Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр. Силистра, 16.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав - Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева
разгледа докладваното от съдията АД № 245 / 2020 г. по описа на Административен
съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Адвокатско дружество
“ДАНЕВ“, чрез адв. Г., срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 18.10.2020 г. по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано превозно средство лек
автомобил марка "Смарт" с рег. № ***, собственост на жалбоподателя,
без знанието на неговия собственик, извършена от инспектор
"Репатриране" при Общинско предприятие "Общински паркинги и синя
зона" – Варна - М.Я..
На релевирани в жалбата оплаквания за
незаконосъобразност на мярката се претендира за отмяната й и за присъждане на
разноски. Оспорената ПАМ била незаконосъобразна/нищожна, тъй като
разпореждането за преместването било изхождало от неоправомощено длъжностно
лице – С.С., вписан в констативния протокол като свидетел. Нищожността следвала
и от обстоятелството, че в констативния протокол били вписани две правни
основания за репатриране на автомобила – чл. 171, т. 5, б “а“ и чл. 171, т. 5, б.
“б“ от ЗДвП, които предвиждали различни правни основания и не било ясно кое от
двете е съобразено от административния орган.
На следващо място процесната ПАМ се оспорва
като противоречаща на материалния закон, тъй като паркираното на тротоара МПС
не създавало опасност за останалите участници в движението.
Ответникът - инспектор
"Репатриране" при Общинско предприятие (ОП) "Общински паркинги и
синя зона" –гр. Варна М.Я., чрез писмено становище (л. 41), оспорва
жалбата като неоснователна. Видно от приложената заповед длъжностното лице
притежава материална компетентност да осъществи репатрирането. Доказателствата
в административната преписка – констативен протокол и снимков материал,
онагледяват фактите, счетени за осъществени от административния орган, а
именно, че паркираното на тротоара в непосредствена близост до сградата
процесно МПС, създава опасност за пешеходците - участници в движението по пътя,
като не позволява фактическото използване на тротоара от посочените пешеходци.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Процесната принудителна административна мярка
- „репатриране“ съставлява специфичен вид административен акт, който за разлика
от обичайните актове, се обективира не с писмена или устна форма като условие
за действителност/ad solemnitatem, а с факта на
реално извършване (чл. 172, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
„Налагането на ПАМ се извършва чрез преместването и предоставянето на отговорно
пазене на МПС“). При това положение за
действителността/валидността на оспорения административен акт по отношение на критериите
по чл. 146, т. 1 от АПК, в хипотеза на преценка за спазена форма за
действителност на волеизявлението, има значение дали фактическото действие
реално е извършено или не. В процесния случай не се спори, че това действие –
преместване и предоставяне на отговорно пазене на процесното МПС - е
осъществено, поради което следва да се приеме, че оспорената административна
мярка е валидна, респ. постановено е валидно волеизявление.
Ответникът - длъжностно лице – М.Я.,
притежава материална и териториална компетентност да издаде процесният акт.
Приложената по делото заповед № 4957 от 26.11.2019 г. (л. 21), издадена от
Кмета на Община Варна, в качеството му на лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП,
възлага на инспектор „Репатриране“ М. Д. Я. – ответник по делото, правомощия да
упражнява контрол на територията на Община Варна относно спазването на
правилата за паркиране като в тази връзка прилага принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, каквата е процесната.
Неоснователно е оплакването за невалидност на
акта поради посочване в констативния протокол на двете хипотези - по чл. 171, т.
5, б.“а“ и чл. 171, т. 5, б. “б“ от ЗДвП. Хипотезата по б.“а“ предвижда
правилно паркирано МПС, но преместването му се налага от обстоятелства в
зависимост от обективната действителност. Хипотезата по б.“б“ предвижда МПС, паркирано
в нарушение на правилата за движение по пътищата, в това число и в нарушение на
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, забраняваща паркиране на МПС на тротоар, при което не е
оставен проход от 2 метра между сградата и МПС-то. Жалбоподателят счита, че
посоченото по-горе едновременно посочване на две хипотези е довело до
незаконосъобразност на мярката под формата на нищожност/невалидност. Нищожните
актове, за разлика от унищожаемите, са с по-висока степен на незакосъобразност
поради нетърпимостта на порока в правния мир. Последните не е произвеждат
желаното правно действие. В процесния случай едновременното посочване на двете
хипотези не е опорочило действието на наложената административна мярка, тъй
като съдържащите се в преписката доказателства - констативен протокол и снимков
материал, ориентират в достатъчна степен адресата за конкретната хипотеза –
паркирано МПС на тротоара без да е осигурен проход за пешеходците от 2 метра. Следователно
за адресата е осигурена обективна възможност да се ориентира за хипотезата,
счетена за осъществена от административния орган. В обобщение, твърдяното
посочване на двете хипотези по чл. 171, т. 5 от ЗДвП не е довело до нищожност,
респ. и до унищожаемост на процесната административна мярка.
Проверка за отменителен порок по чл. 146, т. 2
от АПК - спазване на законоустановената форма: Процесната административна мярка
– „преместване“ съставлява фактическо действие и предвидената и предвидената
нормативна форма не писмена, не е устна, а е самото реално фактическо
извършване. По делото не се спори, че то осъществено. Следователно не е налице
порок – липса на законоустановената форма по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение спазването на административно-производствените
правила:
По делото не се твърди, а и настоящият състав
не разпознава признаци за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП
изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за
започване на административното производство. От своя страна предписаните
процесуални правила предвиждат принудителната мярка да се налага в отсъствие на
собственика на паркираното МПС. Обезпечаването на правото на участие на
адресата не е спорно и е осъществено надлежно. В обобщение, съдът намира, че не
е налице отменителен порок по чл. 146, т. 3 от АПК.
Изпратеният от жалбоподателя клип, заснет с
мобилен телефон, отразяващ провокативни въпроси за авторството на
„разпореждането“ за преместването, както е коментирано в протокола от съдебно
заседание, не съставлява годно доказателствено средство по АПК и ГПК. Независимо
от този извод, следва да се отбележи, че от клипа става ясно, че фактическото
осъществяване на преместването се извършва и от ответника – длъжностно лице.
Както бе коментирано по-горе предписаната нормативна, законоустановена форма на
процесната принудителна мярка не е устно или писмено разпореждане, в какъвто смисъл
са позоваванията на Адвокатското дружество, а реалното осъществяване на действието-преместване.
В тази връзка твърденията, че не ответникът, а друго лице е „разпоредило“ и
извършило процесният акт, не води до твърдения от жалбоподателя порок.
Преценка за съответствието на оспорения акт с
материално-правните норми:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт се състои в преценка за
релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко
същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото
издаване. С други думи налице ли са материално-правните предпоставки, включени
в хипотеза на приложената правна норма, за да е законосъобразна възпроизведената
диспозиция на нормата в процесното волеизявление.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.
В разпоредбата на чл. 171, т. 5, б.“б“ от ЗДвП се предвижда преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик, когато МПС-то е паркирано в нарушение на
правилата за движение и създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
От съдържащите се в преписката писмени
доказателства-констативен протокол № 046163 от 18.10.2020 г., съставен от ответника,
в качеството му на инспектор "Репатриране" в ОП "Общински
паркинги и синя зона", гр. Варна, в присъствието на двама служители, и от
снимковия материал се установява, че на 10 октомври, 2020 г. в гр. Варна върху
тротоар по ул. "Моис Леви" срещу № 20 е паркиран лек автомобил „Смарт“,
с peг. № *** - собственост на жалбоподателя Адвокатско дружество „Данев“.
МПС-то е ситуирано непосредствено до сграда и не е налице изискуемото се по чл.
94, ал. 3 от ЗДвП отстояние от 2 метра, предназначено за осигуряване проход на
пешеходците. Очевидно е, че по този начин пешеходците (в това число и хипотетични майки, татковци, баби с
колички), или не могат да преминат, или са принудени да слязат
на уличното платно. Очевадният извод е, че процесното паркиране създава
опасност за пешеходците - участници в движението. Налице е съобразената от
административния орган хипотеза на чл. 171, т. 5, б.“б“ от ЗДвП във връзка с
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП – паркирано МПС в нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и чл.
98, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДвП, поради което правилно е осъществено и
правомощието по цитираната норма – преместване на МПС без знанието на
собственика и предоставянето му на място,предназначено за отговорно пазене.
В обобщение, съдът намира оспорването за
неоснователно поради изложените по-горе съображения, поради което следва да се
отхвърли.
На основание чл.1 43 от АПК искането за
разноски следва да се остави без уважение.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Адвокатско
дружество “ДАНЕВ“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
ул.“7-ми септември“ № 38, със съдебен адрес:*** срещу принудителна
административна мярка (ПАМ) от 18.10.2020 г.
по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано превозно средство лек
автомобил марка "Смарт" с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: