Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 12189 по описа на ВРС за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.М.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени следните обективно съединение
искове: 1.иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2850 лева,
представляваща сбор от незаплатени наемни вноски по договор за наем от
05.10.2017г. на недвижим имот – магазин № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „б.б.“ № 5, както следва: за м. март, 2020г. – 150 лева, за м.
април, 2020г. – 450 лева, за м. май, 2020г. – 450 лева, за м. юни, 2020г. – 450
лв., за м. юли, 2020г. – 450 лева, за м. август, 2020г. – 450 лева, за м.
септември, 2020г. – 450 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане; 2. иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 84,64 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всяка отделна месечна наемна цена от падежа на
съответната вноска до датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.09.2020г. 3) иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да върне
предоставената по договор за наем от 05.10.2017г. вещ, а именно недвижим имот,
представляваща магазин № 1, находящ се в жилищна сграда с административен адрес
гр. Варна, ул. „б.б.“ № 5, разположен на две нива –
сутерен и партер, със застроена площ на сутерена 28.86 кв.м. и застроена площ
на партера 29.24 кв.м., с обща застроена площ от 58,10 кв.м., състоящ се от
търговска зала със сервизно помещение на партера и складово помещение в
сутерена.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца
А.А.П. в качеството на наемодател и А.М.Н. е сключен
договор за наем от 05.10.2017г. на недвижим имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „б.б.“ № 5. Договорът бил сключен за срок от две години, а
уговореният месечен наем бил 450 лева, дължим от 15-то до 25-то число на
месеца. Твърди се, че до средата на 2019г. наемателят е заплащал редовно
наемната цена, както и разходите за ел. енергия и ВиК,
но от този момент започнал да забавя плащанията. Излага се, че с нотариална
покана от 03.08.2020г. ищецът е направил опит да извести ответницата за прекрБратя атяването на договора,
както и че следва в едномесечен срок от уведомяването на освободи наемния обект
и да заплати дължимите и неизплатени наемни вноски. Сочи се, че в процеса на
връчване на нотариалната покана служителите на нотариус г. (рег. № 116 на НК)
удостоверяват, че на 25.08.2020г. ответницата отказва да получи нотариалната
покана, като този факт е удостоверен пред двама свидетели – б.н.р. и т.р.т..
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор
от ответницата.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Ответницата не се явява в съдебно заседание, не се
представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е сключен между страните договор
за наем от 05.10.2017г., по силата на който А.А.П.
в качеството му наемодател е предоставил за ползване на А.М.Н. в качеството й
на наемател недвижим имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „б.б.“ № 5 срещу
месечна наемна от 450 лева, дължима от 15-то до 20-то число на текущия месец. Уговореният
срок на договора е 2 години, като ако след изтичането на срока на договора
използването на имота продължи със знанието на наемодателя и без неговото
противопоставяне, договорът се счита продължен. Съгласно договора наемателят е
длъжен да плаща в срок определения между страните наем и разходите, свързани с
ползването на имота /ток, вода/.
Представено от ищеца е предизвестие за прекратяване на
договора за наем, изпратено от А.А.П. до А.М.Н., с
което последната се уведомява, че поради неизпълнение на задълженията и за
плащане на наемната цена по договора за наем от 05.10.2017г. й се отправя
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, както и покана в срок до
31.07.2020г. да заплати сумата от 2850 лева. На същото липсва подпис на
изпращащия известието. Положени са подписи на две лица – с.и.к. и н.и.к., с
които удостоверяват, че на 24.07.2020г. Наско Начев (съпруг) отказва да получи
и разпише предизвестието.
Представена е още нотариална покана от А.А.П. до А.М.Н., в която е посочено, че предвид че
последната е в неизпълнение на задължението си да плати сумата от 1800 лева по
договора за наем от 05.10.2017г. се
отправя предизвестие за прекратяване на договора за наем по чл.12 от същия.
Върху нотариалната покана е направено отбелязване от нотариус Людмила г. от
25.08.2020г., че същата е връчена при отказ на адресата да я получи,
удостоверен от двама свидетели – Б.Н.П. и т.р.т..
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Илиана Ненова.
Съгласно показанията на свидетелката, същата работи в съседен магазин и знаела,
че до един момент А. плащала наемите си, но после спряла и била поканена от
нотариус да напусне помещението, но не го направила. За обстоятелството, че А.
не заплаща дължимия наем знаела от А..
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.232, ал.2
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл233, ал.1 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По иска по чл.232, ал.2 от ЗЗД
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже валидно сключен договор за наем между страните и изпълнение
на задълженията си по него. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задължението си за плащане.
Безспорно се установи, че по силата на договор за наем
от 05.10.2017г. между страните е възникнало валидно наемно правоотношение по
отношение на процесния недвижим имот. Съгласно уговорките срокът на договора е
2 години, но ако ползването продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя същият се счита продължен. В настоящия случай ответницата не е
оспорила продължаването на действието на договора, поради което съдът намира,
че същият е действал в рамките на процесния период. Уговорената месечна наемна
вноска е в размер на 450 лева, съответно за периода от м.март 2020г. до
м.септември 2020г. дължимата от наемателя сума е в размер на 3150 лева. Ищецът
претендира само 150 лева за м.март, поради което и общо търсената сума е в
размер на 2850 лева. Доколкото падежът на задължението за м. септември 2020г. е
настъпил на 21.09.2020г., дължима се явява цялата наемна вноска, макар и
исковата молба да е подадена на 29.09.2020г. Ответницата не ангажира
доказателства за плащане на наемните вноски в посочения размер.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.86 от ЗЗД
С оглед основателността на главния иск ответникът
дължи и законна лихва за забава върху всяка една от наемните вноски за периода
от падежа на същите до датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г.
Падежът на всяко задължение е уговорен от 15-то до 20-то число на текущия
месец, поради което от 21-во число се дължи и законна лихва за забава. Изчислен
с лихвен калкулатор размерът на законната лихва е както следва (без включване
на датата 29.09.2020г.): 8,00 лева върху главницата от 150 лева за м.март
2020г., 20,13 лева върху главницата от
450 лева за м.април 2020г., 16,38 лева върху главницата от 450 лева за м.май
2020г., 12,50 лева върху главницата от 450 лева за м.юни 2020г., 8,75 лева върху
главницата от 450 лева за м.юли 2020г., 4,88 лева върху главницата от 450 лева
за м.август 2020г. и 1,00 лева върху главницата от 450 лева за м.септември
2020г., или общо 71,64 лева.
С оглед горното предявеният иск се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 71,64 лева и да бъде отхвърлен
за разликата над тази сума до предявения размер от 84,64 лева.
Дължима се явява и законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2020г. до
окончателното плащане.
По иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД
Съгласно правилото на чл.154 от ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че договорът за
наем е прекратен и че ответникът продължава да ползва имота.
Установи се от представената нотариална покана, че с
оглед неплащането на наемните вноски по договора, ищецът в качеството си на
наемодател е отправил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на
договора за наем. Поканата е връчена на 25.08.2020г. на ответницата при
условията на отказ да получи същата в присъствието на двама свидетели. Предвид
изложеното съдът намира, че договорът за наем се явява прекратен, считано от
25.09.2020г.
Ответницата не е оспорила твърдението, че продължава
ползването на процесния имот след прекратяване на договора, като същото се
установява и от показанията на св. Ненова.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът следва
да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е
направил разноски за платена държавна
такса в размер на 244 лева (114 лева по иска за неплатени
наеми, 50 лева по иска за законна лихва и 80 лева по
иска за връщане на вещта),
от които ответникът съобразно с частичното отхвърляне на иска за лихва за забава следва
да заплати 234,82 лева. От разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева съдът
намира, че отвтеникът следва да заплати 359,20 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.А.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2850 лева,
представляваща сбор от незаплатени наемни вноски по договор за наем от
05.10.2017г. на недвижим имот – магазин № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „б.б.“ № 5, както следва: за м. март, 2020г. – 150 лева, за м.
април, 2020г. – 450 лева, за м. май, 2020г. – 450 лева, за м. юни, 2020г. – 450
лв., за м. юли, 2020г. – 450 лева, за м. август, 2020г. – 450 лева, за м.
септември, 2020г. – 450 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.20202г. до
окончателното изплащане, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.А.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 71,64 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за всяка
отделна месечна наемна цена от падежа на съответната вноска до датата на депозиране
на исковата молба в съда – 29.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 71,64 лева до предявения размер от 84,64 лева, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да опразни и предаде на А.А.П., ЕГН **********, с
адрес: *** фактическата власт върху предоставената по договор за наем от 05.10.2017г. вещ, а именно следния
недвижим имот: магазин № 1, находящ се в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „б.б.“
№ 5, разположен на две нива – сутерен и партер, със застроена площ на сутерена
28.86 кв.м. и застроена площ на партера 29.24 кв.м., с обща застроена площ от 58,10
кв.м., състоящ се от търговска зала със сервизно помещение на партера и
складово помещение в сутерена, на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 594,02 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: