Р Е Ш Е Н И Е
№ 153 / 12.7.2018г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....476....по описа за............2017…...............година
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на Община Сунгурларе представлявано от кмета на общината инж. В.П.
*** нейния процесуален представител адв. С. Гонкова – Трайкова е предявила иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против Г.С.К. с който моли съда да
постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника Г.С.К.,
че същият дължи на ищеца Община Карнобат парична сума - главница в размер на сумата от 47719,53 лв., представляваща
причинена вреда от незаконосъобразно изразходвани и отчетени
суми по служебни аванси, както и паричната сума от 12 398
лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на
причиняването на вредата до 06.10.2016 година, както и законна лихва върху главницата начиная от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на КРС –
25.01.2017 година до окончателното изплащане на горепосочената главница, които суми са
установени с акт за начет №
11-04-23 от 12.10.2016 година и
заключение от 16.11.2016 година на Агенция
за държавна финансова инспекция и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 42 от
26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на Районен съд Карнобат. Освен
това ищецът посочен по-горе моли съда да постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати и
направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява неговия процесуален
представител, който поддържа така предявените от него искове и моли тяхното уважаване ,
ведно с всички законни последици от това.
Ответникът в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор на исковата молба с която
са предявени горепосочените установителни искове срещу
него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия
отговор счита предявените искове за
неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло като такив.
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове, че същите се явяват неоснователни и моли съдът да
ги отхвърли изцяло, ведно с всички последици от това.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосочените
предявени от ищеца Община Сунгурларе искове се явяват по своята същност
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.С.К.
съществуването в полза на ищеца Община
Сунгурларе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице
валидно твърдяното правоотношение между тях, респ. ответника да е бил кмет на
Община Сунгурларе, ответникът като страна по това валидно правоотношение –да е извършил
действия с което да е увредил ищцовата страна с паричните суми, които се
твърдят, респ. да не е изпълнил дължимите се от него задължения като кмет на
Община Сунгурларе през този период, като страна по това правоотношение да е
действал умишлено недобросъвестно и да е използвал същите процесни суми в
противоречие на закона, като е нанесъл вреда на Община Сунгурларе и затова в полза на ищеца Община Сунгурларе да
е възникнало правото да иска тяхното репариране в претендирания за установяване
размер и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение на парично
задължение.
Видно от
представените по делото писмени доказателства е, че срещу ответника Г.С.К. в
качеството му на кмет на Община Сунгурларе за посочения процесен период от
01.01.2012 г. до 09.11.2015 г. е съставен акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016
г., който акт е съставен при извършената финансова инспекция при Община
Сунгурларе по заповед на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция
при Министерството на финансите за получени от ответника Г.К. служебни аванси
за горепосочения период от 01.01.2012 г. до 09.11.2015 г. и респ. извършени
проверки за това дали същите са законосъобразни, респ. дали са документално
обосновани във връзка с тяхното получаване, разходване и отчитане, като в същия
акт за начет е установено, че ответника Г.С.К. *** от незаконосъобразно
изразходвани и отчетени суми по служебни аванси в размер на 47719,53 лв. в това
число сумата 40056,53 лв. за алкохол и сумата от 7663 лв. за материали и
услуги, като се твърди при проверка на първичните счетоводни документи
/авансови отчети и фактури/ за посочения период, че закупения алкохол не е
изразходван за представителни цели по смисъла на чл. 62 ал.1 от ППЗДДС, тъй
като не е доказана и необходимостта от закупуването му, а отделно по отношение
на закупените материали и платени услуги няма приложени документи, доказващи
потребността от същите направени разходи за тях. По този начин се твърди, че
имуществена отговорност за причинените вреди носи ответника К. на основание чл.
23 т.1 и т. 4 от ЗДФИ, тъй като горепосочения проверяван период ответника е бил
кмет на Община Сунгурларе и по този начин е притежавал всички права ,задължения
и отговорности свързани с получаване, съхранение, разходване и отчитане на
имуществото на общината и такива по неговото управление разпореждания, като в
същия акт за начет е установено, че ответника в качеството му на съответно
длъжностно лице и причинител на вредите дължи на Община Сунгурларе и законната
лихва от деня на причиняването й до 06.10.2016 г. в размер на сумата от 12398,29
лв., както и законна лихва до окончателното изплащане на вредата на основание
чл. 26 от ЗДФИ, които горепосочени констатации се потвърждават и със
заключението към същия акт за начет от 16.11.2016 г., който се явява неразделна
част от акта за начет, съгласно разпоредбите на чл. 47 ал. 4 от ППЗДФИ и понеже
до настоящия момент длъжника не е предприел действия за доброволното му
погасяване на задълженията към Община Сунгурларе , изразяващи се в
горепосочените остойностени вреди и затова се и претендират горепосочените за
установяване суми ведно с всички законни последици от това.
Затова понеже
ищцовата страна твърди, че тъй като по този начин е било увредено и респ. е
получило правата на кредитор спрямо ответника с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми, респ. ищецът Община Сунгурларе е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 72/2017
г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 42 от 26.1.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК –
горепосочения акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 г. ан Агенцията за държавна
финансова инспекция със заключение към него от 16.11.2016 г. с която Районен
съд Карнобат е разпоредил длъжникът Г.С.К. да заплати на кредитора - Община Сунгурларе горепосочените си
задължения посочени в диспозитива на
исковата молба, а именно: сумата 47719.53 лева (четиридесет и седем
хиляди седемстотин и деветнадесет лева и
петдесет и три ст.)лева,представляваща незаконосъобразно изразходвани и
отчетени суми по служебни аванси,въз основа на което е бил съставен на същия и
акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 година на Агенция за държавна финансова
инспекция със заключение от 16.11.2016 година,сумата 12398.29(дванадесет хиляди
триста деветдесет и осем лева и двадесет и девет ст.),представляваща лихва за
времето от 09.11.2015 година-датата на причиняване на вредата,до 06.10.2016 година,както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
25.01.2017 година до окончателното
изплащане на вземането,както и направените разноски по делото в размер на 2920.48 (две хиляди деветстотин и двадесет лева и четиридесет и осем
ст.)лева.
Видно от
приложените към исковата молба и ч.гр.д.№ 72/2017 г. писмени доказателства,
което се признава и от страните по делото е че през проверявания период от
01.01.2011 г. до 09.11.2015 г. ответникът Г.С.К. е заемал длъжността кмет на
община Сунгурларе, което се установява с удостоверения № 651 от 05.11.2007 г. и
№ 1 от 24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия при Община Сунгурларе с
която последната е удостоверила, че ответникът Г.К. е избран за кмет на изборите
произведени на 04.112007 г. и 23.10.2011 г., като с обявяването на ответника за
избран като кмет на Община Сунгурларе е възникнало и трудовото правоотношение
между Г.К. *** по смисъла на чл. 86 ал.1 от КТ, като през посочения проверяван
период ответника Г.С.К. е заемал и изпълнявал длъжността кмет на община
Сунгурларе докато с акт за прекратяване № 0000064 от 09.11.2015 г. издаден от
Общински съвет Сунгурларе на основание чл. 337 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ответника К. ***. Видно от представените споразумения към
исковата молба, респ. доказателствата приложени към исковата молба и
заповедното производство е че като такъв ответникът е получавал месечни трудови
възнаграждения.Следователно съдът приема , че през процесния горепосочен период
, посочен като такъв и в акта за начет ответника Г.К. е бил свързан със
съответно трудово правоотношение с ищцовата община Сунгурларе , като е бил Кмет
на Община Сунгурларе и затова съдът намира , че спрямо него е налице първата
императивна предпоставка за предявяване и уважаване на настоящия респ.
настоящите установителни искове по чл.422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК .
Същия като кмет на Община Сунгурларе, съгласно чл. 44 ал.1 от ЗМСМА е имал
следните правомощия – да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, да
насочва и координира дейността на изпълнителните органи, да назначава и
освобождава от длъжност заместник кметовете на общината кметските наместници, ръководителите
на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в
общинската администрация, да налага предвидените от закона дисциплинарни
наказания, да организира изпълнението на общинския бюджет, да организира
изпълнението на дългосрочните програми, да организира изпълнението на актовете
на общинския съвет и да внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два
пъти годишно, да организира изпълнението на задачите, които произтичат от
законите от актовете на президента на Републиката и Министерския съвет, да
възлага изпълнението на своите функции на кметствата и районите, да координира
и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното
изпълнение, като същият е бил задължен да изпълнява общинския бюджет, което е
негово основно задължение, включително и чрез помощта на кметовете на кметства,
райони и чрез ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския
бюджет. Кметът на общината е задължен да осъществява отговорност за
изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол в
общината при спазване на принципите на закона, като на основание чл. 2 ал.2 т.
3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е посочено ,
че Община Сунгурларе е организация от публичния сектор и като ръководител на
същата на основание чл. 3 ал. 1 от ЗФУКПС кметът на общината е отговорен за
осъществяването на финансовото управление и контрол във всички ръководени от
него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите на
законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. Същият кмет на
Община Сунгурларе на основание чл. 6 ал.1 от ЗФУКПС е бил длъжен да управлява
публичните средства на общината по законосъобразен, икономичен, ефикасен и
ефективен начин, спазвайки принципите за добро финансово управление,
законосъобразност и прозрачност, като кметът на общината на основание чл. 10
ал.1 от ЗФУКПС осъществява финансовото управление и контрол на този бюджет,
респ. на средствата на Община Сунгурларе, като по този начин същият е отговорен
да изразходва така средствата на Община Сунгурларе, че финансовите рискове да
бъдат ограничени и то в допустимите им граници, които следва да бъдат
определени в процеса на определение на риска, както и осъществяването на
контролни дейности върху това, които включват процедури и правила , подробно
изписани в чл. 13 ал.3 от ЗФУКПС, включително и системата за двоен подпис,
която не разрешава поемане на финансово задължение или извършване на плащане,
което да се извършва без подписите на ръководителя на Община Сунгурларе – кметът
на Община Сунгурларе и съответното лице, отговорно за счетоводните записвания,
а именно главния счетоводител на Община Сунгурларе. По този начин съдът намира,
че ответникът Г.С.К. *** имал всички права , задължения и отговорности свързани
с получаване, съхранение, разходване и отчитане на имущество на Община
Сунгурларе и такива по неговото управление разпореждания, като същият на
основание чл. 23 т.1 и т. 4 от ЗДФИ може да бъде привличан към имуществена
отговорност при нанасяне на вреди във връзка с получаване, съхранение,
разходване и отчитане на имущество на Общината както и с неговото управление и
разпореждане.
Видно от приетия като доказателство по делото
акт за начет е че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. ответникът К. се
е разпоредил да му се изплатят от касата на Община Сунгурларе парични средства
с 62 броя разходни касови ордери под формата на служебни аванси на обща
стойност 37672,28 лв. като на всеки разходен касов ордер същият се е подписал
като получател. Видно от същия е, че през същия период ответникът К. не е отчел
и не е възстановил в касата получените от него пари под формата на служебни
аванси в изискуемият се 3-дневен срок, като към 31.12.2012 г. общата сума на
невъзстановените от кмета суми в касата на общината е 18443,03 лв. с които пари
лицето на практика безлихвено се е кредитирало. За същата година в авансов
отчет № 191 от 28.12.2012 г. ответника е представил документи за извършени
разходи на обща стойност 13923,77 лв. от които: материали и услуги по 12
фактури за сумата от 8839,60 лв. в т.ч. за медицински изделия – заключващ винт,
бедрен пирон, трохантерен винт и заключващ винт по фактура № 023190 от
09.04.2012 г. на стойност 1570 лв. на името на Зелиха Байрям Дерменджи, но по
отношение на същата е установено , че лицето не е служител на Община Сунгурларе
и Общински съвет на Община Сунгурларе не е вземал решение за отпускане на
средства в горепосочения размер за даване помощ чрез закупуване на медицинските
горепосочени изделия на лицето Зелиха Дерменджи, както и че в бюджета на Община
Сунгурларе не са утвърждавани средства за тези цели видно от представения
протокол № 5 от 16.02.12 г. от заседание на Общински съвет на Община Сунгурларе
за приемане на бюджета на Община Сунгурларе за 2012 г. Отчетени са автомобилни
гуми по фактура 7447 от 12.12.2012 г. на 4 броя автомобилни гуми на стойност
2080 лв. като на гърба на същата фактура е било декларирано, че гумите са за
колата Фолксваген фаетон на областния управител на Област Бургас, но в общината
няма документи включително протокол за приемане и предаване на гумите или
водене на каквато и да е кореспонденция между двете институции, които да
удостоверяват че такива гуми са били поискани и предадени на Областна
администрация Бургас, като по отношение на същата сума е че Общински съвет
Сунгурларе не е взел решение за отпускане на тези средства за закупуване на
автомобилните гуми. Видно от отчитането на същите разходи е , че същите не са
отчетени от дадените средства за представителни разходи на кмета на Община
Сунгурларе за 2012 г., които са в размер на 15000 лв. и които е можело да бъдат
отчетени като такива дори при известно нарушение на закона. Напротив за същата
година със същите разходни касови ордери е закупен алкохол на стойност 2122,22
лв. За периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. ответникът Г.К. е разпоредил
да му се изплатят от касата на Община Сунгурларе 57 разходни касови ордера за
парични средства под формата на получени служебни аванси на обща стойност 48025
лв., като на всеки разходен касов ордер същият се е подписал като получател.
Към 31.12.2013 г. същият ответник е възстановил изразходвани суми в касата на
обща стойност 18822,09 лв. като към последната дата на същата година същият не е
възстановил в касата на Община Сунгурларе получени от него суми в брой на
общата сума от 28202,91 лв. За същите суми същият не е представил нужните
оправдателни документи, както и не е представил доказателства за тяхното
законосъобразно разходване и респ. и отчитане включително и о авансов отчет №
36 от 29.03.2013 г. с които е отчетен служебен аванс за сумата от 1360 лв.
която е за отпускане на еднократна финансова помощ на Диляна Ботева от бюджета
на общинската администрация за закупуване на посочен лекарствен препарат, тъй
като същото лице не е служител на Община Сунгурларе и разходите за този
медикамент Симдакс не са отчетени по счетоводна сметка за представителни
разходи на кмета на Община Сунгурларе, които за 2013 г. са в размер на 20000
лв. Това е така, тъй като общински съвет Сунгурларе не е взел решение за
отпускане на помощта за животоспасяващото лечение за въпросния медикамент
Симдакс на лицето Диляна Ботева, както и че посочените средства не са заделени
от представителните разходи на ответника за същата година посочена по –горе. Видно
от заключението на вещото лице К.Д.А. по назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза, което заключение като неоспорено от страните по делото
съдът е приел като абсолютно доказателство е , че през същата година ответника
е закупил незаконосъобразно алкохол на обща стойност 463 лв., което не е
отразен като такъв по неговите представителни разходи за същата година, респ.
не са посочени никакви доказателства за нуждата от извършените разходи по
останалите 19822,09 лв. Видно от същия акт за начет е че в периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. ответника в качеството му на кмет на Община
Сунгурларе срещу подпис е получил от касата по 91 броя разходни касови ордери
парични средства под формата на аванси на обща стойност 134443,98 лв., като към
31.12.2014 г. общата невъзстановена сума от ответника в касата на Община
Сунгурларе е на стойност 46623,65 лв., като за нея същият не е посочил
документи установяващи законността на извършените разходи за тази сума, респ.
същият се е обогатил с нея, респ. същият се е кредитирал безлихвено със същата
сума. Видно от заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза е че за същата 2014 г. същият е закупил с получените от
него парични средства по разходни касови ордери алкохол на стойност 31066,10
лв. Видно от същия акт за начет е че за периода от 01.01.2015 г. до 09.11.2015
г. ответника К. срещу подпис е получил по 67 броя разходни касови ордери
парични средства под формата на аванси на обща стойност 40116,91 лв.,като през
същия период е закупил алкохол на стойност 6405,14 лв. видно от заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, като през
същият период е възстановил в касата с приходни касови ордери общата сума на
стойност 86667,67 лв., като по този начин ответника К. е следвало да възстанови
по 34 броя авансови отчети, тъй като е представил документи за неоснователно
извършени разходи от бюджета на общината на обща стойност 47719,53 лв., както
следва: по авансов отчет № 191 от 28.12.2012 г. за сумата от 5772,29 лв. от
закупени медицински изделия, автомобилни гуми и алкохол, по авансов отчет № 36
от 29.03.2013 г. за сумата от 1360 лв. за закупен медикамент, по авансов отчет
№ 64 от 31.05.2013 г. за сумата от 1950 лв. за извършена услуга, по авансов
отчет № 103 от 30.07.2013 г. за сумата от 500 лв. за извършена услуга, по
авансов отчет № 132 от 04.11.2013 г. за сумата 94 лв. за закупен алкохол, по
авансов отчет № 142 от 29.11.2013 г. за сумата 369 лв. за закупен алкохол, по
авансов отчет № 4 от 31.01.2014 г. за сумата от 5842,10 лв. за закупен алкохол,
по авансов отчет № 13 от 28.02.2014 г. за сумата 5331 лв. за закупен алкохол,
по авансов отчет № 26 от 19.03.2014 г. за сумата от 4062 лв. за закупен
алкохол, по авансов отчет № 42 от 02.04.2014 г. за сумата 203 лв. за закупени
материали, по авансов отчет № 49 от 02.04.2014 г. за сумата от 8084,50 лв. за
закупен алкохол, по авансов отчет № 62 от 30.06.2014 г. за сумата 162 лв. за
закупен алкохол, по авансов отчет № 80 от 31.08.2014 г. за сумата от 970 лв. за
закупен алкохол, по авансов отчет № 82 от 30.09.2014 г. за сумата от 1497 лв.
за закупен алкохол , по авансов отчет № 92 от 30.09.2014 г. за сумата 199 лв.
за закупен алкохол, по авансов отчет № 96 от 31.10.2014 г. за сумата 255 лв. за
закупен алкохол, по авансов отчет № 101 от 30.11.2014 г. за сумата от 300 лв.
за закупен алкохол, по авансов отчет № 105 от 30.11.2014 г. за сумата от 348
лв. за закупен алкохол, по авансов отчет № 106 от 30.12.2014 г. за сумата от
1060 лв. за закупен алкохол, по авансов отчет № 109 от 30.12.2014 г. за сумата
от 857,50 лв. за закупен алкохол, по авансов отчет № 110 от 30.12.2014 г. за
сумата 1416 лв. за закупен алкохол, по авансов отчет № 116 от 30.12.2014 г. за
сумата от 457 лв. за закупен алкохол, по авансов отчет № 119 от 30.12.2014 г.
за сумата 225 лв.за закупен алкохол, по авансов отчет № 1 от м.01.2015 г. за сумата от 375 лв. за закупен алкохол, по финансов
отчет № 6 от м.01.2015 г. за сумата от 288 лв. за закупен алкохол, по финансов
отчет № 7 от м.02.2015 г. за сумата от 409,80 лв. за закупен алкохол, по
финансов отчет № 9 от м.02.2015 г. за сумата 975 лв. за закупен алкохол, по
финансов отчет № 10 м.02.2015 г. за сумата от 197,50 лв., по финансов отчет №
20 от м.04.2015 г. за сумата от 102 лв. за закупен алкохол, по финансов отчет №
24 от м.05.2015 г. за сумата от 2129 лв. за закупен алкохол, по финансов отчет
№ 35 от м.07.2015 г. за сумата 999 лв. за закупен алкохол, финансов отчет № 40
от м.07.2015 г. за сумата от 67 лв. за закупен алкохол, финансов отчет № 46 от
м.07.2015 г. за сумата от 718,84 лв. за закупен алкохол, по финансов отчет № 50
от м.07.2015 г. за сумата от 144 лв. за закупен алкохол. Като подотчетно лице
ответникът К. не е представил редовни разходно оправдателни документи към
посочените авансови отчети, които да доказват извършени разходи за нуждите на
Общината, няма законови права лично да се разпорежда с бюджетните средства и да
ги разходва за други цели, като за горепосочения процесен период по съответните
счетоводни документи фактури и финансови отчети се установиха неправомерни
извършените разходи от Г.С.К. в качеството му на бивш кмет на Община
Сунгурларе, който неоснователно е закупил материални запаси и е извършил услуги
от бюджетни средства на Общината на обща стойност 47719,53 лв. в това число
алкохолни напитки на стойност 40056,33 лв., без доказателства за каква цел и
предназначение са използвани, материали и услуги на стойност 7663 лв. без решение
на общинския съвет за тяхното закупуване и извършване с която сума ответникът е
нанесъл вреда на Община Сунгурларе в размер на сумата от 47719,53 лв., която
същият дължи връщане на Община Сунгурларе.Това е така тъй като предоставянето на процесните служебни аванси е по разпореждане на самия ответник в
качеството му на Кмет на Община Сунгурларе , като разходните касови ордери за фактическтото предоставяне на средствата са подписани
лично от него като получател , като освен това използвайки качеството
си на Кмет на Община Сунгурларе същият е получил паричните средства по тях
под формата на аванси в лично
качество. Като подотчетно лице ответника действайки в качеството му на Кмет
на Община Сунгурларе е извършил и лично е отчел горепосочените разходи на общински парични
средства с ясното съзнание, че тези разходи
не са в полза и интерес на Община
Сунгурларе и са без доказани потребности
за тяхното извършване .Същият ответник е знаел , за предназначението респ. целта на тези отпуснати средства по служебни аванси и
че те са изцяло за задоволяване на
нуждите на Община Сунгурларе и че трябва
да се разходват изцяло само за покриването на тези нужди. Следователно съдът
намира, че ответника К. е
предвиждал вредоносните последици от действията си изразяващи се в изразходването на получените от него парични
суми собственост на Община Сунгурларе , за заплащане на стоки , респ. материали или услуги , което не са
свързани с дейността на Община
Сунгурларе- такива се явяват закупените многобройни бутилки с алкохол и разходването им за незнайни цели без да са
получили одобрение от Общински съвет Сунгурларе. По този начин ответника К.
действайки като ръководител на Община Сунгурларе не е изпълнил своите задължения да осъществява всички свои действия спазвайки принципите на добро финансова управление ,
законосъобразност и прозрачност и като е действал незаконосъобразно в тези
случаи не е управлявал поверените му
публични средства на Община Сунгурларе
по законосъобразен , икономичен, ефикасен и ефективен начин , а е действал в нарушение на ЗМСМА и чл. 6
ал.1 от ЗФУКПС. Тъй като
разходването на сумите по
служебно получените от ответника
служебни аванси е извършено лично
от него в качеството му на Кмет на
Община Сунгурларе , който не е имал право да се разпорежда самостоятелно по този начин с тези средства от общинския бюджет , но като го е направил и
е изразходвал с тези средства по напълно незаконосъобразен начин , то той е
действал умишлено и умишлено е причинил
вреда на Община Сунгурларе за
което следва да носи пълна имуществена отговорност
на основание чл. 21 ал.1
във вр. с чл. 23 от ЗДФИ . По този начин вследствие на неправомерно
респ. незаконно разходените от ответника
парични средства собственост на Община Сунгурларе на стойност 47 719, 53 лв. в това число за алкохол – сумата от 40056, 53
лв. и за материали и услуги - сумата от
7 663 лв. са осчетоводени в съответни счетоводни сметки различни от тази
за представителни нужди на ответника за процесния период и по този начин неоснователно са били увеличени разходите за издръжка на
общината през 2012 г. , 2013 година , 2014 година и 2015 година
както следва – за 2012 година – със сумата от 5772, 29 лв. , за 2013
година – със сумата от 4 273 лв. ,
за 2014 година – със сумата от 31 269, 10 лв. и за 2015 година – със сумата от 6 405,
14 лв. , била е нанесена вреда на Община
Сунгурларе с тези суми тъй като
ответника е знаел, че същите са в
интерес на община Сунгурларе , нито са
за представителни цели , което показва респ. доказва по един несъмнен е
безспорен начин, че ответника е действал умишлено тъй като противоправно причинената вреда ,
установена при извършената финансова инспекция на Община Сунгурларе е в пряко и непосредствена последица от виновното поведение на ответника К. който
е разходвал напълно незаконосъобразно и в негова полза същите суми в противоречие- тъй като отпускането ,
разходването и отчитането на служебните аванси е ставало с негово участие и по негово искане
, като това е противоречало на
нормативните актове свързани с
финансовата дисциплина - ЗФУКПС , ЗОБ ,
ЗМСМА , както и с общата забрана по чл.
45 от ЗЗД да не се вреди другиму. Горепосочените така посочени констатации на съда не се
опровергават от никакви доказателства по делото , включително и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели тъй като същите свидетелстват за
посочените от съда факти и свързаните с тях отпускане на парични средства за
подпомагане , но отпуснати парични средства дори да са направени от висока доза
хуманност не са направени по установения
от законите ред и в съответствие с решения на Общински съвет Сунгурларе , което
по този начин прави незаконносъобразни
отпуснатите за тях парични средства.- включително и за лечението на
лицата Зелиха Байрям Дерменджи и Диляна
Колева Ботева , както и че те не са направени за представителни или развлекателни цели по
смисъла на чл. 62 ал.1 от ППЗДДС.
Следователно въз
основа на гореизложеното от настоящия съд за което са представени многобройни
писмени доказателства които ответника не е оспорил по какъвто и да е начин,
както и въз основа на разпоредбата на чл. 22 ал.5 от Закона за държавната
финансова инспекция , че констатациите в акта за начет се явяват истински до
доказване на противното , а доказателства за тяхната неистинност не бяха
приложени , съдът намира, че констатациите в акт за начет за истински и
ответника е причинил процесната вреда на Община Сунгурларе в размер на сумите
посочени и искани за установяване , а именно: сумата 47719.53
лева (четиридесет и седем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и петдесет и три ст.)лева,представляваща
незаконосъобразно изразходвани и отчетени суми по служебни аванси,въз основа на
което е бил съставен на ответника Г.К. и
съответен акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 година на Агенция за държавна
финансова инспекция със заключение от 16.11.2016 година,както и сумата 12398.29(дванадесет хиляди триста деветдесет и осем лева и двадесет и девет ст.),представляваща
лихва за времето от 28.12.2012 година-датата на причиняване на вредата,до
06.10.2016 година.Същите той дължи да репарира на Община Сунгурларе като по
този начин съдът намира, че са налице втората и третата предпоставки за
уважаването на така предявените искове- ответника като кмет на Община Сунгурларе да е извършил през процесния период уврежданията твърдени от Община
Сунгурларе с процесните парични суми и е
налице правото на същата да иска тяхното репариране, както и че тези увреждания
са извършени умишлено от ответника. С оглед на гореизложеното , съдът намира,
че спрямо ищецът по настоящото дело е
налице последната от императивните
кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск - в негова полза да
има образувано заповедно производство за процесните суми дължащи се от ответника.
В този смисъл съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установиха осъществяването
на елементите от фактическия състав пораждат правото на обезвреда в полза
на ищцовата Община Сунгурларе ,
респективно , че са налице на основания
за установяване дължимостта на исканите в полза на Община Сунгурларе
суми . Затова и съдът намира, че предявените установителни претенции с правно основание чл.
422 в ал.1 от ГПК за процесните суми се
явяват основателни и доказани изцяло и като такива следва да бъдат уважени изцяло , ведно с всички законни
последици от това.
При този изход
на делото претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на съдебни разноски
както в исковото, така и в заповедното
производство се явява изцяло основателни. В исковото производство ищецът е доказал извършването на съдебни
разноски в размер на общата сума от 4038, 60 лв.включваща следните суми : 1202, 36 лв.
заплатена държавна такса и сумата от 2836, 24 лв. представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. Съгласно правилото на разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество същите
съдебни разноски в размер на общата сума от 4038, 60 лв. , а за заповедното производство същият
ответник дължи заплащане на ищцовата Община Сунгурларе на сумата от 2920, 48 лв. .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.К. с ЕГН ********** *** , същият с адрес за
връчване на съдебни книжа и призовки –
гр. Бургас ул. Булаир № 9 ет. 35 чрез
адв. Г.Н. – БАК , че същият дължи на Община
Сунгурларе с ЕИК ********* , с адрес на
същата гр. Сунгурларе , обл. Бургаска
ул. Г.Д. № 2 представлявана от
инж. В.П.П. - Кмет на Общината , същата
Община с адрес за получаване на призовки
и съобщения- адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в град Бургас
ул. Пиротска № 29 – чрез адвокат С.Х.
Гонкова – Трайкова следните суми : а
именно : 1. парична сума в размер на 47719, 53 лв. – главница представляваща причинена вреда на Община Сунгурларе от страна на Г.С.К. вследствие на незаконосъобразно изразходвани
и отчетени от Г.С.К. суми по
служебни аванси през периода от
28.12.2012 година до месец юли 2015 година , както и 2. паричната сума от 12 398
лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на причиняването
на вредата- 28.12.2012 година до
06.10.2016 година, както и законна лихва
върху главницата начиная от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 72/2017 г. по
описа на КРС – 25.01.2017 година до
окончателното изплащане на горепосочената главница, които суми са
установени с акт за начет №
11-04-23 от 12.10.2016 година и
заключение към акта за начет от
16.11.2016 година на Агенция за държавна финансова инспекция и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 42 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72/2017 г.
по описа на Районен съд Карнобат, както и законната лихва върху главницата ,
считано от датата 25.01.2017 година –
датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 78 / 2017 година в
Районен съд Карнобат до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН ********** *** ,
същият с адрес за връчване на съдебни
книжа и призовки – гр. Бургас ул.
Булаир № 9 ет. 35 чрез адв. Г.Н. *** с
ЕИК ********* , с адрес на същата гр. Сунгурларе , обл. Бургаска ул. Г.Д.
№ 2 представлявана от инж. В.П.П.
- Кмет на Общината , същата Община
с адрес за получаване на призовки и съобщения- адрес на кантора на АД
Трайков и Гонкова в град Бургас ул. Пиротска
№ 29 – чрез адвокат С.Х. Гонкова – Трайкова сумата от 4038, 60 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 476 / 2017 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН ********** *** ,
същият с адрес за връчване на съдебни
книжа и призовки – гр. Бургас ул.
Булаир № 9 ет. 35 чрез адв. Г.Н. *** с
ЕИК ********* , с адрес на същата гр. Сунгурларе , обл. Бургаска ул. Г.Д.
№ 2 представлявана от инж. В.П.П.
- Кмет на Общината , същата Община
с адрес за получаване на призовки и съобщения- адрес на кантора на АД
Трайков и Гонкова в град Бургас ул. Пиротска
№ 29 – чрез адвокат С.Х. Гонкова – Трайкова сумата от 2920, 48 лв. лв. представляваща направените от Община
Сунгурларе съдебни разноски по заповедното производство ч.гр.д. № 72 / 2017 г.
по описа на КРС.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: