Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІІ “Г”
състав, на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар И.К.,
като разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 4220 по описа за
2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1046663/18.11.2014
г. на Д.А.Ш. – в лично качество, както и като настойник на Р.А.Ш., и двамата
ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. Л.С., срещу Решение от 18.09.2014
г. по гр.д. № 62123/2012 г. на СРС, 120-ти състав, в частта с която е признато
за установено, че Д. и Р. Ш. дължат на „Т.С.“ ЕАД, всеки от тях сумата от по 2 478,88 лв., от които 2 149,65
лв. - главница за доставена топлинна енергия за период м.09.2009 г. до
м.04.2012 г., за имот с аб. № 98466, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.10.2012 г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата
329,23 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.10.2009 г.
до 27.08.2012 г.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение, което въззивникът счита за
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се,
че на мястото на първоначалните ответници са конституирани настоящите
въззивници, като Д.Ш. изрично бил направил искане за прекратяване на
производството спрямо него, тъй като е направил изявление за заявен отказ от
наследството на двамата наследодатели. От друга страна вторият конституиран
като ответник – Р.Ш. бил поставен под пълно запрещение и като недееспособен
същият не е приел наследсвтото под опис, поради което не е придобил права и
задължения по наследяване. Отделно от това са релевирани и възражения по
съществото на спора, като дължимостта на процесните суми се оспорва чрез
оспорване на представените от ищеца писмени доказателства – договор за
извършване на услугата за дялово разпределение сключен с „Т.С.“ ЕООД, протокола
на общото събрание на етажните собственици на вх. „В“ от бл. 47-48, като
приложеният от 09.09.2002 г. се отнасял до други входове на жилищния блок. Не
били представени от ищеца и издадените фактури за процесното задължение, поради
което не можело да се установи дали същите съдържат всички необходими реквизити
по ЗСч. Моли за отмяна на решението, като вместо това иска предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
В съдебно заседание проведено на 16.06.2015
г. процесуалният представител на въззивниците сочи, че изцяло липсва
наследяване на права от страна на конституираните наследници, като Р.Ш. не е
приел наследството по опис, а Д.Ш. е направил отказ изцяло от наследството и на
двамата наследодатели.
В проведеното съдебно заседание не се явява
представител на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
С определение от 29.01.2016 г. съдът е
отменил определението с което е дадено ход на делото по същество и е указал на Р.Ш.,
чрез настойника му Д.Ш., в едноседмичен срок да заяви дали е приел по опис
наследството на родителите си. В изпълнение на така дадените указания е
депозирана молба от процесуалния представител на въззивниците в която се сочи,
че Р.Ш. не е приел наследството на родителите си по опис, нито сам, нито чрез
настойника си Д.Ш..
В съдебно заседание проведено на 07.06.2016
г. съдът е дал едномесечен срок на страната да заяви изрично дали приема или
прави отказ от наследството на Д. Ш. и Д.Ш.. В тази връзка е депозирана молба
от 12.05.2016 г. с която отново се посочва, че Р.Ш. не е приел наследството,
както и че същото се състои единствено от задължения, поради което не би било в
интерес на запретеното лице да приеме наследството на родителите си.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор
в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.
Досежно правилността му, настоящият въззивен състав намира наведените от
ответника с въззивната му жалба доводи за основателни.
Предмет на настоящото производство е първоинстанционното решение в частта с
която е признато за установено че Р.А.Ш., действащ чрез неговия настойник Д.А.Ш.
и Д.А.Ш., в качеството им на наследници по закон на А.Д. Ш. и Д.Д.Ш., дължат на
„Т.С.” ЕАД, всеки от тях сума в размер на по 2 478,88 лв., от които 2 149,65
лв. – главница за доставена в периода от м.09.2009 г. до м.04.2012 г. топлинна
енергия в имот с аб. № 98466, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.10.2012 г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата от 329,23 лв. –
лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.10.2009 г. до
27.08.2012 г. В останалата (отхвърлителна) част решението е необжалвано, поради
което е влязло в сила.
Не е било спорно по делото, че през процесния период първоначалните
ответници – А. и Д. Ш. са имали качеството на вещни ползватели на апартамент № 41,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********, аб. № 98466, което се установява и от
приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот при условията на
запазено право на ползване с № 47, том I, рег. № 1149, дело № 42/2006 г.
Посредством посочената сделка собствеността върху апартамента е прехвърлена с donandi
causa на Д.Ш., като дарителите са запазили пожизнено
ограничено вещно право на ползване върху
целия даряван недвижим имот.
Сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната
мрежа. С оглед на това и във връзка с
претенция за натрупани задължения ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу Д.Д.Ш. и А.Д. Ш.. Въз
основа на него с разпореждане от 17.10.2012 г. на СРС, 3-то г.о., 86- ти състав
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с длъжници Д. Ш. и А. Ш..
Последните двама са депозирали възражение по реда на чл. 415 ГПК в срок, поради
което е след указания на съда, „Т.С.“ ЕАД е депозирало искова молба по реда на
чл. 422 ГПК. Във връзка с която е инициирано настоящото производство.
В качеството им на вещни ползватели на топлоснабден имот, ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 42 ДР ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г., отменен с ДВ бр. 54/2012 г.,
но в сила за част от процесния период), респ. битови клиенти по смисъла на § 1,
т. 2а ДР ЗЕ.
В хода на производството, а именно след подаване на отговор на исковата
молба и двамата ответници са починали. В тази връзка съдът служебно е изискал
справки за гражданско състояние и информация относно законните им наследници и
техните адреси за призоваване. От приложените по делото удостоверения за
наследници се установява, че наследници по закона на двамата ответници са Р.А.Ш.
и Д.А.Ш., поради което и на основание чл. 227 ГПК същите са конституирани като
ответници в процеса и производството е продължило срещу тях.
В случая правното основание въз основа на което се претендира процесното
вземане е наследственото правоотношение. Конституираните ответници следва да
бъдат универсални правоприемници на първоначалните ответници по делото и именно
в това си качество - процесуални субституенти в
настоящия процес. Основателността на претенцията се подчинява единствено
на факта дали последните са приели наследството на своите наследодатели като
единство от права, задължения и фактически отношения, в което именно се включва
и процесното вземане на „Т.С.“ АД.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да
бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от
вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия - чл.
49 ЗН и има обратно действие - от датата на откриване на
наследството. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена
възможност съгласно чл. 51 ЗН, всеки заинтересован да поиска от районния съд да
бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от
него, като за целта се развива охранително производство съгласно цитираната
разпоредба. На следващо място законът предвижда възможност, при вече „висящо“
производство срещу наследник (какъвто е настоящия случай), с оглед процесуална
икономия, фактът на приемане, съответно отказ от наследство да бъде установен в
същото, а не в отделно производство. За целта е необходимо искане в този смисъл
от заинтересованото лице (кредитор), а съдът дава на призования към наследяване,
който има процесуално качество на страна в процеса, подходящ срок в който да
заяви изрично волята си по приемане на наследството. В настоящия случай, в хода
на първоинстанционното производство по отношение на ответника Д.А.Ш., нужда от
определяне на срок за приемане не е била налице, тъй като същият е присъствал
лично в съдебно заседание проведено на 01.04.2014 г., в което неговият
процесуален представител е завил, че А. Ш. е направил отказ от наследството на
родителите си и е поискал „заличаване“ на посочения ответник. Поискан е срок за
представяне на доказателства за сочения отказ. Такива не са представени, но
същите не са необходими, тъй като в случая е налице имплицитно изявление за
отказ от приемане на наследството, който сам по себе си представлява манифестиране
на воля в тази посока и подлежи на вписване в специалната книга на съда.
Доказателства за изрично предприети такива действия са представени в хода на въззивното
производство – 2 бр. удостоверения за вписан отказ от страна на Д.А.Ш. по
приемане на наследството на наследодателя му А.Д. Ш. и съответно на Д.Д.Ш.. Ако
насрещната страна счита, че вече е налице предходно изявление в обратен смисъл
(по приемане – изрично или с конклудентни действия), поради което отказът се
явява недействителен, кредиторът не разполага с възможността по чл. 51 ЗН. За
защита на правата си в този случай той може единствено да предяви установителен
иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен (Решение
№ 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК).
По отношение на втория ответник – Р.А.Ш., то от представеното по делото удостоверение
от Столична община-район „Изгрев“, се установява, че същият е поставен под
пълно запрещение и като недееспособен се представлява от назначения му
настойник – Д.А.Ш.. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН
недееспособните приемат наследството само по опис. Касае се до приложение на
императивна правна норма, като съдът е бил длъжен да даде указания на ответника
да заяви при условията на чл. 51, ал. 1, изр. второ ЗН, дали приема наследството
и да предприеме действия по приемане под опис, в който смисъл е задължителната
съдебна практика постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 139 от
24.06.2013 г. на ВКС, по гр.д. № 50/2013 г., II г.о., ГК и др. Това не е
сторено от първостепенния съд, но настоящата инстанция, като такава по същество
е предприела действия в този смисъл. С определение от 29.01.2016 г. са дадени
указания на Р.А.Ш., чрез настойника му Д.А.Ш. да заяви дали е приел по опис
наследството на родителите си. В изпълнение на така дадените указания е
депозирана молба от процесуалния представител на двамата ответници, в която се
сочи, че недееспособният не е приел наследството, сам или чрез назначения му
настойник. При тези факти с протоколно определение от 12.04.2016 г. настоящият
съдебен състав е дал едномесечен срок на страната да заяви изрично приема ли,
или прави отказ от наследството на Д. Ш. и А. Ш.. В посочения срок е депозирана
молба с която се сочи, че не е налично каквото и да е имущество или други
активи в патримониума на наследодателите, а съществуват само задължения, поради
което приемането на наследството не е в интерес на недееспособното лице. С
оглед на това отново се заявява, че наследството не е прието, като такова
приемане не е направено и в посочения от съда срок.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения е необходимо те да са приели наследството по един от начините посочени
в чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов
длъжник отговоря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследникът е приел наследството на длъжника по някой от посочените начини,
като приемането на наследството по опис установено в разпоредбата на чл. 61,
ал. 2 ЗН има защитна функция - да ограничи отговорността на недееспособните
лица за задължения на неговия наследодател до размера на полученото наследство,
поради което докато са недееспособни те приемат наследството само по опис.
Към настоящия момент Р. Пашов не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като не е приел наследството по опис по реда на чл. 61, ал.
2 ЗН, поради което и предвид правилата уредени в гл. IV от Закона за
наследството, следва да се счита, че е налице отказ от приемане на
наследството.
Имайки предвид всичко изложено по-горе настоящата инстанция намира, че
двамата ответници – Д. и Р. Ш. нямат качеството на правоприемници на починалите
в хода на процеса първоначални ответници, по смисъла на чл. 227 ГПК. Следва да
се призоват наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на законните
наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата. Първоинстанционният
съд е постановил съдебен акт при на ненадлежни страни в процеса, което води до
недопустимост на решение и същото следва да бъде обезсилено в обжалваната част,
а делото върнато за разглеждане от СРС при участие на надлежни страни.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 18.09.2014 г. по гр. дело № 62123/2012 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 120-ти състав, в частта с която е признато за установено, че Д. и Р. Ш. дължат
на „Т.С.“ ЕАД, всеки от тях сумата от по 2 478,88 лв., от които 2 149,65 лв. -
главница за доставена топлинна енергия за период м.09.2009 г. до м.04.2012 г.,
за имот с аб. № 98466, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.10.2012 г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата 329,23 лв. –
лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.10.2009 г. до
27.08.2012 г.
ВРЪЩА делото на СРС за извършване на необходимите съдопроизводствени действия.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.