№ 9048
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110176058 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът Б. С. П. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Файненшъл България“ ЕООД обективно съединени искове, както следва:
против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД - установителни искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност
на договор за паричен заем № 5229166/18.09.2024 г. поради противоречието му със
закона, при условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави /чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/; против
ответника „Файненшъл България“ ЕООД - искове с правно основание по чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне
на гаранция № 5229166/18.09.2024 г. поради липса на основание като обезпечаващ
нищожна сделка, в условията на евентуалност – като противоречащ на добрите нрави
/чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.
В условията на евентуалност са предявени насрещни искове от „Изи Асет
Мениджмънт” АД против Б. С. П. с правно основание чл.240, ал.2, вр.чл.79 ЗЗД и
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.09.2024 г. сключил договор за
паричен заем № 5229166 с „Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на който
дружеството предоставило на ищеца сумата от 2 400,00 лева, при фиксирани ГЛР от
50.00 % и ГПР от 64.32 %. Поддържа още, че на същата дата бил задължен да сключи
и договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, като заплати възнаграждение
на гаранта, разсрочено на вноски, дължими на падежа за плащане на погасителните
вноски по заема, които „Изи Асет Мениджмънт” АД било овластено да приема вместо
1
поръчителя. Според ищеца договорът за паричен заем е нищожен поради
противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото
възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било
включено и така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон
размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и при сключването му не са спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
143, ал. 1 ЗЗП. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен
заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за
заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя
юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик,
а именно – „Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория
ответник договор за поръчителство за нищожен. Намира, че последният няма
основание, тъй като обезпечава задължения по нищожен договор за паричен заем.
Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно
предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество
„Файненшъл България“ ЕООД се изразява становище за нередовност на исковата
молба, а по същество - за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че
сключеният между страните договор не е за поръчителство, а за представяне на услуга
по издаване на гаранция, поради което потребителят следва да заплати възнаграждение
за същата. Излагат се доводи, че при договора за услуга разпоредбите на ЗПК и
последиците им относно неспазването им, са неприложими. По изложените в
писмения отговор съображения, се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество
„Изи Асет Мениджмънт” АД преповтаря становището на първия ответник за
нередовност на исковата молба. По същество изразява становище за неоснователност
на предявените искове, като развива доводи, че договорът за кредит е сключен при
спазване на законовите изисквания. Поддържа, че дори надвишаването на максимално
допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Сочи, че
ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа още, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при
изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита на потребителя. По
изложените в отговора доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ е предявил
насрещни искове, в които твърди, че на 18.09.2024 г. сключил договор за паричен заем
2
с Б. С. П., по силата на който предал в собственост на последния сумата от 2400,00
лева, а ответникът се задължил да я върне при посочените в договора условия.
Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.00 %, въз основа на
който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора
възлизал на 1058,88 лв. Общата дължима сума, съгласна чл.2, т.7 от Договора,
възлизала на сумата от 3458,88 лв. Първата дължима вноска следвало да бъде
заплатена на 18.10.2024 г., а последната – на 12.03.2026 г, до която дата цялата
дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. Поддържа още, че ответникът
по насрещните искове не изпълнявал надлежно задължението си за своевременно
заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва,
съгласно уговорените в договора падежи, като към датата на подаване на насрещната
искова молба не е погасил падежирали задължения в размер на 315,16 лева. По
изложените в насрещната искова молба доводи „Изи Асет Мениджмънт" АД обуславя
правен интерес от предявените насрещни искове, като моли съда в случай, че бъде
уважен предявения от Б. С. П. иск за обявяване недействителност на процесния
договор за паричен заем, то ищецът да бъде осъден да заплати на дружеството сумата
от 204,17 лева, представляваща незаплатена падежирала главница от общо дължимата
2211,84 лева по договор за паричен заем № 5229166, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда да окончателното
изплащане, както и сумата от 110,99 лева, представляваща незаплатена падежирала
възнаградителна лихва за периода от 17.12.2024 г. до 16.01.2024 г. от общо дължимата
по договора в размер на 793,56 лева. В условията на евентуалност, Б. С. П. да бъде
осъден да заплати на „Изи Асет Мениджмънт" АД сумата от 1946,52 лева,
представляваща на основание чл.23 ЗПК остатъка от дължимата главница по договора
за заем, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда да окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на насрещен иск ответникът по него
признава, че дължи единствено сумата от 1946,52 лева – неизплатена все още
главница. Оспорва предявените искове в останалата им част и поддържа изложените в
първоначалната искова молба съображения.
С определение, обективирано в протокол от проведеното първо открито съдебно
заседание по делото, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в
размер на предявените искове, а именно: предявеният иска за сумата от 204,17 лв.,
представляваща незаплатена падежирала главница от общо дължимата сума от 2211,84
лв. по Договор за паричен заем № 5229166, ведно със законна лихва считано от датата
на подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане да се
счита предявен за сумата от 443,45 лв., представляваща незаплатена падежирала
главница от общо дължимата сума от 2211,84 лв. по Договор за паричен заем №
3
5229166, ведно със законна лихва върху сумата от 104,17 лв.; предявения иск за сумата
от 110,99 лв., представляваща незаплатена падежирала възнаградителна лихва за
периода от 17.12.2024 г. до 16.01.2024 г. от общо дължимата по договора в размер на
793,56 лв. да се счита предявен за сумата от 302,03 лв., представляваща незаплатена
падежирала възнаградителна лихва за периода 16.01.2025 г. – 16.04.2025 г. от общо
дължимото по договора лихвено задължение в размер на 747,40 лв.; предявения иск за
сумата от 1946,52 лв., представляваща на основание чл. 23 ЗПК остатъка от дължимата
главница по договора за заем, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със
законна лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда до
окончателното изплащане на сумата да се счита предявен за сумата от 1755,36 лв.,
представляваща на основание чл. 23 ЗПК остатъка от дължимата главница по договора
за заем, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законна лихва от датата
на подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за
паричен заем № 5229166/18.09.2024 г. е видно, че между ищеца Б. С. П., в качеството
му на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на на заемодател, е
бил сключен договор за заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД
предоставило на П. сумата в размер на 2400 лева, която ищецът се задължил да върне
на 18 равни седмични вноски в размер от 192,16 лв. всяка, заедно с възнаградителна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 50% и годишен процент на
разходите от 64,32 %. В чл.4, ал.1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама
поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1500 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да
няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени
осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя,
за сумата от 3458,88 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
Между страните не се спори, а и представения по делото договор за
предоставяне на гаранция № 5229166 безспорно се установява, че 18.09.2024 г. между
ищеца П., в качеството му на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в
качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по
4
силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на
заемната сума; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за
плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за
събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл.3, ал.1
от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе
задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1599,12 лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 88,84 лв., като съгласно чл.
3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора
за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен
заем. Съгласно чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Видно от представения по делото погасителен план към договора за перичен
заем, общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на
сумата от 281,00 лв., в която е включена и сумата в размер на 88,84 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда ката обективно и компетентно
дадено. От извършената проверка в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
предоставените документи, вещото лице е посочило, че единственият разход, който е
включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) е
възнаградителната лихва. Вещото лице е посочило, че от направените изчисления се
установява, че ГПР е в размер на 64,32 процента. В случай, че при изчисляването му
да се вземе предвид размерът на общата сума по кредита – 3 458,88 лв. (главница -
2400,00 лв. и сума за възнаградителна лихва - 1 058,88 лв.), дължимата гаранция -
1599,12 лв. и срока на кредита 18 месечни вноски, изчисленият ГПР възлиза на 198,40
процента.
Съгласно заключението годишният лихвен процент (ГЛП) е в размер на 50,00
процента, като от направената проверка в сайта на Българска народна банка - Лихвена
статистика, вещото лице е установило, че основният лихвен процент, относим към
договора (м.09.2024г.) е в размер на 3,63 процента. Видно още от заключението е, че
ищецът е заплатил сумата от общо 955,00 лв, с която е разпределена, както следва: към
„Изи Асет Мениджмънт“ АД – сумата от 599,64 лева – главница и сумата от 288,16
лева – възнаградителна лихва, а към „Файненшъл България“ ЕООД – сумата от 355,36
лева за поръчителство.
5
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Сключеният между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, попада в обхвата на чл.9, ал.1 ЗПК
и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат
защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Според ищеца договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му
с императивни правни норми, като предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите надхвърлял допустимия по закон размер.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 64,32 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.
19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
6
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “Изи
Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото
време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Анализът на клаузите
относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят
одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант. Гореизложеното води и
до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В частност
общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено
и задължението за предоставяне на гаранция. Плащането на възнаграждението за
гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР,
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение (без всякаква друга
възможна алтернатива) чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с
основното задължение по кредита.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че макар формално договорът
за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
7
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение
на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията (в този
смисъл са Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение №
260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове
са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. С оглед
предходното предявените в условията на евентуалност искови претенции не следва да
бъдат разглеждани.
Предвид уважаването на главните искове, следва да бъдат разгледани
предявените от „Изи Асет Мениджмънт“ АД против Б. С. П. насрещни искове.
В конкретния случай съдът следва да се произнесе по насрещния иск на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – в
случай, че бъдат уважени предявените от първоначалния ищец искове и договорът за
паричен заем бъде обявен за нищожен, последният да бъде осъден да заплати сумата
от 1755,36 лева /след допуснатото изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК/,
представляваща разликата между дължимата главница, подлежаща на връщане на
основание чл.23 ЗПК и общоплатените от ищеца суми.
Съдът не дължи произнасяне по другия насрещен иск предявен от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с правно основание чл.240, ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, тъй като не се е
сбъднало условието за разглеждането му, а именно – отхвърляне на предявените от
8
първоначалния ищец главни искове.
При недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на
чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в
специалния ЗПК.
В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, между страните не се спори,
че ответникът по насрещните искове е усвоил по процесния договор сумата от 2400
лв.. Предвид изводите за недействителност на сключения договор, то ответникът
дължи заплащане само на чистата стойност на кредита, а именно – сумата от 2400,00
лева. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че първоначалния
ищец е заплатил сумата от 599,64 лева, т.е. неплатена е сума в размер на 1800,36 лева.
В случая, с молбата поо чл.214, ал.1 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
претендираната сума за главница е в размер на 1755,36 лева, поради което насрещния
иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 17.02.2025 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на първоначалния ищец
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100,00 лева – платена държавна такса
и 200,00 лева – възнаграждение за вещо лице. С оглед предходното, всеки от
ответниците по първоначалните искове следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от по 150,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на СРС
остатъка от държавната такса, от чието заплащане ищецът е бил освободен на
основание чл.83, ал.2 ГПК, т.е. сумата от по 51,18 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С
9
оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА, при съобразяване с решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, както
и с определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г., I т.о. на ВКС, съдът
определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на по
300,00 лева против всеки от ответниците. Това е така, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, на което процесуалния представител не е присъствал. Отделно от
предходното, следва да се има предвид, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага. Ето защо, всеки от
ответниците следва да заплати на адв.Б. сумата от по 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед уважаване на предявения от „Изи Асет Мениджмънт“ АД насрещен иск
по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, първоначалния ищец следва да бъде осъден да заплати на
дружеството държавната такса по този иск в размер на 77,86 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по предявения от Б. С. П., ЕГН **********
срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Джавахарлал Неру № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46
иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, договор за
паричен заем № 5229166/18.09.2024 г., сключен между Б. С. П. и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, поради противоречието му със закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по предявения от Б. С. П., ЕГН **********
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Джавахарлал Неру № 28, ет.2, офис 40-46 иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, договор за предоставяне на
гаранция № 5229166/18.09.2024 г., сключен между Б. С. П. и „Файненшъл България“
ЕООД, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на Б. С.
10
П., ЕГН ********** сумата от по 150,00 лева всеки от тях, представляваща
направените разноски в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. С. П., ЕГН ********** да заплати на
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* сумата от 177,86 лева,
представляваща направените разноски по уважения насрещен иск в производството
пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата в размер на по 300,00 лева от всеки от
тях, представляваща адвокатско възнаграждение по производството пред
първоинстанционния съд за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по предявените с първоначалната исковата молба искове.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от общо
102,36 лева /по 51,18 лева всеки от тях/, представляваща държавна такса, от
заплащането на която ищецът е бил освободен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11