РЕШЕНИЕ
№ 20786
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110160023 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. И. Ч. срещу М. А. П., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 24 000 лева
/частично от 25 100 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на нанесена му от ответника на 13.06.2021 г. в гр. София телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, за което ответникът е признат за виновен по силата на сключено
споразумение с прокуратурата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 13.06.2021 г. в гр. София, кв. Редута, ул. „Братован“ № 1 около
18:25 ч. в преддверието на механа „При ловците“ ответникът чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на лицето на ищеца, му причинил средна телесна повреда, реализирала „счупване
на челюст“. На 30.07.2021 г. ответникът се признал за виновен по повдигнатото му
обвинение и сключил споразумение с прокуратурата. Ищецът сочи, че вследствие на
инцидента е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от
счупване на челюстта, които продължавали и до днес. При тези твърдения моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител. Ответникът излага, че представеният от страна на ищеца
протокол по НОХД не е в заверен от съда препис, както и че не отговаря на изискванията на
закона за форма в частта, в която е инкорпорирано споразумението. С оглед описаното
развива съображения в насока, че не може да се обоснове извод за установеност на факта на
извършване на деянието, противоправност на същото и виновност на дееца. Прави
възражение за съпричиняване, като излага, че ищецът с поведението си е предизвикал
инцидента, както и че впоследствие не е предприел мерки по лечението с цел
възстановяване. Подробно излага и че претенцията е силно завишена. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представеното с исковата молба споразумение и от приобщеното производство по
НОХД № 10997/2021г. по описа на СРС, 23-ти състав, се установява, че със споразумение,
одобрено с протоколно определение от 30.07.2021г., обвиняемия М. А. П. се е признал за
виновен в това, че на 13.06.2021г. около 18,25ч. в гр. София, кв. „Редута“ , ул. „Братован“ №
1, в преддверието на механа „При ловците“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
лицето на Т. И. Ч., причинил на последния средна телесна повреда, реализирала медико-
биологичния признак „счупване на челюст“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От приетото експертно заключение по първоначалната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че от лист за преглед в спешен кабинет/спешно отделение на
„Пирогов“ и амбулаторната книга на неврохирургията на 13.06.2021г. за преглед на ищеца е
видно, че при този преглед е вписана диагнозата „съмнение за мозъчно сътресение“. Не е
хоспитализиран и не му е предлагана хоспитализация. Направени са рентгенови снимки на
лицевите кости, с които се потвърждава диагнозата, че няма данни за травматични
увреждания на лицевите кости на ищеца. Счупена/луксирана става на долната челюст се
доказва и лекува след рентгенова снимка, намества се по упойка и не се шинира с мека
превръзка около главата. При ищеца не е имало необходимост от болнично лечение и още
по-малко от лечение на счупена долна челюст. При съдебномедицинския преглед,
прегледалите го вещи лица го накарали да си отвори устата, при което Ч. се е оплакал от
болка. Тази възможност да отвори устата, да размести долната челюст с това отваряне,
категорично доказва, че няма никаква луксация в лявата слепоочно-долночелюстна става.
Болката е субективно чувство и не следва да е показател на травматично увреждане от
гледна точка на специалността и науката-съдебна медицина. Ищецът не е приет на болнично
лечение и не е потвърдена диагнозата за мозъчно сътресение, освен това няма никакви
медицински данни от представената документация от УМБАЛСМ „Пирогов“ по
досъдебното производство, че ищецът се е нуждаел от някакво лечение или да му е
поставена мека превръзка на лицето. Няма данни за телесни увреждания на ищеца освен
описаните от съдебните лекари кръвонасядания в областта на лявата половина на лицето и
охлузване на лигавичната повърхност на устна. Не е имал никаква нужда от поставяне на
шина на лицето и такава не се поставя, каквато е описана в експертизата в ДП, т.к. това не е
приета практика при денталната медицина или неврохирургията, включително лицево-
челюстната. Вещото лице сочи, че приема поставените диагнози след извършените образни
изследвания на ищеца, че няма счупване на челюст, нито увреждане на лявата става между
слепоочната кости и долната челюст, т.е. изкълчване на долночелюстна става. Описаните
оток, кръвонасядания и охлузвания са отзвучали в срок от 10-15 дни и са причинили
страдание.
От приетото експертно заключение по повторната съдебно-медицинска експертиза се
установява, че не се откриват никакви медицински документи, обективиращи твърдяната в
ДП диагноза „Луксация на лявата темпоро-мандибулна става“, а приравняването на
луксацията на счупване на долната челюст е медицински нонсенс. Няма данни и за
доказване на мозъчно сътресение, записано като работна диагноза първоначално в
амбулаторния журнал и впоследствие отпаднала. Вещото лице сочи, че от приложената
справка на НЗОК се установява, че на 17.02.2021г. и 12.03.2021г. или три месеца преди
процесния инцидент за ищеца е вписана диагноза „артрит, неуточнен“, но липсват данни
какъв артрит и коя става е засегнал, а по отношение на темпоро-мандибулната става е много
малка вероятността да бъде засегната от артрит при млад човек. Според вещото лице,
възстановителният период след получени подкожни кръвонасядания и охлузвания при
проведено навременно и адекватно лечение и липса на усложнения, е до 20 дни.
2
Приета е и справка от НЗОК за проведени амбулаторни лечения на ищеца към датата
на процесното събитие.
От показанията на свидетеля Александър Александров се установява, че се познава с
ищеца от училище и са в близки отношения. За случая разбрал от приятелката на ищеца,
която му се обадила, за да му каже, че той е много зле и са в болница „Пирогов“ и чакат пред
травматологията. Свидетелят отишъл и видял, че ищецът бил много зле здравословно, не
могъл да говори, лявата част на лицето му била много подута, устните му били разцепени,
само се държал и не могъл да говори въобще. Неговата приятелка обяснила на свидетеля, че
някъде в района на 1-во РУ пред някакъв салон за красота имало словесна саморазправа
между ищеца и ответника М., след което ответникът неочаквано му нанесъл удар. Ищецът
не бил конфликтно лице, даже рядко псувал, поради което свидетелят се учудил как се е
стигнало до там. Лекарите от травматологията на „Пирогов“ били изпратили свидетеля до
аптеката срещу „Пирогов“, откъдето свидетеля купил на ищеца шина за долната челюст.
След това свидетелят постоянно гледал да бъде при ищеца, посещавал го всеки ден, а
ищецът имал големи затруднения с храненето, тъй като храната трябвало да бъде в течна
форма. Изпитвал ужас да кихне или да се изкашля, защото трябвало да се отвори челюстта и
бил с шина дълго време. От там нататък имал емоционална травма, след като започнал да
говори след около месец, обяснил на свидетеля, че се притеснява и срамува от факта, че са
го набили пред приятелката му. Постоянно имал болки и взимал силни обезболяващи, което
му оказвало влияние и до ден днешен, защото имал проблеми със стомаха поради приема им
на празен стомах. Имал тикове да си мърда челюстта и изпитвал болки при промяна на
времето. Като се прозявал се чувало прещракване и изпитвал болка. Ищецът бил с шина два
месеца по 24 часа на ден. През първите две седмици, след като му сложили шината, не
могъл да говори, говорил през зъби, след това продължил да носи шината, но вече започнал
да говори. Предписанията му били да носи постоянно шина, която се слага с ластик към
главата и придържа долната му челюст. Хранел се със сламка в продължение на месец и
половина, след това започнал да се опитва да дъвче, но изпитвал болки. За процесното
събитие свидетелят знае единствено разказаното му от приятелката на ищеца – че
ответникът бил във видимо нетрезво състояние и започнал да прави неприемливо
жестикулиране към приятелката на ищеца, имитиращо фелацио. Ищецът се опитал да
защити устно приятелката си, но получил удар заради това. Вследствие на удара почувствал
силна болка и не бил адекватен, като приятелката му го закарала в болницата, а ответникът
избягал. Ищецът не знае повече подробности относно събитието и точното му
местонахождение.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за установено
следното от правна страна.
За да бъде основателен предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и законна лихва върху тях, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на противоправно
вредоносно деяние на ответника, фактът на претърпените неимуществени вреди, както и
размера на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите.
Както беше посочено, от приобщеното производство по НОХД № 10997/2021г. по
описа на СРС, 23-ти състав, се установява, че със споразумение, одобрено с протоколно
определение от 30.07.2021г., обвиняемия М. А. П. се е признал за виновен в това, че на
13.06.2021г. около 18,25ч. в гр. София, кв. „Редута“ , ул. „Братован“ № 1, в преддверието на
механа „При ловците“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на Т. И. Ч.,
3
причинил на последния средна телесна повреда, реализирала медико-биологичния признак
„счупване на челюст“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Релевираните от
особения представител на ответника възражения относно непълнота на представения от
ищеца препис от съдебния протокол и от споразумението, както и че последното не е
вписано надлежно в съдебния протокол, са неоснователни видно от съдържанието на
наказателното дело.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се разпростира
върху елементите от състава на престъплението, а останалите факти, релевантни за
гражданското производство, включително наличието и размера на вредите и причинно-
следствената връзка между деянието и вредите, следва да бъдат доказани /така Решение №
1288 от 12.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007г., I г. о., ГК/. Тъй като характерът на
травматичното увреждане на здравето на ищеца вследствие на деянието и неговият медико-
биологичен признак представляват елементи от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, съдът е длъжен да зачете силата на одобреното споразумение в наказателното
производство, като приеме за доказан фактът, че ответникът е причинил счупване на
челюстта на ищеца. В този смисъл, макар съдът да счита приетите експертни заключения по
първоначалната и повторната съдебно-медицинска експертиза за обосновани и компетентно
изготвени от квалифицирани медицински специалисти в своите области, съдът не би могъл
да кредитира заключенията в частите, с които експертите достигат до извода, че ищецът не е
претърпял счупване, нито луксация на долната челюст. Дори този извод обективно да
съответства на медицинските документи и образните изследвания, той противоречи на
установените със споразумението факти, които настоящият състав няма правомощия да
преразглежда. Единствено в хипотеза на възобновяване на наказателното производство би
могло да се стигне до преразглеждане на тези факти, но такава в случая не е налице. Ето
защо съдът е обвързан да приеме, че ответникът е причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната му челюст.
С оглед така установения факт, следва да бъдат кредитирани като достоверни и
показанията на свидетеля Александров, че в продължение на около два месеца след
деянието ищецът е изпитвал болки и затруднения в храненето и говоренето, ял е течна и
пюрирана храна, доколкото тези обстоятелства са естествена последица от счупването на
челюстта на ищеца, чиято връзка с травматичното увреждане се извежда по логичен път и
не се нуждае нарочно медицинско установяване. Също така видно от медицинските
документи и показанията на свидетеля, счупването е било придружено с кръвонасядания в
областта на лицето на ищеца, които са му причинили страдание и са имали период на
възстановяване до 20 дни. На следващо място логични и житейски оправдани са показанията
на св. Александров, според които наред с болките и страданията, ищецът е преживял
4
притеснение и срам от нанесения му побой, доколкото отново се касае за обичайни човешки
реакции на подобен вид деяние.
Извън обхвата на изводимите по логичен път последици от счупването, обаче, е
видът и продължителността на провежданата медицинска терапия, резултатите от нея,
евентуалните настъпили усложнения, както и неимуществените вреди, които ищецът
продължава да търпи след изтичане на обичайния възстановителен период. В тази насока,
доколкото по делото липсват каквито и да било медицински документи, от които да се
установява провеждано от ищеца лечение на счупване на челюст, неговият характер,
продължителност и предписани медицински изделия, медикаменти и процедури,
включително липсват доказателства за извършено наместване на челюстта и поставяне на
имобилизиращо медицинско изделие, съдът не следва да приеме тези обстоятелства за
доказани. Показанията на свидетеля Александров, според които на ищеца е била поставена
имобилизационна шина, прикрепена с ластик към главата му, не намират потвърждение в
медицинската документация, нито в експертните заключения по приетите съдебно-
медицински експертизи. Напротив, съгласно експертното заключение по първоначалната
СМЕ, такъв вид „мека“ шина не се използва в медицинската практика за имобилизация на
счупена челюст. Сходно е положението и относно приеманите от ищеца обезболяващи
медикаменти и последиците от тях, изложени в показанията на свидетеля. По делото
липсват доказателства да са били предписвани специфични особено силни обезболяващи
медикаменти, а ако ищецът е приемал свободно продаваните без рецепта такива, то липсват
доказателства за причинно-следствена връзка между техния прием и изпитваните
понастоящем от ищеца стомашни болки. Касае се за обстоятелство, чието установяване
изисква медицински познания, с каквито свидетелят не разполага, поради което неговите
изводи, че именно приемът на обезболяващите на гладно е довел до стомашните болки, не
следва да бъдат кредитирани. Що се касае до продължаващите и към датата на исковата
молба периодични болки и тикове от счупването, за които дава показания свидетелят, при
липсата на доказателства за проведено лечение, неговия характер, продължителност и изход,
не може да се приеме за установено, че те се явяват в пряка причинно-следствена връзка с
деянието.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е претърпял единствено тези неимуществени вреди, които се явяват логична пряка
последица от травматичното увреждане „счупване на челюст“. Релевираното от ответника
чрез особения му представител възражение за съпричиняване на тези вреди е неоснователно.
От една страна по делото липсват годни доказателства и доказателствени средства относно
твърдяното провокативно поведение на ищеца. От друга страна, видно от приетата справка
от НЗОК, преди датата на процесното деяние на ищеца са били извършвани прегледи само
по повод остри вирусни инфекции и артрит, като според заключението по повторната СМЕ,
няма данни артритът да е засегнал челюстната става и това е малко вероятно предвид
младата възраст на ищеца.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
5
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищеца увреждания, а именно – счупване на неговата челюст, преживените вследствие на
това болки и затруднение на дъвченето и говоренето за период от около два месеца,
нарушаване на ежедневния ритъм на живот и прием на обичайните обезболяващи
медикаменти, нужда от специална грижа за храненето на ищеца, както и придружаващото
страдание, причинено от нанесените кръвонасядания по лицето на ищеца и преживяното от
него притеснение и срам от случилото се.
От друга страна следва да бъде отчетен фактът, че неимуществените вреди се
ограничават в рамките на обичайните човешки реакции на подобно травматично увреждане,
липсата на данни за проведеното лечение, за продължаващи вреди, както и младата възраст
на ищеца /на 26 години към датата на деянието/, която му позволява да преодолее по-бързо
физическите и психологическите последици от нанесената травма.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, включително с оглед размера на минималната работна
заплата за страната за 2021г. от 650 лева, следва да бъде определен на 10 000 лева. До този
размер следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата до пълния претендиран размер
от 24 000 лева /частично от 25 100 лева/, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил разноски, а е бил защитаван от особен представител, поради което разноски не му се
дължат. Предвид освобождаването му от заплащане на такси и разноски по делото по силата
на закона съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е сторил разходи само за адвокатско
възнаграждение в размер на 1250 лева, платено изцяло в брой. С оглед уважената част от
иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 520,83 лева. На следващо
място разноските в тежест на бюджета на съда са в размер на 960 лева за държавна такса,
700 лева за възнаграждение на особен представител, 721,20 лева за възнаграждения на вещи
лица и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, или общо 2386,20 лева. На основание чл.
6
78, ал. 6 ГПК с оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза и по сметка на СРС сумата от 994,25 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л “, бл. , вх. , ет. , ап. , да
заплати на Т. И. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „В м“ № , вх. , ет. , ап. , на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на нанесена на 13.06.2021 г. в гр. С телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюст, за което ответникът е признат за виновен по
силата на споразумение, одобрено на 30.07.2021г. по НОХД № 10997/2021г. по описа на
СРС, 23-ти състав, ведно със законната лихва считано от 20.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 10 000
лева до пълния претендиран размер от 24 000 лева /частично от 25 100 лева/.
ОСЪЖДА М. А. П. да заплати на Т. И. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
520,83 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. А. П. да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 994,25 лева, представляваща сторените по делото
разходи от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7