№ 1638
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110210638 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. СТ. Т., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-011626 от 09.06.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния
представител адв. С., с което се поддържа жалбата и се иска отмяна на атакуваното НП
или евентуално преквалифициране на деянието по основния състав. Сочи се, че не
била налице системност, понеже нарушенията не били от един и същ вид. Претендират
се разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Р. СТ. Т. бил наказван за шофиране с превишена скорост с
електронни фишове: Серия К № 3766966 на ОД МВР-Кюстендил, влязъл в сила на
06.08.2020 г., за извършено на 09.05.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и Серия К №
3974790 на ОД МВР-Бургас, влязъл в сила на 26.11.2020 г., за извършено на 17.09.2020
г. нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На 12.03.2021 г. в 13:16 часа, жалбоподателят Р. СТ. Т. управлявал в град София,
по бул. „***“, в посока от бул. „**“ към ул. „***“, лек автомобил марка „**“, модел
„***“ с рег. № *** със скорост от 100 км/ч (след приспадане на толеранса от 3%),
която била засечена в района срещу магазин „**“. Разрешената максимална скорост за
движение в този участък била 50 км/ч, общовалидна за населено място. Скоростта на
автомобила била засечена и фиксирана със система за видеоконтрол TFR1-M № 505. На
27.05.2021 г. жалбоподателят Р. СТ. Т. се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и
представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е
бил управляван от него.
Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 665775/27.05.2021 г. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 12.03.2021 г. в 13:16 часа,
управлявал в град София, по бул. „***“ в района срещу магазин „**“, в посока от бул.
„**“ към ул. „***“, лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от
100 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в
населено място – до 50 км/ч, общовалидна за населено място. Било отбелязано, че
нарушението е системно, понеже в едногодишен срок водачът бил наказван още два
пъти с издадени два електронни фиша за шофиране с превишена скорост. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и
двама свидетели. Жалбоподателят не вписал възражения в акта.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
011626 от 09.06.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
2
размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля М.П., от представената снимка на нарушението и от
приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелят П. разказа, че актът е
бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил
декларация, че именно той е управлявал превозното средство на процесната дата.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото
писмен доказателствен материал.
От приложените по делото електронни фишове Серия К № 3766966 на ОД МВР-
Кюстендил и Серия К № 3974790 на ОД МВР-Бургас, ведно с приложените към тях
писмени доказателства се установява, че електронен фиш Серия К № 3766966 на ОД
МВР-Кюстендил, издаден срещу жалбоподателя Т., е влязъл в сила на 06.08.2020 г., за
извършено на 09.05.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било
наложено на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а електронен фиш Серия К №
3974790 на ОД МВР-Бургас, отново издаден срещу жалбоподателя Т., е влязъл в сила
на 26.11.2020 г., за извършено на 17.09.2020 г. нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е бил съставен в
едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване
самоличността на нарушителя, което даже е станало в рамките на тримесечния срок
след извършване на деянието. С попълването на декларацията на 27.05.2021 г.
контролните органи са установили самоличността на лицето, което е управлявало
автомобила към момента на нарушението. В АУАН и НП са посочени времето и
мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови
разпоредби. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност
3
на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В
конкретния случай обаче, тъй като АНО е приел, че се касае за системно нарушение, за
което се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това
наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е
спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване
на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
4
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това
изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак
Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази
причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да
бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за
извършвания видеоконтрол.
АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на
който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-
M № 505, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля
на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи
към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол
на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
5
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е
заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Видно от приложената по
делото декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал
и се е подписал, че на процесната дата автомобилът, който е бил заснет от мобилната
камера, е бил управляван лично от него. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая именно Т. е управлявал
автомобила и той е попълнил писмената декларация, установяваща това обстоятелство.
Разликата в засечената скорост от 103 км/ч и посочената в наказателното
постановление скорост от 100 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този
толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като
засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може
да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или
противоречия в издадените НП и АУАН. Напротив, правата му са напълно защитени,
тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е изчислена в
негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол от проверка №
1-38-20 от 26.06.2020 г. и приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 се установява, че система за видеоконтрол TFR1-M № 505 е
мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол. Макар срокът на валидност на
удостоверението за одобрен тип средство за измерване да е изтекъл на 24.02.2020 г., а
нарушението да е било заснето след това на 12.03.2021 г., то съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, а това средство не е ново и се е намирало в употреба преди
изтичането на срока за валидност.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността
6
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за
нарушаване на общата забрана по чл.21, ал.1 от ЗДвП в населено място да не се
превишава максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч, а не става дума за
различна от посочената в ал.1 скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла
на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е
следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в
процесния участък не е имало поставен знак, указващ възможност за движение с по-
висока скорост от 50 км/ч. Писмено доказателство за цитираното ограничение на
скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система от 12.03.2021 г. В него ясно е описано мястото,
където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било
общовалидното за населено място. Съставителят на протокола – длъжностното лице В.
А. се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания,
а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно
лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него
обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.
Описаното в протокола се подкрепя и от представената от Столична община схема с
организацията на движението в процесния участък.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 5 - за превишаване над 40 км/ч - с глоба 600 лева.
В случая обаче се установява, че нарушението е системно. Съгласно § 6, т.62 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП: „системно“ е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение, като разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП
казва, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно,
водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. По
делото категорично се доказа от обективна страна, че жалбоподателят Р.Т. е наказван
за шофиране с превишена скорост с електронни фишове Серия К № 3766966 на ОД
МВР-Кюстендил, влязъл в сила на 06.08.2020 г., за извършено на 09.05.2020 г.
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и Серия К № 3974790 на ОД МВР-Бургас, влязъл в сила на
7
26.11.2020 г., за извършено на 17.09.2020 г. нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, а настоящото
деяние е извършено на 12.03.2021 г. и касае отново нарушение по чл.21, ал.1, вр.
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Следователно са налице всички предпоставки настоящото
нарушение да бъде квалифицирано като „системно“. Имаме три нарушения от един и
същ вид, които са извършени в посочения в § 6, т.62 от ДР на ЗДвП едногодишен срок,
като последното нарушение, което обуславя системността, е такова по чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП, тоест попада в обхвата на чл.182, ал.5 от ЗДвП. Неоснователни са
твърденията на защитника, че и трите нарушения трябвало да бъдат от визираните в
чл.182, ал.5 от ЗДвП, иначе не се касаело за нарушения от един и същ вид. Видът на
нарушението е „управление на МПС с превишена скорост“, като за вида е без значение
с колко е превишението на скоростта. То има значение относно размера и вида на
наказанията, но не и за вида на нарушението. Размерът и видът на тези наказания не е
определящ за това, дали нарушението е от един и същ вид. По делото и в трите случая
жалбоподателят Т. е бил наказан за управление на МПС с превишена скорост, тоест
той е извършил три еднакви по вид нарушения по смисъла на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП.
Противното разбиране би означавало, след като сега Т. е наказан за системно
нарушение по чл.182, ал.5 от ЗДвП и ако в рамките на едногодишния срок евентуално
извърши ново четвърто нарушение, то да се счита, че същото не е системно, защото
предходното наказание е било по чл.182, ал.5 от ЗДвП, а не по визираните състави на
чл.182, ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 – 6 от ЗДвП, което е абсолютно
нелогично. Изискването на чл.182, ал.5 от ЗДвП е последното (настоящото) нарушение
да е по чл.182, ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 – 6 от ЗДвП, а предходните такива
не е задължително да са по визираните алинеи, а да са от същия вид – управление на
МПС с превишена скорост, което е налице. Следователно системност не би имало
единствено, ако настоящото нарушение не беше по чл.182, ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и
ал. 3, т. 4 – 6 от ЗДвП, но то е такова. Щом става въпрос за нарушение, което се явява
системно, то съгласно чл.182, ал.5 от ЗДвП правилно наказващият орган е наложил
предвидената за съответното нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба от 600 лева
в двоен размер, а именно 1200 лева, както и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 12.03.2021 г. в
13:16 часа, лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя Р. СТ. Т., се е движил в град София, по бул. „***“ в района срещу
магазин „**“, в посока от бул. „**“ към ул. „***“ с превишена скорост – 100 км/ч, при
разрешена максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч, като
нарушението е системно. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с
8
50 км/ч, а размерът на глобата при системно нарушение в този случай е точно 1200
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Наказанията са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги изменя.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Освен това стана ясно, че се касае за системно нарушение, а видно от справката картон
на водача, жалбоподателят Т. многократно е бил наказван за шофиране с превишена
скорост, което говори, че личността му е със завишена степен на обществена опасност
и явна склонност към нарушаване на правилата за движение по пътищата, и
извършване на еднотипни нарушения. Поради тези причини случаят не може да бъде
приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на изложеното, то наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
След като наказателното постановление се потвърждава, то няма как да бъде
уважено искането на адв. С. за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а
наказващият орган не е претендирал такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-011626 от 09.06.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Р. СТ. Т.,
9
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10