РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110100557 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че с ответника са били сключени договор за мобилни
услуги от 01.12.2021г., като на същата дата бил сключен и договор за лизинг на посочено в
исковата молба мобилно устройство. Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по договорите, поради което те са прекратени едностранно. Ищецът заявява, че към
05.09.2020г. ответникът е имал задължения за предходни периоди в размер на 118,68лв., по
посочени в исковата молба фактури, включващи задължения по вноска по договор за лизинг
от 01.12.2021г., сумата 53,04лв.-неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за периода 15.11.2021г.-14.12.2021г., както и сумата 288,29лв.-неустойки за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги. Ищецът заявява, че
вземанията си се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявява
установителен иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 460,01лв.-главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 2390/2023 г. по описа на
ВТРС. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
1
В молба от 10.01.2025г. пълномощникът на ищеца „**** е направил искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Р. П. Ч., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата общо 460,01 лв.- представляваща неплатени месечни абонаменти и услуги,
неустойка, неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройства, посочени в
исковата молба.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за
установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК /15.08.2023г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 505 лв., от които
държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. В
исковото производство дължимата по установителния иск държавна такса е 125 лв. и 480лв.-
адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и исково производство възлиза на 1110 лв., като с оглед уважаване на исковата
претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 1110 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Р.
П. Ч. с ЕГН: ********** от ****ДЪЛЖИ на „**********сумата 460,01 лв. /четиристотин и
шестдесет лева и една стотинка/ - главница, представляваща сбор от задължения за
абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
2
абонамент по Договор за мобилен номер ****, договор за лизинг от 01.12.2021г., договор за
лизинг на базови аксесоари от 01.12.2021г. и застрахователна полица от 01.12.2021г., за
които е издадена фактура №********** от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /15.08.2023г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№939 от 17.08.2023г. по частно гр.дело 2390/2023г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Р. П. Ч. с ЕГН: ********** от ****, да заплати на
*********** сумата общо 1110 лв. /хиляда сто и десет лева/, представляваща разноски за
дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по
частно гр.дело 2390/2023г. по описа на ВТРС и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 2390/2023г. по описа на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3