РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Гeоргиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300500432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5096/15.02.2023г. от М. Н. К., ЕГН ********** чрез
пълномощника му адв. Б. Д. против решение № 454/23.12.2022г. на РС Асеновград, IV гр. с.,
с което се осъжда М. Н. К., ЕГН ********** да заплаща на М. М. К., ЕГН ********** чрез
законния й представител П. Г. Ш., издръжка в размер на 400 лева месечно и периодично,
начиная от завеждане на делото – 13.10.2022г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и за минал период: в размер на 350 лева, считано от 01.01.2022г. до предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и разноски по
производството в размер на 335 лева, като отхвърля претенциите до пълните им предявени
размери от 500 лева от предявяване на иска и 400 лева за минал период, като
неоснователни.С решението се осъжда М. Н. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд Асеновград ДТ по присъдената издръжка в размер на 744 лева.Допуснато е
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК.
Решението се обжалва в осъдителните му части като неправилно досежно определения
размер на издръжката.Оспорват се направените фактически изводи от районния съд досежно
доходите и имуществото на двамата родители.Не било взето предвид освен това, че бащата
направил застраховка в полза на дъщеря си и също, че е купувал подаръци и е помагал за
1
издръжката й.Жалбоподателят счита, че определеният размер на издръжката е твърде
завишен, поради което моли решението да бъде отменено в оспорваните му части и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде намален размера на месечната издръжка.
С писмения отговор на жалбата въззиваемата, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете М., изразява становище за неоснователност на същата,
респ. за правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено в обжалваните
части.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
В обжалваното решение районният съд след подробен и задълбочен анализ на
събраните в производството доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че
ответникът е баща на детето М., като родителите на детето са разделени от м. юли 2021г. и
от този момент майката полага грижи за детето.За недоказани са счетени твърденията на
ответника, че купува подаръци на детето.Въз основа на приетите и неоспорени писмени
доказателства по делото решаващият съд е приел още, че ответникът в периода м. май - м.
октомври 2022г. е получавал месечно възнаграждение в размер на около 2000 лева, че
същият притежава недвижими имоти и МПС, като има сравнително добър стандарт на
живот.За недоказани са приети твърденията на ищцата за реализиран доход от ответника в
качеството му на съдружник във „*********“ ООД.Прието е, че същият няма задължение за
издръжка към други непълнолетни деца, а единственият доказан разход е месечната вноска
от 340 лева по сключен договор за кредит.По отношение майката на детето е прието, че тя е
самоосигуряващо се лице.Доказателства за получаваните от нея месечни доходи не били
ангажирани, поради което районният съд е приел, че тя реализира месечен доход в размер на
МРЗ – 710 лв.За безспорно е прието обстоятелството, че детето има психологически
проблеми, които налагат посещаването на детски психолог и логопед, респ. същото се
нуждае от полагане специални грижи за правилното му развитие, освен разходите за дрехи и
обувки.Поради това решаващият съд е намерил, че за издръжката – храна, облекло и
консумативи, за детето М. са необходими 650 лева месечно и като взема предвид
установеното по делото, че майката ежедневно полага грижи за детето, е приел, че от
необходимата месечна издръжка, бащата следва да осигурява месечна такава в размер на
400 лева, а майката останалите 250 лева и да полага грижите за него.По отношение на
претендирания размер издръжка за минал период районният съд е приел, че до края на
2
2021г. ответникът е осигурявал издръжка на детето.Като преценил нуждите и разходите на
детето М., липсата на съществена разлика във възрастта му в предходния период и
отчитайки нивото на инфлация за изминалата една година, решаващият съд е счел, че за
задоволяване на нуждите му са били необходими 550 лева, от които следва 350 лева да бъдат
поемани от бащата, а останалите 200 лева от майката, която полага и грижите за детето.
Въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми при постановяване на обжалваното решение.Настоящият съдебен
състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено
анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото
право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се
ценят събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно
анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща
към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни, последователни и
логични и се споделят изцяло.
При произнасянето си по съществото на спора въззивният съд съобрази и
представените пред настоящата инстанция доказателства относно наличието на
новонастъпили обстоятелства.
Като писмено доказателство по делото беше представена заповед № 01/24.01.2023г. на
************, с която, считано от 23.01.2023г., се прекратява трудовото правоотношение с
М. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 325, ал. 1 от КТ – по взаимно съгласие.Същият
е регистриран като безработен в Агенция по заетостта „Бюро по труда“ Асеновград на
21.03.2023г.
Като свидетел във въззивното производство беше разпитана майката на въззивника –
Л. Д., съгласно показанията на която, майката на М. е започнала и втора работа като
сервитьорка в заведение.Това чула от близки, но не знае какви доходи реализира.
Като свидетел по делото беше разпитан и И. Ш. – брат на П. Ш..Същият депозира
показания, че сестра му работи като маникюристка, често я посещава и не му е известно да
се занимава с нещо друго.Въззиваемият по думите на свидетеля скоро е напуснал ******,
където работел, тъй като притежавал автосалон и пътна помощ и се занимавал с такава
дейност.Споделял му, че си е направил нужната категория и стаж, поради което не му е
необходимо вече да работи по трудов договор, тъй като реализирал достатъчно доходи от
частната дейност.
При тези данни, в отговор на оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав
намира следното:
Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.По отношение на ненавършило пълнолетие дете,
правото да получи издръжка е безусловно.Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК
3
се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи. В случая за нуждите на петгодишната М. районният съд правилно е определил
цялостна издръжка в размер на 650 лева месечно, от които 400 лева да бъдат поети от
бащата, а останалите 250 лева да бъдат допълвани от майката.Такава сума и според
настоящия състав ще е минимално необходима за задоволяване базовите потребности на
детето от храна, дрехи, памперси, лекарства, покриване на други текущи нужди,
включително такса за посещение на детска градина и такива, необходими за правилното му
интелектуално и физическо развитие.При положение, че детето има специални потребности,
налагащи посещаването на логопед и психолог по два пъти седмично, са необходими и
допълнителни средства, които майката е затруднена да осигури. Тя е поела изцяло грижите
за детето М., грижи се и за още едно малолетно дете и въпреки максималните й усилия, вкл.
чрез полагането на допълнителен труд, не е в състояние да обезпечи всички потребности на
детето М., най-вече специфичните такива с оглед състоянието му.Поради това бащата
следва да осигурява поне минимално необходимата издръжка за него.
Вярно е, че на съобразяване подлежат и възможностите на родителя да заплаща
издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения
за издръжка към други лица и т.н.В случая по делото е установено, че ответникът е
съдружник в търговско дружество, притежава недвижимо имущество и МПС-та, независимо
че част от имуществото е съсобствено, закупил е и превозно средство за осъществяване на
„Пътна помощ“, от което също може да реализира доходи.Предвид на това, въпреки че той
има още едно непълнолетно дете, на което дължи издръжка и към настоящия момент не
полага труд по трудово правоотношение, настоящият състав намира, че същият може да
осигурява определения размер издръжка за детето М., доколкото по делото липсват
твърдения и данни да е в обективна невъзможност да дава такава поради заболяване или
други причини, като същевременно с оглед трудоспособната му възраст и опита му като
търговец, съдът намира, че той може да реализира поне средното за страната трудово
възнаграждение.Съобразявайки указанията в ППВС № 5 от 16.09.1970 г. и служебната си
роля по въпроса за определяне на издръжката по размер, съдът намира, че не следва да се
възлага на родителя, който упражнява родителските права, да провежда пълно и главно
доказване относно конкретен размер на доходите, с оглед материалните възможности на
другия родител да дава издръжка.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че детето е във възраст на интензивен
растеж и развитие, съдът намира иска за основателен в претендирания
размер.Обстоятелството, че бащата е направил застраховка в полза на детето, не може да
обоснове намаляване размера на издръжката, тъй като предназначението на същата е за
задоволяване на базовите потрбености на детето ежемесечно.
По отношение на претендираната издръжка за минало време съдът взе предвид, че
през 2022г. детето също е било отглеждано от майката, имало е нужда от средства за
покриване на текущите му разходи, а няма данни бащата да е осигурявал такива през този
период.
4
Поради това искът за заплащане на издръжка за претендирания минал период също се
явява основателен и доказан по размер.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва са да
се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящето производство в размер на 400 лева.
По тези съобржения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 454 от 23.12.2022г., постановено по гр. д. № 2063 по
описа за 2022г., IV гр. с., в частта, с която осъжда М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
************ да заплаща на М. М. К., ЕГН ********** чрез законния й представител П. Г.
Ш., двете с адрес: **********, издръжка в размер на 400 лева месечно и периодично,
начиная от завеждане на делото – 13.10.2022г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и за минал период: в размер на 350 лева месечно, считано от 01.01.2022г. до
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и
разноски по производството в размер на 335 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** да заплати на П. Г.
Ш., ЕГН **********, като майка и законен представител на М. М. К., ЕГН **********, с
адрес: с. ***********, сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5