№ 260182 / 24.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. М., 24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-.гр.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
п. секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 536 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд -. гр.М. е сезиран с жалба от С.С.Д. xxx,,Х. Д." 3, вх.Б, ет.1 ап.17, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 21 -. 0996 -. 000729 /07.0442021г. издадено от Н. с. ,. П. п. О. -. М., с което на лицето е било наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
В подадената жалба от упълномощен защитник на санкционираното лице се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения п. издаване на наказателното постановление, изразяващо се в липсата на яснота относно времето и мястото на извършване на нарушението. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят С.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В допълнение към изложените доводи заявява, че наказателното постановление е нищожно, тъй като към момента на неговото издаване е бил налице друг министър на вътрешните работи, както и се основава на ограничената видимост на самата светофарна уредба. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган Н. с. ,. П. п. О. -. гр.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
П. съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът възприема следната фактическа обстановка:
На 26.03.2021г., в гр.М., в 10:40ч., на бул.,,Александър Стамболийски", като водач на МПС лек автомобил Ф. Г. с рег.№ XXXX като на кръстовището с бул.,,Христо Ботев", п. действаща трисекционна светлинна уредба, работеща на нормален режим, преминал на червен светофар. Неговото поведение било забелязано от мл.автоконтрольор П.А. и П.П.. Двамата последвали жалбоподателя, подали светлинен сигнал, на който водача на автомобила се подчинил. След като А. и П. му заявили, че е преминал на червен светофар, жалбоподателят отговорил, че не го е видял. Бил му съставен АУАН, който бил връчен лично на водача на МПС -. то и подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел актосъставител П.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показаниията на свидетеля А. е, че той и неговия колега П.П. са възприели факта на извършеното нарушение, неговото място, както и цялостното поведение на жалбоподателя по време и след деянието. Съдът кредитира показанията му като еднопосочни, логични и непотиворечиви. Същите се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
П. така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Наведените в жалбата оплаквания, които са доразвити от защитника на жалбоподателя в съдебно заседание, касаят допуснати съществени процесуални нарушения п. издаването на АУАН и НП, нищожността на санкционирания акт и необосноваността на нарушението.
На първо място съдът не споделя наведеното от защитника оплакване за нищожност на издадената заповед, въз основа на която административно наказващият орган е бил овластен да издава наказателни постановления. Смяната на един министър на вътрешните работи с друг не означава автоматично отмяна на издадената от неговия предшественик заповед, нито пък може да се тълкува като мълчаливо отменяне на всички издадени от предходния министър заповеди. По делото липсват данни, издадената Заповед № 81212 -. 515/14.05.2018г., с която изрично овластява конкретни лица да съставят АУАН и издават наказателни постановления. С процесната заповед е отменена предходна такава, но липсват данни настоящата да е била отменяна от последваща. Ето защо независимо от издаването на заповедта през 2018г. п. наличие на изпълнително деяние през 2021г. следва да се приеме, че същата е продължила своето действие по време, независимо от наличието на нови министри на вътрешните работи.
Не следва да бъде споделено и оплакването, че в наказателното постановление не е прецизно посочено времето и мястото на извършеното нарушение. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че и двата акта съдържат минимума изискуеми реквизити по ЗАНН, обуславящи законосъобразното им съдържание. Наличието и на друга светлинна уредба на същото кръстовище по нникакъв начин не е основание да се приеме, че не са изпълнени задължителните изисквания на закона относно реквизитите на санкциониращия акт. Самият жалбоподател е знаел точно на кое кръстовище не е бил спрял, което се потвърждава и от направеното от него признание пред полицейските служители, че не е видял светлинната уредба и от твърдението на неговия защитник, че на мястото, където се е намирал, видимостта към светофара е била ограничена. Приложената скица на кръстовището само потвърждава наличието на светлинна уредба, с която водачът е следвало да се съобрази.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел се доказва, че той освен актосъставител е и очевидец на извършеното нарушение, което по никакъв начин не обуславя необосноваността на наказателното постановление. Под страх от наказателна отговорност и доколкото липсват насрещни доказателства, които да оборят неговите твърдения следва да се приеме, че показанията му обективно и безпристрастно доказват факта на извършеното нарушение и участието на жалбоподателя в него.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, т.е. водачът на МПС не е съобразил задължителната за спиране червена светлина, подадена от светлинна уредба и е преминал през кръстовището.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, което обаче не обуславя отпадането на административната отговорност на лицето.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът счита, че административно наказващият орган правилно е фиксирал разпоредбата на чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП, която санкционира нарушителя за извършеното противоправно деяние по чл.6 т.1 на наказание глоба 100 лева. Тъй като размера на наказанието е строго фиксиран, същият не подлежи на последваща редукция, а и от справката му за нарушител/водач е видно, че същият е бил санкциониран за предходно извършени нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложените правни съображения, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 -. 0996 -. 000729/ 07.04.2021г. издадено от Н. с. ,. П. п. О. -. М., с което на С.С.Д. xxx,,Х. Д." 3, вх.Б, ет.1 ап.17, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: