Решение по дело №3066/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Председателя на КЕВР, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1129/18.09.2024 година, постановено по НАХД № 2383/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено № НП-20/17.04.2024г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 52 ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г./отм./ /Наредбата/.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно касаторът посочва, че в посоченото искане №**********/26.09.2022 г. за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа е декларирано, че произвежданата електрическа енергия ще се използва за собствено потребление, т.е относимо е към електрическа централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл.23, чл.24 и чл.25 от ЗЕВИ и в Глава пета от Наредба №6. Сочи, че в АУАН и НП много ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват да се изведе правната квалификация на вмененото деяние, както и че липсва неяснота досежно датата на извършване на нарушението. Уточнява, че централата на Г. Т. не попада в обхвата на централите, които ще се присъединяват по реда на Глава Четвърта Раздел ІІ от ЗЕВИ, а по реда на Глава четвърта от Наредбата. Излага съображения, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Твърди, че при издаване на АУАН и НП е спазен принципа на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, както и че съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН в компетенциите на въззивния съд е да преквалифицира санкционираното с НП административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

Моли решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено, в условията на евентуалност претендира отмяна на решението и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът - редовно призован, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът по касация – „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, в съдебна зала, както и в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност на жалбата. Моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да се произнесе по спора РС-Варна е установил от фактическа страна, че на 26.09.2022г. Г. С. Т. е подала Искане № ********** за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. С писмо изх. № 6271708 от 21.11.2022г. „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл. 52, ал.5 от Наредба № 6 (отм.), е изискало от Г. Т. допълнителна информация във връзка с подаденото искане – да се предостави информация ФвЕЦ с каква мощност прогнозира да бъде изградена и отдавана в електрическата мрежа, като е уточнено, че мощността на централата следва да бъде съобразена със съществуващата електроизграденост за предоставената мощност за обекта. Във връзка с издадена заповед за проверка, служители на КЕВР извършили проверка на „Електроразпределение Север“ АД, в хода на която установили, че „Електроразпределение Север" АД не е уведомило в срок до 10.10.2022г. Г. Т., че представените документи към искане № **********/26.09.2022 г. за проучване на условията за присъединяване на ФВЦ към електроразпределителната мрежа са непълни или не отговарят на изискванията.

Било преценено, че след като в срок до 10.10.2022г. наказаното дружество не е уведомило Г. Т., че подадените от нея документи са непълни или не отговарят на дължимите изисквания, то е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 (отм.), поради което следвало да бъде санкционирано на основание чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ, ред. ДВ бр.86/2023г., който се явявал по-благоприятен закон от чл. 206, ал.1 ЗЕ. Бил съставен Акт № Е-КРС-9 от 23.01.2024 г. за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение обстоятелствата, установени при проверката. Актът бил надлежно връчен на упълномощено лице и бил подписан без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган е издал НП № НП-20/17.04.2024 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка, и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 52, ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г./отм. ДВ БР 28 от 2024 г./. На основание чл.60а, ал. 1 от ЗЕВИ, на „Електроразпределение Север“ АД, била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложил е, че АУАН и НП не инкорпорират конкретна дата на осъществяване на нарушението, като не е формиран извод коя именно е датата на извършване на нарушението. Пояснил е, че при нарушения, свързани с противоправно бездействие, не винаги датата следваща изтичането на срока се явява и времето на извършване на нарушението. Допълнително е приел, че в АУАН и НП не се съдържа обективиране на всички обстоятелства, които имат значение за съставомерността на деянието. Изложено е, че описанието на изпълнителното деяние е противоречиво и неясно, не става ясно какво конкретно действие е следвало да извърши дружеството – да уведоми Г. Т., че са налице непълноти в документите, или да я уведоми, че искането не отговаря на определени нормативни правила. Изложени са мотиви, че непълнота се констатира в НП и относно лицензианта, до който е било адресирано искането, който не е посочен в обстоятелствената част на НП, поради което не може да се формира извод и кое е било лицето, което следва да осъществи дължимото според АНО поведение. Въззивният съд е приел за основателно възражението за неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ/ ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 12.10.2023 г./, предвид обстоятелството, че нарушението е било извършено м.10.2022 г. В допълнение, съдът е изложил мотиви, че дори и да не беше допуснато нарушение на материалния закон, обстоятелството, че дружеството е изпълнило задължението си да уведоми заявителя за констатираните непълноти на искането в срок около месец след изтичане на нормативноустановените срокове, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Съответни на закона са изводите на ВРС досежно допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание водят до отмяна. В АУАН и НП не е посочена дата на нарушението, а тя е съществен елемент от обективната съставомерност на всяко нарушение и следва да е недвусмислено посочена, като подобен пропуск винаги пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, доколкото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. След като защитата се установява срещу фактите изложени в АУАН и НП, които факти определят и предмета на доказване в производството, спрямо тези факти се осъществява и проверката за законосъобразност от страна на съда. В случая минимални предпоставки за това липсват, поради което нарушени се явяват разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В касационната жалба се твърди че в АУАН и НП е посочено, че „ЕРП Север“ АД не е уведомило в срок до 10.10.2022 г. Г. Т., но както правилно е посочил въззивният съд, този период касае, времето, в което бездействието не е противоправно.

В касационната жалба са изложени мотиви защо следва Искане №********** от 26.09.2022 г. на Г. Т. да се разгледа по реда на Глава четвърта от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г./. Подробно развитите мотиви в касационната жалба следваше да бъдат изложени в НП. В НП бланкетно е посочено, че в Искане №********** на Г. Т., е декларирано, че произвежданата електрическа енергия ще се използва за собствено потребление, поради което не попада в обхвата на чл.23, чл.24, чл.25 от ЗЕВИ ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г. и в глава V от Наредба №6 отм. Според АНО, съгласно чл.101 от Наредба №6 отв., за всички неуредени в глава V случаи се прилага глава ІV.

Правилно въззивния съд е отчел, че е неясно описанието на изпълнителното деяние, с реализирането на което е осъществено процесуално нарушение. Съгласно чл.52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, мрежовият оператор в 14-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането. От описаното в НП не става ясно какво конкретно действие е следвало да извърши дружеството – да уведоми лицето, че са налице непълноти в документите, приложени към искането или да уведоми, че искането не отговаря на определени нормативни правила.

Съгласно тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по т.д. №1/2020г. на ОСС от I и II колегия на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид горното, в настоящия случай при липсата на описание на съставомерни обстоятелства е неоснователно позоваването от касатора на цитираното тълкувателно решение.

Настоящият касационен състав не дължи произнасяне по възраженията на касатора срещу изводите на ВРС относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Оспореното НП е отменено от въззивният съд като незаконосъобразно на различно основание от това произтичащо от института на маловажност.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на НП и решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски сторени пред настоящата инстанция. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес по него, намира претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Справедливият му размер съдът определя на 1300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, ІХ – ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1129/18.09.2024 година, постановено по НАХД № 2383/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено № НП-20/17.04.2024г. на Председателя на КЕВР, с което на основание чл. 60а ал.1 от ЗЕВИ, на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. / отм. бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г./.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, сумата от 1300/хиляда и триста лева/лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.