РЕШЕНИЕ
№ 11224
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110105043 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „..., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи/ат
при условията на разделност:
- 1 246,24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г.;
- 190,06 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. до 12.08.2021г.,
ведно със законната лихва от 23.08.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ..., не се ангажира със становище.
Ответниците – Й. Г. Д. и И. Г. Д., оспорват иска:
- навеждат довод за давност; и
- други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
1
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Жилището е закупено от ... (Договор за покупко-продажба и Удостоверение за наследници /
тези документи НЕ са частни), починал през 1995г. и оставил за наследници:
- починал син, оставил за наследници:
- двамата ответници;
- син и дъщеря, по отношение на които производството е прекратено.
Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че непогасените по давност вземания са:
- 2 085,74 лева, главница; и
- 306,82 лева, лихва.
½ от тези суми възлиза на 1 042,87 лева и 153,41 лева.
от правна страна:
1. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
2
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение, правоотношението възниква конклудентно с придобИ.ето на жилището, ако
сградата вече е топлофицирана, или с изграждането на инсталацията.
2. Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ. Смисълът
на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления,
но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а
не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване). Последното би
било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност
ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира
престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик)
влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС
(СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на
ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС в цитираното
по-горе решение.
Ищцовото дружество се съобразява с данните, предоставени му от ЕС. Друго не е
3
установено по делото.
3. Давността е 3 години назад, считано от 23.08.2018г., како предвид падежа на вземането не
е погасен по давност и периодът от 01.07.2018г. (45 дена – но от първо число на съответния
месец), с оглед падежа на вземането.
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.
Искът е основателен за сумите посочени по-горе.
по разноските
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 104,11 лева, съобразно уважената част.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 374,27
лева (чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „...,
ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ...bg,
срещу Й. Г. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., чрез
адв. С. А., особен представител, че ответниците дължат при условията на РАЗДЕЛНОСТ:
- сумата от 1 042,87 (хиляда четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
23.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2021г. до
окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: .........),
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 246,24 (хиляда
двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) лева, както и за периода
от м.05.2017г. до 22.08.2018г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 153,41 (сто петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията
4
за горницата до пълния предявен размер от 190,06 (сто и деветдесет лева и шест стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Й. Г. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д.,
ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. С. А., особен представител, да заплатят
на „..., ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-
mail: ...bg, сумата от 104,11 (сто и четири лева и единадесет стотинки) лева – сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Й. Г. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д.,
ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. С. А., особен представител, да заплатят
на „..., ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-
mail: ...bg, сумата от 1 374,27 (хиляда триста седемдесет и четири лева и двадесет и седем
стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ..., ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление гр. София 1111, ......., e-mail: .........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5