РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Силистра, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243400500367 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6176/04.07.24г. от Р. Н. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.Силистра, ул. „Илия Блъсков“ №7, офис №2 срещу
решение №418/18.06.24г., постановено по гр.д. №1141 по описа за 2023 година
на Силистренски районен съд, в установителната и осъдителната му част.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Навежда, че дефинирането на понятието „потребител“ в
§13, т.1 от ЗЗП не е случайно, доколкото е свързано с целта на договора за
потребителски кредит, която не допуска предназначението на средствата да се
използват за извършване на търговска или професионална дейност, нито
физическо лице –потребител да действа в рамките на своята търговска или
професионална дейност. Посочвайки банковата сметка на трето юридическо
лице за усвояването на средствата по потребителски кредит, практически е
постигнато скрито договаряне в полза на трето лице и договорът е нищожен
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. §13, т.1 от ЗЗП. Сочи, че в договора
липсва ясна методика на формиране на ГПР, както и яснота за
разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми,
както и последователността, в която същите се погасяват, с което се нарушава
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде
1
отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено.
В о.с.з. въззивникът, чрез назначения особен представител, поддържа
позицията по спора, като излага, че в конкретният случай предназначението и
целта на договора е за потребителско ползване, а той е използван с насочване
на средствата по фирмената сметка, което е недопустимо и е в противоречие с
целта на договарянето.
В о.с.з. въззиваемата страна не изпраща процесуален представител.
Депозира писмено становище, с което оспорва подадената въззивна жалба.
Окръжен Съд – Силистра по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред РС –Силистра е образувано по предявен от
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД /понастоящем ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков
Казанджията” №4, ет.6 срещу Р. Н. Р., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8308.90лв.
/осем хиляди триста и осем лева и деветдесет ст./, от които 6007.60лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № М0000012678/28.09.2022г.
за периода 10.11.2022г. – 10.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението /15.02.2023г./ до окончателното изплащане на задължението,
2189.58лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.11.2022г. до
10.02.2023г., вкл. и 111.72лв., представляващи мораторната лихва за периода
от 11.11.2022г. до 14.02.2023г., за които суми е издадена Заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 249/2023г. на РС – Силистра. Предявени са и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. 430
ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12609.65лв
/дванадесет хиляди шестстотин и девет лева и шестдесет и пет ст./.,
представляваща главница по Договор за кредит № М0000012678/28.09.2022г.
и 1540.16лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.03.2023г.
до 10.07.2023г., вкл.
Навежда се в искова молба, че по силата на сключен Договор за кредит
№ М0000012678/28.09.2022г. ищецът е предоставил на ответника кредит за
текущи нужди в размер на 20 000лв., усвоен по посочена от последния
банкова сметка. Въз основа на чл.11.4 от договора общият размер на
задължението, което потребителят се е задължил да върне е в размер на
24 193.15лв., при лихвен процент 40% и ГПР 48.3155%. Срокът, за който е
предоставен потребителският кредит е 12месеца, съгласно чл.6, като падежът
за плащане на последната месечна погасителна вноска е 10.09.2023г.
Длъжникът е преустановил плащанията на вноските по кредита, като
непогасени са вноските от №2 до №5. По втората вноска се претендира
незаплатен остатък за договорната лихва от 620.03лв. Заедно с установителния
2
иск предявява и осъдителен за непогасени вноски от №6 до №10, с падежи
10.03.2023г. до 10.07.2023г. На основание чл.19.3, т.1 от договора прави
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на
препис от исковата молба, претендирайки вноските по погасителния план
№11 и №12 с падежи 10.08.2023г. и 10.09.2023г., вкл. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител адв. В., депозира писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Твърди, че е налице нищожност на договора
за потребителки кредит. Конкретно излага, че усвояването на кредита е по
сметка на трето – юридическо лице откъдето извежда, че е налице скрито
договаряне в полза на трето лице, но в противоречие на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Отделно от горното, в евентуалност излага, че не е спазено изикването на
чл.11, т.10 и т.11 ЗПК, предвид, че не са посочени допусканията, които
евентуално са взети, при изчисляване на ГПР и не е посочено по ясен и
разбираем начин разпределението на погасителната вноска между различните
дължими суми, както и последователността, в която същите се погасяват.
Доколкото ответникът не е получил нищо, не намира необходимост за
прилагане на чл.23 ЗПК или чл.34 от ЗЗД и не следва да възстановява нищо по
договора. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №574/10.09.2024г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, като ги е уважил частично.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 249/2023г. на РС - Силистра,
произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане установителна и
осъдителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
3
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч. гр. д. №249/2023г., на РС- Силистра, че в полза на
въззиваемия е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
въззивникът да заплати сумите, предмет на предявените установителни
искове. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства наличието на сключен Договор за кредит №
М0000012678/28.09.2022г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит за текущи нужди в размер на 20 000лв., усвоен по посочена
от последния с молба банкова сметка, с титуляр „Анше” ЕООД, ЕИК
********* /л.48 от гр.д. №1141/2023г. по описа на РС - Силистра/. При
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала и
представляващ дружеството е Р. Н. Р..
Спорно по делото е дали усвояването на кредита по сметка на трето
юридическо лице променя потребителския характер на договора.
Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Изискването за предоставяне на достатъчна информация за
икономическите последици на сключения договор за банков кредит /съобразно
липсата на достатъчно познания на средния потребител на кредитни услуги/ е
нормативно регламентирана само за потребителите по смисъла на Директива
93/13 и ЗЗП, т. е. то се прилага по кредитни правоотношения, в случай че в
процеса на доказване се установи, че длъжникът притежава качеството
"потребител". Едва в този случай това лице би било субект на засилена
потребителска защита – то би било в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им /в този
смисъл и разясненията в Решения на СЕС по дела C-488/11, C-537/13, С-
110/14/.
Основното въведено от ответника, чрез назначения по делото особен
представител, възражение е, че посочвайки банковата сметка на трето
юридическо лице, чийто представляващ е именно кредитополучателя, за
усвояването на средствата по кредита, практически същите се предоставят за
ползване за търговски цели в рамките на търговската и професионалната
дейност на физическото лице –управител на фирмата. По този начин е
постигнато скрито договаряне в полза на трето лице, в противоречие на целта
на договора и в противоречие на закона. Счита, че това води до нищожност на
договора, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
4
Настоящият състав намира, че право на кредитополучателя е да посочи
по коя сметка желае усвояване на средствата. Използване на банкова сметка с
титуляр, различен от самия кредитополучател, само по себе си не променя
потребителския характер на кредита. В случая това може да е физическо или
юридическо лице, чиято сметка се използва за усвояване на сумата или
съконтрахент на кредитополучателя, към когото последният е задължен. Това
не променя посоченото в същия, че е за „лични нужди” или че кредитът е
предоставен на трето лице, различно от кредитополучателя.
Съгласно практиката на СЕС – напр. Решение по дело С-74/15 на СЕС,
понятието "потребител" по смисъла на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 има
обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий,
който се състои в това да се вземе предвид дали разглежданото договорно
отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на
дадена професия. Преценката следва да бъде извършена с оглед на всички
обстоятелства и доказателства по делото.
Доколкото самият ответник сочи наличие на заобикаляне целта на
кредитиране и факта, че Р. Р. е кредитополучател и управител на дружеството,
по чиято сметка сумата е усвоена, настоящият състав намира, че това по
същество е индиция за верността на изложените от процесуалния
представител твърдения, че ответникът е ползвал предоставената по
кредитното правоотношение заемна сума за подпомагане на извършваната от
него икономическа дейност.
Липсата на качеството потребител лишава ответника от защитата както
на ЗЗП, така и ЗПК, но не води до нищожност на договора, по съображенията
изложени от адв. В.. Недопустимо е едно лице да се ползва от собственото си
неправомерно поведение.
На това основание отпада необходимостта да се разглеждат
оплакванията на въззивника досежно действителността на договора, на
плоскостта наличието на неравноправни клаузи по ЗПК, респективно ЗЗП.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че инвокираните оплаквания в
тази насока са неоснователни. ГПР е изчислен коректно след проверка с
общодостъпен онлайн калкулатор, като видно от съдържанието на същия
единственият разход, който е взет предвид са възнаградителните лихви, а и не
се установяват други, които следва да намерят отражение в него. Страните
изрично са уговорили реда на погасяване на задълженията по договора
/чл.11.8/, а погасителният план съдържа всички необходими реквизити
съобразно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за основателност на исковите
претенции в обжалваната част и като такива правилно са уважени от
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
Въззиваемата страна своевременно е поискала присъждане на разноски,
които й се следват в размер от 1205.57лв. за заплатен депозит за особен
5
представител. Досежно сумата от 2905.54лв. липсват представени
доказателства за заплащането на адвокатския хонорар, поради което такива не
следва да й се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №418/18.06.24г., постановено по гр.д.
№1141 по описа за 2023 година на Силистренски районен съд, В ЧАСТТА, в
която е прието за установено между страните дължимостта на вземане от Р. Н.
Р., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Илия Блъсков“ №7, офис №2
към „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД /понастоящем ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков
Казанджията” №4, ет.6 на сумата от 8286.22лв. /осем хиляди двеста
осемдесет и шест лева и двадесет и две ст./, от които 6007.60лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № М0000012678/28.09.2022г.
за периода 10.11.2022г. – 10.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, 2189.58лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 10.11.2022г. до
10.02.2023г., вкл. и 89.04лв., представляващи мораторната лихва за периода от
11.11.2022г. до 14.02.2023г., за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 249/2023г. на РС – Силистра, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и В ЧАСТТА, в която от
Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Илия Блъсков“ №7, офис
№2 е осъден да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД
/понастоящем ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, ет.6 сумата от 14148.81лв.
/четиринадесет хиляди сто четиридесет и осем лева и осемдесет и една
ст./, от които 12609.65лв., представляваща главница по Договор за кредит №
М0000012678/28.09.2022г. и 1539.16лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.03.2023г. до 10.07.2023г., вкл., на основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. 430 ТЗ.
ОСЪЖДА Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Илия
Блъсков“ №7, офис №2 ДА ЗАПЛАТИ на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ” АД /понастоящем ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, ет.6 сумата
от 1205.57лв. /хиляда двеста и пет лева и петдесет и седем ст./ ,
представляваща сторени по делото разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване, по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7