РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Ямбол, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242330101114 по описа за 2024 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Р. Г. П. от гр.Я.,
представлявана от адв. М. В. М. от АК П. против “Кредисимо“ ЕАД – гр. С. и „Ай Тръст“
ЕООД – гр. С., с която се претендира съдът да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на
ищцата сумата в размер на 100 лева, недължимо платени по недействителен Договор за
потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а ответникът „Ай тръст“
ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 400 лева, недължимо
платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 23.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Иска се присъждане на
направените в по делото разноски.
Твърденията са за това, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №
*** г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че съгласно договорът за
потребителски кредит ищцата е получила под формата на кредит сумата в размер на 1055,30
лв. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договора за потребителски кредит ищцата е следвало да сключи и
Договор за предоставяне на поръчителство с вторият ответник по делото „Ай Тръст“ ЕООД,
с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 23.05.2023 г.,
ищцата е сключила с вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на
поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 700 лв. Твърди се, че ищцата е
заплатила по договора за потребителски кредит на първият ответник „Кредисимо“ ЕАД
сумата в размер на 1155,30 лв., а по Договора за предоставяне на поръчителство сумата в
1
размер на 400 лв., за което дружествата-ответници издали и съответните удостоверения.
Според ищцата договорът за потребителски кредит, сключен с първият ответник
„Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във
вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Изложени са подробни съображения, че договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен с вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен
на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП. Поддържа се, че в
договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и
да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния
план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата
гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничава правата на
ищцата и е основание за недействителност на договора за потребителски кредит сключен с
„Кредисимо“ ЕАД. На следващо място се сочи, че договорът е следвало да съдържа годишен
процент на разходите по кредита, както и общата сума дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. ГПР следва да
включва всички разходи по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва, изчислени по специална формула. Твърди се, че в договора за потребителски кредит
била посочена само абсолютната стойност на ГПР. Липсвала ясна разписана методика на
формиране ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият, в който смисъл се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
поради неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място се поддържа, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата,
която се претендира за договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП.
Поддържа се, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Заплащането на сумата по договора за
потребителски кредит следва да бъде разгледано като елемент от общият разход по кредита
по смисъла на § 1 т.1 от ЗПК, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит,
което обстоятелство е известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Според ищцата,
двамата ответници са свързани лица, тъй като първият ответник „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и по този начин се било целяло да
се заобиколи изцяло разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“
ЕООД също се счита за е нищожен поради накърняване на добрите нрави, вследствие на
което се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Нееквивалентност между престациите била налице, тъй като
сумата, която се претендира по договора за поръчителство представлява допълнителна сума,
2
която е в размер на над 70% от сумата по отпуснатия кредит. По този начин безспорно бил
нарушен принципа за добросъвестност и справедливост. Отделно от това сумата за
поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, а същият е бил
принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то предварително избрано
от заемателя[1]дружество, за да му бъде отпуснат кредита. На следващо място договорът за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД бил нищожен и поради това, че се е
стигнало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона
на осн. чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че
възнаграждението, което е следвало да се заплати по договора за предоставяне на
поръчителство е следвало да бъде отразен в определеният ГПР. Поддържа се, че уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по
кредита, който бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Счита се, че договорът за
предоставяне на поръчителство е недействителен на осн.чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй
като същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за
добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по
този начин бил в ущърб на ищцата като потребител. Посоченият договор за поръчителство
бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците е постъпил отговор.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска по основание и размер и се иска да бъде
отхвърлен. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *** г. при
ГЛП в размер на 16 % и ГПР в размер на 17,22 %. Ищцата изцяло е усвоила заемната сума и
следвало да заплати същата на 10 месечни погасителни вноски. Не се оспорва твърдението,
че ищцата е погасила задължението си предсрочно, в резултат на което същата е получила
удостоверение за липса на задължения.
Оспорва се твърдението на ищцата, че по договора за кредит са направени плащания
в размер на 100 лв., които следва да й бъдат възстановени, като платени без основание,
както и че общият размер на направените по кредита плащания възлиза на 1155,30 лв.
Твърди се, че ищцата е направила плащане в общ размер на 1337,04 лв., които били
разпределени по следният начин: 1055,30 лв. - за погасяване на дължимата главница, 28,74
лв.- за погасяване на възнаградителната лихва, като 253 лв. били разпределени към
поръчителя - вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на вземането му за
възнаграждение за поръчител през сметката на „Кредисимо“ ЕАД не били минавали други
плащания в полза на поръчителя. Сочи се, че дори и да се приеме, че договорът за кредит е
нищожен, на осн. чл.23 от ЗПК, ищецът дължи връщане на чистата стойност в размер на
усвоената главница от 1055,30 лв. Следователно недължимо платима би била единствено
сумата от 28,74 лв. Оспорва се твърдението, че процесният договор за кредит е нищожен,
като противоречащ на разпоредбите на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т.9 от ЗПК.
Оспорва се твърдението, че процесният договор за кредит противоречи на разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и че възнаграждението по договора за предоставяне на
3
поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде включено по общия разход по кредита.
Сочи се, че такова изискване има единствено, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за отпускане на кредита. В случая в чл.4, ал.3 от Договора, както и в
Раздел III, чл.12 от Общите условия било посочено, че кредитополучателя не е длъжен да
предостави обезпечение на кредита си. Сочи се, че има различни видове обезпечения, които
ответникът приема като кредитодател. Твърди се, че обезпечените и необезпечените кредити
на ответника не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, и не
са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.
Кредитоискателят дори и да е заявил обезпечение на кредита, той има право съгласно
Раздел III, чл.13 от Общите условия за предоставяне на кредит, преди подписването на
договора за кредит да промени едностранно заявените условия по договора чрез
провеждането на телефонен разговор с кредитора „Кредисимо“. В този смисъл се поддържа,
че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с дружеството - гарант не е
задължително условие за отпускането на кредита. Поради това обстоятелство и
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не бил включен в размера
на ГПР. Твърди се, че ответникът не е имал информация за условията по сключеният между
потребителя и поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство и не знае какъв ще
бъде уговореният размер на възнаграждението към дружеството - гарант, а и не е страна по
същия договор. Твърди се, че въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни
юридически лица, имат собствен предмет на дейност, и ответникът „Кредисимо“ няма
достъп до база данни на „Ай Тръст“. Поддържа се, че договорът за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД представлява договор
за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не се
включва в обхвата на общите разходи по кредита. С договорът за предоставяне на
поръчителство ответникът „Ай Тръст“ се е задължил да отговаря солидарно с ищцата за
погасяването на задълженията й спрямо „Кредисимо“ ЕАД. На тия съображения се иска от
съда да отхвърли предявените искове, както и да бъдат присъдени направените от ответника
разноски - юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.
В писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва
предявените искове и желае отхвърлянето им изцяло. Не се оспорва твърдението, че на
23.05.2023 г. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ и
ищцата Р. Г. П. в качеството на потребител като обезпечение по договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***.
Оспорва се твърдението, че ищцата е заплатила на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сума
в размер на 400 лв. Твърди се, че всъщност ищцата е заплатила възнаграждение по
процесния договор за предоставяне на поръчителство в общ размер на сумата от 253 лв.
Поддържа се, че обезпечението на договора за кредит чрез предоставено поръчителство от
„Ай Тръст“ е само възможност, но не и задължение на кредитоискателя, като
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не следвало да бъде
4
включено в ГПР. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, в случай, че бъде
избран такъв, се сключва след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД, поради което и „Кредисимо“ЕАД не знае и няма как да знае
предварително какво възнаграждение ще се уговори в бъдеще между кредитоискателя и
поръчителя „Ай Тръст“, по който договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Излагат се
съображения, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
само по себе си не води до оскъпяване на кредита. Въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД бил
едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, последното дружество било
отделно юридическо лице. Поддържа се, че договорът за поръчителство е валиден и
заплатените на негова база възнаграждения са дължими, поради което и искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, не изпраща
представител. От пълномощника адв.М. е депозирано писмено становище вх.№*** г., с
което се поддържат предявените искове. Направено е намаляне на размера им и съдът в с.з.
на основание чл.214 от ГПК е приел същото като искът против „Кредисимо“ ЕАД се счита
предявен за сумата 28,74 лв., а искът против „Ай Тръст“ ЕООД за сумата 253 лв.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща
законен или процесуален представител. Депозирана е писмена молба вх.№ *** г. за това, че
се поддържат възраженията по предявения иск. Във връзка с искането на ищцата за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 от
ЗА, се оспорва обстоятелството, че сащата е материално затруднена и е имала нужда от
назначаване на процесуален представител.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също редовно призован за съдебно заседание, не
изпраща законен или процесуален представител. Депозирана е писмена молба вх.№ *** г. за
това, че се поддържат възраженията по предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото са представени писмени доказателства: зав. копие на Общи условя за
предоставяне на кредити, зав. копие на договор за потребителски кредит № *** г., зав. копие
на Приложение № *** към договор за потребителски кредит № *** г. и зав. копие на справка
от „Кредисимо“ от 12.06.2024 г.; зав. копие на договор за предоставяне на поръчителство от
23.05.2023 г., зав. копие на Приложение № *** към договор за предоставяне на
поръчителство, ведно с погасителен план и зав. копие на Справка извлечение от системата
на „Ай тръст“ от 12.06.2024 г. Между страните не е спорно, че между ищцата Р. Г. П. и
ответника „Кредисимо“ ЕАД на 23.05.2023 г. е бил сключен договор за потребителски
кредит, както и че въз основа чл.4 ал.1 от потребителски договор ищцата Р. Г. П. е сключила
с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство като
обезпечение на договора за потребителски кредит на същата дата – 23.05.2023 г. Не спорно,
че ищцата изцяло е усвоила заемната сума предмет на договора в размер на 1055,30 лева,
както и че е заплатила на ответника усвоената главница в размер на 1055,30 лв., както и
5
сумата от 28,74 лв.- за погасяване на възнаградителната лихва, а още и сумата от 253 лв.,
които „Кредисимо“ ЕАД разпредилил към поръчителя - вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД
за погасяване на вземането му за възнаграждение за поръчител. Спорно между страните е
дали заплатената в размер на 28,74 лева сума, представляваща възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит е заплатена от ищцата без основание по един нищожен
договор, а така също дали заплатената от ищцата сума в размер на 253 лева по договора за
поръчителство е заплатена изначално без основание поради нищожност на същия този
договор за поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищцата П. против двамата ответника „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД искова са с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Исковете са допустими, а
разгледани по същество и основателни по следните съображения:
По възражението за недействителност на договора за потребителски кредит сключен
от ищцата с „Кредисимо“ ЕАД съдът намира следното: Недействителността на целия
договор за потребителски кредит в случая се обосновава от съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно чл.4, ал. 1, съгласно която, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост
от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на Кредисимо банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е още, че в този случай, срокът
за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В ал.3 на чл.4 от
Договора съответно е посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.
Ищцата-кредитополучател има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.2
ЗПК, тъй като е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същият не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
водещо до недействителност по смисъла на чл.22 ЗПК, ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер не съответства на
действително прилагания между страните. В конкретния случай се установява, че при
посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не са бил включени разходите
/доколкото и двамата ответника поддържат, че тези разходи не следва да бъдат включени в
ГПР/, извършени от ищцата кредитополучател, представляващи възнаграждение за
6
поръчителство по договора за гаранция сключен от ищцата с „Ай Тръст“ ЕООД. При това
положение посоченият ГПР не отговаря на действителния. В договора за кредит не е била
отразена действиетлната обща сума дължима от потребителя. По същество е приложена от
търговеца заблуждаваща търговска практика без в общо дължимата сума от потребителя да е
било включено възнаграждението, което ищцата се е задължила да заплати на поръчителя и
стойността му не е била прибавена при изчисляване на ГПР. Видно от чл.4, ал.2 от Договора
в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок /48 часа/ кредитополучателят не представи
съответното обезпечение /сред които е и процесното/, то ще се счита, че заявлението за
кредити не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно
възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и общо дължима във връзка с
кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за поръчителство и
разходите по него са пряко свързани с договора за кредит и известни на кредитодателя,
доколкото одобряването на заявлението за кредит в кратък срок е предпоставено от
сключването на договора за поръчителство. Поради това съдът приема, че възнаграждението
в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит и
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Съгласно договора за предоставяне
на поръчителство /чл.8, ал.5/, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за передоставяне на поръчителство. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. При тия фактически данни, съдът приема, че на кредитора е било известно
задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като
това, както вече бе посочено, е определено като условия за отпускане и усвояване на
кредита. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за
доброволност, напротив става ясно, че потребителят, за да не заплаща разходи за
неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за предоставяне ан
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. Гореизложеното води до
извод, че в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да
обезщети кредитора от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие в предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Предвид клаузата, въз основа на която е сключен процесния договор за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
предоставящо гаранционни сделки и с оглед установените данни за свързаност с
кредитодателя и обстоятелствата около избора на поръчител в деня на сключване на
договора за кредит и събиране на възнаграждението по договора за поръчителство от
заемодателя /едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител/, води до извод,
че с предвиждане на избор за сключване на възмездно поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, не се цели обезпечение на договора, а оскъпяване на
кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на възнаграждение за
7
поръчител, свързан с кредитора.
Съдът счита, че и възражението за нищожност на сключения договор за предоставяне
на поръчителство за основателно. Няма спор по делото, че в деня на сключване на договора
за потребителски кредит на 23.05.2023 г., ищцата Проданов е сключила с втория ответник и
договор за поръчителство. Въпреки, че всеки един от двата процесни договора – този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, те следва да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата
договора е определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне
на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено
от кредитора юридическо лице поръчител, както и сключване на договора за предоставяне
на поръчителство в същият ден, в който е бил сключен и договорът за кредит. Нещо повече,
предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита – чл.8, ал.5, изр.2 от
договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от нищожността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство. Кредитополучателят е
икономически по-слабия субект на правотношението, за което практически липсва, каквато
и да е свобода да договаря условията за поръчителство. Процесния договор за
поръчителство се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за
потребителски кредит, който той обезпечава и във връзка, с който е възникнало
правоотношението по поръчителството. Същият е нищожен и на самостоятелно основание
отново поради липса на кауза за неговото съществуване.
Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение
срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по
кредита. В случай на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда,
съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство).
Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,
защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си
при погасяване на кредита от поръчителя. Обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Следва още да се
посочи, че поетия от поръчителя риск при предоставяне на поръчителството е напълно
покрит от закона, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство е необосновано и несъответно на този риск. Поради това съдът намира
процесния договор за нищожен като противоречащ на добрите нрави.
Не на последно място следва да се посочи още, че в случая сключеният договор за
поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което
8
се явява свързано с него лице, което обстоятелство обосновава извод, че на длъжника не е
било предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което води до
значително неравновесие между правата на потребителя на услугата и търговеца и
нарушаване на принципа на добросъвестност, от което също може да се изведе основание за
нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД.
По изложените до тук съображения съдът намира за доказани по основание и размер
предявените от ищцата против ответниците искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Този състав на неоснователно обогатяване, касае разместване на блага при изначална липса
на основание, например в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Ето
защо и заплатената от ищцата по нищожен договора за потребителски кредит сума в размер
на 28,74 лева – възнаградителна лихва, както и заплатената от нея по нищожния договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 253 лева - възнаграждение, довело до
неоснователно обогатяване на ответниците изисква връщане на полученото от тях без
основание.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на
разноски за заплатена от нея държавна такса в размер на 100 лева.
Пълномощника на ищцата е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2
от ЗА.
Възраженията на ответника „Кредисимо“ ЕАД за това, че адвокатско възнаграждение
в случая е недължимо поради липса на доказателства относно материални затруднения за
ищцата, съдът намира за неоснователни. В подкрепа на това свое становище ответникът
представи справки от НАП, ТД Б. за това, че в периода 1.01.2023 г. – 30.04.2024 г. ещцата П.
е била осигурявана от „Бългериан Бургер“ ЕООД при положен 8-часов труд.
Цитираната от ответника съдебна практика /определение № *** г. на ВКС и
определение № *** г. по ч.т.д.№ ***г. на ВКС/ в подкрепа на становището си, че
обстоятелството дали ищцата е притежавала предпоставките за предоставяне на безплатна
правна помощ, следва да бъдат установени от оспорващата това страна, съдът счита, че не
следва да бъде прилагана, тъй като е остаряла и е налице нова в обратната насока. Така
например в определение № *** г., постановено по ч.к.т.д.№***г. на ВКС се споделя
становището по цитирана практика на ВКС след 2018 г. за това, че наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне
по отговорността за разноски. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да
предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна
помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение
Законът за правната помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не
представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението
9
за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по
смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.
Съдът счита, че следва да бъде уважено искането на адв.М. за определяне на
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА и присъждането му поради изхода на делото
в полза на ищцата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай
са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален
представител на ищцата да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно
адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 ЗА - реално осъществена безплатна
правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник
за разноски за процесуално представителство на ищцата. Предвид горното съдът счита, че
следва да определи в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС при съобразяване на материалния интерес по
делото, извода на съда посочен по-горе, че договорът за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, макар и формално да представляват самостоятелни договори, следва да се
разглеждат като един комплексен договор, както и с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.***представлявано от С. Р. Я. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на Р. Г. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.***, сумата в размер на 28,74 лева, недължимо платени
по недействителен Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва,
считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.***, представлявано от И. М. Ш. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на Р. Г. П.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Ямбол, ж.к.***, сумата в размер на 253 лева, недължимо
платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *** и „Ай Тръст“
ЕООД с ЕИК *** да заплатят на Р. Г. П. с ЕГН ********** сумата от 100 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *** и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *** да заплатят
на адвокат М. В. М. от АК – П., с адрес гр. П., бул.***, на основание чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
11