Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1663 / 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Г.Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1641/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът д-р А.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, директор на
Център за смешна медицинска помощ – Бургас (ЦСМП – Бургас), е оспорил решение №
695/25.06.2020г. по АНД № 945/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 11-01-478 от 30.01.2019г. на директора на
„Агенцията за държавна финансова инспекция“ (АДФИ) – гр.София. С наказателното
постановление за нарушение чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на
основание чл.247, ал.1 от ЗОП на касатора е наложена глоба в размер на 3 061,14
лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. Излага подробни съображения за това.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
адв.Овчарова, поддържа жалбата и иска обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касация Агенция за държавна финансова инспекция
- София, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Карастанчев, оспорва
жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Д-р А.Д.К. *** е наказан затова, че на 16.11.2016г. в ЦСМП –
Бургас, като възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от
ЗОП е открил процедура по възлагане на обществена поръчка по ЗОП – публично
състезание за доставки с наименование: „Доставка на лекарствени продукти и
медицински изделия за нуждите на ЦСМП – Бургас за оказване на смешна медицинска
помощ“ с решение № РД-05-104/16.11.2016г., с което в предмета на поръчката е
включил различни по същност доставки (медицински изделия и лекарствени
продукти), представляващи интерес на различни категории икономически оператори
и изискващи различна правоспособност, като по този начин необосновано е
ограничил възможността за участие на стопански субекти в обществената поръчка,
които биха могли да изпълнят отделните групи доставки поотделно.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., доп. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016г.).
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОП при възлагането на обществени
поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка.
Съгласно чл.247, ал.1 от ЗОП (в приложимата редакция) възложител,
който наруши забраната на чл.2, ал.2, чл.16, чл.21, ал.14, 15 или 17 или
чл.149, ал.8, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил
наказателното постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя правните изводи, изложени в обжалваното решение и на
основание чл.221, ал.2, предл.последно АПК препраща към тях.
В
конкретния случай административното наказание е наложена за това, че
възложителят необосновано е ограничил участието на стопанските субекти в
конкретната обществена поръчка. Това е така, защото възложителят по начина, по
който е възложил обществената поръчка изисква потенциалният изпълнител да
извършва такава търговска дейност, че да може да предостави едновременно както
лекарствени продукти, така и медицински изделия, вместо да раздели обществената
поръчка на две – само лекарствени продукти и само медицински изделия, и така
всички търговци осъществяват такава дейност поотделно да могат да вземат
участие, ако желаят.
Неоснователно
е възражението, изложено в касационната жалба, според което е допуснато
съществено нарушение, тъй като със заповед №ФК-10-458/15.05.2019г. на директора
на АДФИ е възложена конкретна финансова инспекция, като проверяваният период
следва да е 2018г., а констатираното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на касатора, е извършено през 2016г., което не е в обхвата на
проверката. Освен това проверката е възложена спрямо лекарствени продукти и
медицинска апаратура, но не и спрямо медицински изделия.
При
констатиране на административните нарушения, обхватът на възложената проверка е
без значение, тъй като нарушението може да бъде установено и от случайни лица,
които да сигнализират и въз основа на този сигнал да бъде извършена проверка от
компетентни служители на АДФИ, така и в хода на друга проверка, както е в
конкретния случай, да се констатира административно нарушение. Затова периодът
и обхватът на проверката са ирелевантни спрямо конкретните факти, които
очертават деянието, което осъществява състав на административно нарушение. С
други думи възложената проверка и установените с нея обстоятелства може да
служи единствено за доказване на нарушението, но не обвързва по никакъв друг
начин правомерността на процедурата по установяване на административно
нарушение. Органът няма задължение да се съобразява с обхвата на възложената
проверка, що се касае до констатации за осъществен състав на административно
нарушение. Правомощията на проверяващите органи да установяват административни
нарушения по ЗОП произтичат от закона, а не от заповедта на директора на АДФИ.
Възложената проверка има отношение към други производство, които също са от
компетентността на АДФИ и спрямо тези производства следва да се съобразява
обхватът и предметът на проверката, а не и спрямо административнонаказателното
производство.
Неоснователно
е възражението, според което административнонаказващият орган е приел, че всяко
неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции представлява
ограничаване на конкуренцията и съставлява нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Не
такъв е изводът на административнонаказващия орган. В случая след като
обществената поръчка е с предмет, който включва доставка на вещи от различни
сфери – от една страна лекарства, от друга страна медицински изделия, които
представляват консумативи при осъществяване на медицинската дейност. Във
възложената обществена поръчка могат да участват само тесен кръг от субекти, в чиито
търговски възможности е доставката едновременно както на медицинските
консумативи, така и на лекарствените препарати. Друго би било положението, ако
поръчките бяха две. Така всички търговци, които могат да доставят лекарства,
имат потенциалната възможност да участват. Същото се отнася и за тези, които
предоставят медицински изделия и по този начин кръгът от потенциални участници
в поръчката става далеч по-голям. С други думи в случая не се касае за „всяко
разделяне на поръчката на обособени позиции“, а за наличието на конкретни
обстоятелства, които обосновават нуждата от разделяне, което, ако не бъде
извършено ще доведе до нарушаване на чл.2, ал.2 от ЗОП. Затова неразделянето на
поръчката с оглед конкретния й предмет само по себе си е довело да ограничаване
на конкуренцията чрез ограничаване на участието на стопанските субекти.
В
заключение следва да се посочи, че не е нужно в закона изрично с норма да е
вменено задължение за разделяне на всяка поръчка на отделните й позиции, но е
задължително да се спазват заложените в закона принципи, между които и този,
визиран в чл.2, ал.2 от ЗОП, т.е. разделянето на поръчката на съответните
позиции е задължително само тогава, когато ако не бъде извършено, би се
стигнало до ограничаване на конкуренцията.
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено
в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 695/25.06.2020г. по АНД № 945/2020г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: