№ 444
гр. София, 09.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110154909 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Й. М. срещу *****************.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ответникът е направил искане да се приложи заверен препис от изп. дело № ********.,
което искане съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да бъде
уважено. На настоящия етап от производството липсват основания за изискване
представянето на оригинални документи по изпълнителното дело.
Искането на ответника за прилагане на гр. дело № 1197/2019г. по описа на СРС, 142-ри
състав и в.гр. дело № 6431/20220г. по описа на СГС е неоснователно, като следва да се
изискат единствено заверени преписи от постановените съдебни решения с отбелязване кога
същите са влезли в сила.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2022г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца-
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ДСИ Димитровград, с район на действие РС- Димитровград в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено от съдебния
1
изпълнител копие от изпълнително дело № ********.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 142-ри състав заверени преписи от решения, постановени по
гр. дело № 1197/2019г. и в.гр. дело № 6431/2020г. по описа на СГС, II- А въззивен състав с
отбелязване кога същите са влезли в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от М. Й. М. срещу ***************** осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 5033,48 лева, представляваща платена без основание от С.Ю. сума по изп. дело №
********. на ДСИ при РС- Димитровград в периода от 01.06.2018г. до 30.06.2021г., като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.07.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.09.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 137 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.06.2021г. до
22.09.2021г.
Ищецът М.М. твърди, че на 30.06.2010г. бил издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело №
889/2010г. по описа на РС- Димитровград, по силата на която Г.Г. М.а, М. Й. М. и С.Г.Ю.
били осъдени да заплатят солидарно на ************ следните суми: 14242,24 лева,
главница по договор за предоставяне на банков кредит от 19.10.2005г., ведно със законната
лихва от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, 1721,04 лева, договорна лихва за
периода от 19.10.2005г. до 28.06.2010г., 142,44 лева, наказателна лихва за периода от
31.12.2009г. до 28.06.2010г. и 892,11 лева, разноски. Поддържа, че на 06.07.2010г. въз основа
на описания изпълнителен лист било образувано изп. дело № ********. на ДСИ при РС-
Димитровград. На 18.04.2012г. бил сключен договор за цесия, по силата на който
************ прехвърлило вземанията си по изпълнителния лист на
************************ Сочи, че на 25.06.2012г. с молба с вх. № 5717 дружеството е
поискало да бъде конституирано като взискател по делото въз основа на сключения договор
за цесия. Твърди, че на 09.01.2019г. длъжниците по заповедта предявили отрицателен
установителен иск, че не дължат вземанията, предмет на заповедта за изпълнение поради
изтекла погасителна давност. С Решение № 289642 от 29.11.2019г., постановено по гр. дело
№ 1197/2019г. на СРС, 142-ри състав съдът бил признал, че Г.Г. М.а, М. Й. М. и С.Г.Ю. не
дължат на „*************** сумите по заповедта като погасени по давност. Поддържа, че
първоинстанционното решение било влязло в сила по отношение на М.М. и било обжалвано
в останалата част. С Решение № 262774 от 28.04.2021г., постановено по в.гр. дело №
6431/2020г. по описа на СГС, II-А въззивен състав било потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваната му част по отношение на Г. М.а и С.Ю.. Съдът бил установил, че по
отношение на М.М. било поискано едно изпълнително действие с молбата за образуване на
изпълнително дело от 06.07.2010г., а именно налагане на възбрана, въззивният съд бил
приел, че последното изпълнително действие по отношение на Г. М.а било предприето на
05.12.2013г. От удостоверение с изх. № 3394/18.06.2021г. по изпълнителното дело се
2
установявало, че вследствие на наложени запори върху трудово възнаграждение на С.Ю. за
периода от образуване на делото до 03.06.2021г. били постъпили общо 7281,39 лева.
Поддържа, че към ответника била преведена сумата от 6607,48 лева, а за такси и разноски по
ТТР към ЗЧСИ били събрани 343,91 лева. На 09.06.2021г. Ю. покани ответника да
възстанови сумата от 6951,39 лева, като с имейл от 17.06.2021г. я уведомили, че
възстановили дължимата според тях сума в размер на 1917,91 лева. На 15.07.2021г.
невъзстановената и претендирана по делото сума в размер на 5033,48 лева била прехвърлена
с договор за цесия на М.М.. Поддържа, че задълженията, предмет на заповедта за незабавно
изпълнение по отношение на С.Ю., били погасени по давност най-късно на 06.07.2017г.,
като след този момент принудителното изпълнение срещу нея било незаконосъобразно.
Сочи, че предвид обстоятелството, че по отношение на М.М. има влязло в сила съдебно
решение, с което е установено със сила на присъдено нещо, че процесното вземане спрямо
него е погасено по давност най-късно на 06.07.2017г., то в този момент Ю. е можела да
противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност. Поддържа, че
сумите, изплатени вследствие на наложени запори върху вземанията на Ю. в периода от
07.06.2018г. до 03.06.2021г. в размер на 5033, 48 лева на основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 142
ЗЗД са платени на отпаднало основание и подлежат на връщане от взискателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските са за сметка на длъжника освен когато
производството е прекратено на основание чл. 433 ГПК, какъвто бил процесният случай.
Поддържа, че взискателят дължи на длъжника връщане на цялата внесена сума, вкл.
събраните от съдебния изпълнител, но невнесени от взискателя авансови такси и разноски
по делото, както и събраната пропорционална такса, тъй като същите са излезли от
патримониума на длъжника като пряка и непосредствена последица от предприетото
принудително изпълнение. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Изложени са съображения, че на
19.10.2005г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между ************ и
Г. М.а и М.М. като съкредитополучатели за сумата от 12000 лева. С Анекс от 12.03.2008г.
кредитът бил преструктуриран, като остатъкът му бил 15500 лева. Изпълнението на
задълженията по кредита било обезпечено със сключен Договор за поръчителство от
12.03.2008г. между банката и С.Г.Ю. като поръчител. Поради неизпълнение на
задълженията по кредита били издадени заповед за изпълнение № 687/30.06.2010г. и
изпълнителен лист от 30.06.2010г. по ч.гр. дело № 889/2010г. по описа на РС- гр.
Димитровград, като Г. М.а, М.М. и С.Ю. били осъдени да заплатят солидарно следните
суми: 14242,24 лева, главница по договор за предоставяне на банков кредит от 19.10.2005г.,
ведно със законната лихва от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, 1721,04 лева,
договорна лихва за периода от 19.10.2005г. до 28.06.2010г., 142,44 лева, наказателна лихва за
периода от 31.12.2009г. до 28.06.2010г. и 892,11 лева, разноски. По молба на банката от
06.07.2010г. било образувано изп. дело № ********. по описа на ДСИ Димитровград, като
вземанията по кредита били придобити от ответното дружество по силата на Договор за
3
покупко-продажба на вземания от 18.04.2012г. По молба от 21.06.2012г. дружеството било
конституирано като взискател по изп. дело. По отношение на давностния срок за вземането
по договора за кредит по отношение на М.М. твърди, че на 06.07.2017г. вземането срещу
него е било погасено по давност. По отношение на Г. М.а излага съображения, че
давностният срок е започнал да тече на 26.06.2015г. и е изтекъл на 26.06.2020г.; по
отношение на С.Ю. е посочено, че след налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение на 09.11.2021г., взискателят е подал нова молба от 05.12.2013г. за налагане
на запор върху трудовото й възнаграждение, като на 05.12.2011г., 23.12.2011г. и на
10.02.2012г. по изп. дело са събирани суми от С.Ю.. На следващо място на 20.07.2015г. била
подадена молба за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение с вх. № 7721, била
подадена и молба за налагане на възбрана с вх. № ***** от 07.10.2016г., както и молба за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение през месец декември 2017г., като за
периода от 07.06.2018г. до 03.06.2021г. били постъпвали суми с произход запор на
трудовото й възнаграждение. Поради което вземането спрямо нея не било погасено по
давност, а било отпаднало с погасяването по давност на вземането спрямо главния длъжник-
Г. М.а, на 26.06.2020г. Сочи, че постановените от СРС и СГС решения били влезли в сила и
се ползвали със сила на присъдено нещо и въпросът кога било погасено по давност
вземането спрямо кредитополучателите не можел да се пререшава в настоящото
производство. Не оспорват факта, че от С.Ю. били събрани суми в резултат от принудително
изпълнение в периода от 07.06.2018г. до 03.06.2021г., като за посочения период била
събрана сума в размер на 6951,39 лева. Твърди, че дружеството е следвало да възстанови на
С.Ю. сумата, събрана в периода след погасяване по давност на вземането спрямо и двамата
главни длъжници и отпадането на отговорността й като поръчител, поради което били
превели сумата 1917,91 лева, събрана принудително след 25.06.2020г. Поддържат, че
сумите, удържани преди тази дата, са събрани с основание преди отпадане на
поръчителската отговорност на С.Ю., поради което не е налице неоснователно обогатяване
и не се дължи възстановяването им. Твърдят, че договорът за цесия от 15.07.2021г. е
нищожен, тъй като е цедирано едно погасено чрез плащане преди цесията вземане, т.е.
несъществуващо вземане. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че С.Ю. е платила процесните суми в
резултат на проведено принудително изпълнение срещу нея по образуваното изпълнително
дело в периода от 01.06.2018г. до 30.06.2021г., които суми са били прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 15.07.2021г., а в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание за получаване на сумата.
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено
обедняване на С.Ю., обогатяването на ответника, наличие на причинна връзка между тях и
липса на основание за имущественото разместване, както и прехвърляне на вземането на
ищеца с договор за цесия от 15.07.2021г. В случая в тежест на ищеца е да докаже, че С.Ю. е
платила процесната сума като разноски по изпълнителното дело; че с тази сума ответната
страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да бъдат заплатени от нея. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
4
задължението си към ищеца.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличие на главно вземане, изискуемостта му и размера на обезщетението за забава.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните, че
на 30.06.2010г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 889/2010г. по описа на РС- гр.
Димитровград въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 30.06.2010г., издадена по
същото дело, с която Г.Г. М.а, М. Й. М. и С.Г.Ю. са осъдени да заплатят солидарно на
************ следните суми: 14242,24 лева, главница по договор за предоставяне на банков
кредит от 19.10.2005г., ведно със законната лихва от 28.06.2010г. до окончателното й
изплащане, 1721,04 лева, договорна лихва за периода от 19.10.2005г. до 28.06.2010г., 142,44
лева, наказателна лихва за периода от 31.12.2009г. до 28.06.2010г. и 892,11 лева, разноски,
както и че въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изп. дело №
********. на ДСИ Димитровград с район на действие РС Димитровград, както и че
вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени на ***************** с договор за
цесия от 18.04.2012г., както и че на 17.06.2021г. ***************** е заплатило на С.Ю.
сумата от 1917,91 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви и не изпрати представител в първото заседание
по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие съдът
може да постанови неприсъствено решение, ако ищецът поиска това и не оттегли иска си.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5