ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 11052

 

               04.10.2019 г., гр. Пловдив

 

Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, XXII състав, в закрито заседание на 04.10.2019 г., в състав:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Митрева

 

 след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15689/2019 г. по описа на ПРС, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ΓΠΚ

            Образувано е по искова молба oт А.Т.Ч., ЕГН ********** срещу К.П. – п. от Апелативна Прокуратура – гр. Пловдив, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди.

            В исковата молба се излагат твърдения, че на 05.07.2019 г. в открито съдебно заседание, проведено по ВНОХД № 75/2019 г. ответникът – в качеството си на п., с цел да набеди ищеца в извършване на престъпление от общ характер, изрекъл лъжи, а именно: „В резултат на действия на Ч. спрямо друг лишен от свобода, този лишен от свобода почина. Експертизата по това дело казва, че липсва пряка следствена връзка между поведението на подсъдимия и смъртта, тъй като човекът бил болен и получил вторични усложнения, но факт е, че действията на Ч. са допринесли за този резултат.“ В тази връзка се препраща към протокол от открито съдебно заседание по НОХД № 75/2019 г. л.36 /л.21 – гръб от настоящото дело/

            Твърди се, че за посочения случай, ищецът бил съден и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.

            Твърди се, че с посочените действия п. К.П. причинил на ищеца неимуществени вреди, които последният оценява на сумата в размер на 9 000 лева.

            Съдът като разгледа исковата молба и направи проверка по реда на чл.130 ГПК, намира следното:

         В разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България е предвидено, че при осъществяването на съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. С тази конституционна разпоредба се урежда т. нар. функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на действащия съдия, п. или с. за действия, извършени от него при изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове.

Уреденият функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване на магистратската дейност, като на магистрата се гарантира възможност да правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси, съобразно своето тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото.

            Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е последица от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда. Само в последния случай иск за вреди от магистрат, причинени от негови действия и бездействия в това му качество, е допустим, като отговорността се развива по общия ред. В този смисъл е Определение № 438 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 805/2018 г., III г. о., ГК.

           Сезираният съд, по реда на чл.130 ГПК, служебно преценява за наличието, съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на иск. Наличието на функционален имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу тях за действия и актове във връзка с длъжността им, какъвто несъмнено е настоящия случай.

Съдът намира, че предявената от ищеца искове претенция е недопустима, доколкото се търси отговорност от м. за вреди, причинени от негови действия във връзка с изпълнение на служебните задължения като п. по конкретно наказателно дело, предвид което исковата молба следва да бъде върната, а делото прекратено. В тази връзка, съдът намира, че не следва да бъдат давани допълнителни указания на ищеца за уточняване на претенцията си, доколкото в исковата молба ясно е посочена същата, а именно осъдителен иск срещу магистрат за извършени от него действията в качеството му на такъв, с които се твърди, че на ищеца са причинени неимуществени вреди.

Така мотивиран и на основание чл.130  ГПК, Пловдивския районен съд,

 

                                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

            ВРЪЩА исковата молба с вх. № 62067 от 30.09.2019 г., подадена от А.Т.Ч., ЕГН ********** срещу К.П. – п. от Апелативна Прокуратура – гр. Пловдив.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15689/2019 г., XXII гр. състав по описа на ПРС, като недопустимо.

           

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от определението да се връчи на ищеца.

 

   Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала!ВГ