Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,
31.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3713 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение №
20277356/15.12.2020г. по гр.д. № 4844 по описа за 2020г. на Софийски
районен съд, 153-ти състав Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР с адрес: гр.
София, ул. „********А е осъдена да заплати на В.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1,
т.3 и чл. 179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1420,97лв., ведно със законната лихва от
30.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд получен в резултат на преизчисление на положен нощен
труд в дневен труд за периода от
01.01.2017г. до 01.01.2020г.; сумата от
186,37лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
изчислен за всеки отчетен период за периода
от 30.04.2017г. до 30.01.2020г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 300лв., като Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР е осъдена да заплати
по сметка на СРС на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 264,29лв. съдебни
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 25007807/18.01.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” при МВР в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Посочил е, че положения от ищеца труд посочен в
заключението по счетоводната експертиза не бил извънреден, защото бил изчислен сумарно при полагане на нощен
труд от по 8 часа и отчетен след прилагане на чл. 9, ал.1,2,3 от НСОРЗ. Нямало
празнота в законодателството и основание за прилагане на НСОРЗ не съществувало.
Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , Заповеди на министъра
№ 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), размер бил определен
при часова норма от 8 часа, а не от 7 часа, както било по чл. 140 от КТ.
Претендирало е разноски оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Възвиваемият
–ищец В.П.С., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС било правилно, съществувала
празнота в законодателството и приложими били правилата на НСОРЗ. Претендирал е
разноски,.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2002025/30.01.2020г. на В.П.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К.Г., гр. София, ул.
„********срещу Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР с адрес: гр. София, ул. „********А, с която е поискал от съда да
осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 и
чл. 179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да
му заплати сумата от 1420,97лв., ведно със законната
лихва от 30.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд получен в резултат на преизчисление
на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г.; сумата от 186,37лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата изчислен за всеки отчетен период за периода от 30.04.2017г. до 30.01.2020г. Навел е твърдения, че работи при
ответника по служебно правоотношение и е държавен служител на длъжността
„командир екип” в 03-РУ „ Пожарна
безопасност и защита на населението”, работното му време било на 24-часови
смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен
труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето
на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за
нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период,
като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от
1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби
обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота в
законодателството, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2
от НСОРЗ. За процесния период работел на смени от по 24 часа, от които нощният
труд бил 1148 часа, който преизчислен с коефициент от 1,143 бил 1655 часа дневен труд. Така бил положил
извънреден труд от 207 часа , който не
му бил платен. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият
следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при
утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендирал е
разноски.
Ответникът Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през
процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което
ищецът работел на 24-часови смени, от
които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните
суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на
ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за преизчисление,
това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и
коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа,
колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния
труд, отделно работата не била по трудови норми.
Правното положение на служители по ЗМВР не било неравностойно спрямо това на
работещи по КТ и ЗДСл., защото
законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за тях – допълнително
възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск;
обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер;
пенсиониране при условия на І-ва категория труд; по-благоприятен режим на
плащане на извънреден труд; безплатна храна, безплатно пътуване в обществен транспорт при изпълнение
на служебни задължения; работно облекло,
определен размер на обезщетения при трудова злополука. Претендирал е разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.
Прието е неоспорено от страните писмо от 22.11.2019г.
от ответника до ищеца, сочещо, че ищецът е държавен служител при ответника.
Приети са неоспорени от страните Заповеди от
28.10.2014г. и от 23.11.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, с които е наредено допълнително възнаграждение за
нощен труд да се изплаща в размер на 0,25лв. на час което да се изплаща заедно
с възнаграждението за съответния месец.
Приети са неоспорени от страните справка, издадено
от ответника, съгласно които за
процесния период ищецът изпълняващ длъжността
„командир на екип” в Трета РСПБЗН при СДПБЗН при ГДПБЗН-МВР за периода
от 01.01.2017г. до 01.01.2020г. е работил на 24-часови смени, за 2017г. -68 смени; за 2018г. – 53 смени; за
2019г. – 60 смени.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е
посочило, че ищецът е полагал нощен труд в периода от 01.01.2017г. до
01.01.2020г. , като е работил на смени от по 24 часа при 5 дневна
работна седмица по 8 часа на ден и
сумирано работно време, отчитано на три
месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд му
било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен
труд. За периода отработения нощен труд
от ищеца бил общо 1392 часа и за
него му било платено допълнително възнаграждение от 348лв. – по 0,25лв. за час нощен труд. При прилагане
на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били
1591 часа и така положеният извънреден труд бил 199 часа, които не били платени от ответника. При съобразяване на
увеличението на възнаграждението за извънредния труд с 50%, то за тези
извънредни часове дължимо възнаграждение било 1420,97лв. и нямало данни
да е платено от ответника на ищеца. Лихвата за забава за плащането на тази
сума, изчислена от 01.04.2017г. за първото тримесечие на 2017г. тримесечие и
след това за всяко следващо от 1-во число на месеца, следващ края на съответното тримесечие/ до
30.01.2020г. била 186,37лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179,
ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР (
обн. ДВ, бр. 53/2014г.) в приложимите им
за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., както и за
изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна
степен, за специфични условия на труд, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта, условията и редът
за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи,
а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.
187 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за
работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия
и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се
заплаща с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих
и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в
периода от 22,00ч. до 06,00ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143
и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда,
посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение
за нощния труд. Тази Наредба от
2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г.
Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е
обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на
извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от
2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена
с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по
дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г.
Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла
сила от 14.08.2018г. Приета е и
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла
сила на 04.10.2019г. , с която е
отменена Наредбата от 2018г. Двете Наредби – от 2018г. и от 2019г. са с
идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч.
до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи
допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Приложими в случая са
и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от
2017г. . сочещи размер на допълнителното
възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не
се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната
експертиза.
Така
приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния период до 13.08.2018г. приложима
е Наредбата от 2016г., която няма уредба за нощния труд, но
препраща към ЗМВР в частта за плащането на извънредния труд. За процесния
период от 14.08.2018г. до 31.12.2019г. приложими са отделно и Наредбата
от 2018г. и Наредбата
от 2019г. , сочещи че за нощният труд се заплаща допълнително
възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито
една от тези Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата
за същия и за преицчисление на нощен труд към дневен такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона
за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него
(след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна
заплата.
ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния
закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Тези закони
уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон
субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и
в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична
законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото.
Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен на държавни
служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер
на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата
на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не
следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При
така възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от
ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.. (В
този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на
ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния
случай по делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени
доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работел като
държавен служител при ответника на длъжността
„ командир на екип” в 3-та РСПБЗН
към СДПБЗН при ГДПБЗН-МВР”, работното му време било на смени с непрекъснат
характер на смени по 24-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време
на тримесечие.
По делото е
установено от заключението по счетоводната експертиза, че ищецът е работил през процесния период
нощни смени и е отработил 1392 часа
нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч. , като положеният нощен труд от 22,00ч. до
06,00ч. е бил заплащан допълнително като
допълнителен в размер от по 0,25лв. на час, но не е бил преобразуван в дневен
труд, че ако е бил преобразуван в такъв, то тогава ищецът е положил
199 часа извънреден труд, който не му е платен и възнаграждението за
него е в размер на 1420,97лв. Съдът
изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните подкрепено от пирета по делото справка, издадена от ответника. Изводите на вещото лице са
направени при съобразяване на чл. 9 от НСОРЗ, тоест при коефициент е 1,423 за
преобразуване на нощния труд в дневен. Съдът приема, че приложение в случая
следва да намерят разпоредбата на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно които при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място , като броят на отработените дни
се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Съдът приема тази разпоредба за приложима по
съображения изложени по-горе и поради липса на специална уредба в ЗМВР и
посочените по-горе приложими за случая Наредби от 2016г., 2018г. и 2019г.
Уреждането на допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от по 0,25лв.
на час с Наредбите от 2018г. и 2019г. и Заповедите на Министъра на вътрешните
работи не преодоляват празнотата в законодателството в частта за положения
извънреден труд и неравностойното положение на работещите в МВР и работещите по
трудово правоотношение с други работодатели. Законодателната
уредба при трудовите правоотношения – чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл. 8 от
НСОРЗ предопределят за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия
договор и от начина на отчитане на
работното време (подневно или сумирано), независимо и от системата на заплащане
на труда и от вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност
или само нощна). Без значение е, че при сумирано отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методологията е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат
едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението
се изразява от една страна в с трансформиране на нощния труд в дневен със
съответния коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна -
със заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя
за това допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия разход на умствена и физическа
енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, /В
този смисъл Решение№ 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение
към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. В подкрепа на извода на съда е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР съгласно която, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специална закрила по КТ. При така възприето и като съобрази , че за процесния период няма
правило за отчитане на нощния труд в ЗМВР
и в Наредбите издадени по чл.
187, ал.9 от ЗМВР, то съдът приема, че при сумирано отчитане на работното време
на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се
прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни,
установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме обратното би
означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от
идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила,
тоест би означавало, неравностойното им
третиране, което е в противоречие с принципа, закрепен в чл.
6 от Конституцията на Република България
. В подкрепа на извода на съда е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от
ДВ, бр. 60 от 2020г., с което е отстранена празнотата в
законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че коефициента от 1,143 по чл. 9 от НСОРЗ не бил
приложим в случая. Вещото лице е определило същия при условията на чл. 9, ал.2
от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при
трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни часове, поради което и
обосноваване на оплакванията на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от
НСОРЗ съдът приема за неоснователни. При така възприето и по съображения
изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за плащане на сумата от
1420,97лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден
труд за процесния период.
Съдът приема
за установено по делото че за плащането на сумите ответникът е изпаднал в
забава на 01-во число на месеца следващ съответното тримесечие. По делото е установено от прието по делото
заключение по счетоводната експертиза и от приетите по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи, че
дежурствата на ищеца са отчитани при условията на сумарно отчитане на
работното време на тримесечие, че плащането на възнаграждението за нощен и за
извънреден труд се извършва по правилата на възнаграждението за съответния
месец. При така установеното съдът приема, че в забава на плащането на
възнаграждението за първото тримесечие от процесния период ответникът е
изпаднал на 01.04.2017г. , а за следващите периоди – от 01-во число на месеца
следващ съответното тримесечие. При така възприето и като съобрази заключението
на вещото лице по счетоводната експертиза съдът приема за установено по делото,
че за ответника е възникнало задължение към ищеца за заплащане на обезщетение
за забава на плащането на главницата в размер на общо 186,37лв. за процесния период.
При така възприето съдът приема, че решението
на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на въззивника , въззиваемият не е представил
доказателства за сторени разноски в производство пред СГС и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20277356/15.12.2020г. по гр.д. № 4844 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 153-ти
състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.