№ 151
гр. Момчилград, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20255150100169 по описа за 2025 година
Производството е по предявени искове по чл.26 ал.1 и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е. В. Б. с ЕГН- **********, предявена чрез
адв.Д. Г. от АК- Ловеч, с № **********, против ’’СИТИ КЕШ’’ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5. В исковата молба се посочва, че
ищцата е била страна по страна по Договор за потребителски кредит №
*******/ 09.10.2024г., сключен със „Сити Кеш ООД, по силата на който й е
била отпусната сумата в размер на 1 200 лева, под формата на заем. Съгласно
сключеният договор същата трябвала да върне сумата по кредита, която се
явявала сума от 1 361,21 лева, при сума на получаване 1 200 лева, при лихва
от 161,21 лева и неустойка от 685,79 лева.
Счита се, че уговорената неустойка от 685,79 лева /дължими при
непредставяне на обезпечение- поръчител или банкова гаранция/ е била
недължимо уговорена, тъй като е била нищожна на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД и поради това, че е била сключена при неспазване на нормите на чл.10а,
чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Развиват се подробни съображения и в това отношение, като се твърди, че се
1
нарушават добрите нрави и била неравноправна.
Развиват и допълнителни доводи за недейсвителност на целият договор-
посочени подробно, досежно ГПР и ГЛП, т.к. същите не съдържали и
дължимите разноски по неустойката, и в този смисъл са били заблуждаващи.
Развиват конкретно посочени в исковата молба за нищожност на целият
договор.
Ето защо моли съда на ДА ПРИЗНАЕ за установено, че Договор за
потребителски кредит № *******/ 09.10.2024г., сключен между нея Е. В. Б. с
ЕГН- **********, и „СИТИ КЕШ’’ ООД- София, ЕИК: *********, е
недействителен, поради неточно посочен ГПР в него.
При условията на евентуалност, обяви, че чл.11 /1/ от Договор за
потребителски кредит № *******/ 09.10.2024г., сключен между нея Е. В. Б. с
ЕГН- **********, и „СИТИ КЕШ’’ ООД- София, ЕИК: *********, е
нищожен поради противоречия с добрите нрави.
Претендират разноски. Ищцовата страна е представила доказателства,
които съдът е допуснал и приел, а именно: Пълномощно; квитанция за
платена държавна такса; Договор за потребителски кредит № *******/
09.10.2024г.,; приложетие №/ погасителен план към договора; Направено е
доказателствено искане по чл.19- от ГПК, което съдът се е произнесъл с
определението си в з.з.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, чрез
адв.Х. М. от САК, в който се оспорва исковата претенция в цялост, при
посочените подробни доводи. Счита се, че предявените установителни искове
са неоснователни по изложените доводи. Предвид и това иска съдът да
отвхърли изцяло предявените искове и претендира разноски, респ. прави се
възражение за прекомерност на претендирано възражение. Представя
доказателства, по които съдът се е произнесъл със своето определение по реда
на чл.140 от ГПК, в закрито заседание- Стандартен европ.формуляр, искане за
предоставяне на кредит- -за сключване на договор от ищцата.
В съдебно заседание ищцата не се явява, като от процесуалният
представител- адв.Д.Г. е постъпило писмено становище в което се заявява, че
поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на ю.к. възнаграждение.
Ответната страна в съдебно заседание не изпраща представител, като в
2
писмено становище от процесуален представител се оспорва като
неснователна исковата претенция. Претендира разноски и се прави
възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение, и в тази насока развива
подробни доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото същите не спорят, че между
е тях сключен Договор за потребителски кредит № *******/ 09.10.2024г.,
сключен между ищцата и „Сити Кеш ООД, по силата на който й е била
отпусната сумата в размер на 1 200 лева, под формата на заем. Съгласно
сключеният договор същата трябвала да върне сумата по кредита, която се
явявала сума от 1 361,21 лева, при сума на получаване 1 200 лева, при лихва
от 161,21 лева.
Видно от договора, уговорен лихвен процент възлиза на 50 %, а ГПР-
65,7 %.
В чл.5 от Договора е предвидено, че същият ще бъде обезпечен- с
банковагаранция или поръчители.
В чл.11 е предвидено, че се дължи неустойка от 685,79 лева- при
непредставяне на обезпечение- поръчител или банкова гаранция в
предвиденият 30- дн.срок/.
Като доказателство е приложено копие на Приложение №/ погасителен
план към Договор за потребителски кредит № *******/ 09.10.2024г., по
силата на който ищцата дължи главница в общ размер на сумата от 1 200 лева.
Съгласно този погасителен план, по сключеният договор ищцата трябвала да
върне сумата по кредита, която се явявала сума от 2 047 лева, при сума на
получаване 1200 лева, при лихва от 161,21 лева и неустойка от 685,79 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова молба с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на недействителността на договора, поради
неточно посочване на ГПР на разходите, и при условията на евеентуалност
прогласяване нищожността на клаузата по чл.11.1. от договора, уреждаща
3
начисляване на неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното и съобразно обстоятелството, че са налице
писмени доказателства, съдът приема, че описаните в исковата молба
обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена изцяло.
Съдът, като взе предвид, че ответното дружество е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, и като такава може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. В същото време ищцата е физическо лице,
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е., страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгл. чл.9 ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за
периода редакция.
Съдът счита, че са налице предпоставките да уважена исковата молба
изцяло, т.к. се установи, че договорът е нищожен, защото клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона, освен
това и така определеният ГПР от 65,7 % не е коректно определен- не съдържа
всички разходи по договора. Предвид и това съдът намира, че в тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна
клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение.
Съдът, с оглед представените писмени доказателства, приема, че
страните са сключили Договор за потребителски кредит № *******/
09.10.2024г., по силата на който ищцата дължи главница в общ размер на
сумата от 1 200 лева. Съгласно този този договор и погасителен план, по
сключеният договор ищцата трябвала да върне сумата по кредита, която се
явявала сума от 2 047 лева, при сума на получаване 1200 лева, при лихва от
161,21 лева и неустойка от 685,79 лева.
Сиреч, е установено, че в Договора е уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е
посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е
недействителна.
4
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити
Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК,
спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, и при противоречие със тях се приема, че целият договор или
определени части от него са нищожни.
Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на
ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №
107/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о./. В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия,
като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от
685,79 лева.
Така, както е уговорена съгласно договора неустойката, е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
5
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение, респ. и срока за представянето му- ако имат такъв, създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Съдът счита, че неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя,която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по Договора, а платените по тази клауза суми подлежат на връщане.
Съдът приема, че договорът, в тачи част, е сключен при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143
ал.1 от ЗЗП.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата молба е основателна и
следва да бъде уважена изцяло, като бъде приета за недействителна клаузата
за неустойка в размер на 685,79 лева от Договора, т.к. са налице
основанията за прогласяване на тази клауза за нищожна на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД вр.с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
чл.19 ал.4 от ЗПК вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът приема, че така предявената искова молба е
6
изцяло основателна и следва бъде уважена по отношение на евентуално
предявеният иск.
Съдът приема, че недействителната клауза за неустойка не води до
недействителност на целият договор, както и некоректно определеният размер
на ГПР също не води до недействителност на договора.
Предвид и това съдът счита, че следва да се признае за установено, че
нормата на чл.11.1. от процесният договор за уговаряне на неустойка при
непредставяне на обезпечение е нищожен на основание ч.26 ал.1 предл.3 ЗЗД-
като противоречащ на добрите нрави.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 50 лева- платена
държавна такса, които ще й се присъдят изцяло. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000
лева този размер е 400 лева, а в т.2 на чл.7 ал.1 се предвижда, че ако интересът
е над 1 000 лева, освен 400 лева се присъждат и 10 % за горницата над тази
сума.
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.Д. Г. от АК- Ловеч, № **********, в размер на 480 лева с ДДС /с оглед
цената на иска, предмет на настоящото производство/.
Не са налице условията за намаляване размера на адв.възнаграждение,
т.к. така предвидените размери са минималните, поради и което искането на
ответното дружество е неоснователно.
Предвид изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД за нищожна, клаузата за
7
заплащане неустойка от 685,79 лева по Договор за потребителски кредит
№ *******/ 09.10.2024г., със страни ’’СИТИ КЕШ’’ ООД- София, ЕИК:
*********, и Е. В. Б. с ЕГН- **********, като сключена при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143
ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА ’’СИТИ КЕШ’’ ООД-София, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. В. Б. с ЕГН- **********, сумата в размер на 50 лева–
разноски в производството.
ОСЪЖДА ’’СИТИ КЕШ’’ ООД- София, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. от АК- Ловеч, № **********, сумата в размер на от
480 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8