РЕШЕНИЕ
№.217.
гр.
Пловдив, 03.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора от ОП Пловдив Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно-наказателно дело № 3024 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Х.И.Б. *** обжалва Решение № 260278 от 28.09.2020 г., постановено
по АНД № 3801/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20 н.с., с което е отчасти
потвърдено и отчасти изменено Наказателно постановление № 20-1030-001906
от 02.03.2020 г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив. С
оспореното решение е било потвърдено наказателното постановление в частта му, с
която на жалбоподателя Б. е наложено наказание глоба от 10 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е
изменено в частта му за наложената глоба и лишаване от права на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като глобата е била
намалена от 150 на 50 лева, а лишаването от права от 2 месеца на 1 месец.
С касационната жалба се претендира отмяна на решението на
Районния съд изцяло и отмяна на наказателното постановление изцяло с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Излагат се съображения за липса на
установено поведение, което да очертава състава на вменените на жалбоподателя
нарушения. Разноски не са претендирани. В съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответната по жалбата страна ОД на МВР Пловдив
Сектор Пътна полиция, не е представил по делото отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание, редовно призована, не е изпратила представител.
Прокурорът
при ОП Пловдив Джубелиева изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съдът
намира, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за фактическа
установеност на поведението на жалбоподателя Б., свързано с осуетяване на
извършвана му проверка, поради това, че същият е взел обратно в себе си
предоставени на служителите на Национално ТОЛ управление преди това документи,
без да предостави възможност на служителите за запознаване с тях. Този си извод
съдът е основал на надлежно събрани доказателства по делото, на които е
направен и коректен анализ. Поради това и посочените изводи се възприемат и от
настоящия съдебен състав и в тази връзка не е основателно възражението на
жалбоподателя, че същият не бил осъществил осуетяване на извършваната му
проверка като си прибрал документите, защото от всички събрани по делото
доказателства става ясно, че длъжностните лица на Националното ТОЛ управление
са спрели водача Б. поради автоматичното отчитане при заснемане на автомобила
му, че за същия нямало данни за валидна електронна винетка, обяснили са това
обстоятелство на жалбоподателя и че поради това ще следва да му се състави акт,
а тъй като водачът оспорил установяването, понеже имал доказателство за платена
винетна такса за автомобила, издърпал документите си от ръцете на проверяващия
го служител и потеглил именно, за да не му бъде съставен акт. Обстоятелството
дали за автомобила в действителност има, или не, валидно заплатена винетна
такса, което се изтъква от жалбоподателя, в случая е ирелевантно касателно
поведението му, защото същият е следвало, след като е бил спрян за проверка от
контролни органи, каквито са били съответните длъжностни лица, имащи правомощия
по чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП да спират автомобили и да проверяват документите
на водачите, да изпълнява и техните указания, свързани с извършване на
проверката, включително да предостави документите си в тяхно държане до
приключване на осъществяваната проверка. Това задължение на водача по чл.103 от ЗДвП не зависи от факта дали контролните органи в действителност са имали, или
не, основание да му съставят АУАН, доколкото тези обстоятелства биха могли да
са предмет на обсъждане и доказване в рамките на конкретно
административнонаказателно производство, ако такова започне в резултат на
извършената проверка. В случая, такава проверка е започнала, но е била в
действителност осуетена от жалбоподателя, поради което и правилно е преценено и
от районния съд, че с поведението си същият е осъществил състав на нарушение по
чл.103 от ЗДвП и поради това е съответно санкциониран по реда на чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП.
Законосъобразна е преценката на
първоинстанционния съд, че не са налице конкретни обстоятелства, които да обуславят
определяне на наказания за посоченото нарушение над предвидените минимални
размер и съответно срок. Поради това и като е изменил наказателното
постановление чрез намаляване размера на наложената глоба и съответно срока на
лишаването от право да управлява МПС до предвидения в закона минимум, съдът е
постановил справедливо и съобразено с нормите на чл.27 от ЗАНН решение. Затова
и в тази му част първоинстанционният съдебен акт ще следва да бъде оставен в
сила.
Що
се касае до нарушението по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, изразило се в неносене от
водача на контролен талон към СУМПС, то касационният съдебен състав намери при
проверка на обжалвания съдебен акт, че същият е необоснован. В мотивите към
съдебното решение се сочи, че в хода на проверката било констатирано, че
водачът не носи КТ към СУМПС, както и че тези констатации по акта не били
опровергани в хода на проведеното съдебно следствие. Посочените фактически
установявания обаче, не почиват на събрания доказателствен материал. В тази
връзка нито в писмените, нито в гласните доказателства се съдържат каквито и да
било обстоятелства относно твърдяното нарушение, записано като т.2 от АУАН и
наказателното постановление. Отделно от това, не става ясно и как, след като е
установено, че водачът е осуетил проверката именно с поведението си, довело до
невъзможност контролните органи да проверят документите му, доколкото е
доказано, че ги е изтръгнал от ръката на проверяващото го длъжностно лице, е било констатирано, че в деня на спирането
му не е носил контролния талон към СУМПС. Такова
установяване не е заявено от започналия осъществяването на проверката служител
на Националното ТОЛ управление в разпита му като свидетел, нито е отразено в
приложената по преписката докладна, по която е съставен АУАН, а установяването
на подобно поведение към момента на съставяне на акта, не е релевантно към
посочената дата на извършване на нарушение.
Ето
защо и като е подходил безкритично към тази част на наказателното постановление
и го е потвърдил, но без да е установено по необходимия категоричен начин
осъществяването на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт в частта му
относно потвърждаване на наказателното постановление. Поради това и в тази му част решението ще
следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на наказателното
постановление по т.2 от същото за наложената глоба от 10 лева.
Водим
от изложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260278/28.09.2020 г., постановено по АНД № 3801/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, 20 наказателен състав, в частта му, с която е било изменено
Наказателно постановление № 20-1030-001906 от 02.03.2020 г., издадено от Началник група
в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив за наложената глоба и лишаване от права на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като
глобата е била намалена от 150 лева на 50 лева, а лишаването от права от 2
месеца на 1 месец.
ОТМЕНЯ Решение № 260278/28.09.2020 г.,
постановено по АНД №
3801/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 20 наказателен състав, в частта му, с която е било потвърдено
Наказателно постановление № 20-1030-001906 от 02.03.2020 г., издадено от Началник група
в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив за наложената глоба от 10 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-001906
от 02.03.2020 г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив в частта му, с която на Х.И.Б. *** е наложена глоба от 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :