Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 25.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2175 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от А.А.Д. като майка и законен представител на малолетното дете Е.И.А.
срещу И.А.П. за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно:
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му.
С исковата молба се навежда твърдение, че детето Е. А.
е родено на *** г. от съвместното съжителство между ищцата и ответника. Ищцата навежда, че първоначално
отношенията между нея ответника били добри, но впоследствие помежду им се
появило неразбирателство по редица съществени въпроси от съвместното им
съжителство. Сочи се, че за детето грижи полага единствено ищцата, като то
живее заедно с майка си, която поема всички разходи по издръжката му. Твърди
се, че ответникът не е предоставял финансови средства за гледането и издръжката
на детето, като не предоставя помощ и за отглеждането му. Считано от 2018 год.
страните живеят във фактическа раздяла. Ищцата сочи, че в грижите за
отглеждането на детето разчита на помощта на родителите си. Заявява желание и
занапред да се грижи за отглеждането на детето.
Моли да ѝ да
бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетно дете Е.И.А.,
да бъде определен режим на лични отношения с бащата всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10.00 часа на първия до 17.00 часа на втория ден,
с право на преспиване; както и да го взема при себе си през лятото за по един
месец (през месец юни), несъвпадащ с времето, когато майката е в отпуск. Моля
да бъде определено местоживеенето на малолетното дете Е.И.А. на адрес: ***.
Моли ответникът И.П. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното
дете в размер на сумата от 250,00 лв., считано от 05.06.2018 год., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Прави предложение за сключването
на съдебна спогодба в случай, че с ответника постигнат съгласие по спорните
въпроси.
В срочно подаден отговор
ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти, че детето Е.И.А. е
родено от съвместното съжителство между страните, както и че същите са във
фактическа раздяла. Уточнява, че тази раздяла е настъпила през м. декември 2018
г. и от тогава родителите не живеят заедно. Оспорва твърденията, че за детето
грижи полага единствено майката и ответникът не предоставя финансови средства
за издръжката и гледането му. Сочи, че понастоящем няма сключен трудов договор.
Възразява по отношение направеното от ищцата искане местоживеенето на детето да
бъде на посочения в исковата молба адрес: гр. Враца, ********. Сочи, че на
посочения адрес се намира апартамент, който е собственост на майката на
ответника И.П. - К.Ц.К., където живеят заедно с нея. Твърди се, че искането е
напълно неоснователно и недопустимо в настоящия процес. Не възразява по
отношение на направеното искане за предоставяне упражняването на родителските
права върху детето до навършване на пълнолетие на ищцата и поискания режим на
лични отношения с бащата. Оспорва предявения иск за издръжка за размера над
минималния размер съгласно чл. 143, ал. 2 от СК. Счита, че към настоящия момент
нуждите на детето не налагат уважаването на иска в предявения размер от 250
лв., като същевременно сумата е непосилно висока да бъде заплащана от него.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения счита иска за издръжка
над сумата то 140,00 лв. на месец за неоснователен и недоказан.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С Определение № 1811/30.07.2019 г.,
неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между тях обстоятелствата, че страните са родители на
процесното дете, както и че считано от 2018 г. не живеят заедно, като детето
живее при неговата майка.
С протоколно определение от
16.10.2019 г. съдът е допуснал изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на
предявения иск за текуща издръжка, чрез неговото намаляване от 250,00 лв. на
200,00 лв., както и изменение на предявения иск за издръжка за минало време за
периода от 05.06.2018 г. до 05.06.2019 г. чрез неговото намаляване от 3000,00
на 2400,00 лв., като е прекратил производството по делото за горницата между
изменените и първоначално предявените искове за текуща издръжка и издръжка за
минало време поради оттегляне на исковете в тази им част.
В проведеното на 13.11.2019 г.
открито съдебно заседание по делото между страните беше постигната спогодба по
въпросите, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето и личните отношения с родителя, при когото няма да живее. Съдът одобри
спогодбата, по силата на която родителските права върху детето Е.И.А. с ЕГН **********
се предоставят за упражняване от нейната майка и законен представител А.А.Д. с
ЕГН **********, като местоживеенето на детето се определя при нейната майка:
гр.Враца, ******* Съгласно спогодбата, бащата И.А.П. с ЕГН ********** ще
осъществява лични отношения с детето Е.И.А. с ЕГН **********, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10:00 часа на първия до
17:00 часа на втория ден, с право на преспиване, както и да го взема при себе
си през лятото за по един месец (през месец юни), несъвпадащ с времето когато
майката А.А.Д. с ЕГН ********** е в отпуск. Производтвото по делото е
прекратено с влязло в сила определение в спогодената част, като на осн. чл.
234, ал. 4 ГПК съдът е продължил разглеждането на спора, касаещ размера на
текущата издръжка, както и дължимостта и размера на издръжката за минало време.
Прието по делото е удостоверение за
раждане на процесното дете, издадено от Община Враца, от които се установява,
че молителката А.А.Д. е майка на детето Е.И.А., а ответникът И.А.П. – негов
баща.
От прието по делото удостоверение за
доходите на молителката, издадено от нейния работодател - „Център за психично здраве
- Враца“ ЕООД, се установява, че за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г.
същата има среден месечен брутен доход в размер на около 940,00 лв. Това
обстоятелство се установява и от представана от ТД на НАП Велико Търново
справка за трудови договори и осигурителен доход на А.Д..
Установява се, че на 22.11.2018 г.
молителката е сключила договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на
31 500 лева за срок от 360 месеца, като месечната й вноска е в размер на
около 150,00 лв.
Прието по делото е и удостоверение,
издадено от Начално училище ********** гр. Враца, от което се установява, че
детето Е.И.А. е ученичка в първи клас през учебната 2018/2019 г.
По делото е изискана и приета
справка за трудови договори и осигурителен доход за ответника И.А.П., изготвена
от ТД на НАП Велико Търново. От същата се установява, че ответникът не работи
по трудово правоотношение, считано от 01.10.2015 г., както и че за периода от
01.01.2019 г. до 31.07.2019 г. не са налице данни за вписан осигурителен доход
по негова партида.
Приета по делото е и подписана от
ответника декларация, с която същият декларира, че за периода от 05.06.2018 г.
до 22.10.2019 г. не е получавал доходи от трудови правоотношения. Сочи още в декларацията,
че за този период е работил няколко пъти по заместване като охранител в нощен
клуб в гр. Враца, за по няколко часа на нощ, за което е получил възнаграждение
в общ размер от 800,00 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели. От показанията на
свидетелите Ангел Д. (баща на молителката) и Е.я Атанасова се установява, че
родителите на детето се разделили през 2018 г., като след раздялата им,
ответникът И.П. не е предоставял издръжка за детето. От показанията на
свидетелите А.К. и В.В.се установява, че същите са присъствали в случаи, в
които ответникът е предоставял парична сума в брой на молителката, като
твърдят, че тя била за издръжка на детето Е. А.. И двамата свидетели не могат
да посочат конкретна дата, когато се е случило това, нита знаят каква сума е
предоставена от ответника. Още повече, че и двамата заявяват, че са били на
дистанция от страните по делото, а не непосредствено с тях. Поради тези
съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите като годни да
установят предоставяне на издръжка от И.П., както и в какъв размер.
Установи се от показанията на
свидетелите Е.я А. и А.К., че родителите на детето са живели съвместно в
жилище, ползвано от ответника, до м. декември 2018 г., когато окончателно се
разделили и заживели разделно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
иска по чл. 143, ал. 3 СК
Съгласно
чл.143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142,
ал.1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 СК). Към момента на устните състезания минимално установеният в
закона размер на издръжката е 140,00 лв.
Изискването на чл.
139 СК претендиращият издръжка
да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се
прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е
специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение.
Освен това децата с оглед
ниската си възраст са дефинитивно
неработоспособни, поради
което имат право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал.1, т.2 СК) поради липса на лица от първи ред, респективно децата са лица от
първи ред, които имат право на издръжка (чл. 141, т. 1 СК).
Издръжката на детето се дължи от
двамата родители, независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните
по делото се установява, че детето Е. А. живее от м. декември 2018 г. само с майка си и тя е тази, която полага
ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Несъмнено е, че родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето.
Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на
детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията
за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България
и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на
живот, необходими за развитието на детето.
При съобразяване на размера на
дължимата издръжка съдът съобрази от една страна възрастта на нуждаещото се от
издръжка дете, икономическите условия на живот в страната, и конкретно в гр.
Враца, както и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите, при което намира, че към настоящия момент за
цялостната месечна издръжка на детето са необходими общ обем парични средства в
размер на около 260,00 лева. От този размер ответникът следва да бъде осъден да
заплаща за в бъдеще /след предявяване на исковата молба/ сумата от 140,00 лева
или в минимално установения за страната размер на издръжка за дете. Останалата
част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на
детето следва да се поеме от майката, която независимо, че полага
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, също има задължение
да го издържа. При определяне на така присъдения размер съдът съобрази, че към
настоящия момент ответникът е безработен и няма никакъв регулярен източник на
доход, от една страна, и липсата на обстоятелства, които обуславят разходи над
обичайните за едно дете на такава възраст, от друга страна. Осъждането на
ответника да заплаща издръжка над определения в закона минимален размер би било
в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, която предполага съпоставка
както на нуждите на получаващия издръжка, така и на възможностите на лицето,
което я дължи. При липса на каквито и да било доказателства за получаван
месечен доход от страна на ответника, осъждането на последния да заплаща
по-висок размер на издръжка в конкретния случай, би било в противоречие с
постановките, отразени в Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Съдът намира, че така определената издръжка за детето в посочения размер е
съобразена с нуждите му и възможностите на родителите му.
Същевременно, в хода на устните
състезания молителката направи искане да бъде взето предвид актуализирането на
размера на минималната работната заплата, считано от 01.01.2020 г., като
ответникът се противопстави на искането, сочейки, че събитието не е настъпило.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете факта, че към датата на
устните състезания е приет на първо четене в Народното събрание на РБ проектът
на Бюджет за календарната 2020 г., в който е заложен размер на минималната
работна заплата от 610,00 лв., считано от 01.01.2020 г., в който случай размерът
на минално дължимата издръжка би бил в размер на 152,50 лв.
Предявеният иск за текуща издръжка
следва да бъде уважен за сумата от 140,00 лв., считано от подаването на
исковата молба до 31.12.2019 г. вкл., като считано от 01.01.2020 г., в случай
че минималната работна заплата е в размер на 610,00 лв., дължимият от ответника
размер на издръжка следва да е в размер на 152,50 лв. В случай че не настъпи
заложеното изменение в размера на минималната работна заплата, ответникът
следва да продължи да заплаща сумата от 140,00 лв. Искът следва да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 200,00 лв. като
неоснователен.
По
исковете по чл. 149 СК
Предявен е иск за осъждането на
ответника да заплати издръжка за минало време за периода от 05.06.2018 г. до
06.06.2019 г. вкл. в размер на сумата от по 200,00 лв. на месец, или сумата от
общо 2400 лв., ведно със законната лихва върху нея до окончателното ѝ
погасяване.
По делото се установи, че бащата не живее
с детето си, считано от м. декември 2018 г. – в този смисъл са показанията на
свид. Атанасова и Киров. Ответникът дължи издръжка за минало време, считано от
момента, от който не е живял в едно домакинство с процесното дете. Молителката
на свой ред, в проведеното открито съдебно заседание на 13.11.2019 г., предложи
сключването на съдебна спогодба и по въпроса за издръжката за минало време,
считано от м. декември 2018 г., а не от м. юни 2018 г., както е предявен искът,
но поради невъзможност за постигане на съгласие относно размера, спогодба не се
постигна по този въпрос.
Съдът указа на ответника, че носи
тежестта да докаже, че в процесния период е давал издръжка на детето и в какъв
размер. По делото не се представиха годни да установят тези факти доказателства.
Напротив, молителката проведе насрещно доказване /насрещното доказване може да
не е пълно за разлика от главното/ на факта, че ответникът не е давал издръжка
за процесното дете в този период /свидетелите Д. и Атанасов/.
С оглед на гореизложеното се налага
извод, че предявеният иск за издръжка за минало време е частично основателен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за детето за периода от 01.12.2018
г. до 05.06.2019 г. в размер на сумата от по 140,00 лв. на месец, който размер
представлява минимално установеният размер на издръжка за страната за процесния
период съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати издръжка за минал период в размер на сумата от 863,33 лв. /6
месеца и 5 дни/, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването
на иска до окончателното погасяване. Искът следва да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер и за периода от 05.06.2018 г. 30.11.2018 г.
като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от по 185,17 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената част от
исковете.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 131,67 лв., представляваща разноски по делото
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва
да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца, сумата от 251,13
лв., представляваща
държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка по чл. 143, ал. 3 вр. ал. 2 СК и дължимата държавна такса върху
издръжката за минало време.
На
основание чл. 242, ал.1, предл.
1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.А.П. с ЕГН ********** да заплаща на детето Е.И.А. с ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител А.А.Д. с ЕГН ********** сумите, както
следва:
-
на осн. чл. 143, ал. 2 СК месечна
издръжка в размер на 140,00 лв.,
считано от 06.06.2019 г. до 31.12.2019 г., както и сумата от 152,50 лв., считано от 01.01.2020 г., в случай че минималната работна
заплата за страната е в размер на 610,00 лв., до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
200,00 лева.
В случай че не настъпи условието за
заплащане на издръжка в размер на 152,50 лв., то издръжката от 140,00 лв. да се
счита дължима до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване.
-
на
осн. чл. 149 СК сумата от 863,33 лв.,
представляваща издръжка за минало време за периода от 01.12.2018 г. до 05.06.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2019 г. до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
2400,00 лева и за периода от 05.06.2018 г. до 30.11.2018 г. като неоснователен;
-
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185,17 лв., представляваща направени
разноски по делото пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на И.А.П. с ЕГН **********
сумата от 131,67 лв., представляваща
направени разноски по делото пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК И.А.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Враца, сумата от 251,13
лв.,
представляваща държавна
такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка
по чл. 143, ал. 3 вр. 2 СК и дължимата държавна такса върху издръжката за
минало време.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба през Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: