Определение по дело №284/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 193
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Евгений Пачиков
Дело: 20214100600284
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Владимир Страхилов

Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно
наказателно дело № 20214100600284 по описа за 2021 година
С Определение от 10.05.2021 г., постановено от Районен съд - Елена по
ЧНД 41/2021 г. е оставена без разглеждане жалбата, подадена от С. М. Ш. с
ЕГН ********** против постановление от 25.03.2021 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна
Оряховица, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 92/2016
г. по описа на РУ – Горна Оряховица, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1
от НК. Прекратено е производството по ЧНД № 41/2021 г. по описа на РС –
Елена.

Районният съд е приел, предвид образуваното досъдебно производство
и установените факти по делото, че жалбата е процесуално недопустима, тъй
като чл. 74, ал. 1 от НПК е очертал кръга на пострадалите лица, които са
претърпели имуществени или неимуществени вреди в резултат на
престъпление. Разследването е водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК
за това, че в периода пролетта – лятото на 2015 г. в гр. Елена самоволно, не по
установения от закона ред, осъществил едно свое оспорвано от другиго
действително право на строеж на ограда между УПИ XI и поземлен имот пл.
№ 1785 по плана на гр. Елена като случаят е немаловажен. Престъпният
състав на чл. 323, ал. 1 от НК криминализирал единствено извършеното
деяние със съответните му обективни и субективни характеристики, без да
1
поставя изискване за настъпване на каквито и да било допълнителни вредни
последици. Именно поради това неимуществени вреди или посредствени
имуществени, в резултат на това престъпление не произтичали, за да се
придобие качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК и това
лице да има възможността да участва в наказателното производство като
страна. В този смисъл РС е приел, че жалбата е недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
Срещу това определение е подадена частна жалба от С. М. Ш., която
счита, че определението е противозаконно, издадено от некомпетентен орган,
в противоречие на процесуалните разпоредби. Моли да бъде обявено за
нищожно определението на Районен съд – Елена, с което е оставена без
разглеждане жалбата й като процесуално недопустима, тъй като същото е
постановено в нарушение на материални и процесуални разпоредби. Счита,
че нейни законни права на собственик са грубо нарушени. Твърди, че
престъплението, от което тя се явява пострадал е извършено именно от РС –
Елена и въз основа на тези твърдения същият се намира в конфликт на
интереси и не следва да се произнася по подадената от нея жалба.
Описателната част на жалбата е свързана с твърдения относно наличие на
извършени престъпления по служба от длъжностни лица, както и от Районен
съд – Елена, неправилно извършени експертизи по делото, неточни
констатации на геодезисти.
След като съобрази доводите в жалбата на С.Ш., взе предвид мотивите
към определението на Районен съд – Елена и доказателствата по воденото
досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК,
настоящият състав счита, че правилно РС – Елена е оставил без разглеждане,
като процесуално недопустима, жалбата на С. М. Ш. против постановлението
на РП –Велико Търново, ТО – Горна Оряховица за прекратяване на
наказателното производство.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по
чл. 323, ал. 1 НК. По това досъдебно производство са установявани факти и са
събирани доказателства именно във връзка с обективната и субективна страна
на състава на това престъпление. Правилно РС е очертал рамките на лицата,
които имат право, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, във вр. чл. 74,
ал. 1 НПК, а именно пострадал от престъпление е лицето, което е претърпяло
2
имуществени или неимуществени вреди в резултат на престъпление. В случая
досъдебното производство е водено по Глава 10 – престъпления против реда и
общественото спокойствие, чл. 323, ал. 1 НК, в който състав на престъпление
вреда или щета не са предвидени като пряка и непосредствена причина от
извършеното изпълнително деяние, изразяващо се в самоволно, не по
установения ред осъществяване на едно оспорвано от другиго свое или чуждо
право.
Кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяване на
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е свързан с тези, касаещи
функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението в
страната като не е предвидена съставомерна вреда. Престъпно е самоволното
осъществяване на право, а не това, че с него може да се засегне чужда лична
правна сфера или се засяга такава. С разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НК
законът цели не защита на нарушени права на личността или на отделни
граждани и тяхната собственост, а защита на реда и общественото
спокойствие. Чие е предполагаемото право се решава чрез способите на
гражданския процес като в хипотезата на осъществено деяние, съответстващо
на състава на чл. 323, ал. 1 от НК, въпросът не се изяснява в рамките на
наказателния процес. Следователно няма и не може да има „пострадал“ по
смисъла на НПК от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК не е нито срещу личността, нито
срещу собствеността на отделните гражданите. Престъплението по чл. 323,
ал. 1 НК изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди
като пряка последица от деянието, защото същото не е насочено срещу
личността на правния субект. Имуществените вреди също трябва да са в
пряка причинна връзка с престъплението и да са реално настъпили. Така,
логично, чрез нормата на чл. 323, ал. 1 НК наказателният закон брани
единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното
осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки
нарушаването на законоустановения ред, а не самото право - предмет на спор
между отделните правни субекти.
По отношение възраженията от страна на жалбоподателката С.Ш., че
постановеното определение е нищожно, тъй като е постановено от съд, който
3
според нея се намира в конфликт на интереси, тъй като самият Районен съд –
Елена бил лично заинтересован по казуса, настоящият съдебен състав смята
за напълно нерелевантни и неотносими към настоящия случай. Следва да се
отбележи, на първо място, че юридическо лице/държавна
институция/правораздавателен орган, няма как да носи наказателна
отговорност, още по-малко съдът да се смята заинтересована страна, само
защото се е произнесъл по делото, не според исканията на страната. Ако
страната смята, че длъжностно лице, служител работещ в Районен съд –
Елена е пряко заинтересован от изхода на делото и би могъл да повлияе на
обективността на съда при постановяване на съдебния акт, страната е
разполага с възможността да изрази тези свои съмнения преди неговото
постановяване, като ги подкрепи с разумни и обосновани доводи.
Голословни твърдения, че Районен съд – Елена е извършител на „документни
длъжностни престъпления, грубо увреждащи имуществената и финансова
сфера“ на жалбоподателката, настоящия съдебен състав намира за
несериозни, лишени от правна и фактическа логика и обосновка.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че постъпилата
частна жалба на С. М. Ш. следва да бъде оставена без уважение, като за
пълното на изложение, следва да се отбележи, че напълно вярно Районен съд
- Елена си е позволил да даде указания на страната, че всяко заинтересовано
лице може по реда на прокурорския инстанционен контрол да сезира по-
горестоящата прокуратура и да получи отговор по наведените оплаквания.


С оглед на горното въззивния съд приема, че обжалваното определение
на РС – Елена, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. М. Ш. с ЕГН
от гр. Елена, ул. „Т Т“ № срещу постановление от 25.03.2021 г. на РП –
Велико Търново, ТО – Горна Оряховица, за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 92/2016 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, водено
за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК – следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 243, ал. 8 от НПК настоящото определение е окончателно
и не подлежи на обжалване или протестиране.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
4



ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 21/10.05.2021 г., постановено по
ЧНД № 41/2021 г. по описа на Районен съд – Елена като правилно и
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5