Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.02.2019 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар:
Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 339 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕООД, ЕИК: ***,
седалище: *** чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., редовно упълномощен с
пълномощно с peг. № 2643/ 17.02.2017 г. на нотариус с peг. № 271, срещу: П.М.Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, с която се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите, както следва: 1116,44 лева (хиляда сто и шестнадесет
лева и четиридесет и четири ст.), представляващи неизплатено парично задължение
по Договор за потребителски кредит № *** ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и да присъди на ищеца направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 28.08.2018 год. съдът е приел исковата молба и е
постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на
ответника.
Ответника не е бил намерен на посочения адрес, поради което и на същия
е бил назначен особен представител на разноски на ищеца.
Особения представител е получил съобщението и е
депозирал писмен отговор в срок, в който отговор признава
изцяло иска.
В съдебно заседание, ищеца не изпраща представител. Взема
писмено становище, в което прави искане за постановяване на решение при
признание на иска.
Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки
за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответника е признал
иска, а ищеца моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови
решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в
ал. 3 на чл. 237 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да бъде уважен, като
на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за
това.
По отношение на претендираните
разноски- съда счита, че следва да бъдат присъдени на ищеца разноските единствено
по заповедното производство, а тези за исковото, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да останат за сметка на ищеца.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***” ЕООД, ЕИК: *** и П.М.Г., ЕГН: **********, че П.М.Г., ЕГН: ********** дължи на „***”
ЕООД, ЕИК: *** сумите, както следва: 1116,44 лева (хиляда сто и шестнадесет
лева и четиридесет и четири ст.), представляващи неизплатено парично задължение
по Договор за потребителски кредит № *** ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 10.04.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми в полза на „***” ЕООД, ЕИК: *** е издадена
заповед за изпълнение № 83/ 11.04.2018 год. по ч.гр.д. № 147/ 2018 год. по описа
на ЦРС.
ОСЪЖДА
П.М.Г., ЕГН: **********,
да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 175,00 лева за направени по заповедното
производство разноски.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 147/
2018 год. по описа на ЦРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: