Решение по дело №3739/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 137
Дата: 6 февруари 2020 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20193230103739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Добрич, 06.02.2020година

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в публично съдебно заседание на девети януари,  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

                                                секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

 

сложи на разглеждане гр.д.***739 по описа на съда за 2019г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството е образувано по  искова молба на Я.Д.В. ЕГН ********** ***, с която срещу Г.И.А. и М.Д.А.,***, в условията на обективно съединяване, на основание чл. 109 от ЗС са предявени искове съдът да осъди ответниците :

1. Да премахнат постройката, надградена върху съществуваща в имота им „стопанска постройка и гараж", изградена в собственото им дворно място съставляващо УПИ XIV1813, квартал 46 по ПУП на гр. Г.Т., находящо се на ул. „ ***„ ***, с площ от 30 кв.м;

2. Да премахнат 6 броя лозови насаждения, намиращи се в дворното им място в непосредствена близост до регулационната граница между УПИ XV- 2037 в кв. 46 и УПИ XIV- 1813, кв. 46 по ПУП на гр. Г.Т.;

3. Да преустановят дейността си по отглеждане на животни в имота си гр. Г.Т., ул. „ *** „ ***.

ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЦАТА:

-Страните са съседи. Ищцата е собственик на дворно място в гр. Г.Т., ул.„***„ № 1, с площ от 480 кв.м. по документ за собственост и с площ от 525 кв.м. по скица, съставляващо УПИ XV- 2037, квартал 46 по ПУЛ на града, ведно с изградена в дворното място жилищна сграда. Ответниците са собственици на съседния имот, съставляващ УПИ XIV- 1813, квартал 46 по ПУП на града;

-В имота на ищцата, по регулационната граница с имота на ответниците е изградена стопанска постройка и работилница с площ от 35 кв.м, след дадено съгласие от ответниците и по силата на разрешение за строеж № 125/ 05. 11. 1991 год.;

-В имота на ответниците, въз основа на дадена от ищеца съгласие и строително разрешение № 20/ 09. 03. 1989 год., на регулационната граница между двата имота, е построен гараж и стопанска постройка.;

-През 2012 год. ответниците, без издадени строителни книжа и разрешение за строеж и без съгласието на ищеца с нотариална заверка на подписа му, надградили над част от стопанската си постройка още един етаж с площ от около 30 кв.м.;

 - Надградения втори етаж, представляващ две спални със санитарен възел, се ползвал за живеене от ответниците, независимо, че не било променено по съответния законов ред предназначението на стопанската сграда и липсвали издадено разрешение за ползване на този етаж. Така надградения втори етаж надхвърлял с 2 метра височината на изградените в имота на ищеца стопанска постройка и работилница, а стряхата му навлизала във въздушното пространство на имота му. С това надграждане ответниците нарушили чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, предвиждащ, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени по реда на ЗУТ, както и чл. 35, ал.2 ЗУТ, предвиждащ, че разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници при свободно застрояване не може да бъде по- малко от 3 метра. Ответниците нарушили и чл. 42, ал.2 ЗУТ.

-С построявенто на незаконната надстройка ответниците необосновано ограничили упражняването на правото на собственост на ищеца върху притежавания от него имот, като се намалявало слънцегреенето към жилището на ищеца и към незастроената част от имота му, а зимно време вследствие на по- голямата височина на този етаж се нарушавала естествената въздушна циркулация и вследствие на което при валежи от сняг плочата над стопанските  сгради на ищеца винаги е с голямо количество сняг и при топене се натаява плочата, двора се заснежава и при топенето на снега образувалите се водни маси навлизат в основите на жилищната постройка.

Освен това, тъй като ответниците ползвали надграденото за жилище, ищецът бил препятстван свободно да ползва работилницата си по предназначение. Ответниците повдигали скандали да се намали шума с викове„ей работните, хора спят тука".

Допълнитело, ищцата изпитвала страх от срутване, тъй като съседните  стопански постройки нямали основи за втори етаж, междинната стена била напукана.

-Ответниците засадили в непосредствена близост до регулационната граница на двата имота 6 броя лози в нарушение на Приложение № 1 от Наредба № 11 за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на територията на Община Г.Т. и т. 15 от Приложение № 1 към Наредба № 1/ 10. 03. 1993 год. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност. Някои от лозовите насаждения били стари с много развита коренова система и вследствие неспазването на отстоянието била повредена циментовата настилка на двора на ищеца и се наложило отремонтиране и презаливане.

-В непосредствена близост до изградената в двора на ищеца стопанска постройка и работилница ответниците отглеждали животни- зайци, кокошки и други, като мястото за отглеждането им не било регистрирано като животновъден обект по смисъла на чл. 137 , ал.1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност и не се спазвали ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания по Наредба № 44/ 20. -4. 2006 год. В противоречие с изискванията на чл. 4, ал.7 от посочената наредба в мястото за отглеждане на посочените животни нямало санитарен възел и фекалиите от животните, мръсните води и нечистотиии се утаявали в почвата и навлизали в основите на стопанската сграда и работилница на ищеца, при което се отделяли неприятни миризми и вредни вещества, които замърсявали въздуха и били предпоставки за предизвикване на алергии и други заболявания.

Ищецът поискал, но не получил от общинските власти съдействие по чл. 225а от ЗУТ и по тази причина търси съдебна защита на правата си.

Претендират се и разноските по делото.

В СРОКА ПО ЧЛ.131 от ГПК ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Излагат следните възражения:

-Действително ответниците отглеждат животни -кокошки и зайци в стопанска постройка, изградена в двора им. С констативен протокол ГТ-16/19.04.2019 г., издаден от ОДБХ-Добрич, по повод извършена проверка, е установено, че за обект находящ се на ул. „***" 3, в гр. Г.Т.„ е вписан животновъден обект от името на Г.И.А.. В същия протокол е отразено, че хигиенните условия отговарят на нормативните актове регулиращи отглеждането на животни /птици/ в стопански постройки и не са нарушени нормативни разпоредби. Освен това не отговаря на истината твърдението на ищцата, че прозорците на спалнята й гледат към тези стопански постройки. Прозорците на къщата на ищцата не гледат към  двора на ответниците;

-Лозовите насаждения на ответниците са засадени на повече от 2 метра от оградата на ищцата и по никакъв начин не пречат тя свободно да упражнява правото си на собственост. Те са храстовидни разстения и не влияят на настилката на ищцата. Съгласно цитираната от ищцата Наредба№1 за опазване на озеленителните площи и декоративна растителност/30.03.1993 г. Приложение 1 към чл. 13, средно високите дървета могат да отстоят на 1.8 м. от регулационната линия на съседния парцел. В този смисъл ответниците считат, че не са нарушили изискванията на нормативния акт;

-Върху съществуващ гараж и стопанска постройка, построени с разрешение за строеж, декларация-съгласие от страна на ищцата за строителството на тези сгради, в подпокривната част е изградена помощна постройка –склад за стари вещи и материали. Строежът е завършен до 1997г. и оттогава не е правено нищо повече освен извършване на периодични ремонти, включително и на покрива, с цел поддържането на сградата в добро техническо състояние. Имотът не е жилищен и не се ползва за живеене. В приземния етаж на въпросната постройка ответниците обособили лятна кухня, в която живеят родителите на ответницата. Същите са на преклонна възраст с множество заболявания и почти неподвижни. Втори етаж върху стопанската постройка не е изграждан. Впечатление за това се създава от островърхия покрив, с който бил сменен стария. Същия е тип „румънски" , не е масивен-покривната конструкция е ламаринена.

Височината на цялата сграда не нарушава изискванията на ЗУТ за височина на допълващо застрояване, каквото се явява въпросната постройка. Не са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 2от ЗУТ, както и останалите разпоредби касаещи допълващото застрояване в имот.

Сочената в исковата молба стряха, която влизала в недвижимия имот на ищцата е вече премахната и в момента такава не съществува. Процесната допълваща постройка е търпима от гледна точка изискванията на ЗУТ тъй като е изградена до 31 март 2001г.

Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно за страните и от представените нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том IV, дело № 1199/1985 година на нотариус Т. М.; скица на имот от 05.04.2019г.; разрешение за строеж № 125/11.05.1991г.; строително разрешение № 2/13.01.1967г., декларация за идентичност на лице с различни имена от 15.11.2000г.; нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 25, том II, серо – 400/1985 г. на нот. Т. М.; протокол № 26/13.07.1989г. за дадена строителна линия и определено ниво; декларация от Я. Д.В.; строително разрешение № 20/09.03.1989г., се налага безспорен извод, че страните по делото са собственици на два съседни поземлени имота, застроени със сгради на основното и допълващо застрояване. Ищцата е собственик  по силата на дарение на дворно място в гр. Г.Т., ул.„***„ № 1, с площ от 480 кв.м. по документ за собственост и с площ от 525 кв.м. по скица, съставляващо УПИ XV- 2037, квартал 46 по ПУЛ на града, ведно с изградена в дворното място жилищна сграда. Ответници са собственици на съседния имот, съставляващ УПИ XIV- 1813, квартал 46 по ПУП на града.

В имота на ищцата, по регулационната граница с имота на ответниците е изградена стопанска постройка и работилница с площ от 35 кв.м, след дадено съгласие от ответниците и по силата на разрешение за строеж № 125/ 05. 11. 1991 год.;

В имота на ответниците, въз основа на дадено от ищеца съгласие и строително разрешение № 20/ 09. 03. 1989 год., на регулационната граница между двата имота, е построен гараж и стопанска постройка.

По делото е прието и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице А.К. установява, че в периода 1989-1907 година в имота на Г.И.А. *** по плана на град Г.Т. са изпълнени, съгласно издадени строителни книжа, ограда, гараж за лека кола „***” и стопанска постройка до 30 m2. Върху стопанската постройка е изпълнена надстройка - снимки № 1 и 2, за която Г.И.А. не представи одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. В звено АННСР на Общинска администрация град Г.Т. не се откриват строителни книжа за изпълненото надстрояване на стопанската постройка в имота на Г.И.А. ***. Надграждането е извършено върху сграда, за която са спазени изискванията на чл.35 ал.2 и чл.42 ал.2 от ЗУТ. Самото надграждане е изпълнено с едната си фасада по вътрешната граница на урегулирания поземлен имот на ответниците, а останалите три фасади попадат изцяло в УПИ на ответниците. В същия имот има още една нежилищна сграда - гараж, на която югоизточната фасада съвпада със североизточната фасада на съществуващата стопанска постройка, върху която е извършено надстрояването. В УПИ на ответниците с надграждането и нарушено изискването на чл.35 ал. 2 от ЗУТ и не е спазено отстояние от 3 метра до пътрешната граница на урегулирания поземлен имот.

Изпълненото надграждане в УПИ на ответниците не е на уличната регулационна линия, не е между уличната регулационна линия и сградата от основното застрояване и не покрива калканна стена на заварена или бъдеща сграда или плътна ограда в съседния УПИ, който е собственост на ищцата. Надграждането, изпълнено без строителни книжа не нарушава изискванията на чл.42 ал.2 от ЗУТ. Нарушено е изискването на чл. 148 ал.1 от ЗУТ, според чието определение строежи могат да се извършват само, ако са разрешени от закона.

След извършен оглед в изградената надстройка, вещото лице установява, че в нея саа обособени две помещения. Влизането в едното помещение става директно от входа - снимка 1. Това помещение представлява стая с декоративна преградна стена и видима покривна конструкция - снимка ***. От стаята се влиза в санитарен възел, стените на който са облицовани с фаянсови плочки и в него са монтирани електрически бойлер, тоалетна мивка, комбинирана смесителна батерия с душ/телефон - снимка № 4. В деня на огледа стаята се ползвала за сушене на билки, а санитарният възел се изпалзва за склад.

Стопанската постройка на първия етаж, за която ищцата е да съгласие, в деня на проверката се използва като такава (помещение за нежилищни нужди) и не се констатира смяна на предназначението й.

Югоизточният калкан на изградената надстройка е в равнината на границата между имотите на ищцата и ответниците. Покривните равнини на двускатния покрив не излизат извън равнината на калканната стена и не навлизат във въздушното пространство на имота на ищцата - снимка 2.

По отношение въздействието на надстройката върху имота на ищцата, вещото лице дава следното заключение: Извършеното надстрояване е в посока северозапад от жилищната сграда на ищцата и отстои на 3,75м от западния ъгъл на сградата - приложение № 2. Местоположението на двете сгради не дава възможност на надстройката, изградена в УПИ XIV-1813 да пречи на слънцеогряването върху благоприятните изложения (изток, юг, запад) на жилищната сграда в УПИ XV- 2037, собственост на ищцата - приложение № 2.

Преобладаващите ветрове за района на град Г.Т. са северен - 23,70 % и североизточен - 21,20 % - приложение № 1.

Северният вятър спрямо изградената надстройка е с намалена сила от жилищната сграда на ответниците и създава предпоставка за заснежаване в двора на ответниците вследствие завихряне около югоизточната и югозападната фасади на жилищната сграда на ответниците.

Североизточният вятър е с посока успоредна на имотната граница и не би могъл да предизвика заснежаване в имота на ищцата и по-интензивно отводняване на стопанските постройки, изградени на страничната регулационна линия между УПИ XV-2037 и УПИ XIV-1813 в квартал 46 по плана на град Г.Т. - приложение № 1.

Разстоянието между извършеното надграждане и разликата във височините между него и двуетажната жилищна сграда на ищцата не нарушават естествената циркулация на въздушните маси през всички сезони на годината.

Вещото лице г-жа К. е извършило оглед на обшата стена на регулационната линия от страна на ищцата, точно под постройката на ищцата и под постройката на ответниците. На страничната регулационна линия между УПИ XV-2037 и УПИ XIV-1813 в квартал 46 по плана на град Г.Т. е изградена стена, която разделя постройки от допълващото застрояване в двата имота. Стената е тухлена, измазана и е между стоманобетонови колони и стоманобетонова плоча. От станата на ищцата стената има пукнатини по мазилката, които не са конструктивни и са зацапани с прах т.е. не са действащи - снимки 11 и 12. По стоманобетоновите колони и стоманобетоновата плоча няма пукнатини, а само оголени армировки. Срещу пукнатините по мазилката при ищцата няма пукнатини по мазилката на стената и стоманобетоновите колони и плоча при ответниците. Констатираното състояние доказва, че конструкцията на общата стена не е с нарушена (намалена) носимоспособност.

Относно лозовите насаждения в имота на ответника, експертизата се основава на  определението на чл.94 ал.2 на Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, съгласно което, на разстояние 1м от границата между съседни имати могат да се засаждат ниски дървета с височина до 2,50м. Засадените 6 броя лозови насаждения са на границата между двата имота и имат 3 вида корени - повърхностни, росни и стъпални, с обща дълбочина до 1,5-2,0м и ширина до 3,0-4,0м - приложения Ns 3 и 4. Засадените 6 броя лозови насаждения на границата на двата имота са с дълбока коренова система и не са предпоставка за рушене на циментови бордюри, разположени на повърхността на земната кора.

При извършения оглед в.л. К. установява, че  жилището на ищцата има северозападна фасада към имота на ответниците и по фасадата има прозорци с изложение към ответниците.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, с вх.рег. №2402/23.08.2019г. в регистратура на РС-Г.Т.. След порверка на материалите по делото и оглед в имота на ответниците вещото лице дава следното заключение. В имота, с административен адрес гр.Ген.Тошево, ул.”***”***, собственика отглежда 10 кокошки, 13 пилета, 3бр. петлета, порода „Японски” и 3 зай с 19 приплода. Зайците се отглеждат в кафези, кокошките се отглеждат в закрито помещение в собствено оградено място, на циментов под, позволяващ почистване, измиване и дезинфекция. Разположението на отглеждането им не граничи с имота на ищцата. Разстоянито е около 10 метра от съседния имот. Вещото лице е извършило проверка, че според регистъра на БАБХ Г.И.А. е регистриран като собственик на животновъден обект№ 9500-0659, създаден при спазване на закона и е от типа заден двор, при което не се изисква санитарен възел. Счита, че са спазени всички изисквания на Наредба№44 от 20.04.2006г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти. Няма предпоставки за навлизане на фекалии и други нечистотии в имота на ищеца тъй като отпадъците се поставят в найлонови чували и пластмсови контейнери с капак и се извозват регулярно, поради което предпоставки за замърсяване на въздуха няма. В открито заседание вещото лице обяснява, че дворчето на кокошките не стига до порцела на ищеца. Оградено е самото дворче с мрежа, с колове, които са забити в бетона.

По искане на страните са събрани гласни доказателства. Свидетелят В.С.Д.  е служител съм на РУ на МВР гр.Г.Т.„. Познава и двете страни, без родство. През м. месец 2019г. се отзовал с колегата си на получен сигнал, че на ул. „***“ има нарушаване на нощна тишина, блъскане по стената и т.н. Сигналът бил подаден на колегите някъде към 19,40 часа. Основно колегата на свидетеля разговарял със страните, но в последствие му разказал ситуацията. Проверяващите установили, че ответниците подали сигнал, тъй като имали наемател в надстройката, който не може да почива заради шума от работилницата на ищцата. Съседката и ищца в настоящото производство обяснила, че е готвила и е чукала пържолите в работилницата, която граничи с общата стена на съседите.

Свидетелят нееднократно забелязвал автомобил с чужда регистрация пред дома на ответниците, а след извършена проверка се устаноило, че лицето е наемател на ответниците. След време лицето се изместило на друг адрес.

Свидетелят С.К.В, е син на ищцата. Споделя, че отдавна между съседите има проблеми относно шума, относно пристройката, относно филизите на лозите. След изграждане на надстройката се получавали навявания на сняг върху стопанската постройка на ищцата. Свидтелят се качвал да почисти снега, наложило се покрива на постройката им да се подлепи с мушама, защото когато има сняг и лед се образува конденз и започва да капе.  Надстройката преди време се ползвала от наемател. Ответниците имали претенции, че съседите му пречат, когато работят в работилницата. Работилницата се  ползвала за домашни цели, в нея са  поставени дърводелски машини, струг, циркуляр и др. Преди време възрастните съседи живеели в пристройката, а понастоящем последната се ползва от ответниците като кухня, защото в работилницата се чуват да дрънчат чинии. По повод притежавания от свидетеля трактор също възниквали  дрязги. 

Според свидетеляВ, през лятото отглежданите в двора на ответниците животни причинявали неприятни миризми, което осуетявало възможността да отваря прозореца на спалнята си. Освен това животните се пускали до границата на двата имота.

Първоначално пътеката на ищците представлявала насип с тънка замазка от начупени плочки и жилите на лозите започнали да надигат замазката. Свидетелят разровил, сложил скара  залял с бетон пътеката.

Свидетелят Д.С.Х.участвал в ремонта на покрива на надстройката. През 2011-2012г. бил съборен стария покрив. Взело се решение да се надстрои с още два, три реда нагоре с тухли.

Свидетелят Х.е виждал, че зайците на ответника са в клетки, а кокошките в курник с малък двор, който не излиза към имота на ищцата.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна норма на закона , достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост. Ако въпреки извършването на определени действия /бездействия/, правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод, че не винаги всяко „негативно“ от гл.т. на ищеца- собственик действие на ответника препятства упражняването на правото му на собственост.

Тезата на ищцата, че надстройката върху стопанската сграда на ответниците, издигната без необходимите строителни книжа и разрешение на ищцата, съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС , не може да бъде споделено. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието , което препятства упражняване правото на собственост , кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време , изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова , че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Допуснатата и неоспорена по делото техническа експертиза еднозначно отговори отрицателно на твърдението на ищцата за негативни последици от надстрояването, а именно слънцеогряването не е повлияно от надстройката, снегонавявания не са следствие на съществуване на това надстрояване, респективно не е налице повишено оводняване плочата на работилницата, като резултат от надстрояването. Констатираното от вещото лице състояние на общата стена доказва, че конструкцията и не е с нарушена (намалена) носимоспособност заради надстрояването.

Освен това, установи се от експертното заключение, че югоизточният калкан на изградената надстройка е в равнината на границата между имотите на ищцата и ответниците. Покривните равнини на двускатния покрив не излизат извън равнината на калканната стена и не навлизат във въздушното пространство на имота на ищцата.

В допълнение, от събраните по делото гласни доказателства може да се заключи, че към момента на приключване на устните състезания тази надстройка не се ползва за жилище, не се отдава под наем, а в нея се съхраняват вещи. Това влече извода, че от ползването на тази надстройка не се намалява или затруднява работата в работилницата на ищцата. Липсва пряка причинна връзка между съществуването на надстройката сама по себе си дори и като склад и поведението на ответниците да настояват за тишина.

          С оглед на така направените изводи, предявеният негаторен иск относно надстройката подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Ищцовата страна не  доказа и, че с действията си по отглеждане на асмите и тяхното разполагане по границата на двата имота, ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост, тъй като кореновата им система разбива пътеката на ищцовия имот. От показанията на свидетеляВ става ясно, че първоначално пътеката на ищците представлявала насип с тънка замазка от начупени плочки и жилите на лозите започнали да надигат замазката. Всъщност се установи, че към момента на приключване на устните състезания пътеката е бетонирана от свидетеля, като в бетона е заложена и желязна скара. Липсват сведенияь кореновата система на лозите да е деформирала по някакъв начин настоящата бетонова настилка. Вещото лице по допуснатата техническа експертиза също отрича възможността при наличието на дълбоки подпочвени води в района кореновата система на лозовите насаждения по границата да се развиват в хоризонтален ред и да разрушават повърхностната настилка.  При това положение и при липса на доказателства, че посадените лози смущават упражняването на правата на ищеца, то претенцията за преместването или премахването им е неоснователна.

Предявеният иск за прекратяване дейността на ответниците по отглеждане на животни също е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Приетата по делото зооекспертиза установява, че са спазени законовите изисквания за отглеждане на животни в т.нар „заден двор”  и не са налице санитарно хигиенни проблеми в стопанството.

От своя страна по този иск ищцовата страна представи като доказателство показанията на свидетеляВ, който е син на ищцата и твърди, че при отваряне прозореца на спалнята чувства миризма от задния двор на ответниците. Противопоставени представените по този иск доказателства не могат да обосноват у съда категоричен извод за твърдените проблеми, което означава, че ищцовата страна не е провела пряко и пълно доказване на относимите обстоятелства. С оглед на това искът, касаещ отглежданите от ответниците животни също подлежи на отхвърляне.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците  следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 720лева, за които са представени доказателства.

Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Д.В. ЕГН ********** ***, срещу Г.И.А. и М.Д.А.,***, в условията на обективно съединяване, на основание чл. 109 от ЗС искове съдът да осъди ответниците :

1. Да премахнат постройката, надградена върху съществуваща в имота им „стопанска постройка и гараж", изградена в собственото им дворно място съставляващо УПИ XIV1813, квартал 46 по ПУП на гр. Г.Т., находящо се на ул. „ ***„ ***, с площ от 30 кв.м;

2. Да премахнат 6 броя лозови насаждения, намиращи се в дворното им място в непосредствена близост до регулационната граница между УПИ XV- 2037 в кв. 46 и УПИ XIV- 1813, кв. 46 по ПУП на гр. Г.Т.;

3. Да преустановят дейността си по отглеждане на животни в имота си гр. Г.Т., ул. „ *** „ ***.

ОСЪЖДА Я.Д.В. ЕГН ********** ***, да заплати на Г.И.А. и М.Д.А.,***, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

                

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :.............................