претендира
деловодни разноски.
Въззиваемият – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
Застраховане” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Света София № 7, ет. 5, депозира писмен отговор на въззивната жалба в който излага
становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди
атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен
интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна, по
следните съображения:
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел за установено,
че на 25. 11. 2019 г. в 18.40 часа на път Ш-ти клас № 213, при управление на автобус марка
„Форд”, модел „Транзит“ с ДК № СС 74 37 СА, Веселин Господинов Ангелов е причинил
ПТП, като е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество. Било установено още, че В.Г. А. предизвиквайки ПТП виновно
е причинил вреди на пострадалия ищец, блъснат в качеството му на пешеходец. При така
установеното съдът приел, че деликтната отговорност на извършителя В. Г. А.по отношение
на увреденото лице — ищецът в производството е безспорно доказана, което обусловило и
отговорността за репариране на вредите на ответника в качеството му на застраховател.
Съобразявайки данните от събраните в съвкупност доказателства
първоинстанционният съда приел, че ПТП е изцяло по вина на водача на автомобила -
Веселин Господинов Ангелов и липсват данни за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице.
По тези съображения районният съдия приел исковите претенции за доказани по
основание. Обсъждайки техния размер съдът съобразил данните от представените
медицински документи, заключението на вещото лице изготвило назначената експертиза и
събраните свидетелски показания. Съдът установил, че на ищеца били причинени леки
телесни повреди, обуславящи временно разстройство на здравето не опасно за живота, като
около двадесет дни след ПТП-то е следвало болките да отшумят. Установено било още, че
след приключване на болничния престой ищецът е бил в тежко състояние, и на практика
бил неподвижен.
Обсъждайки установеното по делото първоинстанционният съд приел, че ответникът
следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3
000 лева, от която сума приспаднал заплатената вече от застрахователя сума в размер на
1000.00 лева и осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000 лева
отхвърляйки претенциите в останалата част до претендирания размер.
С оглед изхода по основния иск първостепенният съд приел, че акцесорния такъв за
лихви е основателен до размер на присъдената главница считано от деня на инцидента.
За да мотивира жалбата си процесуалния представител на ищеца сочи, че
първоинстанционния съдебен състав не е обсъдил в цялост и не е взел предвид всички
установени по делото обстоятелства относно тежестта на уврежданията получени от Шукрю
С. А. при процесното ПТП. Жалбоподателя счита, че постановявайки атакуваното решение
районни съдия не е съобразил с обстоятелството, че и по настоящем пострадалия от ПТП
2
ищец изпитва болки от раните си и ще му остане белег на единия крак до живот. Твърди
наличие на ежедневни неудобства вследствие травмите причинени от процесното ПТП,
което го мотивира да претендира за по- голямо от присъденото обезщетение.
ОС не споделя изложените в подкрепа на жалбата въззивни аргументи, а кредитира
мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК.
Правилно районният съдия е приел, че паричният еквивалент за възмездяване на
преживените от ищеца в следствие процесното ПТП болки и страдания е в размер общо на
3000 /три хиляди/ лева. От събраният по делото доказателствен материал преценен в
неговата съвкупност може да се установи, че телесните увреждания на ищеца получени при
инцидента представляват леки телесни повреди, които са отшумели в кратък период след
това. В хода на производството не са събрани доказателства, от които да се стигне до
заключението, че страданията на ищеца са с такъв интензитет щото да се следва
обезщетение в по висок от присъдения размер.
По тези съображения ОС приема обсъжданата въззивна жалба за неоснователна, а
атакуваното с нея решение за правилно, което мотивира съда да го потвърди.
Предвид изхода на делото, направеното от въззивника искане и разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, съдът следва да осъди въззивника да заплати на въззиваемия деловодни
разноски за въззивното производство съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представеното пълномощно /лист № 40 от първоинстанционното дело/
ответникът „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *********, е бил представляван в процеса от
юрисконсулт, което обуславя приложимостта на чл. 78, ал. 8 от ГПК, при определяне на
дължимите деловодни разноски. Съгласно този текст „Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък препраща към
текстовете на Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.
Съгласно чл. 25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съобразявайки изложеното съдът намира, че следва да
присъди в полза на ответника разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 15.03.2022г. постановено по гр.д. № 701/2020г. на
РС – Силистра.
ОСЪЖДА Ш.С. А. с. А., обл. Силистра, ж.к. С..№ .., вх. „....“, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, 100
/сто/ лева деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4