Р Е Ш Е Н И Е
№261607/9.12.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ
състав,
в публично заседание на тринадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2589 по описа на Варненски
районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно
и кумулативно съединени искове от Н.Ж.Г., ЕГН ********** ***
срещу С.Г.Г.,ЕГН ********** ***03
за осъждане на ответника да
заплати сумата от 8478,58 лева (след допуснато изменение
на предявеният иск) обезщетение за лишаване от
ползване на собствения на ищеца недвижим
имот представляващ апартамент №103, намиращ се в ********************************************, за периода месец септември 2016г. – месец
ноември 2018г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 15.02.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 1152,19 лева (след допуснато изменение
на предявеният иск) мораторна лихва за периода 10.09.2016г.-27.11.2018г.,
на осн. чл. 59, ал.1 и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В исковата
молба са наведени твърдения, че ищецът е собственик
на недвижим имот представляващ апартамент №103, намиращ се в ********************************************, като собствеността е придобита от последния
по силата на договор за
дарение, който е оформен в нотариален акт № 110/2001г. Страни по договора за дарение са
ищецът и родителите му, като ответницата
е негова майка. След придобиване на имота, в последния са продължили
да живеят родителите на ищеца,
като от 2007г. нататък в имота
без основание е останала да живее
единствено ответницата. Твърди, че през 2016г. е депозирал искова
молба, въз основа на която
е образувано гр. дело № 9686/2016г. за опразване
на апартамента от ответницата, по което дело
се установило, че жилището се
обитава единствено от ответницата. С решени по гр. дело
№762/2017г. на ВОС, което е влязло в законна сила на
12.06.2018г. ответницата е осъдена да предаде
владението върху апартамента на ищеца. Образувано е изпълнително дело
№20187110400513, по което е
съставен протокол от 27.11.2018г. за въвод във владение на
имота.
Претендира мораторна
лихва върху главницата считано от поканата за
заплащане на обезщетите.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
чрез назначеният му от съда
особен представител.
Релевират се възражения, като се посочва,
че ответницата не е владяла процесния
недвижим имот, при което не
е възпрепятствала възможността
ищецът да го използва. Намира, че покана за
заплащане на обезщетение за ползване не е отправяна.
Намира, че не се следва
присъждане на обезщетение за целия месец ноември
на 2018г., предвид това, че
ключовете на жилището са предадени
на 27.11.2018г. Прави възражение за погасяване по давност
претенцията за заплащане на обезщетение поради
лишаване от ползване както и на лихвите за забава, като се позовава на
кратката 3-годишна давност.Счита,
че претенцията е завишена по размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на дарение от
25.06.2001г., оформено в нотариален акт №110, том ІІ, рег. № 6760, дело №
357/2001г. по описа на нотариус Д.С.с район на действие ВРС, Ж. и С. Г. са
дарили на ищеца недвижим имот представляващ апартамент №103 в ****************************************
С искова молба вх.№
42881/16.08.2016г. ищецът Г. е сезирал ВРС, при който е образувано съдебно
производство по гр. дело № 9686/2016г. на ВРС за опразване на апартамент №103 в
*********************, който
иск е насочен срещу Ж. и С. Г.. В исковата молба е обективирана покана за
заплащане на месечен наем в размер на 500 лева, считано от получаване на
поканата.
От съобщение по гр. дело №
9686/2016г. на ВРС се установява, че на 17.09.2016г. на ответницата Г. е връчен
препис от исковата молба ведно с разпореждане по чл. 131 ГПК по образуваното
дело.
Постановено е съдебно
решение № 45/06.01.2017г. по гр. дело № 9686/2016г. на ВРС, с което предявеният
иск от ищеца Г. с правно основание чл. 243 ЗЗД е отхвърлен.
Със съдебно решение
постановено по гр. дело № 762/2017г. на ВОС, предявеният от ищеца Г.
ревандикационен иск с правно осн. чл.108 ЗС срещу
ответницата Г. е уважен, като същата е осъдена да предаде владението на
апартамент №103 в ****************************************
С решение №53/26.04.2018г.,
постановено по в.гр.дело № 110/2018г. на ********** е
потвърдено решение постановено по гр. дело № 762/2017г. на ВОС.
Въз основа на влязло в сила
съдено решение по гр. дело № 762/2017г. на ВОС е издаден изпълнителен лист
№304/09.07.2018г. в полза на ищеца Г.. Образувано е изпълнително производство
№20187110400513 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с район на действие ВОС.
На 05.12.2018г. по изпълнително производство
№20187110400513 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с район на действие ВОС е изготвен
протокол за въвод във владение по отношение на апартамент №103 в ****************************************
Изготвено е заключение по
назначена съдебна – оценителна експертиза на в.л. П.П.,
от която се установява, че средно пазарният наем на обзаведен имот с подобна
характеристика и местоположение, за периода 10.09.2016г. – 11.2018г. възлиза на
8478,58 лева, а за необзаведен имот в размер на 8054,65 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск
с прано основание чл. 59 ЗЗД е
необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да докаже, че е
собственик на имота, че ответницата ползва имота, както и че това ползване е
без правно основание, което от своя страна е довело до обедняване на ищеца и
обогатяване на ответницата.
От представеният по делото
нотариален акт за дарение от 2001г. съдът приема, че ищецът се легитимира като
собственик на процесното жилище представляващо
апартамент
№103 в **************************************** Имотът е подарен от родителите
на ищеца, като няма спор между страните,
че ответницата Г. е негова майка. При осъществяване на прехвърлителната сделка,
дарителите не са запазили правото си на ползване досежно процесният имот. При
тези съображения съдът намира, че първата предпоставка от хипотезата на
приложимата по възникналият в случая правен спор за спазена.
На
следващо място следва да бъде установено ползване на имота, което ползване е
лишено от правно основание. Към производството по настоящото дело са приобщени
водените от страните граждански дела. В решение № 45/06.01.2017г., постановено
по гр. дело №9686/2016г. на ВРС се приема, че ответницата Г. ползва процесния
апартамент много преди посоченият в исковата молба начален период от месец
октомври на 2007г. В решение № 1922/20.12.2017г., постановено по гр. дело №
762/2017г. на ВОС, в което е разгледан ревандикационният иск на ищеца срещу
ответницата, се приема че след извършеното дарение, както и след смъртта
на бащата на ищеца през 01.10.2007г., ответницата остава да
живее в жилището със съгласието на ищеца – собственик на последното.
Обстоятелството, че ответницата ползва имота се възприема и в решение №
53/26.04.2018г., постановено по гр. дело № 110/2018г. на Апелативен съд- Варна,
в което е прието,че родителите на ищеца са живеели в апартамента от 1973г., а
след смъртта на баща на ищеца през 2007г., в последното е останала да живее
единствено неговата майка – ответницата Г.. Така посочените съдебни решение са
постановени с участието на настоящите страни, както и по отношение спор досежно
предаване владението върху процесния апартамент. Фактическото предаване
владение досежно имота е осъществено едва в изпълнителното производство, което
е образувано въз основа на изпълнителен лист по уваженият ревандикационен иск,
като на 27.11.2018г. е ответницата е предала ключовете на имота, за което
обстоятелство е съставен протокол по изпълнително дело № 20187110400513 по
описа на ЧСИ Д.П.-Я. с район на действие ВОС. При така изложеното и като бъдат
зачетени установените факти в цитираните съдебни решения, следва да бъде прието
от настоящият съдебен състав, че ответницата фактически е ползвала процесния
имот до 27.11.2018г., на която дата е предала ключовете от последния. Дори и
първоначално ползването да е било допуснато от ищеца, който не се е противопоставил
на същото, то с получаване на исковата молба, с която съдът е сезиран с иск с
правно осн. чл. 243 ЗЗД, следва да се приеме, че намерението
на ищеца по отношение ползването на имота от ответницата е изменено. От този
момент насетне и доколкото в договора за дарение от 2001г. ответницата Г. в
качеството й на прехвърлител по сделката не е
запазила в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота
предмет на договора за дарение, следва да бъде прието, че ползването след
получаване на исковата молба е лишено от правно основание.
От материалите по приложеното гр. дело №
9686/2016г. на ВРС съдът приема, че на 17.09.2016г.
ищцата е получила препис от исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, от която дата следва да бъде прието, че същата се е запознала с
изявлението на ищеца за освобождаване на имота и претенцията му за заплащане на
месечен наем. Съдът не споделя изложеното в настоящата исковата молба от ищеца,
че ответницата следва да се счита за уведомена за намерението на ответника на
09.09.2016г., доколкото видно от материалите по
делото на тази датата тя е приела препис от исковата молба, който е адресиран
не до нея, а до трето неучастващо в настоящия спор лице – С. Й.Й.. Лицето, което е приело съдебните книжа осъществява тази
дейност със задължение да ги предаде на адресата, до които те са адресирани, за
което полага подпис в разписката към съобщението. Приемащото лице няма
задължение да се запознава с изложеното в исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства. Едва тогава, когато в качеството му на страна в производството
по спора му бъдат връчени съдебни книжа, то за това лице се поражда правото да
се запознае с това им съдържание, съответно от този момент за него започват да текът предвидените в процесуалния закон срокове.Независимо
от обстоятелството, че с исковата молба се предявяват множество обективно и
субективно съединени искове, включително и срещу настоящата ответница, то от
съществено правно значение е кога на нея в качеството й на страна по спора й е
връчена исковата молба, а това от данните по делото се установява, че е
осъществено на 17.09.2016г.
Лишавайки собственикът от правото му на ползва собственият си имот, в имуществената сфера на последния възниква
обедняване под формата на нереализирана възможност той да извлича гражданските
плодове от своята собственост за периода на неоснователно ползване от несобственика.
От своя страна неоснователно ползваният несобственик си спестява онези разходи,
които при други условия би сторил с оглед възможността да ползва по
предназначение недвижимия имот, и с които спестени разходи той фактически се е
обогатил. За установяване размера на обедняването, респ. обогатяването на
страните, съдът допусна съдебно – оценителна експертиза, в.л. по която П. П.
депозира заключение, в което се посочи, че за периода 10.09.2016г. – месец
ноември 2018г. средно пазарният наем на имот с подобна характеристика и
местоположение, в хипотезата на обзаведено жилище възлиза на 8478,58 лева,
съответно 8054,65 лева при необзаведен имот. Доколкото съдът прие, че имотът се
ползва без основание от момента, в който до знание на ответницата е доведено
промяна намерението на ищеца да бъде допусната последната в имота, а т.е. с
връчване на препис от исковата молба по гр. дело № 9686/2016г. на ВРС –
17.09.2016г., то от деня следващ получаване на поканата (18.09.2016г.)
ответницата дължи обезщетение под формата на средно пазарния наем за
неоснователно ползваният от нея имот. Съдебната практика и в случая Решение
№218/29.12.2015г., постановено по гр. дело № 7310/2014г. на ВКС, І –во г.о. приема, че за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване покана не е необходима, като последната има значение от момента в
който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
При тези съображения съдът
приема, че сумата с която ответницата се е обогатил неоснователно при ползване
без правно основание имота на ищеца, за периода от 18.09.2016г. до 27.11.2018г.
възлиза на 8325,64 лева. За разликата над уважения размер от 8325,63
лева до пълно предявеният размер от 8478,58 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. За определяне размера на предявеният иск от една
страна съдът взе в предвид първият месец септември на 2016г., от който е
релевира претенцията като съобрази, че не за 20 дни, а за 12 дни се дължи
месечен наем, което налага намаление на обезщетението за осем дни за този
първоначален месец, което възлиза на 102,48 лева. За последният месец ноември
на 2018г. се дължи наем не за пълен месец от 30 дни, а до момента на
прекратяване на ползването, а т.е. за 27 дни, при което за процесните 3 дни
обезщетението следва да бъде намалено с 50,46 лева, или общо със 152,94
лева.
По отношение възражението за
погасяване по давност на предявеният иск за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен иск за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване, който по отношение на размера се определя по реда на средно
-пазарният месечен наем, като най – близкия способ за определяне тази стойност.
Този иск е различен от претенцията за заплащане на незаплатени месечни наемни
вноски, за да бъде прието, че са касае за неизпълнение на задължение с
периодичен характер. Не е налице неизпълнение на облигационно правоотношение по
договор за наем, за да бъде прието, че приложение ще намери кратката давност
уредена в разпоредбата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Приложима в случая е общата погасителна давност от 5 години, която за
процесната хипотеза би погасила всички вземания за периода преди 15.02.2014г.
Не в такъв диапазон е настоящата искова претенция, поради което възражението за
погасяване по давност е неоснователно.
По отношение акцесорната претенция за заплащане на лихва
за забава:
Както вече съдът посочи за
дължимостта на обезщетението за лишаване от ползване е без значение отправянето
на покана, последната единствено поставя в забава длъжника. Поканата по
аналогия на обективираното волеизявление за промяна в
намерението за допускане в имота, следва да бъде персонално насочена към
лицето, което е неин адресат за да породи желаните от кредитора действия. Така
съдът приема, че на 17.09.2016г. ответницата е уведомена за искането на ищеца
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване досежно ползваното от нея
жилище, като от деня следващ получаване на поканата (18.09.2016г.) до
прекратяване на ползването от нейна страна (27.11.2018г.) същата дължи лихва за
забава върху уважената главница. Съдът с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ осъществи изчисление на дължимата мораторна
лихва, за периода 18.09.2016г. –
27.11.2018г., което се дължи върху уважената главница от 8325,64 лева, като
установи, че същата възлиза на 1151,62
лева. Неоснователна е претенцията за разликата над този размер до
предявеният от 1152,19 лева, като и за периода 10.09.2016г.-17.09.2016г.
По отношение на възражението за
погасяване по давност на задължението за лихва за забава:
Неоснователно е възражението за
погасяване на по давност на това вземане. Тук приложимост намира кратката
3-годишна погасителна давност. Така биха се погасили по давност всички
вземания,които са с настъпил падеж 3-години преди депозиране на исковата молба
в съда. Исковата молба е депозирана в съда на 15.02.2019г., поради което всички
вземания преди 15.02.2016г. се явяват погасени по давност, но в случая такива не
се предмет на предявеният иск, при което възражението е неоснователно.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство съразмерно уважените искове или
сумата от 2767,13 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.Г.Г.,ЕГН
********** ***03 да заплати на Н.Ж.Г., ЕГН ********** *** сумата от 8325,64 (осем
хиляди триста двадесет и пет лева и 64 ст.) лева, обезщетение за лишаване от
ползване на собствения на ищеца недвижим имот представляващ апартамент
№103, намиращ се в ********************************************, за
периода месец септември 2016г. – месец ноември 2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
15.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск за разликата над
уваженият размер от 8325,64 лева до пълно предявеният размер от 8478,58 лева,
както и сумата от 1151,62 (хиляда сто
петдесет и ден лева и 62 ст.) лева мораторна лихва, за периода 18.09.2016г. – 27.11.2018г.върху
уважената главница, като отхвърля предявеният иск за
разликата над уваженият размер от 1151,62 лева до пълно предявеният размер от
1152,19 лева, както и за периода 10.09.2016г.-17.09.2016г.
ОСЪЖДА
С.Г.Г.,ЕГН
********** ***03 да заплати на Н.Ж.Г., ЕГН ********** *** сумата от 2767,13 (две хиляди седемстотин шейсет и седем лева и 13
ст.) лева, съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :