Решение по дело №4175/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3106
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110204175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3106
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №РД-05-0307/11.01.2023 г. на директора
на Столична регионална здравна инспекция на В. В. В., с ЕГН **********, в
качеството му на управител на Наргиле-бар „Табу“ гр. София на основание
чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба, в
която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност. В с.з. жалбата
се поддържа от адв. Ванина Н., която сочи допуснати процесуални
нарушения – в НП липсват дата на издаване и номер на същото, каквото е
изискването на чл. 57 ал. 1 т. 2 ЗАНН. Нарушена е нормата на чл. 42 ал. 1 т. 7
ЗАНН, която предвижда, като задължителен реквизит на АУАН - имената,
точните адреси и датата на раждане на свидетелите. В процесния АУАН като
свидетел е посочена М. И. Д, родена на 22.02.1986 г., с адрес: гр. София ул.
„8-ми декември“ - което по никакъв начин не покрива изискванията за точен
адрес. Правят се възражения за неправилно определяне субекта на
нарушение, тъй като В. В. е посочен като управител на наргиле бар „Табу“, но
не става ясно дали е управител на ЮЛ или обекта, поради което е нарушено
1
императивното изискване на чл. 57 ал. 1 т. 4 ЗАНН. Нарушението е и
недоказано, тъй като в процесното заведение е разположено в четириетажна
сграда - три наземни и един подземен етаж, като към втория наземен етаж
има прилежаща тераса, а към самата сграда, прилежаща външна градина.
Така твърдяното нарушение е „установено“ от инспектора, издал АУАН, на
прилежащата към втория наземен етаж от сградата - открита тераса, която е
остъклена, но през лятото и пролетта е винаги изцяло отворена. Настоящият
АУАН е съставен на 16.09.2022 г., като температурите през този ден за гр.
София са достигали до 29 градуса - летен ден, който не предполага затваряне
на остъклената тераса. Предлага на съда да отмени НП като недоказано.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна се представлява
от адвокат ЛГ, която предлага на съда да потвърди НП по подробни
съображения, изпратени в писмено становище ведно с административно-
наказателната преписка. Не претендира разноски.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На дата 16.09.2022 г. контролните орани на въззиваемата страна в
съвместна акция със служители на Областна дирекция по безопасност на храните -
София-град извършили проверка за здравен контрол на Бар ”Табу", находящ се
в гр. София, ул. 8-ми Декември пред бл. 23.
Установили, че в управлявания от жалбоподателя Василен обект, той е
осъществил нарушение по смисъла на чл.56 ал.1 ЗЗ, тъй като е допуснал
клиенти на заведението да пушат тютюневи изделия в закрито обществено
място /закритата търговска част на обекта/.
Свидетелят Р. Х. Р.ов заемащ длъжността инспектор в отдел „Здравен
2
Контрол” към РЗИ съставил и връчил надлежно АУАН бланков
№534/16.09.2022 г.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакувананото
наказателно постановление.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 7 ЗАНН
по отношение на свидетелката М. И. Д, като същата е достатъчно
индивидуализирана като имена, дата, месец и година на раждане, до степен,
че съдът да установи и призове същата в качеството на свидетел по
настоящото дело.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване
на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по
същество.
По делото са изслушани показанията на свидетелите Р. Х. Р М. И. Д, И.а
Р. Р., които са категорични, че на процесната дата и място същите са
възприели непосредствено и лично, че в процесното заведение, в закрито
обществено място - клиенти на заведението пушат тютюневи изделия. Що се
3
отнася до показанията на свидетелката Грета Димитрова Николова – същата
не е очевидец на нарушението, впоследствие е разбрала за съставения на В., с
когото живее на семейни начала АУАН, поради което нейните показания са
само допълващи установената фактическа обстановка по делото, но не и
такива, дадени от пряк очевидец на проверката от контролните органи.
Безспорно се установи, че на процесната дата контролните органи да
установили клиенти на място в заведението, като е допуснато те да пушат
тютюневи изделия в закритата му част.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни
и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесната проверка се
установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите Р Д и Р
Техните показания са последователни, обстоятелствени и логически
издържани, без данни за заинтересованост, предвид което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 56 ал. 1
от Закона за здравето касае негово бездействие и непротивопоставяне на
действия по тютюнопушене. Въпросната част от обекта, където е
конститарано нарушението, по същността си е закрита, което се установява
както от показанията на свидетелите Р Д и Р така и от представената схема
/л.35 от делото/. Тя според настоящия докладчик представлява "закрито
обществено място" по смисъла на закона. Разпоредбата на чл.56 ал.1 ЗЗ цели
да опази здравето, както на непушачите, така и на служителите в обекта. За да
се приеме, че едно помещение е закрито, следва не само да има покрив,
/независимо дали е от плексиглас/, но и страните му да са затворени по
някакъв начин, както е в конкретния случай. Т.е., в конкретния случай
правилно контролните органи са приели, че по същността си това помещение
представлява "закрито обществено място" и следва да се обхваща от
забраната и целта на закона – да се опази здравето на гражданите.
Неоснователни са възраженията за неправилно определяне субекта на
нарушението. Видно от приложена справка от Търговски регистър управител
и едноличен собственик на капитала на „Табу Трейд“ ЕООД, с ЕИК
*********, е именно жалбоподателя В. В. В.. Няма ангажирани от последния
друго лице да е назначено на трудов договор като управител на съоветното
4
заведение, поради което съдът приема, че именно В. следва да носи
отговорност за нарушението по чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
Нарушението правилно е отнесено към санкционна разпоредба по чл.
218 ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който допусне в управляван от него
обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от
300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато
нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция
от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице.
Глобата за В. е определена в нейния минимален размер, поради което
правилно административнонаказващият орган е съобразил нормата на чл.27
ЗАНН.
Няма основание за приложение и на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана
здравето на гражданите.
Воден от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Процесуалният представител на въззиваемата страна заяви, че не
претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по същите.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №РД-05-0307/11.01.2023 г. на
директора на Столична регионална здравна инспекция, с което на В. В. В., с
ЕГН **********, в качеството му на управител на Наргиле-бар „Табу“ гр.
София, на основание чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена глоба
в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №РД-05-0307/11.01.2023 г. на директора
на Столична регионална здравна инспекция на ВВВ с ЕГН **********, в
качеството му на управител на Наргиле-бар „Табу“ гр. София на основание
чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба, в
която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност. В с.з. жалбата
се поддържа от адв. ВН която сочи допуснати процесуални нарушения – в НП
липсват дата на издаване и номер на същото, каквото е изискването на чл. 57
ал. 1 т. 2 ЗАНН. Нарушена е нормата на чл. 42 ал. 1 т. 7 ЗАНН, която
предвижда, като задължителен реквизит на АУАН - имената, точните адреси
и датата на раждане на свидетелите. В процесния АУАН като свидетел е
посочена МИД, родена на 22.02.1986 г., с адрес: гр. София ул. „8-ми
декември“ - което по никакъв начин не покрива изискванията за точен адрес.
Правят се възражения за неправилно определяне субекта на нарушение, тъй
като ВВ е посочен като управител на наргиле бар „Табу“, но не става ясно
дали е управител на ЮЛ или обекта, поради което е нарушено императивното
изискване на чл. 57 ал. 1 т. 4 ЗАНН. Нарушението е и недоказано, тъй като в
процесното заведение е разположено в четириетажна сграда - три наземни и
един подземен етаж, като към втория наземен етаж има прилежаща тераса, а
към самата сграда, прилежаща външна градина. Така твърдяното нарушение е
„установено“ от инспектора, издал АУАН, на прилежащата към втория
наземен етаж от сградата - открита тераса, която е остъклена, но през лятото и
пролетта е винаги изцяло отворена. Настоящият АУАН е съставен на
16.09.2022 г., като температурите през този ден за гр. София са достигали до
29 градуса - летен ден, който не предполага затваряне на остъклената тераса.
Предлага на съда да отмени НП като недоказано. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна се представлява
от адвокат ЛГ, която предлага на съда да потвърди НП по подробни
съображения, изпратени в писмено становище ведно с административно-
наказателната преписка. Не претендира разноски.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1

На дата 16.09.2022 г. контролните орани на въззиваемата страна в
съвместна акция със служители на Областна дирекция по безопасност на храните -
София-град извършили проверка за здравен контрол на Бар ”Табу", находящ се
в гр. София, ул. 8-ми Декември пред бл. 23.
Установили, че в управлявания от жалбоподателя В обект, той е
осъществил нарушение по смисъла на чл.56 ал.1 ЗЗ, тъй като е допуснал
клиенти на заведението да пушат тютюневи изделия в закрито обществено
място /закритата търговска част на обекта/.
Свидетелят РХР заемащ длъжността инспектор в отдел „Здравен
Контрол” към РЗИ съставил и връчил надлежно АУАН бланков
№534/16.09.2022 г.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакувананото
наказателно постановление.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 7 ЗАНН
по отношение на свидетелката МИД, като същата е достатъчно
индивидуализирана като имена, дата, месец и година на раждане, до степен,
че съдът да установи и призове същата в качеството на свидетел по
настоящото дело.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване
на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по
същество.
По делото са изслушани показанията на свидетелите РХР, МИД, Ивета
Руменова Рва, които са категорични, че на процесната дата и място същите са
2
възприели непосредствено и лично, че в процесното заведение, в закрито
обществено място - клиенти на заведението пушат тютюневи изделия. Що се
отнася до показанията на свидетелката ГДН – същата не е очевидец на
нарушението, впоследствие е разбрала за съставения на Веселинов, с когото
живее на семейни начала АУАН, поради което нейните показания са само
допълващи установената фактическа обстановка по делото, но не и такива,
дадени от пряк очевидец на проверката от контролните органи. Безспорно се
установи, че на процесната дата контролните органи да установили клиенти
на място в заведението, като е допуснато те да пушат тютюневи изделия в
закритата му част.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни
и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесната проверка се
установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите Рафаилов,
Д и Рв. Техните показания са последователни, обстоятелствени и логически
издържани, без данни за заинтересованост, предвид което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 56 ал. 1
от Закона за здравето касае негово бездействие и непротивопоставяне на
действия по тютюнопушене. Въпросната част от обекта, където е
конститарано нарушението, по същността си е закрита, което се установява
както от показанията на свидетелите Рафаилов, Д и Рв, така и от
представената схема /л.35 от делото/. Тя според настоящия докладчик
представлява "закрито обществено място" по смисъла на закона. Разпоредбата
на чл.56 ал.1 ЗЗ цели да опази здравето, както на непушачите, така и на
служителите в обекта. За да се приеме, че едно помещение е закрито, следва
не само да има покрив, /независимо дали е от плексиглас/, но и страните му да
са затворени по някакъв начин, както е в конкретния случай. Т.е., в
конкретния случай правилно контролните органи са приели, че по същността
си това помещение представлява "закрито обществено място" и следва да се
обхваща от забраната и целта на закона – да се опази здравето на гражданите.
Неоснователни са възраженията за неправилно определяне субекта на
нарушението. Видно от приложена справка от Търговски регистър управител
и едноличен собственик на капитала на „Табу Трейд“ ЕООД, с ЕИК
*********, е именно жалбоподателя ВВВ. Няма ангажирани от последния
друго лице да е назначено на трудов договор като управител на съоветното
заведение, поради което съдът приема, че именно Василев следва да носи
отговорност за нарушението по чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
Нарушението правилно е отнесено към санкционна разпоредба по чл.
218 ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който допусне в управляван от него
обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от
300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато
нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция
3
от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице.
Глобата за Василев е определена в нейния минимален размер, поради
което правилно административнонаказващият орган е съобразил нормата на
чл.27 ЗАНН.
Няма основание за приложение и на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана
здравето на гражданите.
Воден от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Процесуалният представител на въззиваемата страна заяви, че не
претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по същите.

4