Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260003, 21 януари 2022г,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 440 по
описа за 2019год, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищец е Т.С.И., а ответник – Р.Т.П.. Ищецът твърди, че на
03.08.2016г между ищцата и ответника бил сключен договор за заем, по силата на
който ищцата предала в собственост на ответника пари в размер на 8000.00 лева (преведени по банков път
на същата дата), които ответникът се задължил да върне в срок до един месец.
Ответникът не изпълнил задължението си да върне дадената му сума. За
претендираната сума в полза на ищцата била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 232/12.07.2019г по ЧГД № 351/2019г на РС Котел, оспорена от
ответника в срока по чл.414 от ГПК. Установителният иск е предявен в изпълнение
на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с искане да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата
вземането, за което в полза на ищцата е била издадена заповедта за изпълнение.
Претендира направените разноски в настоящото производство и в хода на
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът e подал отговор срещу исковата
молба, в който всички обстоятелства, изложени в исковата молба, се оспорват.
Оспорва се съществуване на заемно правоотношение между страните, като се твърди
следното : Бащата на ответницата – С. И., бил съсобственик на недвижим имот в
село Градец, община Котел, който ответникът искал да купи, но тъй като С. И.имал
изискуеми парични задължения към банка, предложил на ответника първо да
прехвърли собствеността върху съответната идеална част в полза на дъщеря си –
ищцата, след което да се откаже от наследството, част от което бил и имотът, а
впоследствие ищцата да прехвърли в полза на ответника собствеността върху
имота. В началото на 2016г се уговорили ответникът да преведе на С. И.капаро в
размер на 5000.00 лева,
с които да бъдат покрити разходите за документи, необходими за сключване на
сделката, както и дължими данъци и консумативи. Ответникът предал посочената сума на С. И.в бившия стопански
двор на село Градец в присъствието на съпругата му Р. П., Т.И. и ищцата. Известно време след това С. И.поискал
от ответника да му даде още 3000.00 лева за поемане на допълнителни разходи.
Ответникът дал посочената сума на С. И.в град Сливен до магазин „Била“, намиращ
се в близост на автогарата. Предаването на парите било извършено в присъствие
на съпругата на ответника – Р. П., И.Б. и ищцата. При предаването на сумата С.
И.обещал на ответника да му върне получените дотогава пари в общ размер 8000.00
лева, след като ответникът преведе по банков път сума в размер на 10 000.00 лева, представляващи част от цената на имота по договора за
покупко-продажба. Уговорената цена на имота била 100 000.00 лева. За
осигуряване на парите, ответникът и съпругата му сключили договор за банков
кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД
им предоставила парични средства за закупуване на имота, но при условие че бъде
осигурено самоучастие от тяхна страна в размер на 10 000.00 лева. Тъй като
ответникът вече бил платил на С. И.8 000.00 лева, последният уверил
ответника, че ще му върне парите (т.е. 8 000.00 лева) в деня на
изповядване на сделката по нотариален ред. Тъй като сметките на С. И.били
запорирани, сумите щели да бъдат преведени от сметката на ищцата, която била и
продавач по сделката, по сметка на ответника. В изпълнение на договора за
кредит, ответникът и съпругата му превели по сметка на ищцата сумата
10 000.00 лева, а не само разликата от 2 000.00 лева, прихващайки вече
платените пари. На 03.08.2016г, когато бил насрочен час за изповядване на
сделката пред нотариус К. П., ответникът, съпругата му,
ищцата и нейният баща отишли в клона на „Банка
Пиреос България“ АД в град Сливен, където изкачали сметката на
ищцата да бъде заверена с посочената по-горе сума от 10 000.00 лева. Ищцата и
нейният баща влезли в банката и като излезли оттам, дàли на ответника
банков документ за превеждане по негова сметка на сума в размер на 8000.00 лева
в изпълнение на уговорката им за връщане на предварително дадените пари. Към
него момент обаче ответникът не забелязал, че в преводното нареждане като
основание за плащането ищцата била посочила „заем“. След извършване на
плащанията четиримата дошли в град Котел и изповявали сделката, оформена с
нотариален акт № 105, том ІІ, рег. № 1388, нотариално дело № 260/2016г.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от адвокат Е.М. ***, който моли съда да уважи предявения иск,
както и претенцията за разноски, съобразно представен списък.
Ответникът се явява лично и се
представлява от адвокат П.Н. ***, който поддържа отговора срещу исковата молба
и направените с него възражения и оспорвания и моли съда да отхвърли предявения
иск. Разноските се претендират по списък.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК
пълномощниците на страните са представи писмени становища, в които са развити
подробни съображения по съществото на спора.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответникът Р.П. е съпруг на свидетелката Р. П..
Семейството се занимава със земеделие и животновъдство. В началото на 2016г
влезли в преговори със свидетеля С. И.– баща на ищцата, за закупуване на имот в
село Градец, индивидуализиращ се като поземлен имот № 260015 по КВС с площ
2.308 дка, НТП – друга производствена база, ведно с построените в него сгради,
едната със застроена площ 227 кв.м, а другата – 495 кв.м.
Тъй като имотът не бил собственост на свидетеля С. И., а
наследствен след смъртта на баща му, починал през 2016г, свидетелят казал на
ответника и неговата съпруга, че трябва първо да бъде уреден въпросът със собствеността
и тогава да им бъде продаден. Разбрали се за цена точно 100000.00 лева. Тъй
като свидетелят С. И.се бил отказал от наследството, останало след смъртта на
баща му, имотът бил наследен от майка му и сестра му, които с нотариален акт от
29.03.2016г го дарили на ищцата.
Тъй като свидетелят С. И.заявил, че цената на имота не
подлежала на промяна, ответникът и съпругата му започнали преговори с „Банка
ДСК“ ЕАД, клон Сливен, за отпускане на кредит. Кредитът се договарял със
служителката на банката – свидетелката М.К.. В съдебно заседание свидетелката
обясни, че кредитът бил инвестиционен за закупуване на конкретен имот и се
кредитирала 90% от стойността на имота. Банката предприела оценка на имота и на
място бил изпратен оценител. Свидетелката била разяснила на купувачите, че
останалите 10% от цената трябва да бъдат платени с техни собствени средства –
т.нар. самоучастие, и то преди сключване на договора за заем, след представяне
на съответните доказателства за плащането им. Договорено било банката да
отпусне 90000.00 лева кредит, за обезпечаването на който да бъде учредена
договорна ипотека върху имота.
След като имало съгласие между страните по всички
параметри на договора за продажба, на договора за заем и за ипотека, били уговоР.дата
и час за сделките при нотариус К. П. в кантората му в град Котел за
03.08.2016г. Купувач по договора за
покупко – продажба била свидетелката Р. П..
Преди да бъдат изповядани обаче сделките, трябвало да се
плати самоучастието, възлизащо на 10000.00 лева, затова ответникът и
свидетелката П. отишли в банката при свидетелката К. *** и от сметката на
свидетелката П. по сметката на ищцата в „Банка Пиреос България“ АД били преведени 10000.00
лева с основание на плащането „капаро по предварителен договор за покупка на
имот в село Градец“. Преводът бил нареден по системата за бързи плащания Рингс.
След като преводът бил извършен, ответникът и
свидетелката П. отишли до клона на „Банка Пиреос България“ АД в град Сливен, намиращ се в близост до старото зъболечение,
където имали уговорена среща с ищцата и свидетеля С. И.. Ищцата, свидетелят С.
И.и тяхната близка – свидетелката С.С., пристигнали с лек автомобил, като
свидетелката С.останала в автомобила, а ищцата и свидетелят И. слезли и отишли
при ответника и свидетелката П. на тротоара пред банката. Ищцата влязла в
банката и с нареждане разписка изтеглила в 10:31 часа 2000.00 лева в брой. След
това извършила превод на 8000.00 лева по банковата сметка на ответника, водеща
се в „Банка ДСК“ ЕАД. Този превод също бил нареден чрез системата Рингс. Като
основание за превода ищцата записала „заем“. Ищцата излязла от банката и
показала на ответника и на свидетелката П. банковия документ, които, след като
се уверили, че парите били преведени по сметка на ответника, тръгнали за град
Котел за изповядване на сделките.
Първият по време нотариален акт е с № 105, том ІІ, рег. №
1388, нотариално дело № 260/2016г, с който ищцата продала на свидетелката П.
собствеността върху описания по – горе недвижим имот, срещу продажна цена в
размер на 100 000.00 лева, от която сума собствени средства в размер на
10000.00 лева преведени по банков път от купувача в деня на сделката, а останалата
сума в размер на 90 000.00 лева продавачът заявил, че е съгласен да му
бъде заплатена със заемни средства от „Банка ДСК“ ЕАД, платими след представяне
на препис от нотариалния акт, вписан в службата по вписванията, молба за
учредяване на законна ипотека върху имота в полза на банката и удостоверение за
тежести. Ищцата и свидетелката П. са участвали лично в нотариалното
производство и са декларирали, че посочената в договора цена е действително
уговорената. Тъй като ответникът и свидетелката П. към него момент са били в
граждански брак, имотът бил придобит при условията на съпружеска имуществена
общност, доколкото няма данни да е било изключено приложението на този режим.
С последващ нотариален акт № 107, том ІІ, рег. № 1390,
нотариално дело № 261/2016г, е учредена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна
ипотека върху същия имот. В точка І е посочено, че банката предоставя с договор
за кредит № 4352/22.08.2016г на свидетелката П. стандартен кредит в размер на
90000.00 лева за финансиране на до 90% от инвестицията за покупка на недвижим
имот, със срок на погасяване 22.07.2022г. Посочени са годишната лихва и другите
параметри на кредита. Посочено е, че ответникът е съдлъжник. За обезпечаване на
вземането по договора за кредит ответникът и свидетелката П. учредили в полза
на банката ипотека върху имота.
След като всички документи били изпратени на банката, на 09.08.20216г
сумата от 90000.00 лева била преведена по сметка на ищцата.
С оглед последователността на банковите операции, видими
от издадения от „Банка Пиреос
България“ АД документ,
наименован „История на транзакциите“, се явяват достоверни показанията на
свидетелката П., че в хода на преговорите, започнали в началото на 2016г,
ответникът и свидетелката П., от една страна, и свидетелят С. И., от друга, се
договорили бъдещите приобретатели на имота да дадат на свидетеля С. И.капаро в
размер на 8000.00 лева, което впоследствие да приспаднат от цената на сделката.
Целта на капарото е без значение и за какво точно свидетелят е използват парите
– дали за финансиране на предхождащите сделки, дали за погасяване на някакви
задължения или други подобни. Данни за такива преддоговорни отношения се
съдържат и в показанията на свидетелката К., която, като банкови консултант по
договора за кредит, е обсъждала с бъдещите кредитополучатели редица въпроси във
връзка с планираната сделка и плащането на цената. Свидетелката П. сочи, че
съпругът ù дал на свидетеля С. И.общо 8000.00 лева – веднъж 5000.00 лева
в село Градец, и втори път – 3000.00 лева на паркинга пред магазин „Била“ в
град Сливен. В тази връзка следва да бъдат кредитирани и показанията на
свидетеля И.Б., който твърди, че лично видял как ответникът дал на свидетеля С.
И.и на ищцата 3000.00 лева, за което плащане разбрал, че е във връзка със
закупуване на халетата в село Градец.
На показанията на свидетелите П. и Б. противостоят
показанията на С. И., който твърди, че в деня на сделката ищцата, от една
страна, и ответника, от друга, постигнали договорка ищцата да даде на ответника
8000.00 лева, за да може свидетелката П. да ги плати на ищцата по банков път и
така да докаже самоучастието си в цената на сделката, а ответникът поел
задължение да ги върне веднага след изповядване на сделката, което обаче той не
сторил. Свидетелката С.С.потвърждава показанията на свидетеля С. И., като
твърди, че след като тръгнали от банката, докато пътували ищцата казала на баща
си, че е свършила работа и превела на П. 10000.00 лева в заем. Показанията на
свидетеля С. И.съдът не кредитира в обсъдената част, тъй като се опровергават
най – вече от писмените доказателства и в частност от документа, издаден от „Банка Пиреос България“ АД за последователността на
банковите операции по банковата сметка на ищцата. Както вече съдът посочи по –
горе, първата банкова операция е предприета от ищцата, която превела чрез
системата Рингс 10000.00 лева по сметка на ищцата, от които ищцата
впоследствие, вероятно до половин час, изтеглила 2000.00 в брой, а останалите
8000.00 лева превела на ответника. Следователно се явява лишено от основание твърдението
на свидетеля С. И., че тези 8000.00 лева дъщеря му превела на ответника, защото
ответникът и свидетелката П. нямали пари за самоучастието. Това очевидно не е
така, защото парите за самоучастието вече са били преведени, преди ищцата да
преведе по сметката на ответника 8000.00 лева.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите С.
И.и С.С.са допустими от гледна точка на ограничението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване
на договори на стойност по-голяма от 5000.00 лева, тъй като е налице писмен документ за даването на парите, а показанията на
свидетелите са източник на данни само за смисъла на постигнатите договорки.
Година и половина след това – на 30.01.2018г, бил сключен
друг договор за покупко – продажба, по силата на който свидетелят С. И.,
действащ като пълномощник на сестра си М. И., продал на свидетелката П.
поземлен имот № 260006 в землището на село Градец заедно с построен в него
селскостопански склад за сумата 9900.00 лева, за която сума страните заявили,
че е платена изцяло и в брой преди подписване на нотариалния акт.
На
10.07.2019г било образувано ЧГД № 351/2019г на РС Котел по заявление по чл.410
от ГПК, подадено от ищцата срещу ответника. Била издадена заповед за изпълнение
№ 232/12.07.2019г, с която съдът разпоредил ответникът Р.П. да заплати на
ищцата Т.И. сумата 8000.00 лева, представляващи главница по договор за заем от
03.08.2016г, която длъжникът не върнал след покана, законната лихва от подаване
на заявлението на 10.07.2019г до окончателното изпълнение на задължението и
разноски в размер на 890.00 лева, от които 160.00 лева държавна такса и 730.00
лева адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК било подадено
възражение от длъжника, прието от съда с разпореждане № 786/09.08.2019г.
В
срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят Т.И. подала искова молба, по която било
образувано настоящото дело.
Изложените фактическа обстоятелства съдът установи след
съвкупен анализ и оценка на събраната по инициатива на страните доказателствена
съвкупност. Писмените доказателства съдът кредитира, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК. Свидетелските показания съдът
кредитира по начин, който съдът описа по – горе. Следва да се акцентира върху
показанията на свидетелката П., която, като съпруга на ответника, дава изгодни
за него показания, поради което те подлежат на внимателен анализ с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се
основава на особеностите на свидетелските показания като средство за
възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти, но поради наличие на емоционална
връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се
засегнал в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В
тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед
върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели,
без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна
отговорност показания от
заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство. Показанията
на свидетелката П. са ценен източник на данни по случая, тъй като тя, като
купувач на имота, е била пряк и непосредствен свидетел на целия преговорен
процес от самото му начало и активно е участвала в него. Няма основание нейните
показания да бъдат игнорирани само и единствено поради съпружеските ù
отношения с ответника, дори напротив. Тъй като се твърдят факти от бизнеса на
семейството им, е обяснимо и логично те да не са достояние на голям и
неограничен кръг от хора, а да са известни именно вътре в семейството и на
близките им приятели, в случая свидетелят И.Б., който заяви, че е техен семеен
приятел. И поради това, че показанията на свидетелите П. и Б. се подкрепят от
показанията на М.К. и най- вече от писмения доказателствен материал, съдът ги
кредитира в тяхната цялост.
От приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Разгледан по същество, предявеният
иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Ищцата, като носеща тежестта
да докаже чрез пълно главно доказване възникването и съществуването на
облигационна връзка между нея и ответника, възникнала от договор за заем, не
осигури необходимата доказателствена основа за твърдените от нея факт, поради
което предявеният иск подлежи на отхвърляне. Извършеният превод от нейната
сметка по сметка на ответника на сумата от 8000.00 лева не е достатъчно
доказателство, за да се установи, че сумата е дадена в изпълнение на договор за
заем. Простото записване „заем“ като основание в платежното нареждане
представлява изявление именно на наредителя, в случая ищцата, и не обвързва
нито страните, нито съда да приеме, че между страните съществува заемно
правоотношение, щом липсват други доказателства, доказващи твърдяното
правоотношение. Правилно се поддържа от ответната страна, че нито ищцата, нито
нейният баща са отправяли искания и покани до ответника да заплати процесната
сумата – такива доказателства не са представени, бизнес отношенията помежду им
продължили, била извършена нова сделка в началото на 2018г и през лятото на
2019г ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение. Еднозначно
в този смисъл е ориентирана и съдебната практика, вкл. и на ВКС – напр. решение
№ 180 от 26.11.2019г, постановено по гражданско дело № 4345/2018г, ІV г.о, решение № 244/21.01.2020г, постановено по гражданско дело №
983/2019г, ІІІ г.о., препращащи и към други актове на ВКС.
Установяването на факта на предаване на парите не освобождава
ищеца от задължението да установи, че сумата е дадена
именно в изпълнение на договор за заем, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е
изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. Ответникът, който признава
даването на сумата, оспори основанието за даването
ù, като възрази, че сумата 8000.00 лева му е върната в изпълнение на
постигната уговорка в преддоговорните отношения.
Сумата от 8000.00 лева, за която съдът прие, че е дадена от ответника на
свидетеля С. И., наречена „капаро“, има функцията на задатък по смисъла на
чл.93 от ЗЗД и обезпечава сключването на окончателния договор. Уговорката била
тази сума да бъде приспадната от крайната цена по сделката и вместо 10000.00
лева, купувачът да преведе на продавача 2000.00 лева, което обаче не се случило
така както те го планирали, тъй като едно от условията на банката било цялото
самоучастие в размер на 10000.00 лева да бъде преведено по банков път и на банката
да бъдат представени доказателства за извършеното плащане. Тъй като ответникът
бил дал вече на свидетеля С. И.8000.00 лева на ръка, за които нямало как да
бъдат представени доказателства, че са платени по банков път, се наложило
купувачът - свидетелката П., да преведе сутринта на 03.08.2016г цялата сума на
самоучастието, като междувременно се разбрали с ищцата и със свидетеля С. И.ищцата
да върне веднага 8000.00 лева (колкото бил задатъкът), тъй като се получило
двойно плащане, което те при предварителните преговори не били предвидили и
съобразили, че е възможно да се случи. Следва да бъде зачетено по делото
извършеното в полза на свидетеля С. И.плащане на задатък, независимо че той не
е страна по окончателния договор за покупко – продажба, тъй като той е участвал
активно в предварителните преговори заедно и по – скоро замествайки дъщеря си и
е действал от нейно име и за нейна сметка. Отношенията между тях наподобяват
тези на мандат. В отношенията му с ответника и със свидетелката П. свидетелят С.
И.е бил продавачът, доколкото той е водил преговорите, уговарял е цената,
начина на плащане и пр. Ищцата приела ролята на донякъде „сламен човек“, с цел
да бъдат преодолени ограниченията от наложените по сметките на свидетеля С. И.запори,
тъй като по процесната сделка плащането на 90000.00 лева е било задължително да
стане по банков път. Доказателство, че
ищцата е приела и признала плащането на задатъка, е предприетото от нея връщане
именно на задатъка чрез процесния превод от 8000.00 лева, за който съдът
установи, че е извършен не в изпълнение на договор за заем. По изложените
причини съдът прие, че ответникът успя да установи чрез пълно насрещно
доказване възраженията си и като краен извод предявеният иск се явява
неоснователен.
Претенцията на ищцата за присъждане
на разноски следва да бъде отхвърлена, предвид пълната неоснователност на
предявения иск.
Ответникът претендира разноски,
изчерпващи се с адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева. От
записванията в договора за правна помощ явства, че възнаграждението е платено и
следователно подлежи на присъждане. От страна на адвокат М. се направи
възражение за прекомерност и се заяви искане за намалянето му до минималните
размери, предвидените в Наредба № 1 от
9.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Договорът за правна помощ между ответника и адвокат Н. е
сключен на 09.09.2019г, към който момент текстът на на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата (към ДВ, бр. 28 от 2014г) е предвиждал възнаграждение в размер на
580лв + 5 % за горницата над 5000.00 лв при интерес от 5000.00 до
10 000.00 лв. Следователно към него момент минималното възнаграждение е
било 730.00 лева. Възражението обаче се явява неоснователно и не следва да се
уважава. Предвид фактическата и правна сложност на делото, продължителното
разглеждане на делото и активното участие на адвокат Н. по делото, уговаряне и
плащане на възнаграждение, надвишаващ с 260.00 лева минимума, не може да се
приеме за прекомерен.
След справка по делото съдът
констатира, че на 20.07.2020г ответникът е внесъл по набирателната сметка на РС
Котел депозит в размер на 30.00 лева за призоваване на свидетелката К., която
обаче отказа да ù бъдат плащани разноски, поради което внесената сума
подлежи на връщане.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД, предявен по процесуалния ред на чл.422 от ГПК от Т.С.И.,
ЕГН **********,***, против Р.Т.П., ЕГН **********,***, да се признае за
установено в отношенията между тях, че ответникът дължи на ищцата сумата
8000.00 лева, представляващи невърната главница по договор за заем, сключен на
03.08.2016г, както и законната лихва от 10.07.2019г до окончателното изпълнение
на задължението, за която в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение
№ 232/12.07.2019г по ЧГД № 351/2019г на РС Котел.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за присъждане на
направените от нея разноски по настоящото дело и по ЧГД № 351/2019г на РС
Котел.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********,***, сумата 1000.00 (хиляда) лева, представляващи направени разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :